Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 260144

 

гр. Русе, 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 19 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 3032 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:

 

Ищецът „Кредитреформ България”  ЕООД твърди, че на 07.04.2017 г.  между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника К.Д.Р. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР за сумата от 300 лв. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg, който бил предоставил Общи условия, които ответника следвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която следвало да се запознае. След подаване на заявката на интернет страницата на „Вивус“, на ответникът бил предоставен проект за договор за кредит, като същия трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“, като се  подписвала всяка страница от договора и Общите условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че бил прочел и приел условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последния да му отпусне сумата по кредита, по описаната във формуляра за заявка банкова сметка *** – превод чрез Изипей. Срокът на договора бил 30 дни, с уговорена падежна дата 07.05.2017 г. Процесната сума била отпусната съгласно посочения в договора от кредитополуча теля  предпочитан начин – посредством паричен превод в Изипей, извършен в деня на заявката за кредит 07.04.2017 г. На 07.05.2017 г., кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата сума в размер на 300 лв., като допълнителни такси и лихви по кредита не се начислявали от кредитодателя. Ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като „4финанс“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница. „Вивус“ изпратил уведомителни писма до длъжника на адреса, посочен в договора, в които се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, наказателна лихва.

На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г., по силата на който цедента прехвърля цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу К.Д.Р., в общ размер на 587,30 лв., от които 300 лв. –главница; наказателна лихва за периода от 08.05.2017 г. до 22.11.2018 г. в размер на 237,30 лв. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договор за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания. Ищецът изпратил на ответника уведомление за цесия чрез препоръчана писмена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за кредит, като обратната разписка се върнала, като непотърсена.

Искат да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляващи непогасена главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът К.Д.Р. счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

На 07.04.2017 г. „4финанс“ ЕООД и ответника сключили договора за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** за сумата от 300 лв. Срокът на договора бил 30 дни, с уговорена падежна дата 07.05.2017 г. Процесната сума била отпусната съгласно посочения в договора от кредитополучателя  предпочитан начин – посредством паричен превод в Изипей АД - разписка № 07000563671253/07.04.2017 г., извършен в деня на заявката за кредит. На 07.05.2017 г., кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата сума в размер на 300 лв. Ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава, като „4финанс“ ЕООД започнал да начислява наказателна лихва върху непогасената главница. „Вивус“ изпратил уведомителни писма до длъжника на адреса, посочен в договора, в които се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, наказателна лихва. като допълнителни такси и лихви по кредита не се начислявали от кредитодателя.

На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 г., по силата на който цедента прехвърля цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу К.Д.Р., в общ размер на 587,30 лв., от които 300 лв. –главница; наказателна лихва за периода от 08.05.2017 г. до 22.11.2018 г. в размер на 237,30 лв. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договор за прехвърляне на вземания, „4финанс“ ЕООД предоставило на „Кредитреформ България“ ЕООД потвърждение за прехвърляне на вземания. Ищецът изпратил на ответника уведомление за цесия чрез препоръчана писмена пратка чрез „Български пощи“ ЕАД до адреса, посочен от ответника в договора за кредит, като обратната разписка се върнала, като непотърсена.

Според приета по делото справка от „А1 България“ ЕАД в системата на оператора  нямало данни за регистрирани на името на ответника телефонни номера към 07.04.2017 г.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза подписът за клиент в разписка № 07000563671253/07.04.2017 г. на Изипей АД не бил изпълнен от ответника

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние– едно или повече. Съгласно чл. 7 от ЗПФУР страни по договора са доставчикът и потребителят, а в ал.2 на същия член е разписано, че потребител е всяко физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното, правоотношението между „4финанс“ ЕООД и ответника попада изцяло в обхвата на ЗПФУР.

Разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР предвижда, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл.8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие за сключване на договора. За доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон, а в случаите с електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронен подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).

При твърдени от ищеца облигационно правоотношение, възникнало от вид договор за заем, между ,,4финанс" ЕООД и ответника, в който случай потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се прилагат изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което според настоящият съдебен състав е допустимо съгласно ЗПФУР.

Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията/ редакция  ДВ, бр. 34 от 2001 г., в сила от 7.10.2001 г.) . Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 910/2014. Посочения регламент определя електронният документ като всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Съгласно Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ. Според посочената разпоредба „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).

В действителност процесния договор не носи подписа на ответника, но доколкото същият се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 ГПК.

По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява изпращане на уведомяването на длъжника за цесията/ с Молбата-становище на ищеца  от 25.09.2020 г. е представено Уведомлението до ответника за прехвърляне на вземания, тъй като с исковата молба е представено такова до трето за производството лице/. Видно от приетите по делото известие за доставяне, на посочения от ответника в договора адрес, било изпратено уведомление за извършената цесия, но същото се върнало в цялост.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с редица решения практика на ВКС (вж. Решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Дори да се приеме, че не е налице връчване, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, са връчени на ответника в хода на производството, още повече, когато той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).

С оглед  горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията е породила правно действие.

От представеното писмено доказателство Разписка за извършено плащане № 07000563671253/07.04.2017 г. от Изипей АД, обаче се установява, че ,,4финанс" ЕООД  не е изпълнило своите задължения по договора за кредит, като не ответникът, а терто за производството лице е получило процесната сума  от 300 лв. Това се установява от заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза, което съдът цени, според което  подписът за клиент в разписка № 07000563671253/07.04.2017 г. на Изипей АД не бил изпълнен от ответника.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не е получил процесната сума, поради което не дължи нейното връщане, поради което предявения иск като неоснователен следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 515 лв.  разноски за настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

Р     Е     Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи №10, срещу К.Д.Р., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 300 лв., представляващо задължение по прехвърлено от „4финанс" ЕООД  вземане по  Договор за кредит № **********/07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. Шандор Петьофи №10, да заплти на К.Д.Р., ЕГН ********** от гр. Русеул. Петър Берон №38, вх.6, ет.8, сумата от 515 лв.  разноски за настоящото производство

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: