Решение по дело №48/2025 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 190
Дата: 5 август 2025 г.
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20252110100048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Айтос, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100048 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:

Производството е по Глава тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба от Р. А. А., чрез адв. И.в Т. Ц. от Софийска
адвокатска колегия, с която срещу М. К. Д. е предявен иск по чл. 30, ал. 1 от
Закона за наследството за възстановяване на запазена част от наследството на
А. Д. А. починал на *** г., чрез намаляване на извършено на 27.09.2011 г. от
наследодателя в полза на ответника дарение на 1/3 ид. ч. от следните
недвижими имоти, находящи се в ***:
1. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 5,500 дка, местността „***“;
2. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 0,527 дка, местността „***“;
3. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 18,002 дка, местността „***“;
4. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 5 дка, местността „***“;
5. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 7,500 дка, местността „***“;
6. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 29,495 дка, местността „***“;
7. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 5,999 дка, местността „***“;
8. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1 дка, местността „***“;
9. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1,001 дка, местността „***“;
10. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 14 дка, местността „***“;
11. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 4,999 дка, местността „***“.
Ищцата твърди, че е една от наследниците на баща си А. Д. А. починал
1
на *** г. заедно с брат си Д. А. А.. Сочи, че на 27.09.2011 г. наследодателят е
дарил на ответника собствената си 1/3 ид. ч. от гореописаните имоти. Счита,
че с това разпореждане е накърнена запазената й част от наследството.
Изтъква, че наследодателят не е имал съпруга към момента на смъртта си,
поради което запазената част на низходящите е 2/3 от имуществото му. Според
ищцата не може да се приложи чл. 36 ЗН и имотите да бъдат задържани от
ответника, защото другият наследник не участва в делото. Счита, че следва да
се отдели 1/3 от дареното имущество. Претендира деловодните разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от М. К.
Д., чрез адв. А. Г. К. от Адвокатска колегия – Бургас. Поддържа, че не е
изпълнено изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН наследството да е прието по опис.
Счита, че след смъртта си наследодателят е оставил налично имущество, от
което ищцата би могла да получи своята запазена част. Прави възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност. Моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира деловодните разноски.

След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от правна и фактическа страна:
По делото не се спори, а и се установява от приложената разпечатка от
Национална база данни „Население“, че А. Д. А. е починал на *** г. и е
оставил двама наследници по закон: ищцата и Д. А. А..
Според чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или
съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Според чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и
осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или
низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от
имуществото на наследодателя. Следователно в настоящия случай запазената
част на ищцата е 1/2 от 2/3, т.е. 1/3.
По делото не се спори, а и се установява от приложената справка от
Агенцията по вписванията, че на 27.09.2011 г. А. Д. А. е дарил на ответника
собствената си 1/3 ид. ч. от гореописаните недвижими имоти. Сделката е
изповядана с нотариален акт от 27.09.2011 г., вписан под акт № 97, том 12, с
рег. № 3300/27.09.2011 г. на Служба по вписванията – Айтос.
Според чл. 30 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да
иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
Според чл. 31 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички
2
имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му,
като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива
според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им
по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на
подаряване – за движимите.
С Определение № 213 от 20.03.2025 г. по настоящото дело съдът е дал
възможност на страните да посочат, доколкото са им известни:
1. всички имущества, включени в наследството на А. Д. А.;
2. всички задължения, включени в наследството на А. Д. А. включително
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, ако е налице такова;
3. всички завещателни разпореждания или дарения, извършени приживе
от А. Д. А..
В предоставения срок становище е депозирала само ищцата, която е
заявила, че не са й известни имущества, задължения, завещателни
разпореждания и дарения, направени от наследодателя. По делото няма данни
наследодателят да е притежавал друго имущество. Затова съдът приема, че с
процесното дарение наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество.
Според практиката на ВКС при накърняване на запазената част с универсално
завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не
е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението,
съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от
цялото имущество. В този смисъл са: Решение № 25/12.02.2016 г. по гр. д. №
4119/2015 г., І г. о., Решение № 150/25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г.
о., Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о., Решение №
126/21.12.2020 г. по гр. д. № 4382/2019 г. на ВКС, I г. о., и др.
В отговора на исковата молба се твърди, че искът е недопустим поради
това, че не е изпълнено изискването на чл. 30, ал. 2 ЗН: „Когато наследникът,
чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска
възстановяването й спрямо лица, които не са наследници по закон, е
необходимо същият да е приел наследството по опис.“. Съгласно т. 4 от
Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС,
ОСГК, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване. В мотивите е разяснено, че наследственото имущество се
обособява като отделна съвкупност с цел да бъда извършена преценка дали с
оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН призованото към наследяване
лице в качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва
да удовлетвори заветите изцяло (т.е. дали същите са извършени от
наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството), както и
дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват
признатото му от закона право на част от наследственото имущество (запазена
3
част). С оглед посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл. 30,
ал. 2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли
извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е
необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН.
Практиката на ВКС (например Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. №
221/2010 г., ІІ г. о.) приема, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира
приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с
универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви
конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото
имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил
запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като
след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези
лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално
завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно
лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на
наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в
този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН
биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува
наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта
по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част.
Следователно нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в
които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен,
наследодателят е изчерпал цялото наследство. В този смисъл е Решение №
28/21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, II г. о.
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да
докаже, че е налице свободно имущество от наследството, която покрива
напълно запазената част на ищцата. Установената съдебна практика е в
смисъл, че който твърди, че не е накърнена запазената част на ищеца по иска
по чл. 30 ал. 1 ЗН има доказателствената тежест да установи, че е налице
свободно имущество от наследството, която покрива напълно запазената част
на ищеца по иска. Вж. в този смисъл Решение № 261/09.07.2012 г. по гр. д. №
46/2012 г. на ВКС, I г. о., Определение № 341/04.04.2011 г. по гр. д. №
1490/2010 г. на ВКС, II г. о., и др. В случая ответникът не е представил
доказателства, че е налице друго свободно имущество, която покрива напълно
запазената част на ищеца по иска. Поради това съдът няма друг избор, освен
да приеме, че запазената част е накърнена.
Ответникът е направил възражение за изтекла в негова ползва
придобивна давност по отношение на процесните имоти. Съдът му е указал да
уточни с какво владение твърди, че е придобил имотите (добросъвестно или
недобросъвестно), кога е започнал да ги владее и кога е изтекла давността, но
указанията на съда не са изпълнени. Дори да се приеме, че възражението е
допустимо, то би било неоснователно, тъй като искът по чл. 30 ЗН е
4
конститутивен – ефектът от възстановяването на запазената част настъпва с
влизане в сила на решението по този иск. Сделката, с която се накърнява
запазената част, е действителна, т.е. поражда и вещно-прехвърлителен ефект,
който отпада едва с постановяване на решението. Поради това е невъзможна
защита срещу иск по чл. 30 ЗН с възражение за придобивна давност.
Предвид всичко изложено, предявеният иск е основателен. Запазената
част на ищцата следва да се възстанови, като се намали извършеното дарение
от наследодателя в полза на ответника с 1/3, т.е. с пълния му размер. Поради
това и не би могло да се говори за приложение на чл. 36 ЗН.

По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищцата. По делото
са налични доказателства единствено за заплащане на държавна такса за
предявяване на иска в размер на 80 лв., ето защо се присъжда само тази сума.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по предявения иск от Р. А. А.,
с ЕГН **********, срещу М. К. Д., с ЕГН **********, извършеното от А. Д.
А., с ЕГН **********, починал на *** г., с нотариален акт от 27.09.2011 г.,
вписан под акт № 97, том 12, с рег. № 3300/27.09.2011 г. на Служба по
вписванията – Айтос, дарение на 1/3 ид. ч. от следните недвижими имоти,
находящи се в ***:
1. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 5,500 дка, местността „***“;
2. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 0,527 дка, местността „***“;
3. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 18,002 дка, местността „***“;
4. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 5 дка, местността „***“;
5. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 7,500 дка, местността „***“;
6. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 29,495 дка, местността „***“;
7. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 5,999 дка, местността „***“;
8. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1 дка, местността „***“;
9. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 1,001 дка, местността „***“;
10. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 14 дка, местността „***“;
11. поземлен имот с пл. № ***, с площ от 4,999 дка, местността „***“.

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Р. А. А., с ЕГН **********, от
наследството на А. Д. А., с ЕГН **********, починал на *** г., с 1/3 ид. ч. от
гореописаните поземлени имоти.
5

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. К. Д., с ЕГН **********, да
заплати на Р. А. А., с ЕГН ***, сумата от 80 лв. – деловодни разноски за
заплатена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6