Р Е Ш Е Н
И Е
№ 3719/05.08.2020 г.
гр. В.В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6452 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.Л.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, против М.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във
вр чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ за установяване на
дължимостта от ответника на сумите, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на PC-В.е издадена Заповед № * г. за изпълнение на по чл. 410 от ГПК, а именно: сумата 429,88 лв., представляваща изискуеми
и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № *
от * г. и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско
МПС“, начислени по фактура № * с падеж от
01.11.2018 г. с частично неизплатена стойност от 137,50 лв. и фактура № *
с падеж * г. на стойност 292,38 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
21.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 8,43 лв.,
представляваща дължима неустойка в размер на законната лихва за забава на
неплатени лизингови вноски, както и сумата от 108,80 лв., представляваща
застрахователна премия по полица Гражданска отговорност № *
г.
В исковата молба ищецът „А.Л.“ ЕАД, чрез адв. И.С., твърди,
че на
07.09.2018 г. страните са сключили Договор за финансов лизинг с № *,
по силата на който ищецът се е задължил да придобие лек автомобил марка „Mercedes S 320 CDI“,
рама № *, двигател № * и да предостави
същото за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. Излага се, че
договорът е сключен за срок от 36 месеца. Активът следвало да има непрекъснато
застрахователно покритие за целия срок на договора по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
като до датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото
лизингополучателят се задължил да заплаща на лизингодателя всички разходи по
застрахователните договори, при разсрочено плащане на премията, дължима заедно с всяка
лизингова вноска. След сключването на договора лизингополучателят системно не
изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите задължения в срок, като в
т.7 от договора била уговорена неустойка за забава в размер на законната
лихва при просрочие в плащането
на лизингова вноска с повече от пет дни. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М.Р.Р., е
депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен
представител адв. А.Г., с който исковете се оспорват като неоснователни.
Поддържа, че при сключването на договора ищецът не е изпълнил задълженията си
по т.2.5 от ОУ, да предостави необходимата преддоговорна информация по реда на
чл.5 от ЗПК в изискуемата форма. Излага, че лизингодателят не е получил
предварителното съгласие на ответника за условията по застрахователните
договори. Сочи, че ищецът не е положил грижата на добър търговец, тъй като не е
извършил оценка на кредитоспособността на лизингополучателя, по смисъла на т.
2.4 от ОУ. В тази връзка сочи, че съгласно материалите от заповедното
производство ответникът няма данни за регистрирани трудови договори или
самоосигуряване. Поддържа, че липсват доказателства, че ответникът е неизправна
страна по договора за лизинг. По изложените съображения моли за отхвърляне на
исковете.
В о.с.з. ищецът поддържа
изразената позиция по спора, чрез докладваното от съда писмено становище.
В о.с.з. ответникът
поддържа изразеното становище чрез назначения от съда особен представител,
който сочи, че размерът на възнаграждението на ищеца не е точно определен.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното свидетелство за регистрация част I на л.а. „Мерцедес С 320 ЦДИ“
с рама № *, двигател № * и ДК № *
същото е собственост на ищеца „А.л.“ ЕАД.
В случая за
установяване наличието на договорно отношение между страните по делото е
представен договор за финансов лизинг № *
г. (л. 7 - 12), съгласно който „А.л.“ ЕАД в качеството си на лизингодател и М.Р.Р.
като лизингополучател се съгласяват първият да придобие и предостави за
ползване на втория, лизингов обект – лек автомобил „Мерцедес С320ЦДИ“ с рама № * и
двигател № *.
В чл. 2 е договорена цена
на лизинговото имущество от 8000.01 лв., първоначална вноска от 1600,00 лв., стойност
на финансиране, дефинирана като размер на кредита по смисъла на ЗПК, от 6400,00
лв. и общо задължение за връщане от 10811,50 лв., включващо главницата, такса
ангажимент 128,01 лв., дължимата лихва, такса за услугата
регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса за ЦРОЗ и такса за
застраховка Каско.
Уговорен е лихвен
процент от 24.90 % за целия срок на договора, както и годишен процент на
разходите по смисъла на ЗПК от 40,476 %.
В чл. 7 от договора е
регламентирана неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва
начислено за периода на забавата за погасяване на лизингова вноска и/или
застрахователна премия от датата, на която съответната сума е станала
изискуема.
В чл. 10 и 11 от
договора е уговорено лизинговото имущество да се застрахова по „Гражданска
отговорност“ и „Каско“ за целия срок на договора.
Съгласно чл. 16.6
страните са се съгласили, че с подписа си под договора лизингополучателят е
декларирал, че е запознат, получил е и е приел Общите условия по договора за
финансов лизинг към момента на подписване на договора.
Съобразно чл 16.8 лизингополучателят
декларира, че преди подписване на договора е получил и приел стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,
изготвен в съответствие със законовите разпоредби, а с чл. 16.9, че в
качеството си на потребител е получил подробна информация за правата
произтичащи от разпоредбите на чл. 11, ал.1, т.20 – т .24 от ЗПК, както и
цялата необходиима информация за сравняване на различни предложения и вземане
на информирано решение за сключване на договора.
С чл. 16.10
лизингополучателят е декларирал, че с подписа си под договора дава
предварително съгласие по условията на застрахователните договори „Каско“ и
„Гражданска отговорност“, както и декларира, че е запознат с условията по
полиците с цялото им съдържание и ги приема напълно и удостоверява, че е
получил от лизингодателя цялата информация във връзка със застрахователя,
застрахователните услуги и продукти, сключването и изпълнението на
застрахователните договори за линиговото имущество, вкл. ОУ на застрахователя.
Съобразно
представения на л. 13 погасителен план към договора за лизинг
лизингополучателят дължи заплащане на 19 бр. месечни лизингови вноски и премии
по Каско от 292,37 лв. и 17 бр. месечни лизингови вноски и премии по Каско от
292,38 лв., като възнаграждението на лизингодателят за целия срок на договора е
уговорено на 2748,50 лв.
По делото е приет приемо-предавателен
протокол от 11.09.2018 г. (л. 14-15), съгласно който на тази дата лизингодателят
е предал на лизингополучателят лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рама № *,
двигател № * и ДК № *, както и писмени
документи включително полици по „Гражданска отговорност“ и „Каско“.
С приемо-предавателен
протокол от 07.09.2018 г. към договор за финансов лизинг № *
г. ответникът
е декларирал, че е получил от лизингодателят застрахователен договор „Каско на
МПС“ за лизингов актив № * сключен между „А.л.“
ЕАД клон В.и ЗД „Е.“ АД.
Като доказателства по
делото са представени на л. 18 – 44 ОУ към договори за финансов лизинг на „А.л.“
ЕАД, съгласно чл. 4.1, б. „е“ от които лизингополучателят се задължава да
заплати на лизингодателят в пълен размер дължимите суми за застрахователни
премии по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 13.4
застраховките на лизинговото имущество се сключват от лизингодателят за сметка
за лизингополучателя.
С приемо-предавателен
протокол от 07.09.2018 г. лизингополучателят е декларирал, че е получил подписан
екземпляр от ОУ със съдържанието на които е запознат и съгласен.
По делото е приложена
застрахователна полица № * г. по застраховка „Каско“
на МПС „Мерцедес С320ЦДИ“ с рама № *, двигател № *
и ДК № * сключена между ищеца „А.л.“ ЕАД и
застрахователя „ЗД Евроинс“ АД. Уговорена е премия за целия срок на договора 08.09.2018 г. – 07.09.2021 г. от общо 1350,00
лв. платима на 12 вноски от по 114,75 лв.
По делото е приложена
застрахователна полица * г. по застраховка „Каско“
на МПС „Мерцедес С320ЦДИ“ с рама № *, двигател № *
и ДК № * сключена между ищеца „А.л.“ ЕАД и
застрахователя „ЗД Е.“ АД. Уговорена е премия за срок на
договора 20.12.2018 г. – 19.09.2019 г.
от общо 400,67 лв., платима на една вноска с падеж 20.12.2018 г. от 108,80 лв.
и три с падеж 19.03.2019 г., 19.06.2019 г. и 19.09.2019 г. на стойност 97,29
лв.
На л. 54 – 55 по
делото е приложен документ наименован „отчет_67_В._11.12-20.12.2018.факт“,
в който фигурира графа съдържаща номера на посочената по-горе застрахователна
полица по ГО * г., както и три суми на обща стойност от 108,80
лв. и сума отразена като данък от 2,00 лв.
