№ 3104
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.ОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело №
20231110135467 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Т.ов Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *******, осъдителен иск с правно основание чл. 45
ЗЗЗ за осъждане на ответника Г. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******,
да заплати сумата 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – морални болки и страдания, чувство за несправедливост и
безсилие, вследствие от виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо
се в разгласяване на неверни, позорни за ищеца обстоятелства, че е отправил обиди и
закани по отношение на ответника и неговото семейство.
Ищецът Т. Д. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че завел дело № **** в Комисия за защита от дискриминация, в рамките на което
ответникът подал отговор, в който заявил, че ищецът е отправил към него и членовете
на семейството му обиди и закани, които твърдения не били верни. Твърденията на
ответника били споменати от КЗД в доклада и решението по делото, с което искът на
ищеца бил отхвърлен. Поддържа, че действително е изпращал писмо до ищеца, но то
било осмиващо и не съдържало обиди и закани. Твърди, че по негова тъжба било
образувано НЧХД № **** по описа на Районен съд – Перник срещу ответника за
извършено престъпление „клевета“, която тъжба била отхвърлена, въпреки че
ответникът не доказал ищецът да го е заплашвал, както и да е подавал сигнал пред
компетентните органи. Поддържа, че с действията си ответникът е извършил
противоправно поведение, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в огромна морална болка и страдание, безсилие, срам и чувство за
несправедливост. Сочи, че думите на ответника остават неопровергани и всеки, който
се запознае с делото, ще разбере, че ищецът има характеристиките на опасен
престъпник. Претърпените вреди оценява на 10000 лв., поради което ги претендира.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. И. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска при възражения, че не е извършил противоправно
действие. Твърди, че действително ищецът е отправил обиди и закани спрямо него, във
връзка с поето поведение ответникът в качеството му на прокурор по преписка се е
отвел. Поддържа, че решението на КЗД е основано на събраните по делото
1
доказателства и потвърдено от АССГ и ВАС. Твърди, че с влязла в сила присъда по
НЧХД № **** по описа на РС – Перник ответникът е оправдан по поддържаното с
частната тъжба на ищеца престъпление, като се позовава на чл. 300 ГПК относно
задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието. Оспорва ищецът да е претърпял сочените в
исковата молба вреди, както и причинната им връзка с извършеното деяние. Счита, че
не е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, като не е налице виновно и
противоправно поведение на ответника, в резултат на което да са причинени вреди на
ищеца. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Моли за
отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, поради което с Определение № *** г., в което е
обективиран доклада по делото, съдът е обявил за безспорно и ненуждаеща се от
доказване обстоятелството, че с влязла в сила на 03.04.2023 г. Присъда № **** по
НЧХД № **** по описа на Районен съд - Перник, ответникът Г. Д. И. е признат за
невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК - за това, че на 12.06.2018 г. в писмено становище по
дело № **** до Комисия за защита от дискриминация – гр. София е посочил, че
частният тъжител Т. И. П., обръщайки се лично към подсъдимия в качеството му на
прокурор, е отправил обиди и закани, включително и към членове на семейството му,
по повод обявяването му за издирване, поради което подсъдимият в посоченото
качество е сезирал съответните органи. Горното обстоятелство се установява и от
приложените по делото Присъда № **** по НЧХД № **** по описа на Районен съд –
Перник (л.57-66) и Решение № ***** постановено по ВНЧХД № ***** по описа на
Окръжен съд – Перник (л.76-79).
Между страните не е спорно, а и от приложеното на л. 80 от делото писмо се
установява, че ищецът написал писмо до ответника, в качеството му на наблюдаващ
прокурор по пр.пр. **** по описа на СРС, озаглавено „Уведомление“ и със следното
съдържание: „Приятел, Слушай ме внимателно: Несе намирам в страна и ако имаш да
ме известяваш нещо по преписката ползвай посочените телефони. Може и имейл
todorpav@abv.bg Ако още един път ме обявиш за общонационално издирване мисли
му! Споко, няма да те трепя, недей да трепериш, нито ще те бия. Просто ще се обадя на
майка ти и ще отидем на СПА във Велинград. Там надълго ще й се оплача какви ги
вършиш и тя да решава дали и как да те наказва.“ Същото писмо се съдържа и в
представената преписка при Комисия за защита от дискриминация.
На л. 81 от делото е приложено още едно писмо от ищеца до ответника в
качеството му на наблюдаващ прокурор по пр.пр. **** по описа на СРС, озаглавено
„Важна информация“ и със следното съдържание: „Приятел, Прибирам се другия
месец и на 12.09.2018 г. съм при тебе на разположение. Приготви тубичките. Още по-
важна информация!! Докато ме чакаш обърни внимание на пр.пр. **** на СРП. Това е
другото ДП срещу мене за същото престъпление – закана за убийство. Т.е. вижда се, че
изобщо не съм се поправил а продължавам да бъда заплаха за обществото. Давам ти
страхотно доказателство. От въпросното ДП можеш да почерпиш огромна информация
за криминалните ми наклонности и да я използваш. Преписката е доста обемна така че
и отдели няколко дни (5-7 са ти достатъчни, имаш и друга работа, с която доставяш
радости) и ако имаш въпроси се съветвай с околните.
По делото са приети преписи на документите, съдържащи се в преписка № ****
по описа на Комисия за защита от дискриминация, образувана по жалба на ищеца Т. Д.
П. срещу ответника Г. Д. И. и трето неучастващо в спора лице – Надежда Станчева.
В рамките на преписка № **** по описа на Комисия за защита от
дискриминация, ответникът е изразил становище по жалбата на Т. Д. П., отбелязано с
вх. № 12.06.2018 г. в което е посочил, че на 17.05.2018 г. в Софийска районна
прокуратура е постъпило писмо, с посочен подател Т. И. П. по пр.пр. № **** на СРП, в
което подателя се обръща лично към ответника и отправя обиди и закани, включително
2
и към членовете на семейството му по повод на обявяването му за издирване, поради
което сезирал съответните органи.
Същото е приключило с Решение № ***** г. е установено, че с действията си
ответните страни не са извършили дискриминация по отношение на жалбоподателя –
ищец Т. Д. П. и жалбата му е оставена без уважение.
Въз основа на жалба на ищеца срещу решението на Комисия за защита от
дискриминация е било образувано адм.дело № **** по описа на АССГ, приключило с
Решение № ****, с което е отхвърлена жалбата на ищеца (л.82-94), а решението е
оставено в сила с Решение № **** по описа на ВАС (л. 95-100).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 45, се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва
следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба неимуществени
вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с твърдяното противоправно
поведение на ответника.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Ето защо следва да се приеме, че ищецът не е извършил
престъпления по чл. 147 и чл. 148 НК (обида и клевета) чрез подадения от ответника
отговор в рамките на преписка, образувана при Комисия за защита от дискриминация,
в който заявил, че ищецът е отправил към него и членовете на семейството му обиди и
закани, е които твърдения същевременно не са верни. Същевременно съдът съобрази,
че соченото от ищеца противоправно поведение на ответника, за вредите от което
ищецът цели да ангажира неговата деликтна отговорност, напълно се припокрива с
действията на ответника, чиято противоправност ищецът е искал да установи чрез
наказателно производство – касае се до едно и също действие. Не се твърди и не се
доказаха допълнителни факти, извън установените с присъдата, които да обуславят
деликтна отговорност на ответника.
В този смисъл, като съобрази влязлата в сила присъди и при съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства съдът приема, че по делото не се установява по
пътя на пълното и главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от
деликтния състав.
От преценката на всички доказателства, в тяхната цялост и съвкупност не се
установява елементът противоправност. За до обоснове този извод, съдът на първо
място изходи от влязлата в сила присъда за същото деяние, с което е прието, че
извършеното от ответника не представлява противоправно поведение. Същият извод
може да се направи и от събраните по делото доказателства, доколкото от същите се
установява, а и между страните не е спорно, че ищецът е подал писмо по образувана
3
срещу него прокурорска преписка, по която ответникът е бил наблюдаващ прокурор, и
което писмо е било лично адресирано до ответника и със следното съдържание:
„Приятел, Слушай ме внимателно: Не се намирам в страна и ако имаш да ме
известяваш нещо по преписката ползвай посочените телефони. Може и имейл
todorpav@abv.bg Ако още един път ме обявиш за общонационално издирване мисли
му! Споко, няма да те трепя, недей да трепериш, нито ще те бия. Просто ще се обадя на
майка ти и ще отидем на СПА във Велинград. Там надълго ще й се оплача какви ги
вършиш и тя да решава дали и как да те наказва.“. В същото са използвани изрази,
които биха могли да бъдат възприети от адресата като заплахи за него и членовете на
семейството му и същевременно биха могли да представляват обида за ответника в
частта, в която се намесват членове на семейството. Следователно посоченото от
ответника в становището пред КЗД не представлява неистина, а пресъздава
възприятията на ответника.
На следващо място, съдът намира, че по делото не е доказано пълно и главно
ищецът да е претърпял сочените в исковата молба вреди, още по-малко причинна
връзка с поведението на ответника.
Поради всичко изложено предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Процесуалният
представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че
услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза съдът определя размера на
адвокатско възнаграждение. С оглед даденото разрешение по Преюдициално дело С-
569/23 на СЕС, относно противоречието на Наредба №1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с чл. 101, параграф 1 и 2 ДФЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери, предвидени в чл. 7 от Наредбата, особено в
настоящата хипотеза, в която цена на иска от 10000 лв. не обуславя действителна
фактическа и правна сложност. Ето защо съдът намира, че предвиденото в наредбата
минимално възнаграждение според цената на предявения иск – 1300 лв. не
кореспондира на фактическата и правна сложност, а съответно би било
възнаграждение в размер на 700 лв. Следователно на адв. В. Г. Т., ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. ****** следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената от безплатна правна помощ на ответника в размер
на 700 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Т.ов Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, *******, осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗЗ за осъждане на
ответника Г. Д. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******, да заплати сумата
10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
морални болки и страдания, чувство за несправедливост и безсилие, вследствие от
4
виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на
неверни, позорни за ищеца обстоятелства, че е отправил обиди и закани по отношение
на ответника и неговото семейство.
ОСЪЖДА Т.ов Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******* да заплати
на адв. В. Г. Т. , ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5