РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. Перник, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500543 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков
спор.
С решение № 645/4.07.2024г., постановено по гражданско дело № 4869 по
описа на РС Перник за 2023г., този съд е признал да е установено по реда на
чл. 439 ГПК, че М. И. Й., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, сумата 10000.00 лева – част
от вземане в пълен размер на 29471.24 лева, представляваща главница по
договор за банков кредит, сключен с Банка ДСК АД, за която сума е издаден
изпълнителен лист от 09.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3252/2009 г. по описа на
Районен съд – Перник и за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 270/2022 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № *** в Регистъра на Камарата на
ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник, поради новонастъпил факт –
погасяване на вземанията по давност, и е осъдил ответното дружество да
заплати на ищеца разноски в размер на 400 лева, а на адвоката на Й. – и
хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата от 600 лева.
Решението се обжалва от ответника като неправилно. Оспорва извода на
районния съд да е изтекла давност за погасяване на вземането, като твърди да
е спирана и/ или прекъсвана. Моли решението на РС Перник да бъде
1
отменено и да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Въззиваемия Й. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли тя да
се отхвърли , а решението – да бъде потвърдено като правилно.
И двете страни претендират разноските по производството.
Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията
на страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от
ГПК , при внесена такса, пред компетентен съд и от лице , имащо интерес от
обжалването - страна по делото. Постановеното решение е валидно и
допустимо, постановено от надлежен съд в рамките на компетентността му и
в изискуемата форма.
От данните по делото личи, че в полза на „Банка ДСК“ АД срещу Д.В.С.,
П.Р.М. и ищца М. И. Й. е издаден на основание чл. 417 и чл. 418 ГПК
изпълнителен лист от 09.10.2009 г. по ч.гр.д. № 3252/2009 г. по описа на
Районен съд – Перник за солидарно заплащане на сумата 29471.24 лева –
главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.09.2008 г., сумата
3638.35 лева – лихва за периода 20.01.2009 г. – 06.10.2010 г., както и сумата
667.19 лева – държавна такса.
Това вземане било прехвърлено от банката на ответното дружество чрез
цесия, легитимирайки „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, едновременно
като носител на материалното право и като надлежна страна – взискател в
изпълнителото дело , и за събирането на сумите по листа било образувано
първоначално, на дата 21.05.2010г. , изпълнителното дело номер 624/10 по
описа на ЧСИ С.Б. при ОС Перник. В хода на същото било изпълнявано
успешно срещу имущество на един от солидарните длъжници, Д.С.. Имало и
извършвани срещу ищеца изпълнителни действия , като през 2013г бил
наложен запор върху притежаван от него лек автомобил. До продан на този
автомобил или друг изпълнителен способ не се стигнало. На дата 21.01.2022г.,
взискателят поискал писмено прекратяването на производството по делото на
основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и и връщането на изпълнителния лист в
оригинал.ЧСИ Б. обаче изпратил до страните съобщения , според които делото
е прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , тоест, поради
непоискване на изпълнителни действия от взискателя в продължение но
повече от две години.
На дата 23.02.2022г. при същия съдебен изпълнител и възоснова същия
изпълнителен лист било образувано ново изпълнително дело под номер 270
по опис за 2022г. Отново бил наложен запор на вземанията на Д.С. от НОИ за
пенсия, установило се, че третия длъжник П.М. е починал на дата ***, а с
разпореждане на съдебния изпълнител от дата 16.03.2022г. - и запор на
вземането на ищеца за работна заплата срещу работодател „*** „ ЕАД. Има
постъпили от имуществото на С. суми.
Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на дата 18.10.2023г.
При тези факти и за да постанови оспореното решение, районния съд е приел,
че е сезиран с иск с правно основание в чл. 439 ал. 1 от ГПК, базиран на
2
изтекла погасителна давност като новонастъпил факт, погасил вземането.
Изложил, че по възникването и съществуването на вземането на ответното
дружество като взискател по изпълнителните дела № 624/10 и 270/22 на ЧСИ
Б. не се формира спор, че с образуването на изпълнителното дело № 624/10
давността за вземането е била спряна , а с извършване на описа на лекия
автомобил „Фиат Пунто „ на ищеца – и прекъсната през 2013г. ; приел обаче,
че дело № 624/10 на ЧСИ Б. е перимирано , давността за вземането е изтекла
преди образуването на изпълнителното дело № 270/22 на същия СИ и няма
нужда да бъдат коментирани извършените там изпълнителни действия. Така е
направен извод , че искът е основателен и той е уважен.
Като краен резултат , решението е правилно.
Давността е период на бездействие на кредитора да събере вземането си, вкл.
чрез държавна принуда. Давност тече винаги, когато е налице изискуемо
вземане , и доколкото е бездействие, съставлява отрицателен факт, за
доказването на който длъжника не разполага с процесуален инструментариум.
На свой ред кредиторът черпи права не от изтичането й, а от нейното спиране
и/или прекъсване, което препятства това изтичане . С оглед казаното, е
достатъчно да се установи по иска по чл. 439 от ГПК , че в период от време от
пет ( респ. три ) години преди датата на направено от длъжника позоваване на
тази давност , липсва спиране или прекъсване на давността, като е в тежест на
кредитора да докаже фактите на спирането или прекъсването. Може да бъде
прекъсната и вече изтекла давност, ако преди позоваването на същата настъпи
основание за прекъсване, тъй като съдебният изпълнител дължи подчинение
на издадения лист и не може да приложи служебно института на давността.
