№ 1515
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501949 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД,
подадена чрез юрисконсулт А. З. срещу Решение от 20.04.2022 г. на
Софийски градски сьд, ГО, 1-22 с-в, постановено по гр. д. № 16819 / 2019 г., с
което е осъдено „ЧЕЗ разпределение България АД, със сегашно наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД да заплати на „Слънчева есен“
ЕООД, сумата от 19 513 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на трафопост, находящ се в с. И.яне, СО, район „Банкя", ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 58, с площ 5.23 кв м , с прилежащата към него
площ от 5.6 кв.м съставляващ УПИ Х1Х-463, кв. 6 по плана на гр Банкя, с.
И.яне, за периода от 17. 12.2015 г. до 17.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 2 884 лева.
Твърди, че обжалваното решение в частта, с която е осъдено „ЧЕЗ
Разпределение България" АД е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие със съдопроизводствените правила, поради което моли, същото
да бъде отменено и вместо това, да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените
срещу него искове и да му бъдат присъдени направените разноски по делото
за двете инстанции, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Излага следните доводи за неправилност на решението:
Поради специалния характер на енергийните обекти, дори хипотетично
да се приеме, че ищецът е собственик на сграда, в която е разположено
1
собственото му енергийно оборудване, то по силата на разпоредбите на чл.10
от Закона за елктростопанството от 1975 г.(отм.) и на основание чл. 6.0 и §7,
т,51 от ЗЕЕЕ (в сила от 1999 г .), енергийното дружество е носител на
безвъзмездно сервитутно право върху сградата която за него представлява
сервитутна зона, по силата на § 26,ал 1 ПЗР ЗЕ (в сила от 2003 г.), според
който възникналите при действието на ЗЕЕЕ (отм.) сервитутни права запазват
действието си. Разпоредбата не предвижда за това осъществяването на други
правопораждащи факти Следователно за тези сервитути не се предвижда
заплащане на обезщетение, за разлика от сервитутите, които възникват по
силата на този закон (по силата на чл.64,ал.5 ЗЕ) след като за тях бъде
заплатено еднократно обезщетение съгласно ал.4 на същия текст.
Трафопостът, като съвкупност от недвижима част и монтирани в него
съоръжения, във връзка с който е предявената претенция, бил част от
разпределителната мрежа, въпреки че сградата е построена върху терен на
ищеца. Твърди, че е недоказано разместването на блага между страните, като
за него не е настъпило обогатяване.
Твърди, че в постановеното решение, съдът не е обсъдил всички доводи
на ответника - не е обсъдено наведеното още с отговора на исковата молба
обстоятелството, че разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗЕ. уреждащи реда за
изкупуване на чужди електросъоръжения от страна разпределителното
дружество, предвиждат задължение и за двете страни. Изричната разпоредба
на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ изисквала енергийните обекти и съоръжения,
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
мрежа, които към момента на влизането в сила на закона трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, да се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие. Изкупуването на енергийните съоръжения се
осъществявало със сключване на двустранен договор, след постигане на
съгласие и представяне на всички изискуеми за това документи. Твръи, че
ищецът черпи права от собственото си противоправно поведение, като не
сключил договор за продажба на съоръжението. За ищеца като претендиращ,
че притежава право на собственост върху енергийно съоръжение,
съществувало задължение да го предложи за продажба, а за ответника, като
дружество, разполагащо с лицензия за разпределение на ел.енергия.
съществувало корелативно задължение да го купи, но не и заплащане на
периодично възмездяване. Съгласно пар.4, ал. 4а, в случай че сделката по
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното
предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал.
1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от комисията, в
зависимост от типа и мощността на съоръжението. Ищецът не доказал, а и не
твърди да е отправял покана като претендиращ собственост за изкупуване на
енергийните съоръжения, Следователно тримесечния срок за дружеството,
след който съгласно ЗЕ дължи заплащане на наем, определен по Методиката
не е започнал да тече.
Неправилно в обжалваното решение съдът приемал, че ищецът е
доказал собственост върху енергийния обект, представляващ съвкупност от
движима и недвижима част. С представените счетоводни справки по
безспорен начин, ответната страна била доказала собствеността на
2
енергийното оборудване в трафопоста.
Твърди, че докладът на съда е непълен, тъй като не е указано, кой носи
тежестта на доказване за направеното от него възражение, че в негова полза е
възникнало сервитутно право. Не били обсъдени всички направени
възражения.
В заключението на вещото лице не били взети предвид разходите, които
ответникът е направил за поддръжката на съоръжението и които съобразно
наличната методика е следвало да бъдат приспаднати. Твърди, че ищецът не е
представил доказателства, че е извършвал разходи за поддръжката на обекта.
По изложените съображения моли да бъде отменено решението, като
бъде отхвърлен иска и му бъдат присъден направените разноски за двете
инстанции.
В подадения писмен отговор, ищецът „Слънчева есен“ ЕООД оспорва
жалбата.
В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител. С писмена молба, поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено
решението. Претендира разноски по представен списък.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че обжалваното решение е допустимо.
Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно
установено въз основа на събраните доказателства:
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 15, т.VІІІ, рег.№ 19450, дело № 1248/2003 г. от 17.12.2003 г. ищецът
„Слънчева есен“ ЕООД е придобил правото на собственост върху УПИ с
площ 1254 кв. м., съставляващ парцел ХІХ – 463 от кв.6 по плана на гр. Банкя,
с. И.яне, при съседи по скица: шосе за София, парцел ІІІ-за озеленяване,
парцел ІІ – за читалище и парцел ХІV-61, а по нотариален акт: улица, В. Б. и
общински имот от две страни.
Въз основа на представените и приети като писмени доказателства по
делото пред СГС: разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-4
от 11.01.2005 г., протокол за установяване на годността за ползване на
строежа – акт обр. 16 от 08.09.2005 г. и разрешение за ползване № ДК -07-
323/08.09.2005 г. и заповед № ДК-07-С-64, с която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, се установява, че в придобития от ищеца имот е
построен и пуснат в експлоатация като площадков енергиен обект процесния
трафопост.
Видно от приемо-предавателен протокол, касаещ описания МКТП,
ищецът е предал на 11.08.2005 година на „Електроразпредление – Столично“
ЕАД за поддръжка и експлоатация описаното съоръжение.
Със заповед на директора на Дирекция "Разпределение на електрическа
енергия" в "Електроразпределение - Столично" АД от 27.09.2005 г., е
наредено да се постави под напрежение описаното в заповедта съоръжение,
като е посочено, че същото е собственост на " Електроразпределение -
Столично" АД и ще се експлоатира от Електроразпределение "Запад", на
което се зачислява.
3
"Електроразпределение - Столично" ЕАД и ищецът са сключили на
13.01.2005 година договор за присъединяване на обекти на потребители,
които се изграждат по реда на чл. 117, ал.1, т.2 от ЗЕ /ДВ. бр.107 от 9.12.2003
г./. От договора се установява, че страните са уредили правоотношенията си
във връзка с условията за присъединяване на обект: жилищна сграда,
находяща се на ул."Кирил и Методий“ № 58 в УПИ ХІХ-436, кв. 6, с.И.яне
към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 7 от договора, "
Електроразпределение - Столично" ЕАД има право да използва изградените
от клиента съоръжения за присъединяване след предоставянето им за
изкупуване от дружеството за присъединяване на обекти на други
потребители, без да нарушава договорената мощност, а според чл. 8 – има
право и да използва собствените си съоръжения, чрез които е присъединило
обекта за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава
договорената мощност. В чл. 24 е уговорено, че договорът за присъединяване
към електрическата мрежа се прекратява след сключване на договор за
изкупуване на съоръженията за присъединяване на обекта на клиента.
Ищецът „Слънчева есен“ ЕООД е заявил за изкупуване от ответника
процесното съоръжение на 15.08.2005 година, с вх. № ВП-8788/15.08.2005 г.
От писмо от 18.10.2011г. е видно, че между страните е провеждана
кореспонденция относно изкупването на сградата, като е видно, че
предложението за изкупуване е направено от ищеца на 15.08.2005г. със същия
вх. №. и че се подготвя договор за покупко-продажба, а в случай че ищецът не
разполага с нотариален акт за учредено право на строеж или ползване в полза
на ищеца, да предостави съгласие за сервитутни права в полза на ответника.
На 22.11.2011 г. ищцовото дружество „Слънчева есен“ ЕООД, чрез
управителя си М. М., е дало съгласие по реда на чл. 64 от ЗЕ за прехвърляне
на сервитутни права, за издаване на нотариален акт за учредяване право на
строеж.
Видно от заключението на вещото лице С., металната конструкция на
трафопоста е със застроена площ от 5.2 кв. м., а застроената площ на
обслужващите го железобетонни капаци (шахти) и площадка (прилежащ
терен на трафопоста) е 5,6 кв. м. Обекта не може да бъде преместен, без да
бъде разрушен. Сервитутно право не е предвидено за заплащане. Трафопоста
е с договорена мощност 47 к.в., а трансформатора е собственост на ответното
дружество. За процесния период не е доставяна електрическа енергия до
други крайни потребители.
От заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, се
установява, че обезщетението за достъп, определено като средна стойност по
Методиката на ДКЕВР по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, за периода 17.12.2015г. до
17.12.2019г. година възлиза на 19 513 лева. Според вещите лица, процесния
трафопост е готово изделие и може да бъде преместен без да бъде разрушен.
От огледа се установява, че има едно поставено табло с четири балансови
дистанционни електромера и един рутер. По отношение на процесния
трафопост е предоставена мощност от 47 КвЧ на ниво напрежение 0.4 kV. За
обекта на ищеца е предоставена мощност за присъединен негов обект -
жилищна сграда на ул. Кирил и Методий № 58 към собствения му трафопост,
както и към електроразпределителната мрежа на ответника към МКТП 20 kV.
Според вещите лица, доставеното количество ел.енергия на всички крайни
4
потребители /включително обекта на ищеца/ за процесния период е 21 679
kWh за 2015 г., 496 106 kWh за 2016 г., 536 394 kWh за 2017 г., 511 255 kWh
за 2018 г. и 514 138 kWh за 2019 г. Според вещите лица няма данни да е
определяно и изплащано сервитутно обезщетение.
Горните фактически констатации се установяват от събраните пред
първата инстанция доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Пред
настоящата инстанция не са искани и представени нови доказателства.
С оглед изложените фактически констатации и искания на ищеца,
следва да бъде направен извод, че предявеният иск намира правното си
основание в чл. 59 от ЗЗД.
На първо място е неоснователно твърдението на ответника, че
безвъзмездно сервитутно право върху процесния обект, тъй като по силата на
разпоредбите на чл.10 от ЗЕелктростопанството от 1975 г.(отм.) и на
основание чл. 6.0 и §7, т,51 от ЗЕЕЕ (в сила от 1999 г .), енергийното
дружество е носител на безвъзмездно сервитутно право върху сградата която
за него представлява сервитутна зона, по силата на § 26,ал 1 ПЗР ЗЕ (в сила от
2003 г.), според който възникналите при действието на ЗЕЕЕ (отм.)
сервитутни права запазват действието си. Твърдението е неоснователно, тъй
като видно от събраните доказателства, процесният тарфопост е въведен в
експлоатация през 2005г., когато цитираните нормативни актове не са
действали, а е бил в действие ЗЕ т.е. сервитутното право не е възникнало при
действието на цитираните разпоредби.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че в доклада си по чл. 146
от ГПК, съдът не е указал коя страна носи доказателствена тежест за
доказване наличието на сервитутно право. Твърдението на ответника е
докладвано и му е указано, че носи тежестта на доказване( стр. 103 и 104 от
първоинстанционното дело).
Правилен и законосъобразен е изводът на СГС, че са налице
елементите на фактическия става на чл. 59 от ЗЗД, тъй като ответната страна
ползва постройката, изградена в имота на ищеца, в която се намира процесния
трафопост, без правно основание. Установени са облигационни отношения
между страните по договор от 13.01.2005 година за присъединяване, сключен
по реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносните и разпределителните
мрежи за изградения по реда на същия нормативен акт обект, но не е
установено да е сключен договор между ищеца и ответника, с който да е
договорена цена за предоставения достъп по см. на чл. 117, ал.7 /съответно
– ал. 8/ от ЗЕ. Не се установява наличието на такава уговорка и в
представения по делото договор, нито пък уговорка достъпът и ползването да
се предоставят безвъзмездно на ответника. Уговорено е право за
електроразпределителното дружество да използва изградените от ответника
съоръжения за присъединяване на обекта, както и за присъединяване на
обекти на други потребители, но след предоставянето им за изкупуване от
дружеството и без да нарушава договорената мощност. От изложеното е
видно, че отношенията между страните във връзка с ползване и достъп до
процесните съоръжения не са регулирани от наличието на облигационна
връзка и следва да се уредят по реда на чл. 59 ЗЗД, доколкото липсва
5
основание ответната страна да ползва съоръжения и е налице неоснователно
разместване на блага.
Недоказано е и възражението на ответника за наличие на виновно
поведение на ищеца във връзка със сключването на договор за изкупуване от
ответника на процесното съоръжение. Събраха се доказателства, че ищецът е
изразил съгласие и е подал искане за изкупуване. При водената
кореспонденция е изразил и съгласие за прехвърляне на сервитутни права.
Липсват доказателства ответната страна да е възмездила по какъвто и да е
начин ищеца за получените права. Налице е неоснователно имуществено
разместване.
На основание чл. 117, ал.7 и ал. 8 от ЗЕ , достъпът и ползването на
електрическите уредби и съоръжения следва да е възмездно – на собственика,
съобразно нормативната уредба е дължима цена, определена по методика на
КЕВР, при липса на друга уговорка. Липсва и сервитут по силата на ЗЕ, тъй
като от данните по делото не е видно да е завършен фактическия състав на чл.
64 и сл. от ЗЕ, тъй като е налице единствено съгласие на ищцовото
дружество, според горецитираното писмо в тази насока. Вещите лица по
назначените експертизи също не са установили да е налице уговорено
сервитутно възнаграждание, респ. то да е заплатено.
Неоснователно е и възражението за погасяване на претенцията по
давност, тъй като същата се погасява с общата петгодишна давност.
Искът е доказан и по размер, чрез заключението на изслушаната
тройна експертиза, която е съобразила всички нормативни изисквания при
определяне на размера на обезщетението, съобразно цитираната методика. В
този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че същата е
изготвена некомпетентно. Във връзка със своето оспорване страната не е
посочила доказателства, които да опровергаят заключението на вещите лица.
Обезщетението следва да се присъди в размера, определен от вещите
лица - 19 513 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В
отхвърлителната си част решението е влязло в сила, като необжалвано.
При този изход на производството на Въззиваемата страна се дължат
направените разноски в размер на 1 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца за тази инстанция е неоснователно. Уговореното
такова в размер на 1 500лв. при минимално в размер на 1 115лв. не може да се
прецени като прекомерно.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261353/20.04.2022 г. на Софийски
градски сьд, ГО, 1-22 с-в, постановено по гр. д. № 16819 / 2019 г., в
обжалваната част, с което е осъдено „ЧЕЗ разпределение България АД, със
сегашно наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД да
заплати на „Слънчева есен“ ЕООД, сумата от 19 513 лв., представляваща
6
обезщетение за ползване без основание на трафопост, находящ се в с. И.яне,
СО, район „Банкя", ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 58, с площ 5.23 кв м , с
прилежащата към него площ от 5.6 кв.м съставляващ УПИ Х1Х-463, кв. 6 по
плана на гр Банкя, с. И.яне, за периода от 17. 12.2015 г. до 17.12.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 2 884 лева.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК
********* да заплати на „Слънчева есен“ ЕООД, ЕИК *********
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7