Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 14.04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на 17 март, през 2022 година, в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕНА в присъствието на
прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 10 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди(ЗОДОВ),вр.чл.17 ал.6 ДОПК.
Образувано е по искова молба от Д.В.Н. ***, чрез процесуален представител -
адв. Р.М. ***, насочена против Националната агенция по приходите, а искът е с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се заплащане на обезщетение в
размер на 300 лева за претърпените от ищеца Н. имуществени вреди,
представляващи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при
обжалването по административен ред пред директора на ТД на НАП – Варна на
разпореждане с изх.№ С180018-125-0333840 от 07.11.2018г., постановено по изп.
дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител в същата дирекция.
Процесното разпореждане, както и решението на по-горестоящия
административен орган под № 276/05.09.2019г. били отменени с влязло в сила
съдебно решение № 2 от 10.02.2020 г., постановено по адм. дело № 710/2019 г.
по описа на Административен съд – Русе. В исковата молба се излагат подробни доводи за
наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника.
Претендират се лихви върху главницата, считано от 22.08.2019 г. – датата на
подаване на жалбата срещу разпореждането до директора на ТД на НАП-Варна до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски по настоящото дело, съгласно
приложен списък.
Ответникът-Национална агенция по приходите, действащ чрез процесуален
представител, моли да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и
недоказан.Твърди, че липсват доказателства за наличието на причинно-следствена
връзка с претендираното обезщетение в размера на направените разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като по изпълнителното дело има множество
издадени разпореждания, които са били оспорени. Алтернативно пледира, ако иска
бъде уважен да бъде присъдено справедливо обезщетение
Прокурорът от ОП Русе дава
заключение, че искът е допустим и основателен.
В настоящия казус, след
пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр.чл.17 ал.6 ДОПК.
От приобщеното към доказателствата
по настоящото дело адм. дело № 710/2019г. по описа на Административен съд-Русе,
на което се основава иска е видно, че с Решение №2 от 10.02.2020г., влязло в сила на същата дата като необжалваемо, е отменено по реда на
чл.268 ДОПК решение № 276/05.09.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна, имащ качеството
на решаващ орган по чл.267 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалбата на
ищеца Д.Н. срещу разпореждане с изх. № С180018-125-0333840 от 07.11.2018г.,
постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, като
е отменено и самото разпореждане.
В проведеното съдебно
производство по адм. дело №710/2019г. по
описа на съда е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие както в съдебното производство, така и в
производството по административното обжалване на разпореждането на публичния
изпълнител.
Със съдебния си акт по същото
дело Административен съд-Русе е приел, че на решаващия орган не е вменено
задължение да се произнася по искането за разноски, направени във фазата на
административното обжалване така, както съдът дължи произнасяне при направено
искане в хода на съдебно обжалване, с оглед на разпоредбата на чл. 161 ал.1
изр.първо ДОПК вр.чл.144 ал.2 ДОПК. В случая решението на решаващия орган не
съдържа разпореждане относно разноските, а и решаващият орган не разполага с
подобно правомощие. При липсата на друг специален ред за обезщетяване за
страната, направила разноски в производство по оспорване по административен
ред, съдебният състав е посочил възможността да ги претендира с иск по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С такива мотиви не е уважил искането за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, направени във фазата на
административното обжалване, а само тези в съдебното такова, които ги присъдил
в размер на 300лв.
В настоящето производство е
изискано и приложено адм. дело № 710/2019г., в което /стр.4 от
административната преписка/се съдържа договор за правна защита и съдействие със
страни Д.В.Н. *** и адвокат А.С.. В договора е записано, че негов предмет е
оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в „обжалване на
разпореждане по изп. дело № 18150005624/2015г.“ В т. III от договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 300 лева,
платено в брой. Договорът е сключен на
22.08.2019г., като от същата дата е и пълномощното за обжалване на разпореждане за разпределение на платени суми
по посоченото изп.дело по адм.ред, т.е пред директора на ТД на НАП Варна.
Видно от решение №276/05.09.2019г.
на директора на ТД на НАП Варна, жалбата на Д.Н. с вх. № 19543/22.08.2019г.
срещу разпореждане с изх.№ С180018-125-0333840 от 07.11.2018г.,
постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител в същата
дирекция, е
подадена чрез адвокат А.С..
По дело 710/2019г на АС-Русе е
приложена жалба с вх. № 19543/22.08.2019г. срещу разпореждане от 07.11.2018г.,
постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., както и договор за правна защита
и съдействие без номер от дата 22.08.2019г. и пълномощно със страни Д.В.Н. ***
и адвокат А.С..
По тези факти няма спор между
страните.
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.
2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е настъпило също в
гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което
исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за
родова и местна подсъдност.
Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта
на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки,
обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената
претенция, с която е сезиран.
Допустимостта на иска се
извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно
разпореждане изх.№ С180018-125-0333840 от 07.11.2018г., постановено по изп.