Най-късно към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение,
вземанията по договора за кредит за текущо потребление от дата 23.09.2008г.,
обслужван по сметка ***, са били изискуеми. От тази дата би текла давност за
вземането, която обаче е спряна – по силата на чл. 115 буква „ж“ от ЗЗД –
докато трае изпълнителния процес относно вземането , каквито бяха
постановките на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. до 26.06.2015г. Постановеното на
тази дата Тълкувателно решение № 2 по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС
даде друго разрешение на същия проблем, и от тази дата давността продължи
да тече независимо от наличието на неприключил изпълнителен процес за
вземането. След 2013г. срещу Й. не са извършвани повече изпълнителни
действия по дело № 624/10 до момента в който делото е прекратено по искане
на взискателя на дата 21.01.2022г. В този период има срок на бездействие на
кредитора от повече от пет години.
Съобразно ТР № 2/23 , прието на датата на постановяването на
първоинстанционното решение, 04.07.2024г, перемпция не може да настъпи
само по отношение на един от солидарните длъжници, какъвто е случая, след
като спрямо друг от тях , С., е изпълнявано както в в хода на изпълнителното
дело № 624/10 , така и по делото 270/22 на ЧСИ Б.; затова и настоящия състав
не приема да е налице прекратяване на дело № 624/10 на основанието по чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Обстоятелството дали това дело е прекратено на
основанието по чл. 433 ал. 1 т. 8 или на това по 433 ал. 1 т. 2 от ГПК обаче е
без значение за изхода на настоящия процес , тъй като в периода между
3
настъпването на тези две конкуриращи се основания изпълнителни действия
срещу Й. не са извършвани. И двете основания не са от значение и за
валидността на изпълнителните действия по дело № 270 /22 . Новелата на чл.
125 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите казва , че спирането или
прекъсването на давността по отношение на един от солидарните длъжници
няма действие по отношение на останалите, при което изпълнението срещу
Д.С. не пречи да изтече давност срещу Й. .
Установява се също така , че в хода на изпълнителното дело № 270 /22 ,
съдебният изпълнител проучил имуществото на длъжника Й. и установил
наличието на две банкови сметки и вземане за работна заплата срещу трето
лице – работодател ( л. 100 от копието от дело № 270 /22 , приложено по
настоящото); с разпореждания от дата 16.03.2022г, СИ наложил запор върху
тези три вземания.
Въззиваемия ищец се е позовал на изтичане на давността спрямо него чрез
исковата молба, подадена на дата 17.10.2023г.; в периода от 17.10.2018 г. до
17.10.2023г има само две изпълнителни действия, които биха могли да
прекъснат давността – налагането на запор върху вземания на длъжника Й.
срещу банките „Банка ДСК“ и „Юробанк България И ЕФ Джи „ АД , и на
запор върху вземането му за трудово възнаграждение срещу „*** „ ЕООД ,
като и двете са извършени по дело № 270/22г.
За запорите на банковите сметки банките са уведомени, но не са върнали на
ЧСИ Б. информацията по чл. 508 от ГПК, при което фактическия състав на
запора е недовършен. Запор се налага не върху банкова сметка ( по своя
характер договор за влог ) а върху вземането на длъжника по договора;
договора за влог е реален и при липса на авоар в сметката , длъжникът няма
вземане срещу банката като трето задължено лице. Доколкото обаче запор се
налага само върху съществуващо вземане, изпращането на съобщения за
запор на несъществуващо такова не съставлява изпълнително действие и не е
от характер да прекъсне давността. Що се касае до запора върху вземането на
длъжника за работна заплата ( л. 99 от дело № 270/22) , то не е подписано от
никого и съответно не е изпълнено - не е връчено нито на длъжника, нито на
третото задължено лице „*** „ ЕООД , при което не може да произведе
предвиденото в чл. 116 буква „в „ действие и да прекъсне давността .
Важно е да се каже , с оглед мотивите към ТР № 2/23, ОСГКТК , че към
датата на налагането на двата запора липсва искане от взискателя за
предприемане на тези изпълнителни действия – ЧСИ не е бил оправомощен
нито по реда на чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнителни , нито е
имало молба с нарочно такова искане.
Следователно в период от пет години преди датата на позоваването на
давност от длъжника липсват основания за нейното прекъсване или спиране ,
при което тя е изтекла. Искът е основателен, и след като ОС Перник стига до
собствен извод за основателност на предявените искове, то постановеното
първоинстационно решение е правилно е следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Право на разноски има, предвид изхода на спора , въззиваемия Й. , чийто
4
адвокат претендира хонорар в размер от 1300 лева, платим по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата. Ответното дружество е възразило , че този размер е
прекомерен , но съдът не намира основание да го намали, тъй като същия се
претендира в минимален размер съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и срещу
насрещна страна – търговец. Други разноски не са доказани.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 507/10.06.2024г., постановено по
гражданско дело № 92 по описа на РС Перник за 2023г.
Осъжда „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6,да заплати на
адвокат Б. Б., САК , личен номер на адвокат ***, адрес на за призоваване ***,
сумата от 1300 ( хиляда и триста ) лева разноски – хонорар по делото на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховния
касационен съд, в срок от един месец от датата на съобщението до страните ,
че е изготвено. На основание чл. 7 ал. 2 от ГПК, да се връчи препис от
решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5