РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 13.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря **** и в присъствието на прокурора **** като
разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д
№ 119 / 2015 год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административното дело е
образувано по повод Решение № 153 от 01.06.2015 г., постановено по в.гр.д. №
209 по описа за
С определение от з.с.з. от 22.06.2015 г. на четвърти състав на АдмС – Ловеч исковата молба е оставена без движение на основание чл. 144 АПК, чл. 129 ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и ал. 2 от ГПК, чл.128, т. 2 и т. 3 от ГПК и чл. 128 и чл. 204, ал.1-4 от АПК, като са дадени подробни указания на ищеца А.А.С., ЕГН: **********,***, подадена чрез пълномощник адв. Н.Х. – ЛАК.
С молба вх. № 1630/09.07.2015 г. на ищеца е представена нова искова молба /л. 8-12 от делото/.
С определение № 422 от 04.09.2015 г. предходният съдия-докладчик се е
отвел от разглеждане на делото.
С протокол за избор на
докладчик от 07.09.2015 г. за съдия-докладчик е определен настоящия
съдия.
С определение от з.с.з. на 10.09.2015 г. по чл. 140 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК е насрочено делото.
С протоколно определение от 30.11.2016 г. на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е спрял производството по делото до постановяване на ТР по
тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.
С определение от з.с.з. на 17.03.2017 г. на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът е възобновил служебно производството по настоящето дело, като е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.
С определение от з.с.з. на 25.05.2017 г. на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК и 204, ал. 1-4 от АПК исковата молба е оставена без движение, с указание в едноседмичен срок от съобщението ищецът да отстрани недостатъците на ИМ, а именно: 1. Да конкретизира цената на иска за имуществени вреди по всяко водено съдебно производство по 4 дела, образувани във връзка с обжалване на Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, както следва: 1. НАХД № 162/2012 г. на Тетевенски РС, 2. КАНД 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 3. НАХД № 422/2012 г. на Тетевенски РС, 4. КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч, заявени като платен адвокатски хонорар по същите производства, както и цената на останалите претендирани имуществени вреди по отделно, заявени като имуществени вреди във връзка с тези производства; 2. Да посочи прецизно изложение на обстоятелствата на ИМ-чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, в частта за претендирани имуществени вреди по повод водени съдебни производства по 4 дела, образувани във връзка с обжалване на Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, както следва: 1. НАХД № 162/2012 г. на Тетевенски РС, 2. КАНД 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 3. НАХД № 422/2012 г. на Тетевенски РС, 4. КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч; 3. Да посочи връзката между отмененото наказателно постановление и твърдените от него други имуществени вреди /извън платен адвокатски хонорар/ по повод същите 4 производства; 4. Да конкретизира искането до съда в частта за претеднирани имуществени вреди както по отделно за всяко едно от сочените 4 производства, така и в общ размер, с указания за последиците при неизпълнение на определението, а именно връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото.
С молби вх. № 1627/06.06.2017 г. и вх. № 1633/07.06.2017 г. на ищеца е представена нова искова молба /л. 148-150 и л. 153-157 от делото/. В исковата молба е уточнено, че ищецът е обжалвал Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН са били образувани четири дела, както следва: 1. НАХД № 162/2012 г. на РС - Тетевен, 2. КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 3. НАХД № 422/2012 г. на РС - Тетевен, 4. КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч. Ищецът претендира разноски по повод воденето на сочените четири дела, заявени като имуществени вреди в общ размер от 1225,92 лв., както следва: за платен адвокатски хонорар: 150 лв. за адвокатски хонорар по НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 27 от НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен; 75 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 4 и 150 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 17 от КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч; 150 лв. за адвокатски хонорар по НАХД № 422/2012 г. на РС – Тетевен, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 12 от същото дело; 150 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 16 от КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч, или общо претендирани имуществени вреди за платен адвокатски хонорар по четирите дела в общ размер на 675 лв.;
По повод същите четири дела в ИМ се твърдят и други имуществени вреди: 18 лв. по НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, 34 лв. по КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 78 лв. по НАХД № 422/2012 г. на РС – Тетевен, 28 лв. по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч. Твърдените „други имуществени вреди” в общ размер на 158 лв., сочени като „полезни разноски” според ищеца произлизат от пари за път от с. Глогово до гр. Тетевен за упълномощаване на адвокат, за лично явяване по сочените дела, както и „пътни и дневни” за водене на трима свидетели.
Твърдят се и други преки имуществени вреди в размер на 342,92 лв. – стойност на материала, който според твърденията на
ищеца му е отнет още на 09.09.2011 г. не по законов ред, представляващ
равностойност на
Отделно се твърдят и имуществени вреди в размер на 50 лв., които ищецът твърди, че е платил за шофьор за превозването на същия материал.
Претендират се и неимуществени вреди в размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от деня на образуване на делото, които са обособени в ИМ в две претенции: сумата от 1000 лв. – неимуществени вреди за понесените от ищеца притеснения, увреждане на престижа и честта му като общественик и честен човек предвид и професията на „старши начален учител”, сумата от 2000 лв. – неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на „разклатено здраве”.
Същите стойности на имуществени вреди в общ размер на 1225,92 лв. и неимуществени вреди в общ размер на 3000 лв., ведно със законната лихва от образуването на делото се сочат от ищеца и в съдебно заседание и писмена защита, като се претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът Регионална дирекция по горите – Ловеч, в писмено становище вх. № 1864/18.08.2015 г. - преди приемане на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС - намира исковете за допустими, но неоснователни. В писмено становище вх. № 1276/02.05.2017 г. ответникът сочи Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС, като моли съда да извърши преценка дали е налице прекомерност на заплатените адвокатски хонорари за водените четири производства по ЗАНН. Допълнително в писмена защита и в съдебно заседание намира претенцията за пътни разноски за воденето на същите производства за неоснователна и недоказана. Относно претенцията за заплащане на 342,92 лв. – стойност на материал - дървесина, ответникът твърди, че с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, същата дървесина не е отнета, а определената парична равностойност на същата в НП не е заплатена от ищеца. Относно претенцията за неимуществени вреди ответникът, без да ангажира конкретно становище за същата, я намира за недоказана. От ответната страна се претендират разноски за настоящото производство в размер на 700 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че исковете са частично основателни. Прокурорът намира исковете за заплатено адвокатско възнаграждение за изцяло основателни въз основа на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС, а също и за основателен иска за заплащане стойността на дървения материал, предвид връзката с отмененото наказателно постановление. В останалата част прокурорът дава заключение за неоснователност на исковете за имуществени вреди, а относно иска за неимуществени вреди намира, че същият следва да бъде определен от съда по справедливост.
Съдът след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в с. Глогово, Община Тетевен, Област Ловеч, твърдяното увреждане е настъпило в гр. Тетевен и в гр. Ловеч, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна по следните съображения:
В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
По отношение на иска за заплатен адвокатски хонорар в общ размер от 675 лв. съдът съобрази следното:
От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложените четири дела: 1. НАХД № 162/2012 г. на Тетевенски РС, 2. КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 3. НАХД № 422/2012 г. на Тетевенски РС, 4. КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч, че с влязло в сила решение по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч от 29.05.2013 г. е отменено изцяло Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч.
Между страните няма спор, а и се установява от приложените четири дела, че по повод обжалването на Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, като е заплатил на същия договорен хонорар, както следва: 150 лв. за адвокатски хонорар по НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 27 от НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен; 75 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 4 и 150 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 17 от КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч; 150 лв. за адвокатски хонорар по НАХД № 422/2012 г. на РС – Тетевен, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 12 от същото дело; 150 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 16 от КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч, или общо заплатен адвокатски хонорар по четирите дела в общ размер на 675 лв., колкото са и претендираните от ищеца разноски за адвокатски хонорар.
Налице са и втората и третата
предпоставки – вреда от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното
Наказателно постановление №
РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, отменено по съответния законов
ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в четирите съдебни производства
по обжалване на наказателните постановления. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът
приема, че ищецът не би заплатил адвокатски възнаграждения и заплатените на
това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не е било
издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните
постановления.
Това е така, тъй като намаляването
на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение,
е предизвикано от издаването на наказателните постановления, с които са
наложени глоби, които административно наказаният е считал за незаконосъобразно
наложени. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни
постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка
между издадените наказателни постановления и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси.
В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения в общ
размер от 675 лв. е изцяло основателен.
По отношение на иска заплащане
на 342,92лв., сочени от ищеца като равностойност на материал, който според
твърденията на ищеца му е отнет още на 09.09.2011 г. не по законов ред,
представляващ равностойност на
Видно от приложеното НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, с Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, са наложени на ищеца в настоящото производство А.А.С.: глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 213, т. 1 от ЗГ; глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 266, ал. 1, във вр. с чл. 213, т. 2 от ЗГ. В т. 3 на НП изрично е посочено „Определям паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението 4 пл.куб.м. едра строителна дървесина бял бор в размер на 342, 92 лв.”, като в заключителната част на НП изрично е посочено, че наложените глоби и парична равностойност се внасят в бюджета на ИАГ- София и са посечени номера на сметки. Видно от диспозитива на решение по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч от 29.05.2013 г., Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч е отменено изцяло.
По делото няма спор, а се
установи от гласните доказателства и СТЕ, че още на 09.09.2011 г.
процесните
Както беше посочено по-горе, налице
е първата предпоставка за уважаване на иска и в тази част, предвид това, че
Наказателно постановление №
РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч е отменено изцяло с влязло в
сила решение по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч от 29.05.2013
г. Независимо че с НП процесният дървен материал не е бил отнет по смисъла на
ЗАНН и ЗГ, то няма спор и се установява от гласните доказателства и СТЕ, че
същият не се намира във фактическа власт на ищеца още от 09.09.2011 г., като е „задържан” на стадиона
в с. Глогово, където е станал негоден. Ето защо според съда доказана е и вредата
в размер на претендираната в ИМ стойност на
Ето защо искът за заплащане на 342,92лв., сочени от ищеца като равностойност на материал, е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на частта от иска, формулиран в ИМ, като други имуществени вреди в общ размер на 158 лв., от които: 18 лв. по НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, 34 лв. по КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 78 лв. по НАХД № 422/2012 г. на РС – Тетевен, 28 лв. по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч., съдът съобрази следното:
Твърдените други имуществени вреди в общ размер на 158 лв., сочени в ИМ като „полезни разноски” според ищеца произлизат от пари за път от с. Глогово до гр. Тетевен за упълномощаване на адвокат, за лично явяване по сочените дела, както и „пътни и дневни” за водене на трима свидетели. Твърдените от ищеца общо 158 лв. „полезни разноски” са заявени във връзка с водените четири съдебни производства.
Според съда от една страна липсват категорични доказателства за вреда/равностойност на същите както в общ размер на 158 лв. ,така и по отделни пера: 18 лв. по НАХД № 162/2012 г. на РС – Тетевен, 34 лв. по КАНД № 178/2012 г. на Административен съд – Ловеч, 78 лв. по НАХД № 422/2012 г. на РС – Тетевен, 28 лв. по КАНД № 94/2013 г. на Административен съд – Ловеч. Доказателствената тежест да докаже конкретния размер на заявените разноски/вреди пада върху ищеца, който не доказа размера на същите. Ето защо липсват безспорни доказателства за вреда в общ размер на 158 лв., заявена „полезни разноски” за воденето на сочените четири съдебни производства, както в цялост, така и по отделни пера. Житейски логично е, че по повод воденето на дела се правят и други разноски, вкл. за пътуване и явяване по делата, но в производствата по ЗАНН явяването на страните не е задължително, а ищецът вече е репариран, съгласно сочените по-горе мотиви, за направените от него разноски за адвокатски хонорар. Поради това съдът приема, че не са налице и останалите две предпоставки за уважаване на иск с общ размер 158 лв. „полезни разноски”, поради което същият е неоснователен.
По отношение на частта от иска, формулиран в ИМ имуществени вреди в размер на 50 лв., които ищецът твърди, че е платил за шофьор за превозването на същия дървен материал, съдът намира същият за недоказан. В тази част са приложими мотивите, изложени по-горе за липсата на категорични доказателства за вреда в размер на 50 лв., както и за липсата на доказателства за наличието на останалите две кумулативни предпоставки за уважаването на такъв иск.
Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди,
причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по
реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по
реда на АПК.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по посочения ред. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността се приема
за обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага
установяването на имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, който е специален закон в производството за обезщетение, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В исковото производство тежестта да докаже със съответните допустими доказателствени средства претенцията си за обезщетение за претендираните вреди е изцяло в тежест на ищеца. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца.
Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на лицето вредата е имуществена, която по форма бива претърпяна загуба и пропусната полза. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.
По отношение на иска за неимуществени вреди в общ размер
на 3000 лв., ведно със законната лихва от деня на образуване на делото,
които са обособени от ищеца в ИМ в две претенции: сумата от 1000 лв. –
неимуществени вреди за понесените от ищеца притеснения, увреждане на престижа и
честта му като общественик и честен човек предвид и професията на „старши
начален учител”, сумата от 2000 лв. – неимуществени вреди за претърпени от ищеца
болки и страдания в резултат на „разклатено здраве”, съдът съобрази следното:
Видно от гласните
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ д-р. Т.М., за първи път
диагноза хипертонично сърце е документирана на 27.03.2013 г., при ищеца е
налице повишено артериално налягане и
придружаващи рискови фактори, които са изложени подробно в СМЕ. Няма спор, че
ищецът е преживял стрес, както и относно неговото здравословно състояние към
момента на СМЕ. Без съмнение, независимо дали е учител или друг общественик,
всеки гражданин би бил неблагоприятно засегнат от издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление срещу него, но в процесният случай
съдът намира, че ищецът не е доказал пряката причинна връзка както с неговото
влошено здравословно състояние, така и с негативното засягане на неговото име и
чест по повод издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление.
В заключение съдът
намира, че искът за неимуществените вреди следва да бъде отхвърлен изцяло по
посочените по-горе съображения във връзка с липсата на доказване на пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт /НП/ и настъпилата вреда.
При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съгласно списък на л. 123 от делото. В ИМ и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът съобрази, че с настоящата ИМ е претендиран иск за имуществени вреди в размер на 1225,92 лв. и иск за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., или общ размер на иска 4225,92 лв. По съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че не следва да уважава претенцията за разноски за настоящото производство, заявена в списъка за разноските на л. 123 от делото - като „транспортни разходи за явяване в съдебни заседание” за ищеца и повереника му, както и за водене на свидетели. Предвид изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в общ размер на 140,67 лв.
На основание гореизложеното Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч да заплати на А.А.С., ЕГН: **********,***, сумата от 1017,92 лв. /хиляда и седемнадесет лв. и 92 ст./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РДГ-1632/05.04.2012 г. на Директора на РДГ – Ловеч, като отхвърля иска за имуществени вреди в останалата част до 1225,92 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на А.А.С., ЕГН: **********,*** срещу Регионална дирекция по горите – Ловеч за неимуществени вреди в размер на 3000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Ловеч да заплати на А.А.С., ЕГН: **********,***, сумата от 140,67 лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.
АДМ. СЪДИЯ: