Решение по КНАХД №1592/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. В. С. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №146/04.08.2025г., постановено по АНД №493/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Налице били касационните основания за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че районният съд не направил правилна оценка на събрания по делото доказателствен материал и постановил решението си при непълнота на доказателствата. Навеждат се доводи, че издаденото наказателно постановление било неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. От страна на касатора не било извършено твърдяното нарушение. Липсвали обективни и субективни признаци на същото. Районният съд не съобразил, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка била неясна, непълна и невярна, а наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи. Моли се за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ Свиленград, не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №25-0351-000273/04.06.2025г., издадено от Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ Свиленград, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, на С. В. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.

За да постанови решението си, районният съд приел от фактическа страна, че на 05.05.2025г., около 22.40 часа, в [населено място], по [улица], на кръстовището с [улица], жалбоподателят С. В. С. управлявал в посока [населено място] личния си лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № [рег. номер], когато бил спрян за проверка от полицейските служители Д. Н. Д. и Д. Т. И. – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково. Полицейските служители решили, че следва да тестват С. С. за употреба на алкохол, тъй като миришел на алкохол и пред тях заявил, че е изпил 200 гр. ракия. След като му била разяснена процедурата във връзка с ползването на техническо средство, респ. възможността да даде кръвна проба, в 22.44 часа лицето било изпробвано за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“ 7510 с инвентарен (фабричен) №ARPL 0560, който отчел 0.84 промила алкохол. Лицето било запознато с резултата от пробата и показанието на апарата. Издаден бил и талон за медицинско изследване №279358, който бил връчен в 23.15 часа. В дадения срок (до 23.45 часа) С. В. С. не се явил в Центъра за спешна медицинска помощ – филиал Л., за да му бъде взета кръвна проба. От правна страна съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Спазени били предвидените форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният акт имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 – за наказателното постановление. Актът и наказателното постановление били издадени от компетентни органи, при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН срокове. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, съдът е приел за доказано, че жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация 0.84 промила, установена по надлежния ред, с което нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Поради това и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му били наложени „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“, като административните наказания били правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размери, съобразно предвиденото в закона. Липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Решението е правилно.

Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, а правните са съобразени с установеното от фактическа страна и с приложимите материалноправни разпоредби.

Правилно е прието, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Обоснован и съответен на събраните доказателства и установените по делото факти е и изводът на съда, че от санкционираното лице е извършено описаното в АУАН и в НП нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

Съдът намира, че цитираната забрана е била нарушена от касатора, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността му на посоченото в наказателното постановление основание и съответно за това нарушение, на лицето са наложени двете кумулативно предвидени наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок. С оглед установената концентрация на алкохол в кръвта, същите са правилно определени във фиксирания от законодателя размер, съответно срок, както е приел и районният съд.

Не се споделят наведените в касационната жалба оплаквания, че издаденото наказателно постановление било неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Преценката на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, е правилна. В случая АУАН и НП отговарят на изискванията към формата и съдържанието им, въведени с чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентни органи. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. В тази връзка неоснователно е твърдението на кастора за неясна, непълна и невярно описана в НП фактическа обстановка, респ. неоснователно е оплакването, че това не е съобразено от районния съд. Налице е и пълно съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и нарушената законова разпоредба, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние. Следва да се има предвид, че конкретната установена стойност на концентрацията на алкохол в кръвта в рамките на визирания от законодателя диапазон, е от значение за определяне срока, съответно размера на предвидените в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП наказания.

Неоснователно е и оплакването, че касаторът не бил извършил вмененото му нарушение. Изложената в решението фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания по делото свидетел. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. С оглед представените по делото доказателства, безспорно се установява, че на посочените в АУАН и НП време и място, наказаното лице е управлявало личния си лек автомобил след употреба на алкохол, с концентрация 0.84 промила, установена по надлежния ред, с техническо средство, преминало периодична проверка, с което С. несъмнено е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, в каквато насока са и изводите на районния съд. Предвид горното, липсва каквото и да е правно основание за друг, различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. В тази връзка в обжалваното решение са изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК се препраща към същите.

Неоснователни са и възраженията, че районният съд не направил правилна оценка на събрания по делото доказателствен материал и постановил решението си при непълнота на доказателствата. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Изводите на съда в тази насока се основават на подробен и задълбочен анализ на всички писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, и възприети според точното им съдържание. Безспорно въззивният съд, като такъв по същество, има задължение да съдейства за установяване на обективната истина и служебно да събира доказателства за това дали има извършено нарушение и дали то е извършено от лицето, посочено като нарушител, с оглед на цялостната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, но без да нарушава общите правила за доказване, замествайки пасивното поведение на някоя от страните, в чиято тежест е да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В този смисъл, ако касаторът е смятал, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, е трябвало да поиска събирането на други годни доказателства, което той не е сторил. Следователно, непопълването на делото с относими според касатора доказателства / каквито в случая дори не се сочат/, не може да се вменява като допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който, въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, е стигнал до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №146/04.08.2025г., постановено по АНД №493/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Решението е окончателно.