дело № 18150005624/2015г. потвърдено от решаващия орган при обжалването по административен ред,
като твърди, че по повод на оспорването му по адм.ред е претърпял вреди в
размер на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., което не му е
било присъдено при съдебното оспорване.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи
имуществената отговорност. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 17, ал.6 от ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от
незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните
изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, която се реализира по
реда на ЗОДОВ
Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка- пряка и непосредствена между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приема, че
пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе
незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или
длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се
разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
Ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки за
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Разпореждане с изх.№ С180018-125-0333840 от 07.11.2018г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г.
се издава по реда на ДОПК и безспорно носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Неговият издател - публичният
изпълнител е административен орган и по това също няма спор. Съгласно чл.226,
ал. 1 от ДОПК при упражняване на правомощията си той издава постановления и
разпореждания.
Съгласно чл.210, ал.2 от ДОПК
принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния
изпълнител, съответно и разпределението на събраните суми, когато не са
достатъчни да погасят всички задължения - чл.219 от ДОПК. Следователно е налице
и следващия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията- изпълнение на административна дейност.
Не е спорно, че с влязло в сила съдебно
решение се отменят разпореждане с изх.№ С180018-125-0333840 от 07.11.2018г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г.
и решение №276/05.09.2019г. на директора
на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено това разпореждане
В случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен
акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
По отношение на втората и третата предпоставка:
В ДОПК липсва
специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по
административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването,
така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване по реда на чл. 161 ДОПК. В глава 27 на ДОПК, включително глава 17 и 18 на ДОПК няма норма, която
урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Разпоредбата на чл.266 и чл.267 от ДОПК не предвижда с решението си директорът на
ТД на НАП да се произнася и по направените разноски от жалбоподателя във връзка
с оспорването. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за
неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. В АПК въпросът
с разноските в административното
производство е уреден в чл.12 ал.3 АПК в смисъл, че не се събират
държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е
предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред. В
глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма указваща този въпрос. В съдебното
производство на основание чл. 143 от АПК и на основание чл.161 ДОПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и
за направените пред съответния административен орган при упражнено право на
защита по административен ред
Съдебната
практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските,
направени във връзка с обжалването по административен ред (определение № 275/9.01.2012 г. на ВАС
по адм. д. № 2/2012 г., определение № 16576/11.12.2013 г.,
постановено от ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.), както и че този законодателен
пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по
аналогия, тъй като тя касае понасянето на разноските, направени в съдебното
производство, поради което нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, в
случая е неприложима / в този смисъл е Решение № 9686 от
24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2017г., Решение № 8198 от
4.07.2016г. по адм.д. 8411/2015г на ВАС/
Принципно заплатеният адвокатски хонорар
във връзка с административното оспорване на постановленията и разпореждането на публичния изпълнител, са вреда за жалбоподателя, в случая ищеца, тъй като плащането им е довело до намаляване на
имуществото му, което следва да е в причинно
следствена връзка с отменените актове, тъй като потърсената адвокатска помощ и
заплатените хонорари са именно във връзка със защитата срещу тях чрез
оспорването им, което подлежи на доказване от ищеца.
Налице е втората предпоставка – наличие
на вреда. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред административния орган. Видно
от приложения договор за правна защита и съдействие е било договорено
възнаграждение в размер на 300 лв., което е било изплатено изцяло в брой, респ.
в тази си част договорът има характер на разписка. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ДОПК за оспорване на актове по административен ред пред
горестоящия/решаващия орган, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на акт на публичния изпълнител се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора.
Настоящият състав счита обаче, че липсва третата кумулативна предпоставка за
основателността на иска, а именно причинно-следствена връзка между отмененото
като незаконосъобразно разпореждане на публичния изпълнител и понесената вреда.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Ищецът твърди, че е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на разпореждане изх.№ С180018-125-0333840
от 07.11.2018г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г.
В случая обаче ищецът, комуто е
доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, установяващи причинната
връзка между в размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение в хода и за нуждите на проведеното административно оспорване
именно на посоченото разпореждане. Причинната връзка между отмененото
разпореждане и вредите, като негова пряка и непосредствена последица не се
презюмират, а подлежат на доказване.
В настоящия случай се претендира обезвреда за
имуществена вреда причинена от издадено по реда на чл. 226, ал. 1 от ДОПК
разпореждане за разпределение, което е било обжалвано по административен ред,
по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК. За обжалването на издаден акт по
изпълнителното дело е бил ангажиран адвокат, видно от самата жалба до директора
на ТД на НАП и представеното пълномощно и договор за правна помощ.
Извършеното от ищеца плащане се
основава на сключен договор за правна защита и съдействие от 22.08.2019г.,
изразяващо се в обжалване на разпореждане
без номер и дата, постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., като
процесуалното представителство е за пред Директора на ТД на НАП-Варна като
решаващ орган по чл.267 ДОПК. Твърдените от ищеца имуществени вреди по повод
заплатеното адвокатско възнаграждение следва да са настъпили в хода на
конкретното административно оспорване на конкретния акт. Действията
на служителите на ответника, обективирани в издадения конкретен акт
– отменен впоследствие по съдебен ред като незаконосъобразен, е единственият
каузален фактор, който обуславя заплащането на
адвокатско възнаграждение.
В предмета и
основанието на представения договор е вписано, че същият е за „оказване на
правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на разпореждане по ИД
18150005624/2015 на ГД НАП Варна – офис Русе“, без да бъде посочено срещу кое
точно разпореждане е насочена адвокатската защита, респ. по което ще се
предостави адвокатската услуга. Пълномощното е за процесуално представителство
пред директора на ТД на НАП – Варна за защита по изп. д. № 18150005624, като в
стандартизираната бланка е вписано допълнително, че се „обжалва разпореждане за
разпределяне на платени суми по изпълнителното дело“. При тези данни съдът намира, че пълномощното е за общо
процесуално представителство по изпълнителното дело, без означение по защитата
срещу кое точно разпореждане/ като дори не е посочена негова дата/ се
предоставя адвокатската защита. Така формулирано основанието за осъществяване
на процесуална защита не може да обоснове извод, че изплатеният адвокатски хонорар
от 300 лева е за представителство именно по оспорване на разпореждане изх. № С180018-125-0333840 от 07.11.2018г.
По аргумент от чл. 226, ал. 1 от ДОПК публичният
изпълнител издава разпореждания, респ. те биха могли да бъдат повече от едно по
повод образувано изпълнително дело, поради което не може да се приеме, че по
изпълнителното дело е издадено само едно разпореждане и това е именно
разпореждане изх. № С180018-125-0333840 от 07.11.2018г., по което е оказана адвокатска защита. Нещо повече,
от представените от ответника 11 броя жалби /стр.стр.16,18,20,22,24,26,27,29,3133,35,37,39
от делото/ се установява, че по ИД
18150005624/2015 със сигурност са издадени множество разпореждания за
разпределение на суми, които са били предмет на оспорвания, като жалбите срещу
тях са подадени на два пъти през 2019г.
Сключения договор с оглед на
съдържанието му е за общо правно съдействие пред Директора на ТД на НАП Варна
именно във връзка с обжалване на извършени разпределения на платени суми по
изпълнителното дело, без да е посочено конкретното оспорено разпореждане за
разпределение на суми, дори не е посочената датата на разпореждането, по което
се предоставя адвокатската услуга, още повече, че то е било известно към
момента на сключване на представения договор за правна защита и съдействие без
номер. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена
последица от проведеното административно оспорване, т.е не е доказана
относимостта на извършения разход към отмяната му по съдебен ред./
решение 6832 от 23.05.2018г. по адм.д. 8730/17г. на ВАС/
Следователно, не може да се приеме, че заплатеното
адвокатско възнаграждение от 300 лева представлява вреда, която е пряка и
непосредствена последица от отмененото разпореждане на публичния изпълнител. С
оглед изложеното, съдът намира предявената искова претенция за неоснователна и
недоказана, поради което следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
претенцията се явява неоснователна и поради още едно съображение. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия,
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди
само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите
на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и
следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Той следва
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В
конкретния казус са налице доказателства, че за единадесет разпореждания за разпределение
на суми по ИД 18150005624/2015г. са подадени съответно единадесет жалби, като
към всяка от тях е представен и договор за правна помощ с договорено
възнаграждение 300 лева. По всяка от тези жалби е постановено решение, с което
разпореждането е потвърдено, впоследствие тези решения са отменени с решения на
Административен съд Русе. Д.В.Н. *** с искове по чл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения,
всяко от които в размер на 300 лева, представляващи заплатени от него
адвокатски хонорари за обжалване на горепосочените единадесет броя разпореждания за разпределение на суми по ИД
18150005624/2015г. Така в съда са образувани единадесет идентични дела
/включително и настоящето/, по две от които исковете са изцяло уважени, по шест
– частично уважени и по две – отхвърлени. От представените от ответника жалби
срещу разпорежданията прави впечатление, че посочените в тях доводи за незаконосъобразност
са абсолютно идентични – не само като логика, но и като изказ. Към нито една от
жалбите не са приложени доказателства, в тях липсват доказателствени искания.
Така извършената от адвоката-пълномощник на Н. работа се е изразила в изготвяне
на една жалба и последващото й мултиплициране по всички разпореждания, като в
шест от тях, включително и това по настоящето дело,е била сменяна само датата
на разпореждания за разпределение на суми, без посочване на номера на
разпореждането. Съдът намира, с оглед постановените съдебни решения /макар и
все още невлезли в сила/ по адм.д №9/22г., №11/22г., №12/22г., №13/22г.,
№14/22г.,№17/22г., всичките на Административен съд Русе, положеният от адвоката
на ищеца труд за изготвяне на една /по същество/ жалба и депозирането й 11 пъти
е достойно заплатен с общата сума от 1800 лева. Ако съдът уважи и настоящия иск,
това би довело до несъразмерно заплащане на действително извършената работа, а
оттам – до обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
Неоснователен при това положение
се явява и акцесорният иск за присъждане на лихви върху главницата считано от 22.08.2019 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.В.Н., чрез процесуален представител - адв. Р.М. *** със съдебен адрес:*** иск против Национална агенция за приходите – София,
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
300 лева, ведно със законната лихва от 22.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: