№ 107
гр. Дупница, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510102016 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров
- изпълнителен директор, е предявило срещу С. Д. БЛ., ЕГН **********, иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.1 от ОУ от 2016 г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София" АД на клиенти в гр. София и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на 1211, 72 лева,
от които: 1060, 78 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. - м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 110, 14 лева - мораторна лихва за забава от 01.11.2018 г.
до 29.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение: 34, 93 лева - главница за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и 5,87 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г.
Претендират се и направените разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в облигационни
правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София за топлоснабден имот - апартамент ***,
находящ се в *** за периода м.05.2017 г. - м.04.2020 г.
Спрямо ответника са в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник «Монитор» и в сила от 10.07.2016 г.
В Раздел XI от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение", чл. 31, ал.1, са
определени редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-
страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. ищецът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Съгласно
ОУ от 2016 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет-страницата на
данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, като се съставят
1
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет-достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който се
осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода
м.05.2017 г. - м.04.2020 г. и не е погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ сградата - етажна собственост, в която се
намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния период за
описания имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1565/2021 г. по описа
на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение
срещу ответника и впоследствие е дал указания на заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В постъпилия отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове,
като се оспорва наличието на договор между страните за доставка на топлинна енергия, оспорена е
доказателствената стойност на представените документи; ползването на услугите на ищеца и
доставянето на претендираните количества топлинна енергия, приложението за процесния период
на посочените общи условия, уведомяването за задължението. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно правото на собственост на ответницата върху
описания в исковата молба топлоснабден имот. Това обстоятелство се установява и от
представения от ищеца нотариален акт за продажба № 102, т.ІІІ, д. 464/2003 г., с който на
08.08.2003 г. С. Д. БЛ. е придобила собствеността върху процесния апартамент *** в ****
Със заявление-декларация от 18.08.2003 г., състоящо се от две страници с положени
подписи за ищцата, чиято автентичност не се оспорва, С. Д. БЛ. е поискала от ищцовото
дружество откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния топлоснабден имот. В заявлението като досегашен потребител е
посочен Георги Драганов Поповски, което се установява и от протокола от проведеното на
08.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици, взело решение за сключване на договор за
услугата «топлинно счетоводство» с «Техем сървисис» ЕООД. Видно от приложения протокол,
неоснователно е твърдението в писмения отговор, че протоколът е без дата и без подписи на
участвалите в общото събрание.
Представени са копия от издадените от ищеца изравнителни фактури за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г. и периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., като при изслушването на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че те се генерират и съществуват в електронен
формат /не се съхраняват на хартия/ в информационните регистри на ищцовото дружество.
От представените с исковата молба Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР е видно, че са публикувани във вестник «Монитор» на 11.07.2016 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, прието
от съда като компетентно и пълно, се установява, че общият топломер в абонатната станция е
преминал задължителните метрологични проверки, съответства на одобрения тип и е годен за
търговско измерване. Количеството топлинна енергия е определено съгласно методиката, не е
2
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата.
Месечните суми за топла вода и отопление са начислявани прогнозно, а след провеждане на
задължителния годишен отчет от фирмата - топлинен счетоводител разходите са преизчислени. В
процесния период фирмата за дялово разпределение редовно е провеждала годишно отчитане на
индивидуалните уреди.
Въз основа на представените от фирмата за дялово разпределение документи вещото лице е
установило, че в процесния период всички отоплителни тела в описания имот са били
демонтирани и не е начислявана топлинна енергия за отопление. Разходът на топлинна енергия за
сградната инсталация е определен по изчислителен път. Разходът за подгряване на топла вода за
БГВ е начисляван прогнозно, след което за отчетния период 2018/2019 г. е установено реалното
потребление при годишния отчет, според показанията на водомера в имота. Разходът за отчетния
период 2019/2020 г. не е установен, тъй като не е осигурен достъп до имота; поради това е
начислен служебен разход на база брой обитатели – един, с дневно потребление 140 литра.
Начислените суми за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. общо възлизат на 1056, 68 лв. /за
БГВ – 835, 38 лв.; за отопление – 234, 56 лв.; изравнителни сметки и корекции – 108, 70 лв./. В тези
суми не е включено отчетеното потребление в периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., тъй като за този
период не са представени документи на вещото лице.
В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочи, че е
извършило проверка на предоставените от счетоводството на ищеца документи, включително
издадените дебитни известия и фактури за процесния период. Счетоводството на ищеца е водено
редовно, като ответницата е заплащала в срок дължимите суми до м.04.2018 г. включително, т.е. и
за част от исковия период. За целия период, посочен в исковата молба /м.05.2017 г. - м.04.2020 г./
дължимите суми възлизат на 1698, 56 лв.; от тях са платени дължимите суми за периода м.05.2017
г. – м.04.2018 г. включително в размер на 624, 44 лв.
Няма плащания от ответницата за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. Дължимите суми
възлизат на 1074, 12 лв. /за БГВ – 828, 35 лв.; за отопление – 241, 88 лв.; изравнителни сметки и
корекции – 3, 89 лв./. Разликата с претендираните 1060, 78 лв. се дължи на приспадане на суми,
платени в предходен период – 13, 34 лв.
Обезщетението за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 15.11.2018 г. - 29.04.2021 г., възлиза на 113, 73 лв., а
върху главницата, представляваща суми за дялово разпределение, за периода 01.07.2018 г. -
29.04.2021 г. – на 6, 62 лв.
