№ 33903
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110132050 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 32050/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „И.П.П.Д.П.Н.Д. ЕООД срещу „Н.П.“ ЕООД, като се
твърди, че между страните имало преддоговорни отношения с цел закупуването на
недвижим имот. Поддържа, че било подписано резервационно споразумение за покупко-
продажба на недвижим имот от 22.11.2024 г., като на ответника била преведена сумата от
20000,00 евро, като бил предоставен срок за подготовката и подписването на предварителен
договор. Навежда доводи, че с оглед факта, че за периода 2020-2023 г. ответника е бил в
производството по несъстоятелност, която е приключила със споразумение с кредиторите, то
последния не можел самостоятелно да изпълни задълженията си по споразумението, за да
прехвърли уговорения недвижим имот, поради което съгласно чл. 11 от споразумението
преведената сума следвало да бъде възстановена. Излага съображения, че отношенията
между страните били прекратени, поради което сумата заплатена на ответника била платена
на отпаднало основание, като последният се бил обогатил неоснователно. Твърди, че с
нотариална покана до ответника били прекратени чрез подробни мотиви договорните
отношения между страните, като последният бил поканен да възстанови заплатената сума.
Сочи, че претендира сумата от 19558,30 лева – като част от вземане в по-голям размер от
20000,00 евро. Инвокира доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което дължал и
сумата от 644,23 лева – мораторна лихва за периода от 23.11.2024 г. до 17.02.2025 г.
Поддържа, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но
ответника бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявените искове.
1
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват, като се сочи, че същите са неоснователни и недоказани. Прави искане за
спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като сочи, че пред СГС било висящо
производство по предявени осъдителни искове, като сумите надхвърляли процесната
претенция, като моли да се приеме за съвместно разглеждане възражение за прихващане.
Твърди, че между страните било сключено резервационно споразумение от 22.11.2024 г., с
което се уреждал преговорния процес по сключването на предварителен договор, като било
уговорено, че предварителния договор следвало да се сключи до 26.01.2025 г. и било поето
задължение имоти предмет на споразумението да не се предлагат на трети лица, а
насрещната страна била поела задължението да заплати сумата от 20000,00 евро –
резервационна такса, която била предоставена. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по
резервационното споразумение, като изрично обосновава, че съгласно клаузите на т. 10 и т.
11 продавачът можел да задържи предоставената сума, като неустойка, ако купувачът откаже
по причина, която не е по вина на продавача – да подпише предварителен договор за
имотите. Инвокира доводи, че ищецът се бил неизправна страна и необоснова отказал да
сключи предварителен договор, поради което ответника бил упражнил правото си да
задържи получената сума, което имало обезщетителен характер, тъй като за периода нямал
възможност да преговаря с трети лица предвид изпълнението на задълженията му.
Аргументира подробно, че е изправна страна по резервационното споразумение – не бил
водил преговори с трети страни, бил предоставил всички необходими документи на ищеца,
бил изпълнил декларираното в резервационното споразумение. Излага съображения, че
освен това по искане на насрещната страна доброволно бил започнал реконструкция на
сутеренния етаж на сградата, а към момента на споразумението обекта, които искал да
закупи ищеца бил изцяло изграден, а реконструкцията била извършена именно с оглед
добросъвестно поведение в рамките на преговорния процес. Твърди, че към 16.12.2024 г.
ищецът е бил информиран за наличието на ипотека, която била учредена върху процесните
имоти. Поддържа, че е заплатил сумата от 100000,00 лева за извършени СМР от трето лице
досежно реконструкцията на сутеренния етаж. Навежда доводи, че въпреки добросъвестното
изпълнение, ищецът без каквато и да била основателна причина бил прекратил преговорите,
като до ищеца на 20.01.2025 г. била отправена покана за сключването на предварителен
договор. Развива съображения, че на 23.01.2025 г. бил получил покана за 24.01.2025 г. за
разговори в кантората на нот. Стилиян Тютюндижев с оглед сключването на предварителен
договор. Сочи, че в кантората на нотариуса ищецът бил отказал да подпише предварителния
договор, след което последвала нова покана от ответника за подписване на предварителния
договор на 27.01.2025 г. Твърди, че на 25.01.2025 г., ищецът бил посочил неоснователни
причини за прекратяването на преговорите, което обосновава. Поддържа, че е изпълнил
задълженията си по резервационното споразумение, като бил собственик на имота, а
наличието на ипотека по никакъв начин не засягало правата на ищеца, нито представлявало
претенция от трето лице, освен това наличието на ипотека можело да се установи лесно,
чрез справка от имотния регистър. А наличието на прекратено производство по
несъстоятелност, също не водело до нарушаване на уговореното между страните.
Обосновава в евентуалност, че вземанията следвало да се прихванат с тези които са предмет
на т. д. № 1069/2025 г. по описа на СГС, IV-14-ти състав, като претенцията била предявениа
на основание чл. 12 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 100000,00 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди в резултат на недобросъвестно водене на преговори от
страна на ищеца за сключването на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, както и сумата от 6093,99 лева – мораторна лихва за периода от 05.12.2024
г. до 01.06.2025 г., като в случай, че не било налице основание за спиране на производството,
2
то иска възражението за прихващане да се приеме за съвместно разглеждане. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска
отхвърляне на предявените искове, евентуално по компенсация. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове (като главният иск е частичен) с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право, следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. наличието на действително облигационно правоотношение по резервационно
споразумение за недвижим имот, който договор да е бил прекратен pro futuro или да е
развален с действие ex nunc; 2. ищецът да е заплати на ответника претендираната сума; 3. да
липсва правно основание – т.е. наличието на годен юридически факт, който да породи
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени права (блага).
Ищецът има процесуалното задължение, т.е. носи доказателствената тежест да
установи пълно и главно (арг. чл. 154. ал. 1 ГПК) първите две материални предпоставки, а
ответника следва да установи пълно и главно третата материална предпоставка или че е
заплатил претендираните суми, или да установи обстоятелствата от които извежда, че е
изправна страна.
Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следва да се обяви за безспорно, че: 1) между ищеца и ответника е сключено резервационно
споразумение за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2024 г.; 2) ищецът е превел
на ответника сумата от 20000,00 евро, съобразно уговореното по резервационното
споразумение.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като същите са процесуално
допустими, а предвид предмета на правния спор се явяват и относими и необходими за
решаване на същия, като по отношение на част от представените писмени доказателствени
средства и тяхната относимост и необходимост, съдът ще се произнесе с акта си по
същество.
На следващо място, преди да се произнесе по приемането на възражението за
прихващане, съдът намира, че следва да се произнесе по искането за спирането на
настоящото производство.
От постъпила по делото, служебно изисквана справка по т. д. № 1069/2025 г. по
описа на СГС се установява, че производството е образувано по искова молба на „Н.П.“
ЕООД срещу „И.П.П.Д.П.Н.Д. ЕООД. Приложено е искова молба, като се установява, че се
предявени главен и евентуален иск с основание чл. 12 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, съответно чл.
79 ЗЗД за сумата от 100000,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди в
резултат на недобросъвестно водене на преговори от страна на ищеца за сключването на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и сумата от 6093,99
лева – мораторна лихва за периода от 05.12.2024 г. до 01.06.2025 г. – иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато
в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора. Касае се за спиране на делото поради връзка между делата
(преюдициалност на едното дело спрямо другото). Следователно, производствата се отнасят
едно към друг в съотношение на обуславящо към обусловено, като образуването на
производствата, респ. предявяването на иска, съгласно правилото на чл. 125 ГПК е без
значение в темпорално отношение, както е без значение характерът на обуславящото дело,
3
следователно то може да е гражданско, административно или наказателно, като от значение
е между страните да се формира сила на пресъдено нещо по отношение на определен факт
или право (правоотношение) – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 8 от
07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е предпоставено
от преценка на съда, пред който е висящо производството, за това дали между същите
страни в същия или друг съд е налице производство, чийто изход е от значение за изхода по
делото – независимо дали се касае за преценка на обуславящ факт (арг. чл. 124, ал. 4 ГПК),
или право. Именно тъй като се касае за преценка на съда, делото не спира по силата на
закона, а спирането е следствие от съдебен акт, който има за правна последица временна
забрана за развитие на производството, тоест за извършване на процесуални действия. С
други думи, временно процесуалните правоотношения между страните и съда се запазват
такива, каквито са съществували към момента на спирането, без да е налице възможност за
развитие на динамичния фактически състав на гражданския процес като система от
правоотношения. Докато производството е спряно, извършените процесуални действия са
недопустими и като такива, ако са извършени, следва да бъдат обезсилени. Ето защо
спирането на производството се явява отрицателна процесуална предпоставка за правото на
иск (в процесуален смисъл) – т. нар. процесуална пречка, която не позволява развитието на
процесуалните правоотношения, респ. постановяването на краен съдебен акт.
Целта на спирането в разглежданата хипотеза е зачитане на силата на пресъдено
нещо, която би се формирала по преюдициалното (обуславящото) дело, която ще трябва да
бъде зачетена в отношенията между страните по обусловеното делото. По този начин
антиципирано се предотвратява наличието на основанието за отмяна на влязло в сила
решение по чл. 303 ГПК– аналогично чл. 231 ГПК (отм.) – в какъвто смисъл са и мотивите
на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 г. ОСГК.
През призмата на т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, в която е изяснено, че „Налице е фактическият състав на чл.
303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на
предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава,
когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като
различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на
субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете
дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между
решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на
двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и
субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са
разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който
се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице,
когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно
съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията
по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата,
трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно
тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното
тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в
разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата,
те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в
себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между
диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът
на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.
Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното
действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението,
4
чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което
му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по
обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението
по обуславящия иск.“.
