Р Е Ш Е Н И Е
№ 2307/06.06.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІХ гр. с.
На 07.05.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ПЕТЯ КАРАБИБЕРОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14405 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление - бул. „Васил
Левски” № 114, мецанин, твърди, че на 15.03.2017 г. между трето лице „Банка
ДСК” ЕАД и М. М. В. е сключен Договор за
стоков кредит № …. по който на последната е предоставен потребителски кредит в
размер на 1650.70 лева за закупуване
на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България” ЕАД, който следвало
да бъде върнати 18 месечни вноски, от които 17 в размер на 123,57 лева и една в
размер на 123,46 лева, включващи главница и договорна лихва във фиксиран размер
от 40.16 % годишно. Поради допусната забава в плащанията на главница и/или на
лихва над 90 дни на основание чл. 12.1 от Общите условия – неразделна част от
договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 29.11.2017 г., за което
длъжникът е уведомен, като по силата на чл. 12 от Общите условия и чл. 86, ал.
1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава считано от 15.04.2017 г. На
10.11.2017 г. е подписано Приложение № 1.1 от 10.11.2017 г. към Рамков договор
за цесия от 29.09.2017 г., по силата на което вземанията по договора за кредит
са прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД на ищеца, за което ответникът е уведомен,
въпреки което същите не са погасени, с оглед на което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2085/06.03.2018 г.
по ч. гр. д. № 3362 по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с. за 2018 г. за следните вземания : за сумата от 1650,70 лв. – главница; за
сумата от 432,74 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2017 г. –
10.11.2017 г. и за сумата от 62,66 лева - обезщетение за забава за периода 15.04.2017
г. – 23.02.2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание
дружеството предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми
ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2018 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на
ответницата М. М. В. с ЕГН …………, а. М. Г., оспорва предявените искове, като
твърди, че ищецът не притежава активна материалноправна
легитимация, тъй като не се доказва прехвърлянето на процесните
вземания с договора за цесия, както и няма данни ответникът да е уведомен за
това; ответникът не е уведомен и за обявяването на предсрочната изискуемост на процесните вземания, поради което моли съда да ги отхвърли
като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното:
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 3362 по описа
на Районен съд – Пловдив, XІІ гр. с. за
2018 г. на 06.03.2018 г. е издадена Заповед №
2085 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено М.М.В.
да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, следните суми
: 1650,70 лв. – главница ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.03.2018 г., до окончателното й изплащане; 432,74 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2017
г. – 10.11.2017 г. и 62,66 лева - обезщетение за забава за периода 15.04.2017
г. – 23.02.2018 г., дължими по Договор за стоков кредит № …., сключен с „Банка
ДСК” АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца посредством с договор за
цесия от дата 10.11.2017г.; 25 лв. разноски за заплатена държавна такса по
производството и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът основава исковите си претенции на : Договор за стоков кредит № … в който
като страни са посочени „Банка ДСК” ЕАД, от една страна в качеството му на
кредитор и от друга – М. В., в качеството й на кредитополучател, имащ за
предмет : отпускане на стоков кредит от кредитора на кредитополучателя в размер
от 1650,70 лева за закупуване на мобилен телефон APPLE 7 на цена от 1499 лева и на еднократна застрахователна
премия по застраховка „Стандарт+” с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и
„Групама Застраховане“ ЕАД в размер на 151.70 лв., срещу
поето от кредитополучателя задължение да върне предоставения му заем ведно с
договорна лихва във фиксиран лихвен процент от 40,16% годишно на 18 месечни
вноски, като В раздел VI, чл. 12.1 от ОУ към договора за кредит е уговорено,
че при забава в плащането на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Съобразно чл. 16 от
раздел VII на ОУ кредиторът има право да прехвърли на трето лице
правата си по договора за кредит; Приложение
към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 29.09.2017 г.,
в който рамков договор като страни са посочени „Банка ДСК” ЕАД, в качеството му
на продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /чиято правна
форма е променена на 08.09.2018 г. на ЕООД – обстоятелство, което се установява
при извършената от съда служебно справка във воденото в електронна форма дело
за дружеството в Търговския регистър/, имащ за предмет продажба от продавача на
купувача на вземания посочени в Приемо-предавателния
протокол, включително и вземанията на банката по Договор за стоков кредит ….срещу покупна
цена, като в негова тежест бе да установи, че е носител на процесните
вземания.
За установяване на твърдението му, че последните са му
прехвърлени посредством подписано на 10.11.2017 г. Приложение № 1.1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г. с
исковата молба са представени нечетливи извадки от документ /листове 15 – 17 от
делото/, чието наименование не може да бъде установено, с оглед на което с
направения от съда доклад по делото с определение № 3948/05.04.2019 г. на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страната е дадено нарочно указание, че не сочи
доказателства за прехвърляне именно на процесните
вземания с Приложение № 1.1 към рамковия договор. Това указание до датата на
приключване на съдебното дирене по делото не е изпълнено, с оглед на което в
унисон с твърдението на особения представител на ответника съдът приема, че
ищецът не доказа при условията на главно пълно доказване, че третото лице
„БАНКА ДСК” е прехвърлило вземанията си срещу М. В. произтичащи от сключения
помежду им на 15.03.2017 г. Договор за стоков кредит на ищеца. Следователно
последният не е активно материалноправно легитимиран
по предявените искове и същите само на това основание като недоказани следва да
бъдат отхвърлени.
По изложените
мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление - бул. „Васил Левски” № 114, мецанин, искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че М.М.В. ЕГН, му дължи по
сключен между нея и „Банка ДСК” АД Договор за стоков кредит № …., вземанията по
който са прехвърлени от последното на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД /понастоящем ЕООД/ посредством Приложение № 1.1 от 10.11.2017
г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017
г. : сумата от 1650,70 лв. – главница ведно със законната лихва от 02.03.2018
г. до окончателното й изплащане; сумата от 432,74 лв. – договорна лихва за периода 15.04.2017
г. – 10.11.2017 г. и сумата от 62,66 лева - обезщетение за забава за периода
15.04.2017 г. – 23.02.2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
МП