РЕШЕНИЕ
№ 3427
Русе, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГАЛЕНА ДЯКОВА |
При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20257200700339 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС/ вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ю. Д. А. от гр.София , подадена чрез пълномощник адв. С. М. от АК София против Решение № 212 от 04.04.2025г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – Велико Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от Закона за държавната собственост /ЗДС/ – имот в землището на с.Красен, Община Иваново, обл.Русе, посочен в позиция № 17 от Приложение към т.1 от решението с [идентификатор], представляващ нива, шеста категория, с площ 15,077 дка, собственост на наследниците на И. Я. Б., за който имот е определено обезщетение в размер на 5 4280 лв.
Искането е за изменение на решението в посочената му част относно определената пазарна стойност на отчуждения недвижим имот.
В жалбата се твърди, че определеният размер на паричното обезщетение е занижен и не съответства на пазарната цена на имота. Сочи се, че е приложен неправилен метод при определяне на средната цена на имотите. Претендира изменение на размера на обезщетението, като искат същото да бъде увеличено, съобразно пазарните цени. Претендират се разноски по представен списък.
Ответната страна – Министерският съвет на Република България, в изпълнение на указанията на съда в придружителното до съда /л.2 дело/, с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Посочва, че обезщетенията са определени съобразно критериите заложени в ЗДС. В допълнително становище с вх.№ 5274 от 09.12.2025г. /от л.117-118 д. /, поддържат становището за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт П. П., в писмена молба вх.№ 4531 от 23.10.2025 г. по описа на АС-Русе /л.45 и л.46 д./, оспорват жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Представят писмени доказателства /л.46 – 60 д./ във връзка с надлежното обявяване на започналата процедура по отчуждаване на недвижими имоти по реда на чл.34а, ал.3 ЗДС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище с вх.№4465 от 20.10.2025г. по описа на съда, подадено от пълномощник гл. юрисконсулт М. Ц., оспорват жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, чрез своя пълномощник – юрисконсулт Р.П., с писмо вх. № 5142 от 01.12.2025 г. представя, по указание на съда, доказателства кога е съобщен оспореният акт на жалбоподателката, с оглед допустимостта на жалбата /л.141 д./.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. Обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. Със Заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен устройствен план за посочения горе обект в землищата на населени места от обл.Русе, сред които и землището на с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе. Срещу обнародваната в бр. 82/14.10.2022 г. на „Държавен вестник“ Заповед с № РД-02-15-110/10.10.2022г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на подробен устройствен план-парцеларен план за процесния обект, касаещ и землището на с.Красен, общ. Иваново, обл. Русе не са постъпили възражения и същата е влязла в сила на 29.10.2022 г. Впоследствие със Заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г., обнародвана в ДВ, бр.48/ 02.06.2023 г. са отстранени допуснатите очевидни фактически грешки в Заповед № РД-02-15.110/10.10.2022 г.
С писмо с изх.№ АУ13-8 от 03.11.2022г. зам.министърът на регионалното развитие и благоустройството е уведомил председателя на АПИ за влизане в сила на заповедта. С възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г. инвеститорът на обекта – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ възлага на „Бачовски консулт“ООД гр. Пловдив /избрани след проведена обществена поръчка/ изготвянето на оценителни доклади, за определяне на равностойни парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на имоти и части от имоти, находящи се в землищата на населени места, сред които и с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе, за държавна нужда за изграждане на АМ “Русе – В.Търново“, участък Обход на гр.Бяла от км0+500 до км 24+018“. При спазване разпоредбите на Глава трета, чл.32 от ЗДС е изготвен оценителен доклад. Поради липса на подходящи сделки със сходни имоти в землището на с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе, оценителят е приложил чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, респ. по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи /с последно изменение бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 01.02.2024 г./ за периода 15.09.2022г. до 15.09.2023г. В доклада определените обезщетения за отчуждените недвижими имоти в землището на с. Красен били отразени в таблица в Приложение № 9.1 от него, съдържаща информация за имотите и размера на определеното им обезщетение.
С мотивирано искане изх. № 04-16-210/22.01.2025 г. до МРРБ и МФ, по реда на чл.34 от ЗДС, АПИ предлага провеждане на процедура по принудително отчуждаване на засегнатите имоти – частна собственост в землищата на населени места, сред които и с. Красен, общ. Иваново, обл.Русе, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-парцеларен план. Предложена е финансова обосновка от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е одобрена от министъра на финансите. Според нея средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на засегнатите имоти – частна собственост, са в размер общо на 6 912 050 лв., които ще бъдат разчетени в рамките на бюджета на МРРБ, респ. АПИ, за 2025 г. С доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите е предложено на МС на Р България да разгледа и приеме проект за решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе – В. Търново“ участъци Русе – Бяла, обход на гр.Бяла в определени участъци, на територията на обл.Русе. Докладът е изпратен с писмо вх.№ 03-07-35 от 28.03.2025 г.
На основание чл.34а, ал.1, вр. чл. 34б от ЗДС Министерски съвет издава Решение № 212/04.04.2025 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ на територията на Област Русе.
В Приложение към т.1 на издаденото решение, отнасящо се за имотите от землището на с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе, под позиция № 17 е посочен имот с [идентификатор] – земеделска територия, нива, в землището на с. Красен, общ. Иваново, обл. Русе, с площ за отчуждаване 15,077дка, за който е определено обезщетение в размер [рег. номер]. Като собственик на имота са посочени наследници на И. Я. Б..
По делото са представени писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателката по отношение на имота – Решение № 43К от 10.11.1994г. на Поземлена комисия Иваново за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.Красен, общ.Иваново, оБл.Русе и Удостоверение за наследници на И. Я. Б., сред които е и жалбоподателката. От горепосочените писмени доказателства се установява, че собственик на имот с № 023004 - нива, в местността Нови ниви, в землището на с. Красен, обл. Русе, с площ 28,553 дка е бил И. Я. Б., починала на 04.10.1969г., а жалбоподателката е негов наследник по закон.
В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор] по КККР на с.Красен, с номер по предходен план № 023004, е разделен на три имота : № 39520.23.512 – с площ 8,662дка, № 39520.23.515 – с площ 4,817 дка, № 39520.23.517 с площ 15,077дка. Това обстоятелство е посочено и от вещото лице в назначената и изготвена съдебно оценителна експертиза.
Предмет на отчуждаване е само имот с [идентификатор] с площ 15,077дка в землището на с.Красен, община Иваново, област Русе, с начин на трайно ползване нива, шеста категория, който е идентичен с [имот номер] по [жк], община Иваново, посочен в документа за собственост на жалбоподателката.
След указания на съда до АПИ да представят доказателства кога е съобщено решението на жалбоподателката, по делото е представено писмо от АПИ с необходимите документи. Видно от отбелязването в обратната разписка, приложена по делото на л. 141, на жалбоподателката е връчено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е била уведомена за отчуждаването на имот с [идентификатор] /23.4/ с оспореното решение на Министерския съвет на 23.04.2025г. Жалбата срещу този акт е подадена чрез адм. орган на 07.05.2025г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14- дневен срок от съобщаването. Оспорването е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване. По делото е доказано, че жалбоподателката е собственик на имот, който е предмет на отчуждаване. Жалбата е подадена пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, предвид разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗДС /изменена/, поради което е процесуално допустима.
По съществото жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България Решение № 212 /04.04.2025 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040 на територията на Област Русе, в частта, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждения за държавна нужда за изграждане на обекта поземлен имот с идентификатор № 39520.23.517, представляващ нива, шеста категория, с площ 15,077 дка, собственост на наследниците на И. Я. Б., за който имот е определено обезщетение в размер на 5 4280 лв. Няма спор, че посоченият земеделски имот е собственост на жалбоподателката, видно от представените решение на поземлена комисия, удостоверение за наследници и проверените от вещото лице - скица на имота при изготвяне на заключението по назначената оценителна експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. По делото няма спор, че „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и като такъв, компетентен да издаде административен акт за отчуждаване на имоти за изграждането му е Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, по реда предвиден в ЗДС.
Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма. В него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, поради което са налице всички реквизити на съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС. При издаване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Спазена е поредността на процедурните изисквания за вземане му, посочена в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, съответно одобрен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Отчуждаването на имотите е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект.
В чл. 32, ал. 1 от ЗДС е предвидено, че имоти и части от имоти, които са собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Легалната дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" е в разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС – цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Предвид разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС "пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Стремежът на законодателя е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота, като по този начин се защитят интересите на засегнатите собственици и същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.
Съобразявайки се с тези критерии, АПИ в хода на адм. производство, е възложила изготвяне на Оценителски доклад на независим оценител - "Бачовски консулт" ООД за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлените имоти, предмет на отчуждаване. След изискани от Служба вписвания Русе нотариални актове за сделки, при посочените горе условия, оценителите са установили, че само една сделка отговаря на критериите на ЗДС за пазарен аналог, поради което не е възможно определянето на равностойно обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл. 32, ал.2 от ЗДС. Поради това, оценителите са приложили чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, което налага определянето на равностойно парично обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земедлески земи.
В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата /в редакция на разпоредбата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./, определя начална цена от 200 лв./дка за земя шеста категория, която на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 200 лв./дка х 1,70 = 340 лв./дка или определеното паричното обезщетение за отчуждения [имот номер] по КККР на с. Красен: 15,077 дка Х340 лв = 5126лв.
С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен: вж.чл.15, ал.1 и ал.3 от ЗНА и чл.5 ал.1 и ал.2 АПК, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл.46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.
Нормата на чл.1 „Защита на собствеността“ от Протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда следното: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“.
От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването .
В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл.46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).
Наредбата е приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, вкл. с § 43 от ПМС № 10 от 25.01.2024 г. обн., ДВ, бр. 9 от 30.01.2024 г., в сила от 1.02.2024 г., като при нито едно от измененията не са били увеличавани началните цени на различните категории земеделска земя, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от този подзаконов нормативен акт, независимо от много настъпили събития в световен мащаб, вкл. и не е отразяван размера на инфлацията. Изменението на чл.3, ал.1 от Наредбата и актуализиране на началните цени на земеделските земи е направено едва с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., но тази редакция е неприложима за случая, тъй като не е действала към датата на издаване на частично оспореното решение на МС и не й е придадено обратно действие. При съобразяване на приложимата редакция на чл.3, ал.1 от Наредбата, преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., е абсурдно да се приеме, че началната цена на земеделската земя от шеста категория, от която категория е процесната нива, продължава да бъде в размер на 340 лв./дка, каквато тя е била през 1998 г., както твърди ответната страна.
Така, въпреки задължението си за предприемане на общи мерки по изпълнение решението на ЕСПЧ, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, не е предприел необходимите стъпки за съобразяването на началните цени на земеделските земи, предвидени в чл.3, ал.1 от Наредбата в приложимата й редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., с актуалните пазарни условия, респ. не е формулирал друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени.
Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат, само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Застиналите във времето начални цени по чл.3, ал.1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, в приложима за случая редакция преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., при липса на пазарни аналози, дори и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, каквото изискване е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.
На следващо място, в съответствие с константната си практика в цитираното решение ЕСПЧ припомня (§ 63 и § 74) , че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е към момента на постановяване на оспорения акт. С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 04.04.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.
Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Както обаче беше посочено по-горе и както е отбелязал Съдът в Страсбург в коментираното решение, посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.
От заключението на вещото лице е видно, че в землището на с. Красен, община Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г.
Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ заключава, че прилагането на правилата, предвидени в Наредбата, преди изменението на чл.3, ал.1 с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г., не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози, регламентираният в чл.3, ал.1 от Наредбата /редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.65 от 2025 г., в сила от 08.08.2025 г./ механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024-2025 г. Съдът счита, че именно годишното рентно плащане по информацията от Протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024-2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе, следва да се приеме като отправна точка, тъй като само този вариант отразява по-обективно цените на рентното плащане.
Самият ответник, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 (в приложимата редакция) от Наредбата именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради това съдът счита, че определяне на обезщетението следва да се извърши при прилагане на този подход, въз основа на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025г. , публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ гр.Русе и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ. Видно от заключението на вещото лице, за с. Красен, община Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024 - 2025 г. е в размер на 59 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер [рег. номер]./дка. Тази стойност не следва да се увеличава с прилагане на корекционния коефициент по чл.4 от Наредбата за определяне на цени на земеделските имоти по следните съображения: На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Посочените в протокола на ОД „Земеделие“ гр. Русе средни рентни плащания отразяват пазарните стойности на действащите договори за аренда и наем за стопанската година към датата на отчуждаването – за 2024/2025 г. Коефициентите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата имат за цел да преодолеят липсата на конкретика относно местоположението на имота и неговите характеристики /тъй като касаят земеделски имоти в цялата страна/и са относими към цените посочени в таблицата в чл.3, ал.1 от Наредбата за определяне на цени на земеделските имоти, но не и към методиката за средните рентни плащания. Получаваните рентни плащания/наеми, тяхната осреднена стойност при отдаването на земеделски земи в конкретно землище отчитат именно спецификите на пазарната стойност на земеделските земи от това конкретно землище, включително обобщено категорията земя, площ и отдалеченост. Предвид че показателите, посочени като коефициенти по чл. 4, ал. 1 от наредбата, вече са били отчетени при определяне на рентното плащане/наема, то определената капитализира поземлена рента не би следвало да бъде увеличава с повторното им съобразяване, защото годишното рентно плащане поглъща категорията земя, в случая - шеста, отдалеченост на имота и другите показатели, специфични към сключването на вписаните договори за отдаване под наем и рента.
По изложените съображения подадената жалба следва да бъде уважена, като размерът на паричното обезщетение, определено за отчуждения имот на жалбоподателката - имот с [идентификатор] по КККР на с. Красен, община Иваново, местността „Нови ниви“, с площ за отчуждаване 15,077 дка, земеделска земя - нива, шеста категория, посочен в позиция № 17 от Приложение към т.1 от решението, за който имот е определено обезщетение в размер на 5 428 лв., следва да бъде увеличен от 5 428 лв. на 22 239 лв. или [рег. номер] за 1 дка, съгласно дадения от вещото лице втори вариант в експертизата.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът по делото – МС на РБългария следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените от нея в производството разноски в общ размер [рег. номер]., от които: 10 лв. – внесена държавна такса, 600 лв. – внесен депозит за вещо лице и 1900,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. В настоящия случай материалният интерес по делото е в размер на 16 811лв, представляващ сумата на постановеното увеличение на паричното обезщетение за процесния имот. Съдът счита, че договорената между страните сума в размер на 1900 лева е точно толкова, колкото е определената с тази норма минимална такава и предвид процесуалната активност на адвоката – изготвяне на жалба, представяне на писмени доказателства, представяне на становище по делото, е напълно оправдано да се присъди възнаграждението, което е договорената между страните сума, а именно възнаграждение в минимален размер [рег. номер]. По изложените съображения, възражението за прекомерност се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2от АПК, Административен съд-Русе, ІХ-състав
ИЗМЕНЯ по жалба на Ю. Д. А. с [ЕГН] от гр.София, [жк], [адрес], Решение № 212 /04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе – В.Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС: имот с [идентификатор] по КККР на с. Красен, община Иваново, обл.Русе - земеделска територия, нива в местността „Нови ниви“, с площ за отчуждаване 15,077 дка, посочен в позиция № 17 в Приложение т.1 към решението, за който имот е определено обезщетение в размер на 5 428 лв., като
УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 22 239 лв. /двадесет и две хиляди двеста тридесет и девет лева/.
Решението е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
| Съдия: | |