По делото е
представено и преводно нареждане от 11.04.2019 г. (л. 59) с наредител ищеца „А.л.“
ЕАД и получател „ЗД Е.“
АД за сумата от 2115,21 лв., а като основание на плащането е посочено „отчет
67“.
На л. 56 – 57 по
делото е приложен документ наименован „отчет_37_Варна_01.09-10.09.2018.факт, в
който фигурира графа съдържаща номера на посочената по-горе застрахователната полица
по Каско № * г., както и три суми на обща стойност от 114,75
лв. и сума отразена като данък от 2,00 лв.
По делото е
представено и преводно нареждане от 11.04.2019 г. (л. 58) с наредител ищеца „А.л.“
ЕАД и получател „ЗД Е.“
АД за сумата от 11404,94 лв., а като основание на плащането е посочено „отчет
36, 37, 39, 40, 42“.
Съгласно заключението
на приетата по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице Е.Т. по договора за
финансов лизинг са извършени плащания в общ размер от 2762,33 лв., като
към 21.01.2019 г. са били изискуеми задължения за застрахователни премии от общо
147,05 лв., от които 38,25 лв. за Каско, главница от 252,82 лв., 138,81 лв. за
договорна лихва и мораторна неустойка от 8,43 лв. за периода 01.10.2018 г. –
21.01.2019 г.
По така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ, за вземанията по които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по приобщеното гр.д. № * г.
по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните
претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 342, ал.2 от ТЗ с процесния
договор за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето
лице и да я предостави за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение. Същевременно
по силата на чл. 3, ал.3 от ЗПК разпоредбите на ЗПК се прилагат и за договорите
за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет
на договора, какъвто именно е настоящия случай. Следователно клаузите на договора
за лизинг следва да бъдат преценени от съда служебно за съответствие както с
императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на потребителя, така и за
неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните
облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал.1 от ДР на ЗЗП.
За
успешното провеждане на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и главно
да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото с характера на договор за финансов лизинг, включително
валидно уговорена неустоечна клауза, 2) изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора, включително за предаване на лизинговия обект, 3)
изпадане на ответника в забава, 4) размера на незаплатените лизингови вноски и
застрахователни премии. Ответникът
следва да докаже точно изпълнение на задълженията по договора за лизинг, или
направените правоизключващи възражения.
Между страните по
делото няма обстоятелства от горните, които да са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
В случая съдът
намира, че наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по
договор за финансов лизинг се доказва по несъмнен начин от представения на л. 7
- 12 препис от договор за финансов лизинг № *
г., както и от ОУ и погасителния план към него. Видно от приложените по делото
преписи от цитираните документи същите са подписани от ищеца и ответника,
включително ОУ на всяка страница съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от ЗПК
и съдържат постигнато съглашение по всички съществени елементи на лизингoвото
правоотношение – надлежна индивидуализация на лизингованото имущество (лек
автомобил), стойност на финансиране (6400,00 лв.), срок на договора (36
месеца), както и размер на договореното възнаграждение на лизингодателя (2748,50
лв.). В тази връзка следва да се определи като неоснователно релевираното от
ответника възражение, че не му е предоствена необходимата преддоговорна информация по реда на чл.5
от ЗПК в изискуемата форма, доколкото с полагането на подписа си върху договора
за лизинг, същият по неотменим начин се е обвързал с клаузите на чл 16.8 и чл. 16.9 от
същия, съгласно които лизингополучателят декларира, че преди подписване на
договора е получил и приел стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, както и цялата необходима информация за
сравняване на различни предложения и вземане на информирано решение за
сключване на договора. По аналогични съображения неоснователно се явява и
другото правоизключващо възражение на ответника, че не е бил запознат с
клаузите на сключените полици за ГО и Каско на лизингованото имущество,
доколкото с чл. 16.10 от подписания договор от страната е декларирано точно
обратното обстоятелство.
Наред с горното съдът
намира, че договорът отговаря и на
изискванията на приложимия ЗПК досежно уговорения годишен процент на разходите
в размер от 40,476 % доколкото този размер е под установения в чл. 19, ал.5 от ЗПК максимален горен праг от 50 % (съобразен с размера на приложимата законна
лихва).
На следващо място съдът намира, че
уговореното възнаграждение на лизингодателя в размер на 2748,50 лв. за
предоставяне на заемните средства на потребителя за срок от 36 месеца не
противоречи на добрите нрави доколкото възлиза на по-малко 43 % от чистата
стойност на кредита, при съобразяване на обстоятелството, че съгласно чл. 8 от
договора същият е обезпечен единствено чрез вписан залог на вземанията по него
в Централния регистър на особените залози. Този вид обезпечение дава на лизингодателя
единствено предимство в реда за принудително удоволетворяване на неговото вземане
спрямо евентуалните последващи кредитори на ответника, но не дава на
кредитодателя сигурността която би му осигурило обезпечение чрез поръчителство,
обикновен залог или ипотека. Т.е. размерът на уговорената печалба на
лизингодателя според съда отговаря на интензитета на поетия от търговеца риск
при сключване на договора. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението
на ответника свързано с носения от лизингодателя риск, че последният не е извършил оценка на
кредитоспособността на лизингополучателя, който не е имал регистрирани трудови
договори или самоосигуряване, доколкото последното обстоятелство не се явява
пречка пред сключване на договора, нито води до неговата недействителност, при
липсата на изричен запрет в ЗПК за отпускане на кредити на безработни лица.
В обобщение съдът
намира за установено по делото, че ищецът и ответника са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг от 07.09.2018 г.,
включително по отношение на поетото от лизингополучателя задължение за
заплащане на застрахователните премии на процесното МПС, което видно от
приемо-предавателен протокол от 11.09.2018 г. (л. 14-15), е било предадено за
ползване на ответника, който с подписа си е удостоверил това обстоятелство.
Респективно ищецът е установил по делото условно обособените по-горе в т.1 и 2
елементи от възложената му доказателствена тежест, а предвид липсата на
възражение от страна ответника, че е заплатил частично или изцяло възникналите
въз основа на договора задължения за лизингови вноски, премии по застраховка
„Каско“ и ГО, налице е и забава от страна на лизингополучателя и искът за
реално изпълнение се явява доказан по основание.
За установяване размера
на исковите претенции по делото е изслушано неоспореното заключение на
назначената ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, мотивирано, компетентно
и пълно. Съгласно заключението на вещото лице към 21.01.2019 г. сборът на падежиралите
задължения на ответника за месечни лизингови вноски и задълженията за
застрахователна премия по Каско възлизат на общо 429,88 лв., а за премия по ГО
на 108,80 лв., които размери напълно кореспондират на предявените от ищеца,
поради което главните искове следва да се уважат изцяло.
Основателността на главната претенция
обосновата основателността и на акцесорната за обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
Досежно претенцията за неустойка уговорена в
чл. 7 от Договора за забава в размер на законната лихва съдът намира, че
предвид установената забава на ответника в пълното погасяване на втората и
третата лизингова вноска акцесорният и се явява основателен. По отношение на
размера на неустойката вещото лице е посочило, че същата за периода 01.10.2018
г. – 21.01.2019 г. (датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК)
възлиза на 8,43 лв. или именно на исковата сума, поради което претенцията
следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора на
ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани от него разноски както следва: 25,00 лв. за държавна
такса в заповедното и 125,00 лв. в исковото
производство, 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 300,00 лв. платен
депозит за назначаване на особен представител на ответника и 200,00 лв. внесен
депозит за ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 429,88 лв., представляваща изискуеми
и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № *
г. и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско МПС“, начислени по
фактура № * с падеж от 01.11.2018 г. с частично неизплатена стойност
от 137,50 лв. и фактура № * с падеж *
г. на стойност 292,38 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.01.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 8,43 лв., представляваща
дължима неустойка в размер на законната лихва за забава на неплатени лизингови
вноски, сумата от 108,80 лв.,
представляваща застрахователна премия по полица Гражданска отговорност № *
г., която сума е предмет на Заповед № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК във вр чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2
от ТЗ.
ОСЪЖДА М.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.Л.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 75,00 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр. д. № * г. по описа
на ВРС, както и сумата от 625,00 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: