Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК С Решение № 189 от 12.11.2010 год., постановено по гражданско дело № 452/10 год., Павликенски районен съд е приел за установено по отношение на „М. Р.” О.- гр. Б. Ч., представлявано от управителя А. Д. Р., че дължи на „Ц.” Е. гр. С., представлявано от управителя С. К. сумата от 4053.60 лв. –главница по три броя фактури, 565.38 лв. –лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2010г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №202/27.04.2010г по ч.гр.дело №309/ 2010г. по описа ПвРС. Установеното вземане представлява стойност на доставени и незаплатени стоки, за което са съставени: фактура с № */25.09.2008г., фактура с № */07.10.2008г. и фактура № *3/29.10.2009г. Ответникът „ М. Р.” О. гр. Б. Ч. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер от 792.38 лв. В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от „ М. Р.” О. – гр. Б. Ч. чрез управителя Атанас Радев, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта относно признатото вземане за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД и присъдените разноски по съдебното производство. Жалбоподателят признава задължението си по главното вземане. Посочва се, че изводът на районният съд за наличие на договор за продажба не е верен, доколкото такъв договор ýежду страните не е подписван. Твърди се, че е била налице уговорка доставките да се плащат на по- късен етап, доколкото е видно, че ответното дружество е продължавало да доставя стока независимо, че по предишните фактури не е плащано. Въззиваемият -„Ц.” Е. гр. С. не е представил отговор на въззивната жалба, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Окръжен съд - гр.Велико Търново в настоящия си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производство УСТАНОВИ: Предявени са обективно съединени искове по чл. 327 ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. На 25.09.2008г. „М. Р.”О. е закупила от „Ц.” Е. гр. С. 3000бр. торби и 24бр. макари-конци на обща стойност 835,20лв., за което е съставена фактура с № */25.09.2008г. Стоката е получена от жалбоподателя и е подписан приемо-предавателен протокол. Няма данни за извършено плащане, за което признава и жалбоподателя. На 07.10.2008г. жалбоподателят е закупил от въззиваемия още 5000бр. торби на стойност 1632лв., като е съставена фактура с № */ 07.10.2008г., която е подписана от двете страни, съставен е и приемо-предавателен протокол. И по тази доставка не е извършено плащане на сумата по фактурата – факт, който се признава от жалбоподателя. Между двете дружества е извършена търговска продажба на 200 бр. чували и на 29.10.2009г., при стойност на стоката 1886.40лв. За сделката е издадена фактура № *3/29.10.2009г, подписана и от двете страни, съставен и подписан е и приемо- предавателен протокол. По сметката на ответно дружество е постъпила сума от 300 лв. по фактура № *3/29.10.2009г. Жалбоподателят признава частично плащане в размер на 300лв. по фактура № *3/29.10.2009г и обстоятелството за пълно неизпълнение на задължението по фактура с № */25.09.2008г. и фактура с № */07.10.2008г. За събиране на посоченото задължение по трите фактури е издадена заповед за изпълнение № 202/27.04.2010г. Длъжникът е депозирал възражение, и в указания от съда едномесечен срок за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК е постъпил такъв. От събраните по делото писмени доказателства –фактури и приемо- предавателни протоколи е безспорно установено, че през процесния период от 25.09.2008г. до 29.10.2009г. между страните-търговци са възникнали договорни отношения имащи характера на търговска продажба по смисъла на чл. 318 ал. 1 ТЗ. Установено е, че „Ц.” Е. гр. С. е извършил доставки и стоката е получена от „М. Р.”О.. Тези обстоятелства са отразени в издадените и двустранно подписани фактури и приемо- предавателни протоколи. След като доставките са извършени, купувачът дължи плащане на цената на предадените стоки. По отношение твърденията на дружеството- жалбоподател за съществуваща договореност между търговците за отложено плащане, последното не е ангажирало никакви доказателства за твърденията си пред първа инстанция. Във връзка с възражението за недължимост на мораторна лихва е налице следното. Съобразно нормата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, при търговска продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи, ако не е уговорено друго. За това „друго” предвидено по делото няма индиции. Доказаното неизпълнението на задължението на купувача за своевременно заплащане на цената по трите сделки за продажба е виновно неизпълнение на договорно задължение, по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за което търговецът отговаря. Купувачът е следвало да заплати цената в момента на предаването на стоката. Това повлича основателност на акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от падежа на всяка доставката, който съвпада с датата на издаване на данъчната фактура. Задължението за заплащането на цената по диспозитивната разпоредба на чл. 327, ал. 1 ТЗ е срочно. Сроковете са определени и определяеми. Плащането в конкретния случай е определяемо-дължи се при предаването на стоката и това изключва приложението на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за отправяне на покана до длъжника. Срокът го кани. За периода на виновното неизпълнение кредиторът е бил лишен неоснователно от облагата да ползва парите си, поради което претенцията му за присъждане на лихва за забава е основателна. Относно нейния размер по делото същият е посочен в мотивите на съдебното решение на първостепенния съд.Дължима е и законната лихва. По делото не е установено наличие на извънсъдебно споразумение, поради което и предвид изхода на делото пред първостепенния съд жалбоподателят дължи определените разноските. Пред настоящата инстанция ответник жалба не е взел становище, не е направил претенции за разноски, предвид което такива не следва да бъдат присъждани. Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение № 189/12.11.2010 год., постановено по гр. дело № 452/2010г. по описа на Павликенски районен съд, следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 189/12.11.2010 год., постановено по гр. дело № 452/2010г. по описа на Павликенски районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |