Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 том .1 стр. 31
Гр. Кула 21.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Кула, първи състав, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретаря Нели Йончева и с
участието на прокурора ............................
като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско
дело № 71 от 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.8 от Закона за аренда в земеделието и чл.232 от Закона за
задълженията и договорите от Ц.Г.Ц. *** против Н.З.М. с ЕГН:********** ***, за заплащане
на следните парични суми:
– 1347.03 лева, представляваща арендно възнаграждение за
стопанската 2016/2017г по договор за аренда от 08.08.2016 г.;
– 273.45 лева, представляваща арендно възнаграждение за
стопанската 2016/2017г и 292.98 лева арендно възнаграждение за стопанската
2017/2018г по договор за аренда от 08.04.2014; и
– 281.31 лева, представляваща наемно
възнаграждение за стопанската 2016/2017г по договор за наем от 02.08.2016 г.
От ответника е постъпил отговор на исковата
молба. В отговора се излага, че не са представени документи за собственост и скици на
имотите, предмет на договора. Иска се да се отхвърли иска.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Между ищеца Ц., като арендодател
и ответника Н.З.М., като арендатор, са сключени два договора за аренда на
земеделска земя, както следва:
1. На 08.08.2016 г. за аренда на
нива от 6.301 дка - имот 208005, нива от 20.000 дка – имот №217010, нива от
5.100 дка – имот №218013, нива от 1.000 дка – имот №230001 и нива от 12.500 дка
– имот № 221005 всички в землището на с. Старопатица за пет стопански години от
2016/2017 до 2020/2021г., включително. Арендатора се е задължил да заплаща
арендно възнаграждение в размер на 30 лева на декар за 2016/2017 г. В чл.2 ал.2 от договора е уговорено, че плащането
трябва да се извърши до 30.11 в края на всяка стопанска година. Общо арендното
плащане за стопанската 2016/2017 година е в размер на 1347.03 лева.
2. На 08.04.2014 г. за аренда, на
нива от 9.766 дка - имот 180005 в с. Старопатица за пет стопански години от 2014/2015
до 2018/2019г., включително. Арендатора се е задължил да заплаща арендно
възнаграждение в размер на 28 лева на декар за 2016/2017 и 30 лева на декар за 2017/2018г. В чл.2 ал.2 от договора е уговорено, че плащането
трябва да се извърши до 30.11 в края на всяка стопанска година. Арендното плащане
за стопанската 2016/2017 година е в размер на 273.45 лева а за 2017/2018 г е в
размер на 292.98 лева.
На 02.08.2016 г страните са
сключили и договор за наем, ищцата като наемодател и ответника като наемател,
на нива от 7.499 дка – имот №177085 и на нива от 1.878 дка – имот № 185020 и
двата в село Старопатица за една стопанска година – 2016/2017. Наемателя се е
задължил да заплаща наем в размер на 30 лева на декар. В чл.2 ал.2 от договора е
предвидено, че наема следва да се плати до 15.11.2017 г. Общо дължимото плащане
е в размер на 281.31 лева.
Не са представени доказателства за
извършени плащания на арендни и наемни възнаграждения по процесните договори.
Фактическата обстановка се
установи от цитираните договори за аренда и за наем.
От правна страна:
За да бъдат уважени предявените
искове, с правно основание чл.8 от
Закона за аренда в земеделието, за заплащане на арендни възнаграждения, ищеца следва
да докаже, че между него и ответника е сключен договор за аренда, с който ищеца
е предоставил на ответника земеделски земи за ползване срещу определено годишно
арендно възнаграждение, и че ответника не е изпълнил задължението си да заплаща
годишното възнаграждение.
За да бъде уважен предявеният иск
с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, за заплащане на годишен наем за ползване
на земеделска земя, ищеца следва да докаже, че между него и ответника е сключен
договор за наем на земеделски земи, с който ищеца е предоставил на ответника
земеделски земи за ползване срещу определено наемно възнаграждение, и че
ответника не е изпълнил задължението си да заплаща годишния наем.
По делото се доказа, че между
страните съществуват два договора за аренда, като по първия ответника, като
арендатор, се е задължил да заплати за стопанската 2016/2017 г общо 1347.03
лева, по втория се е задължил да заплати 273.45 лева за 2016/2017 година, и 292.98
лева за 2017/2018 г.
Също така е доказано и че между
страните е сключен договор за наем на земеделска земя, по който ответника се е
задължил да заплати на ищеца 281.31 лева наем за стопанската 2016/2017 г.
Не се доказа от ответника, за
което са дадени указания с доклада по делото, че е заплатил дължимите арендни
възнаграждения и наемното възнаграждение.
Предвид изложеното исковете за
заплащане на арендните и наемните възнаграждения следва да се уважат.
Съгласно чл.86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Деня на забавата е
подаване на исковата молба в съда, поради което ответника дължи и законната
лихва върху всяка от главниците, считано от 22.03.2019 г до окончателното
издължаване.
Предвид уважаване на исковете на
ищеца следва да се присъдят и направените разноски, които са 153.88 лева
държавна такса и 383.00 лева за адвокат.
Възраженията на ответника са
неоснователни, тъй като представянето на скици и документи за собственост на
имотите предмет на договорите е иррелевантно за предмета на делото. За
уважаване на исковете е от значение да има договори, по които да е уговорено
плащане и това плащане да не е осъществено. Скици по принцип са задължителни
при спорове за собственост с оглед индивидуализиране на спорното право - имота.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.З.М. с ЕГН:********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Ц. ***, следните парични суми:
– 1347.03 лева, представляваща арендно възнаграждение за
стопанската 2016/2017г по договор за аренда от 08.08.2016 г.;
– 273.45 лева, представляваща арендно възнаграждение за
стопанската 2016/2017г и 292.98 лева арендно възнаграждение за стопанската
2017/2018г по договор за аренда от 08.04.2014; и
– 281.31 лева, представляваща
наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017г по договор за наем от
02.08.2016 г., ведно със законната лихва върху всяко от възнагражденията считано от 22.03.2019
г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото,
от които 153.88 лева държавна такса и 383.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Видин в двуседмичен
срок от връчването му.
Председател: