№ 248
гр. Монтана, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630201488 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 8950/29.10.2024г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АРИ) гр.София, е
наложено на Б. Т. М., с посочен адрес в с.ш., община Г., област Софийска,
административно наказание - глоба в размер на 1000 (хиляда) лева за
административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3-то от ЗДвП вр. с чл.7,
ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, санкционирано на основание чл.177,
ал.3, т.1, пр.3-то от ЗДвП.
Недоволен от наложената глоба Б. Т. М., моли да бъде отменено НП,
навеждайки доводи за некомпетентност на актосъставителя и на АНО, и
доводи в полза на алтернативното искане за изменение на НП. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, като АНО, чрез процесуален представител –
юрисконсулт Д.П., пледира за оставане в сила на НП чрез изложени доводи и в
писмена защита. П. претендира юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима и частично
основателна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния
срок.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
На 04.10.2024г. в 10:45 часа на път ІІІ-101, км 36 в посока с.Мърчево -
гр.Бойчиновци, на отбивна площадка, Б. Т. М. е установено, че е управлявал и
извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка
СКАНИЯ, модел П460 с рег. № ххх. В процеса на извършената проверка е
установено, че водачът извършва превоз на камък. При направеното
измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на
маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW - KR № 118807 и ролетка №
1313/18 (5) м, е констатирано следното: при измерено разстояние между осите
1.46 м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
22.715 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7,
ал.1, т.5, буква „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като установеното
превишаване е с 3.715 т. Извършеното измерване е онагледено чрез кантарен
билет № 702 (кантарна бележка), приложена към АУАН.
Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл.7, ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
За установеното административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3-
то вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, св.Н. М. А. – ст.
инспектор Дирекция АРОК при АПИ, в присъствието на св.И. В. А. - П. –
специалист в „ОА“ при ОПУ - Монтана, съставил спрямо водача М. АУАН №
0010239/04.10.2024г. Водачът М. подписал АУАН НЕ посочвайки възражения,
напротив посочил, е че няма такива. На същата дата 04.10.2024г. водача М.
получил и препис от съставения АУАН, което се удостоверило с оформена по
надлежен ред разписка (л.13 от делото).
Видно от показанията на св.А. и св.А. - П., а също и от писмените
доказателства – заверени копия на Приложение № 1 към заявление за
периодична проверка № 000029-22095/25.04.2024г. относно електронна везна
тип DFW - KR № 118807, ЕС декларация за съответствие и сертификат за
съответствие относно джобна ролетка, неръждаема № 1313/18/ 5 м,
техническите средства, с които е извършено процесното измерване са били
годни и изправни. Жалбоподателят НЕ Е оспорил извършеното измерване,
видно от показанията на св.А. водача М. не е имал възражения.
От фактическа обстановка и на базата на непосредствено събраните от
настоящият съд доказателства се установява, че измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл.139. ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.5,
2
б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, движешите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
регламентирани в раздел ІІ от Наредбата.
Водачът Б. Т. М. е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на
ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от
Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да
бъде приведено в съответните норми, поради което водачът М. е извършил
нарушението описано в АУАН виновно, в нарушение на разпоредбите на
чл.139, ал.1, т.2, предл.3 -то от ЗДвП във връзка с чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Като е извършил превоз на товар по смисъла на § 1, т.14 от ДР на
Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел ІІ от Наредба № 11 от
03.07.2001г., водачът М. в качеството му на физическо лице по смисъла на
чл.177, ал.3 от ЗДвП, е субект на административно наказателна отговорност.
Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл.3, т.1 и т.2 от
Наредбата, водачът е създал потенциала опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура.
Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното
ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.
Не е установено наличие на ,,неделим товар“ по смисъла на § 1, т.14 от
ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., който не може да се дели на две и повече
части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно
средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата.
Настоящият съд не споделя наведените доводи в жалбата, в частта, с
които се иска отмяна на обжалваното НП. Въззивният съд (имайки предвид
вида дело) намира, че събраните по делото доказателства навеждат извода, че
автор на процесното нарушение е именно жалбоподателя М. като водач на
проверено ТЕЖКО ППС-во, при наличието на годно за измерване техническо
средство. Съдът кредитира показанията на св.А. и св.А. - П., които са
категорични, че измерването е било правилно, при съобразяване на законните
изисквания, без да е имало възражения от страна на водача М.. Настоящият
съд кредитира показанията на св.А. и св.А. - П., като ги намира за обективни, а
твърденията на жалбоподателя, че фактическата обстановка не попада в
3
хипотезата на цитираните като нарушени разпоредби на ЗДвП, настоящия съд
ги намира за защитна позиция, която не намира опора в събраните по делото
писмени и гласни доказателства. При съставяне и връчване на АУАН, М. не е
направил каквито и да е възражения.
Приложимата административнонаказателна разпоредба е тази на чл.177,
ал.3 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание
„глоба“ в размер от 500 до 3000 лева на водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размер, маса
или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройство. Тази норма е приложима в
случаите, когато не е спазено изискването, което е въведено в чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението като се препраща съм приетата на
основание чл.139, ал.3 от ЗДвП Наредба № 11 от 03.07.2001г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройство. Нарушението по чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП е налице, респективно се реализира отговорност по чл.177, ал.3 от
ЗДвП, когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001г.,
какъвто е настоящият случай.
Правилно е посочено, че нарушението е по чл.139, ал.1, т.2, пр.3-то вр. с
чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, което законосъобразно е било
санкционирано на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3-то от ЗДвП. Водачът М. е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар не
превишават максимално допустимите норми по раздел ІІ от Наредбата или
при установено превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми.
Относно възраженията за липса на компетентност на актосъставителя и
издателя на НП, респ. на АНО, следва да се имат предвид разпоредбите на
167, ал.3, чл.170, ал.1, чл.189, ал.1 от ЗДвП и чл.11, ал.2, т.12 и т.13 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа в Агенция
„ПИ“, в частност издадените в тази насока заповеди за оправомощаване,
приети по делото - Заповед № РД – 11 – 246/31.03.2022г. относно АНО и
Заповед № РД – 11- 247/31.03.2022г. относно актосъставителя.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение
чл.28 от ЗАНН - нарушението не е маловажно, тъй като превишаването на
нормите на раздел ІІ от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните
изисквания, повишава рисковете относно безопасността на движението, води
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Настящият съд изцяло споделя посоченото в тази насока в НП, и не намира за
нужно да го преповтаря.
Съдът изиска справка, съдържаща се в писмо № 11 – 00 –
4
4186/16.12.2024г. на Председател на УС на АПИ, от която е видно, че спрямо
жалбоподателя Б. Т. М. няма съставени други АУАН и издадени други НП за
административни нарушения по ЗП и ЗДвП, освен процесните. Според този
съд, последно посоченото също не може да бъде основание за приложение на
чл.28 от ЗАНН, тъй като съдът съобразява значителната обществена опасност
на извършеното административно нарушение и утвърдената съдебна практика
по подобен род дела от касационна инстанция АС – Монтана, която не приема
за процесното нарушение да е правно обосновано приложението на чл.28 от
ЗАНН.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК
на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“
на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са
осъществени, поради което наказващият орган правилно не го е приложил, а
наказателното постановление поради издаването му в съответствие със закона,
не следва да бъде отменено.
Според настоящия съд е основателно искането за изменение на НП, тъй
като наложеното административно наказание – глоба в размер на 1000
(хиляда) лева е завишено по размер, като споделя наведените доводи в тази
насока от жалбоподателя М.. В прецизно изготвеното НП не са изложени
доводи защо е определен точно този размер глоба, по – скоро изложените
доводи касаят защо не е приложен чл.28 от ЗАНН, които доводи съдът изцяло
споделя. В случая следва да се вземе предвид посоченото в писмо № 11 – 00 –
4186/16.12.2024г. на Председател на УС на АПИ, от което е видно, че спрямо
жалбоподателя Б. Т. М. НЯМА съставени други АУАН и издадени други НП за
административни нарушения по ЗП и ЗДвП, освен процесните, което според
настоящия съд е самостоятелно основание за изменение размера на
наложеното административно наказание, чрез намаляването му при
предвидения минимум от 500 (петстотин) лева на основание чл.177, ал.3, т.1,
пр.3-то от ЗДвП. За да вземе това решение, съдът съобразява и представеното
заверено копие на трудов договор № 329/15.03.2021г., от който е видно, че
жалбоподателя М. е шофьор с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 650 лева (така е посочено). Настоящият съд намира, че
административното наказание в минимално предвидения в закона размер
съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя М., на
размера на месечните му нетни доходи, който не е допускал други
административни нарушения по ЗП и ЗДвП, и на целите по чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че с намаленото по размер административно наказание, са
спазени изискванията на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН, съобразени са и
неблагоприятните икономически и инфлационни процеси в страна, които
неминуемо са засегнали и жалбоподателя.
С оглед резултата по делото, според настоящия съд следва да се
присъдят разноски съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020г., в сила от 23.12.2021 г.) само на въззиваемата страна, като АНО.
5
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна,
като АНО, за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
жалбоподателя М. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна,
като АНО, сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) вр. с чл.37 от ЗПП
вр. с чл.27е от НЗПП, настоящия съд намира, че на АПИ гр.София като ЮЛ
следва да се присъдят 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение,
отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото.
Жалбоподателят М. не е направил искане за присъждане на разноски,
поради и което съдът не се произнася в тази насока.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. с ал.7, т.2, пр.1 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8950/29.10.2024г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при АПИ гр.София, с което на Б. Т. М., с посочен адрес в с.ш.,
община Г., област Софийска, е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3-то от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание – ГЛОБА от 1000
(хиляда) лева, на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Б. Т. М. да заплати на АПИ гр.София, разноски по съдебното
производство (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6