От показанията на свидетеля Румен Близнаков /син на ищцата/ се установява, че в
процесното жилище е имало наематели до края на м. април 2018 г., а след това апартаментът не е
обитаван.
Приложено е ч.гр.д. № 1565/2021 г. по описа на РС - Дупница, по което са приложени
доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2021 г. по
описа на РС - Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с
ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия на
ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с
нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от
сумите е изискуема.
От представения по делото нотариален акт № 102, т.ІІІ, д. 464/2003 г. от 08.08.2003 г. се
установява, че ответницата е титуляр на право на собственост върху процесния апартамент. От
подаденото от ответницата заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за битови
нужди се установява, че процесният имот е топлофициран, респ. че сградата - етажна собственост,
в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно съгласно чл.153,
3
ал.1 от Закона за енергетиката ответницата е клиент на топлинна енергия и е длъжна да монтира
средства за дялово разпределение в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията
и по реда, определени в съответната наредба - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, респ. - Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕР. По делото са представени доказателства за публикуването във вестник
«Монитор» на 11.07.2016 г. на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация София” АД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, поради което същите са влезли в сила преди исковия период.
Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно ЗЕ и
Общите условия. Оспорването на това обстоятелство от ответницата е неоснователно и с оглед на
установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза редовно заплащане на
дължимите суми за ползвана топлоенергия до м.04.2018 г. включително.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според
чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, който според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза отговаря
на метрологичните изисквания; месечните суми за топла вода и отопление са начислявани
прогнозно, а след провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен
счетоводител разходите са преизчислени.
По делото не е спорно, че отоплителните тела в описания имот са били демонтирани и не е
начислявана топлинна енергия за отопление. Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Поради това от обстоятелството, че ответницата не е ползвала
топлоподаване към отоплителни тела в процесния имот, не следва извод за неоснователност на
предявената претенция за дължими суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
както и за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Неоснователен е доводът за недължимост на суми за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, тъй като за периода 2019/2020 г. не е извършен отчет на водомера в имота.
Съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /приложима за
този период – пар.3 от ПЗР/, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди
за дялово разпределение, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по
реда на чл.69, ал.2, т.2, т.е. - при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
обитател за едно денонощие; видно от заключението по съдебно-техническата експертиза,
потреблението е изчислено по този начин.
Изрично в този смисъл е Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6397/2013 г.,
IV г.о., ГК, в което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да има
реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от съответния етажен собственик.
По делото се установи, че за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. включително дължимите
суми в размер на 624, 44 лв. са платени; видно от заключенията на вещите лица и от представените
по делото документи, ищецът не е включил в цената на иска сумата за този период; независимо от
това, искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
От експертните заключения по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
4
експертиза, които съдът кредитира, се установява, че през процесния период сумите за топлинна
енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката /с оглед на заключението по съдебно-техническата експертиза,
стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на
1056, 68 лв., а не на 1060, 78 лв./.
Безспорно е, че дължимите суми за главница за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. не са
заплатени, поради което ответницата е изпаднала в забава и дължи съгласно чл.33, ал.4 от ОУ
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД; с оглед на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, предявените искове са основателни и следва
да се уважат в претендирания размер.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност: за периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г. включително дължимите суми са платени; първа по дата на издаване от фактурите, по
които няма плащане /видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза/ е №
97740271/30.09.2018 г. и от нейното издаване до 02.06.2021 г. - датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК /от която се счита за предявен иска по чл.422, ал.1 ГПК и давността е прекъсната –
чл.116, б. «б» ЗЗД/ не е изтекъл тригодишният срок по чл.111, б. «в» ЗЗД.
Неоснователно е възражението за неравноправност на чл.29 и чл.33 от Общите условия,
уреждащи сроковете за възражения във връзка с отчета на измервателните уреди и сроковете за
плащане на дължимите суми – нищо в тези клаузи не води до извод, че са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по смисъла на чл.143,
ал.1 от ЗЗП. Видно от приложимите ОУ, сроковете за заплащане текат от връчване на
индивидуалните изравнителни сметки – чл.28, а не от оповестяване на интернет-страницата на
ищеца; при оповестяването на интернет-страницата целта е максимално улеснение на клиентите,
наред с всички съществуващи начини те да бъдат уведомени за задълженията си, т.е. не е
необходимо правенето на каквито и да е разходи от тях за достъп до интернет – това е
допълнителна възможност за тяхното информиране.
По изложените съображения предявените искове за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за сума в размер общо на 1211, 72 лева, са частично
основателни и следва да бъдат уважени, както следва: за 1056, 68 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 110, 14 лева
- мораторна лихва за забава от 01.11.2018 г. до 29.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение:
34, 93 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,87 лева - лихва за периода от
01.07.2018 г. до 29.04.2021 г. За периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и за разликата по
претендираните 1060, 78 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., исковете следва да се отхвърлят.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса и за вещи лица в размер общо на
775 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1565/2021 г. по описа на ДРС в размер на 25
лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. БЛ., ЕГН **********, че
съществува вземане на "Tоплофикация София" ЕАД, ЕИК *********, за следните суми: 1056, 68
лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 110, 14 лева - мораторна лихва за забава от 01.11.2018 г. до 29.04.2021 г.,
както и суми за дялово разпределение: 34, 93 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
и 5,87 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за
установено съществуване на вземане на ищеца спрямо ответницата за периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г. и за разликата по претендираните 1060, 78 лева - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.
ОСЪЖДА С. Д. БЛ., ЕГН **********, да заплати разноски по делото на "Tоплофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, в размер на 875 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1565/2021 г. по
описа на ДРС в размер на 75 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6