№ 446
гр. Велико Търново, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110201119 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на М. Д. А. с ЕГН **********,
от с. Л., общ. В. Търново, подадена чрез адв. К. К. от ВТАК, против с
Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система (ЕФ), серия К № 6148038, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, с който за допуснато от А. нарушение по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100,00 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи
относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ, като се моли пълната му
отмяна. Видно от приложената по делото разписка, електронният фиш е
връчен на жалбоподателя А. на 29.07.2022 г., като в законоустановения по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП срок същият не е направил възражение относно
авторството на деянието и на 04.08.2022 г., недоволен от издадения
електронен фиш е подал жалба срещу него.
В съдебно заседание жалбоподателя, нередовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К. К. от ВТАК – редовно упълномощена. Адв. К.
поддържа жалбата и изложените в нея доводи, а именно че при издаването на
ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което моли
отмяната на същия. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ОД на МВР – Велико Търново, редовно
1
призована страна, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.07.2022 год., в 10.56 часа, в Община Велико Търново, на ПП I - 4,
км. 124+400 до автосервиз „Пежо“, в посока гр. София, с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S1” с фабр. № 11743cb, е била засечена
скорост на движение на МПС – лек автомобил "Ауди Q7" с рег. № ***** от
80 км/ч, при ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с
пътен знак В-26. Превишението от 20 км/ч е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване та номера и
комуникации тип „ARH CAM S1” и бил изготвен снимков материал /лист 10
от делото/. В ЕФ е отразено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К № 5289669.
След справка за собствеността на лекия автомобил и въз основа на
данните от преносимата система е издаден процесният електронен фиш от ОД
на МВР – Велико Търново, с който на собственика М. Д. А. с ЕГН
**********, за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 100,00 (сто) лева.
По делото не е представена разписка за връчване на процесния ЕФ на
А., но от доказателствата по АНП – разпечатка от справка с АИС-АНД в
сектор „ПП“ при ОД на МВР - В. Търново, е видно, че ЕФ серия К №
6148038, е отразен като връчен на 18.08.2022 година. В законоустановения по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП срок, А. не е направил възражение относно авторството
на деянието и на 30.08.2022 г., недоволен от издадения електронен фиш е
подал жалба срещу него по реда на чл. 59 от ЗАНН.
По делото са приобщени като доказателства: Електронен фиш, серия К
№ 6148038 издаден от ОД на МВР - Велико Търново; два броя разпечатки,
именувани "Преглед фиш" и „Анулиране на фиш“ серия К № 6148038;
снимков материал към нарушение от 07.07.2022 г.; извлечение от регистъра
на МПС, воден при ОД на МВР, съдържащ данни за собствеността на МПС –
лек автомобил "Ауди Q7" с рег. № *****, от което се установява, че
собственик на процесното МПС е М. Д. А. с ЕГН **********, от с. Л.;
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
рег. № 1275р-4932/08.07.2022 год.; Протокол от проверка № 65-СГ-
ИСИС/17.05.2022 г. на БИМ; Предложение, рег. № 366р-8181/21.05.2015 г. на
ОД на МВР - Велико Търново за оповестяване на интернет страницата на
МВР на местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС; Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, приложение на
техническо описание и инструкция за експлоатация; Електронен фиш, Серия
К № 5289669 на ОД на МВР – Бургас с разпечатка „Преглед фиш“, с
отбелязана дата на връчване – 15.06.2021 година.
2
При така описаната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав
прави следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Процесният електронен фиш макар и да е издаден от компетентен
орган, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - във формата и с реквизитите,
посочени в същата разпоредба, настоящият съдебен състав констатира
допуснато съществено нарушение на процедурата по издаването му, свързано
с неяснота в наложената санкция за описаното в него деяние. От събраните
доказателства се установява несъмнено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но при санкционирането му по чл. 189, ал.
4 от ЗДвП не е посочено по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП коя разпоредба на чл. 182
от ЗДвП - дали ал. 1, ал. 2 или ал. 3 е била приложена за извършеното
нарушение. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП: „Когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.
1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за
срок три месеца.“ За налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва
да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: 1/ чл. 182, ал.
4 от ЗДвП е бланкетна норма, поради което е необходимо да се направи
съответната привръзка с нормата, с която се запълва /в случая при
превишаване на максимално разрешената скорост за извън населено място от
11 до 20 км/ч – чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП/; 2/ описание от фактическа страна,
че нарушението е извършено повторно и 3/ описание от фактическа страна
защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи
съответният санкционен акт, който определя тази квалификация,
включително с датата на влизането му в сила. В обжалвания електронен фиш
липсва запълване на бланкета с посочване на нарушената норма, което
предпоставя съда да извлича по тълкувателен или дедуктивен път от
изложената фактическа обстановка по делото каква и защо е наложена
съответната санкция, респективно да реши дали така определеното му
наказание е законосъобразно и правилно определено. С така допуснатото
нарушение се е достигнало до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността за него да разбере и се
налага той да предполага по кой текст от закона всъщност е бил
санкциониран. Неяснотата относно приложената администрантивнонаказваща
норма от ЗДвП спрямо нарушителя води до съществено ограничаване на
правото му на защита, като във всички случаи нарушаването на правото на
защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
води до порочност на издадения електронен фиш, а оттам е и основание за
неговата отмяна, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. В
този смисъл съдът намира за напълно основателни изложените в жалбата
3
доводи в тази насока.
Предвид горното съдът намира, че атакувания ЕФ е незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото съдът намира за основателно искането на
процесуалния представите на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства
пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, което не се явява прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Направените разноски обаче са в размер към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода
на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателя направените от нея разноски в размер на 300.00
(триста) лева.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К № 6148038 издаден от ОД на МВР
– Велико Търново, с който на М. Д. А. с ЕГН **********, от с. Л., общ. В.
Търново, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100,00 (сто) лева – като
НЕЗАКОНОСЪОЖБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – Велико Търново, ДА ЗАПЛАТИ на
М. Д. А. с ЕГН **********, от с. Л., общ. В. Търново направените разноски
по делото за процесуално представителство в размер на 300,00 (триста)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено и обявено.
4
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5