С оглед застъпеното в Тълкувателното решение № 7 от 31.07.2017 г. трябва да се
приеме, че преюдициално ще бъде и онова производство, в което се съдържа имплицитно
или експлицитно произнасяне по въпрос, който се включва в предмета на иска по
обусловеното дело.
Предвид постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, а именно: „Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за
спиране на производството по делото се разглежда в правната теория (в
преобладаващата част) като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване
правото на иск. По същността си спирането на производството представлява временна
недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен
период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото,
насочени към решаване на спора по същество. Конкретно, разпоредбата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което "ще има значение за правилното решаване на спора".
Нормата е аналогична на отменената по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (1952 г.), съгласно която
съдът спира производството, "когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск"; както и на уредбата
в ЗГС - отм. (чл. 520, т. 2 ЗГС - 1907 г.; чл. 366, т. 3 ЗГС - 1930 г.) предвиждаща, че във
всяко положение на делото страните могат да повдигнат отвод, а служебно съдът е
длъжен да не приема делото за решаване, когато в същия или друг съд се разглежда дело,
което "има тясна връзка с предявения иск". Използваните в цитираните норми изрази са
правнотехнически термини с утвърдено в практиката и теорията значение.
Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно
определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от
влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014
г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че
основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното
производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между
субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на
конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г.
по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между
различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено
нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че
връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната
зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено,
която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае
допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не
предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази
зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно
препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните
действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на
спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на
съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер
5
на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре
делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на
спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му
(гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след
обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с
оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на
процеса по обусловеното дело.“. В случая както от справката от СГС, така и от твърденията
на ответника не може да се направи извод, че се касае за хипотеза на преюдициално
производство, извън твърдяното прихващане, което обаче не следва да се приема за
съвместно разглеждане, за да обуслови хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което е
мотивирано по-долу в настоящите мотиви.
По отношение на възражението за прихващане, съдът намира, че същото не следва да
се приеме за съвместно разглеждане, поради наличието на процесуална пречка – наличието
на висящ процес, т. нар. lis pendans – арг. чл. 126 ГПК.
В разпоредбата на чл. 298, ал. 4 ГПК е предвидно, че решението влиза в сила и по
отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и
прихващане.
Според постановките на Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т.
д. № 2/2020 г., ОСГТК: „ 1. При уважено възражение за прихващане признатите от съда
насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било
изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение.
2. При неоснователно възражение за прихващане силата на пресъдено нещо на съдебното
решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако
възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост. При
уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила
решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща
размера на вземането на ответника, необходим за прихващането. При непогасена горница,
решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили
вземането. 3. При уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в
следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия
иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение
относно фактите, които са породили вземането.“.
Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Целта на е установена
забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и
спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на
забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения,
съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен
да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Тоест,
разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо –
така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая пред Софийският градски съд е образувано т. д. № 1069/2025 г. по описа на
СГС. Тоест, производството пред СГС е образувано, преди постановяването на определение
от настоящият съдебен състав, с което възражението за прихващане да е прието, а предвид
6
нормата на чл. 211 ГПК, възражението за прихващане, което разширява обективните предели
на предмета на производството, съответно на СПН, се счита висящо и прието от момента на
постановяването от съда на определение за неговото приемане за съвместно разглеждане –
аналогично на насрещния иск – вж. т. 7в от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Следователно, тъй като в случая е налице процесуалната пречка на lis pendans (чл.
126 ГПК), възражението за прихващане не следва да бъде прието за съвместно разглеждане,
а претенцията на ответника, следва да се разгледа в производството пред СГС, като в
зависимост от изхода на двете производства и тяхното темпорално развитие няма налице
нито материалноправна, нито процесуалноправна пречка евентуалното прихващане да се
извърши в последващ момент – извънсъдебно или в друг вид граждански процес.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не следва да приема за
съвместно разглеждане направеното възражение за прихващане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.10.2025 г. от 11,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ДА СЕ връчи на ответника препис от молбата на ищеца с вх. № 250153/18.07.2025 г.,
ведно с приложенията за становище в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че
1) между ищеца и ответника е сключено резервационно споразумение за покупко-продажба
на недвижим имот от 22.11.2024 г.; 2) ищецът е превел на ответника сумата от 20000,00 евро,
съобразно уговореното по резервационното споразумение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на т. д. № 1069/2025 г.
по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приемане за съвместно
разглеждане на възражение за прихващане със сумата от 100000,00 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди в резултат на недобросъвестно водене на преговори от
страна на ищеца за сключването на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, както и сумата от 6093,99 лева – мораторна лихва за периода от 05.12.2024
г. до 01.06.2025 г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
7
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М.Н - Съдебен координатор
Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Ю.Ш. - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. 02/9219 413 в Съдебната
палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от М.Н на тел. 8955423 и
ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в
гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд.
Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да
бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82-
Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8