№ 18
гр. Благоевград , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20201200900111 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е "Б"АД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр.С. р. "О",
ул. "М" №, представлявано от Д.Н.Н.-И. и В.М.С. а ответник - М. Г. Г., ЕГН
**********, адрес гр.Б., ул. "К.и Н.Х "№
Банката твърди, че на 19.11.2015 г. е отпуснала на ответника потребителски
кредит от 40 000 лева. Крайният падеж на задължението бил на 28.11.2025 г.
Кредитът трябвало да се погасява на месечни вноски от по 498,30 лв.
Договорната лихва била 7,99 % годишно. В случай на просрочие се
предвиждала наказателна надбавка от 6 %. Длъжникът не направил нито една
вноска по погасителния план. След просрочие от 1194 дни, банката обявила
целия кредит за предсрочно изискуем. Длъжникът бил уведомен за това по
реда на чл. 47 от ГПК. Образувано било заповедно производство. В полза на
банката били издадени заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, което
наложило банката да заведе иск по чл. 422 от ГПК. Сега тя претендира от
съда да признае за установено, че ответникът й дължи сумите по заповедното
производство: 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ главница, заедно със
законната лихва върху нея, считано от 04.06.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането, 9501,23 лв. /девет хиляди петстотин и един лева и
двадесет и три стотинки/ договорна лихва за периода от 28.12.2015 г. до
05.04.2019 г., 2162,74 лв. /две хиляди сто шестдесет и два лева и седемдесет и
четири стотинки/ обезщетение за забава за периода от 28.12.2015 г. до
05.04.2019 г., 611,11 лв. /шестстотин и единадесет лева и единадесет
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 05.04.2019 г. до 30.05.2019 г. и
1
61,68 лв. /шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ нелихвоносно
вземане от застрахователни премии за периода от 28.12.2015 г. до 05.04.2019
г., както и да й се присъдят разноските, направени в заповедното
производство и в настоящия исков процес. При условията на евентуалност –
ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди образуването на заповедното производство, се твърди, че тя
е настъпила с връчването на настоящата искова молба на особените
представители на ответника и се иска осъждането на последния да заплати на
банката 40 000 /четиридесет хиляди/ лева главница, заедно със законната
лихва върху нея, считано от датата на връчване на екземпляр от исковата
молба на особените представители на ответника до окончателно изплащане на
вземането, както и договорна лихва, увеличена с наказателна надбавка за
периода на просрочието.
Особените представители на ответника оспорват претенциите на банката.
Кредиторът не бил уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Връчването на исковата молба на назначените по
делото особени представители не можело да се приравни на уведомяване на
длъжника, предвид особения характер на представителството по чл. 47, ал. 6
от ГПК, поради което, при всички положения, длъжникът не бил валидно
уведомен от кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Дори
и само на това основание, исковете подлежали на отхвърляне. Правят се
възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречие със
закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие и предписана от
закона форма. Процесният договор не отговарял на изискванията по чл. 11, ал.
1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК. Не било конкретизирано кои компоненти са
включени в ГПР и как е формиран същият. Договорът бил и бланков, като не
съдържал задължителните реквизити, регламентирани от чл. 11, ал. 1, т. 9, 10
и 11 от ЗПК. От представените от банката документи не можел да се направи
извод, че на ответника е била предоставена преддоговорна информация
относно задълженията му. Клаузите на договора били неравноправни, защото
не били индивидуално уговорени и били във вреда на потребителя. Договорът
предоставял право на банката едностранно и без наличието на обективни
предпоставки да изменя сключения договор, което водело до нарушаване на
еквивалентността на насрещните престации. Неравноправна била и клаузата,
касаеща възможността на банката за едностранно изменение на лихвените
нива. При сключването на договора ищецът действал недобросъвестно, като
едностранно определил условията в същия, включително тези за лихвата по
кредита и наказателната лихва. Прави се и възражение за погасяване на
претендираните лихви по давност. Моли се за отхвърляне на предявените
искове.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което се разгледа по
същество.
2
Събраха се писмени доказателства и се приобщиха експертни заключения.
След анализ на доказателствената съвкупност, съдът достигна до извод за
частична основателност на предявените главни установителни претенции.
Между банката и ответника е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит. Това е станало на 19.11.2015 г., когато и представител
на ищеца е подписал въпросния контракт и сумата е била преведена по сметка
на Г.. Няма пречка договорът да се подпише по различно време от страните
по него, като следва да се счете за сключен с полагането на подпис от втората
страна, която в случая се явява банката. Погасителният план е именно към
този договор и прибавянето на две нули след номера на договора в неговата
титулна страница не променя този факт. Възраженията на особените
представители на ответника, които са в обратната насока, не могат да бъдат
споделени.
На потребителя е била предоставена съответната преддоговорна информация,
което обстоятелство е закрепено в чл. 22 на самия договор.
Договорът не може да бъде счетен за бланков. Той съдържа реквизитите,
регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК.
Съдът изпълни задължението си по чл. 7, ал. 3 от ГПК и служебно провери за
наличието на неравноправни клаузи в договора, като не констатира такива,
които да са релевантни за правилното решаване на правния спор. Клаузите са
индивидуално уговорени и не са във вреда на потребителя. Не се касае за
нарушаване на еквивалентността на насрещните престации. Банката не е
променяла едностранно лихвените нива – те са твърдо фиксирани за целия
срок на кредита.
Налице са били материалноправните предпоставки за обявяването на цялото
задължение за предсрочно изискуемо – длъжникът не е внесъл нито една от
вноските по погасителния план, видно от неоспореното заключение по
счетоводната експертиза, което е пълно, ясно и обосновано.
Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника преди подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК. Това е било сторено от ЧСИ по реда на чл. 47
от ГПК. Служителят на ЧСИ е получил надеждна информация от съседите, че
длъжникът е продал жилището и вече не пребивава там. Уведомлението е
залепено на входната врата на апартамента на 08.12.2018 г. Двуседмичният
срок за получаването на писмото на банката е изтекъл на 27.12.2018 г. От
28.12.2018 г. е започнал да тече и 14-дневният срок, след който, според
написаното в предупреждението от банката, целият кредит ще се счита за
предсрочно изискуем. Срокът е изтекъл на 10.01.2019 г., което означава, че
задълженията са станали предсрочно изискуеми от следващия ден –
11.01.2019 г. Именно тази е датата на настъпването на предсрочната
изискуемост, а не сочената от самата банка в исковата й молба 05.04.2019 г.
3
Претенцията за главница следва да бъде уважена в пълен размер. Не се
констатира постъпване на плащания, които да я погасят изцяло или отчасти.
Върху нея се дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва,
считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Претендираното обезщетение за забава за периода
05.04.2019 г. – 30.05.2019 г. също се дължи в полза на банката.
Няма пречка, по принцип, да се присъдят претендираните лихви по договора
– възнаградителна и наказателна. Уговарянето им и техните размери не
противоречат на добрите нрави. Не се касае за анатоцизъм. ГПР по кредита не
надхвърля разумните граници. В чл. 7 на договора ясно е разписано как точно
се формира същият. Възнаградителната лихва може да бъде присъдена само
до обявяването на предсрочната изискуемост – т. 2 на Тълкувателно решение
№ 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, докладвано от
съдиите Т.К. и Е.Т.. Тъй като в случая това е станало преди датата, сочена от
банката, за периода от 11.01.2019 г. до 05.04.2019 г. тази претенция трябва да
се отхвърли. Освен това, друга част от нея е погасена по давност – иде реч за
периода 28.12.2015 г. – 03.06.2016 г. Погасена по давност за въпросния
период е и наказателната лихва. За нея обаче няма пречка да бъде присъдена и
за времето след обявяването на предсрочната изискуемост, защото
представлява „уговорено в договора мораторно обезщетение“ – пак т. 2 на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Т.К. и Е.Т.. За да изчисли техните размери за
периодите, за които тези лихви се дължат, съдът ще използва подробните
данни, таблици и разяснения, съдържащи се в първото заключение на вещото
лице. След съответните пресмятания излиза, че на банката трябва да бъде
присъдена възнаградителна лихва от 7295,32 лв. и наказателна такава от
2098,29 лв.
Претенцията за застрахователните премии се явява изцяло основателна, видно
от основното експертно заключение /стр. 13 от същото – лист 109 от делото/.
На банката трябва да се присъдят разноски за двете производства
/заповедното и исковото/ съразмерно с уважените части от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между "Б"АД, ЕИК,
седалище и адрес на управление гр.С. р. "О", ул. "М" №, представлявано от
Д.Н.Н.-И. и В.М.С. и М. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. "К.и Н.Х "№
че последният дължи на банката следните парични суми на основание
договор за кредит "Е" № от 19.11.2015 г., а именно:
1 – главница от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, заедно със законната лихва
4
за забава, считано от 04.06.2019 г. до окончателното изплащане,
2 – възнаградителна лихва от 7295,32 лв. /седем хиляди двеста деветдесет и
пет лева и тридесет и две стотинки/ за периода 04.06.2016 г. – 10.01.2019 г.,
3 - наказателна лихва от 2098,29 лв. /две хиляди деветдесет и осем лева и
двадесет и девет стотинки/ за периода 04.06.2016 г. – 05.04.2019 г.,
4 - лихва за забава от 611,11 лв. /шестстотин и единадесет лева и единадесет
стотинки/ за периода 06.04.2019 г. – 30.05.2019 г., и
5 – застрахователни премии от 61,68 лв. /шестдесет и един лева и шестдесет и
осем стотинки/ за периода 28.12.2015 г. – 05.04.2019 г.,
за които вземания в полза на банката е издадена заповед за изпълнение №
5203 от 04.06.2019 г. по частно гражданско дело № 1391 от 2019 г. на Районен
съд Благоевград, и ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на договорна и
наказателна лихви за разликите и периодите до пълните им предявени
размери.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. "К.и Н.Х "№ да заплати
на "Б"АД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр.С. р. "О", ул. "М" №,
представлявано от Д.Н.Н.-И. и В.М.С. направените разноски по заповедното
производство – 1001,33 лв. /хиляда и един лева и тридесет и три стотинки/,
представляващи държавна такса, и направените разноски по исковото
производство - 3775,53 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и
петдесет и три стотинки/, включващи 1001,33 лв. държавна такса, 2008,90 лв.
възнаграждение на особени представители, 382,65 лв. възнаграждение на
вещо лице и 382,65 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени
съразмерно с уважените части от исковете.
На страните да се връчат копия от настоящия съдебен акт /на ответника –
чрез особения му представител адвокат Б.К./, който може да бъде обжалван от
тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Софийски апелативен
съд, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5