Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./27.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и
девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15154 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена от ”****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Сашо Чакалски, действащ чрез ю.к.****, против П.Г.Т. ЕГН **********,*** и И.А.Т.
ЕГН **********,***. Предявени са искове с правно основание чл.415 във. с чл.422
от ГПК и чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на съществуване на
вземането, за което ч.гр.д №71524/2017г. на РС София е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно за установяване по отношение на Пет»р Г.Т.
и И.А.Т., че дължат на „****" ЕАД сумата за консумирана топлинна енергия в
общ размер на 1127.41 лв., от които 984.66 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. -
30.09.2015 г. за реално потребена енергия, отразена в Обща фактура с
№**********/31.07.2015 г. и 142.75 лв. - законна лихва за забава от 16.09.2015
г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на сумите при следните квоти:
1. П.Г.Т. – ½ ид. част, а именно: сумата за
консумирана ТЕ в общ размер на 563.71 лв., от които 492.33 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за реално потребена енергия, отразена в Обща
фактура с № **********/31.07.2015 г. и 71.38 лв. - законна лихва за забава от
16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите;
2. И.А.Т. – ½ ид. част, а именно: сумата за
консумирана ТЕ в общ размер на 563.70 лв., от които 492.33 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за реално потребена енергия, отразена в Обща
фактура с № **********/31.07.2015 г. и 71.37 лв. - законна лихва за забава от
16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че ответниците са имали
качеството на клиент /потребител/ на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. В същия
смисъл е § 1, т. 2а от ДР от Закона за енергетиката/ съгласно който
"потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо
лице -собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване за домакинството си. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът са потребители на ТЕ и за нея важат
разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на
енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
"****на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
"Т.С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в
сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
София" АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕР на основание чл.
106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София,
приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от
Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на "Топлофикация
София" АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, ОУ -
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., като
и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила
от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33,
ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г.,
чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Твърди се, че с приетите Общи условия с Решение
№ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен
права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33,
ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача". В предвид цитираната разпоредба, „Т.С."
ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в
интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец
август включително /месеци касаещи процесния период/ в присъствието на
Нотариус, като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
Нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ,
чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите
клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната
уеб-страница на „Т.С."ЕАД. Твърди се, че ответниците, видно от приложеното
извлечение от сметки за абонатен № 399551, е използвал доставяната от
дружеството ни топлинна за периода за периода м. 05.2014 г. - м. 09. 2015 г.,
както и дължима сума за реално потребена топлинна енергия, отразена в Обща
фактура № **********/31.07.2015г., и не е погасили задължението си. Твърди се,
че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор е лице вписано в
публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай, сградата - етажна
собственост, в която се намира имота на ответниците е провела общо събрание за
избор на ФДР, като за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия е определена фирма „Т." ООД. Твърди се, че за процесния имот са
издадени изравнителни сметки, от които е видно, че сумите за топлинна енергия
за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът
от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прикача към първата
дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените
задължения, като се започне от наи-старото.
За предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от Наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването (Дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на
наредбата и приложението към нея). Съгласно гореизложеното и на основание
чл.36, ал.1 от действащите между страните общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С." ЕАД ***, купувачите заплащат сума за
услугата дялово разпределение на „Т.С." ЕАД.
В предоставения им срок по чл.131 ГПК, ответниците,
надлежно са уведомени за подадената срещу тях искова молба и са им врачени
съдебните книжа. Не представят в съда отговор на исковата молба.
В проведено открито съдебно заседание отв. Т. не
оспорва исковата претенция и приложените от ищцовото дружество писмени
доказателства. Изрично заявява, че признава иска.
В предоставения
му срок конституираното трето лице помагач на страната на ищеца „Т." ООД не изразява становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В хода на съдебното производство бяха приети следните писмени
доказателства:
Извлечение от сметки по месеци за процесния период за
абонатен № 399551; Договор между СЕС и фирма „Т." ООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, както и Споразумителен
протокол; Протокол от Общо събрание на СЕС за избор на ФДР, както и приложен
към него списък на етажната собственост; Декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от
НТ за подписите относно сключване на договорите с „Т." ООД; Удостоверение
за актуалното състояние на „Т." ООД; Договор между „Т.С." ЕАД и „Т."
ООД от 2002 г., 2005 г и 2007 г.; Удостоверение за актуално състояние на „Т.С."
ЕАД; Пълномощно; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от "Т.С." ЕАД *** г.; Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК; Обща фактура № **********/31.07.2015г. Постановление за
възлагане на процесния имот от 22.07.2015 г. по описа на ЧСИ ****; Споразумение
от 19.05.2016 г., НА за покупко-продажба № 112, том V, дело № 657/2005 г., КП
акт № 4, том ІV, рег.№ 14935 от 2016 г., КП акт № 115, том ІІІ, рег.№ 12328 от
2016 г., справка за битови клиенти за заредените суми за топлинна енергия за
05.2016 г., КП акт № 40, том ІІІ, рег.№ 10011 от 2016 г., КП акт № 140, том ІІ,
рег.№ 7534 от 2016 г., КП акт № 38, том ІІ, рег.№ 5011 от 2016 г., КП акт №
132, том І, рег.№ 2764 от 2016 г., КП акт № 35, том І, рег.№ 743 от 2016 г., КП
акт № 16, том VІ, рег.№ 25261 от 2016 г., КП акт № 4, том V, рег.№ 20728 от
2015 г., КП акт № 118, том ІV, рег.№ 18773 от 2015 г., констативен протокол от
17.08.2015 г., КП акт № 116, том ІІІ, рег.№ 14627 от 2015 г., КП акт № 36, том
ІІІ, рег.№ 12172 от 2015 г., КП акт № 168, том ІІ, рег.№ 9602 от 2015 г., КП
акт № 173, том І, рег.№ 6617 от 2015 г., КП акт № 104, том І, рег.№ 4350 от
2015 г., КП акт № 65, том І, рег.№ 2774 от 2015 г., КП акт № 16, том І, рег.№
855 от 2015 г., КП акт № 144, том 3, рег.№ 21403 от 2014 г., КП акт № 64, том
ІІІ, рег.№ 19394 от 2014 г., КП акт № 21, том ІІІ, рег.№ 17564 от 2014 г., КП
акт № 182, том ІІ, рег.№ 15780 от 2014 г., КП акт № 133, том ІІ, рег.№ 14003 от
2014 г., КП акт № 134, том ІІ, рег.№ 14004 от 2014 г., КП акт № 95, том ІІ,
рег.№ 12155 от 2014 г., КП акт № 94, том ІІ, рег.№ 12154 от 2014 г., КП акт № 43, том ІІ, рег.№ 9972 от 2014 г.,
КП акт № 199, том І, рег.№ 7924 от 2014 г.
От
приложеното ч. гр.д. №71524/2017 г. по описа на СРС,
32с. е видно, че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение от 13.10.2017г. срещу ответниците, с която същите са осъдени да
заплатят на „Т.С.”ЕАД следните суми: И.А.Т. – ½ ид. част, а именно:
сумата за консумирана топлинна енергия както в
размер на 477.07
лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за реално потребена енергия, сумата от 15,26лв. за дялово разпределение, отразена в Обща
фактура с № **********/31.07.2015 г. и мораторна лихва за
забава в общ размер от 71,37 за периода от
16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите, както и разноски
в размер на 37,50лв., от които 12,50 лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение
от 25лв.
П.Г.Т. – ½ ид. част, а именно: сумата за
консумирана топлинна енергия както в
размер на 477.07
лв., за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за реално потребена енергия, сумата от 15,26лв. за дялово разпределение, отразена в Обща
фактура с № **********/31.07.2015 г. и мораторна лихва за
забава в общ размер от 71,37 за периода от
16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите, както и разноски
в размер на 37,50лв., от които 12,50 лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение
от 25лв.
Длъжниците не са подали
възражение против издадената заповед, тъй като
същата им е била връчена при усл.на чл.47 ГПК.
Видно
от нотариален акт за покупко-продажба № 112, том V, дело № 657/2005 г., КП
акт № 4, том ІV, рег.№ 14935 от 2016 г., ответникът П.Г.Т. е придобил
собствеността върху топлоснабдения имот - апартамент № 20, находящ се в гр.
София, общ. Младост, ж.к.
„Младост-1А ", бл. 530, вх. 2. По делото бе
безспорно установено, че двамата ответници са били съпрузи към процесния исков
период.
От приложените констативни
протоколи, подписани от
представители на „Топлофикация София” АД и на етажната собственост с адрес гр. София, общ. Младост, ж.к. „Младост-1А ",
бл. 530, вх. 2
се установява, че в сградата има техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия.
Безспорно бе установено, че сградата - етажна собственост, в която
се намира имота на ответниците е сключил договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т." ООД /конституирана като трето лице-помагач на ищеца по делото/, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД.
Ответниците
не оспорват заявените от ищеца количества на консумирана в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, нейното разпределение от топлинния
счетоводител, както и на дължимите за готова суми.
От
приложената по делото Обща фактура №
**********/31.07.2015г. издадена от ищцовото дружество се установява, че
задължението на ответниците е в общ размер от 1127,41лв., от които 984,66 лв.
-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода за периода м. 05.2014 г. - м. 09.2015 г., както и дължима сума за
реално потребена топлинна енергия, както и сумата от 142,75 лв. - законна лихва
за забава от 16.09.2015 г. до 28.09.2017 г.
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗДД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на валидни облигационни
отношения, по които е изправна страна (т.е. доставка на
посоченото във фактурите количество ел. енергия) и от които е възникнало задължение за ответника за заплащане на
търсената сума.
В тежест на ответника е да установи възраженията си.
За
успешното провеждане на предявения установителен иск, ищецът следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, предоставяне на топлинна
енергия на адреса в посочените количества за посочения период, както и размера
на дължимите плащания по тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в
забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери.
В
настоящата хипотеза, от представените по делото писмени доказателства
–нотариален акт, се установява, че през процесния период ответниците при равни
дялово-по ½, са притежавали собственост върху топлоснабдения обект.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ, в тежест на собственикът на имота и титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост е
възложено заплащането на цената на доставената топлинна енергия. Следователно
законът свързва качеството на потребител на топлинна енергия с притежаването на
право на собственост или друго вещно право върху имота, обект на потребление.
От значение за пораждане на задължението е само качеството му собственик или ползвател на имот в сграда, етажна
собственост, присъединена към абонатна станция.
След
като няма спора, а и от приложените по
делото констативни протоколи
е видно, че имотът на ответника се намира в сграда, която е централно
топлоснабдена, по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, ответниците имат качеството
потребител на топлинна енергия и дължи заплащането й съобразно от Наредбата за
топлоснабдяването№16-334/06.04.2007г. Качеството „потребител” може да бъде
преустановено при пълен отказ от ползване на топлинна енергия в сградата
съгласно чл. 153, ал. 2 на Закона
за енергетиката чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата
сграда от абонатната станция. Такива данни по делото липсват.
По делото липсват доказателства, а и твърдения за прекъсване на топлоснабдяването му през съответните отоплителни сезони.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.
139
- Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/.
Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – третото лице-помагач „Т." ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба
№ 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването /издадена от
министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007
г./. Установява се, че за процесния имот са издадени изравнителни
сметки, удостоверяващи, че сумите за топлинна енергия са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прикача към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото,
като за предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за разпределение на топлинна
енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно чл. 61 от Наредба №16-334 от
2007г за топлоснабдяването (Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на наредбата и приложението
към нея). Съгласно гореизложеното и на основание чл.36, ал.1 от действащите
между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С." ЕАД ***, купувачите заплащат сума за услугата дялово разпределение
на „Т.С." ЕАД.
С
оглед на гореустановено съдът намира, че в
процесния период ответниците са потребявали
топлинна енергия за притежавания от тях
обект в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация.
По разноските:
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца се
следват сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 75 лева(при
съобразяване размера на претенцията след уточнението и размера на внесената в
заповедното производство д.т.) и 120 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съобразно цената
на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя.
На ищеца се следват и сторените в заповедното производство разноски до
размера на предявената в исковото производство част от вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, или 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, че в полза на
ищеца съществува вземане спрямо П.Г.Т. ЕГН **********,*** и И.А.Т. ЕГН **********,***, ЧЕ
ДЪЛЖАТ на „****" ЕАД сумата за консумирана топлинна енергия в общ размер
на 1127.41 лв., от които 984.66 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за
реално потребена енергия, отразена в Обща фактура с №**********/31.07.2015 г. и
142.75 лв. - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите при
следните квоти:
1. П.Г.Т. – ½ ид. част, а именно: сумата за
консумирана ТЕ в общ размер на 563.71 лв., от които 492.33 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за реално потребена енергия, отразена в Обща
фактура с № **********/31.07.2015 г. и 71.38 лв. - законна лихва за забава от
16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите;
2. И.А.Т. – ½ ид. част, а именно: сумата за
консумирана ТЕ в общ размер на 563.70 лв., от които 492.33 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2014 г. - 30.09.2015 г. за реално потребена енергия, отразена в Обща фактура
с № **********/31.07.2015 г. и 71.37 лв. - законна лихва за забава от
16.09.2015 г. до 28.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 422,
ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Т. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 97,50 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Т. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 37.50 лева, представляваща
сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 71524/2017
на ВРС разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Т. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 97,50 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Т. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 37.50 лева, представляваща
сторените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 71524/2017
на ВРС разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: