№ 506
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000397 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1753/19.12.2024 г., постановено по т.д. № 397/2025 г., СГС, ТО, VІ- 26 състав е
отхвърлил предявения от „Унимекс“ ЕООД срещу изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури иск с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за забава на вземане за окончателно
плащане по Договор №80 от 28.05.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” на Р. България,
финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г., относно
усвояване на средства по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” по
приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на
продукти от риболов и аквакултура”, за реализиране на проект №BG0713EFF211-160169, с
наименование „Оборудване на садкова инсталация „Унимекс“ в язовир „Доспат” за периода
25.02.2014 г. - 14.12.2016 г., върху цялата главница от 119 254.65 лв., в размер на 33 939,87
лв., и за периода 15.12.2016 г. – 06.06.2018 г. върху непогасената част от главницата от 57
984,11 лв., възлизаща в размер на 8 682,20 лв., с присъждане на разноски.
В законнопределеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Унимекс“ ЕООД, с
която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Твърди,
че спорен по делото въпрос е само относно прилагането на института на погасителната
давност, която в случая е започнала да тече от 28.01.22 г.- с влизане в сила на решението на
касационната инстанция по главното вземане, от което следвало че кратката тригодишна
1
давност не е изтекла и исковете не са погасени по давност. Иска обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат
уважени, с присъждане на разноски.
С писмения си отговор Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ оспорва
въззивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на
разноски.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания
съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба на „Унимекс“ ЕООД се излага, че с въззивно решение № 260089/24.11.2020
г., постановено по в.т.д. № 409/2019 г. на Апелативен съд- Пловдив, 2 състав, ответникът
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъден да му заплати на основание чл.
79, ал.1, пред.1 ЗЗД сумата от 57 984,11 лв., представляваща неизплатен остатък от
окончателна плащане, цялото в размер 119 254.65 лв. по заявка за плащане от 15.10.2013 г.,
дължимо по договор № 80/28.05.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” на Р.България, финансирана от
Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г., относно усвояване на
средства по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата” по приоритетна ос 2
„Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от
риболов и аквакултура”, за реализиране на проект № BG0713EFF-211-160169, с
наименование „Оборудване на садкова инсталация „Унимекс“ в язовир Доспат”, ведно със
законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното плащане, което решение е влязло в сила
на 28.01.2022 г. На 15.10.2013 г. дружеството е подало заявка за окончателно плащане по
договора на сумата от 119 254.65 лв., като във връзка с дадени указания, нередовности по
заявката са поправени на 25.11.2013 г., от която дата започва да тече тримесечният срок за
извършване на плащането, който срок е изтекъл на 25.02.2014 г. На 15.12.2016 г.
дружеството е получило плащане на част от тази сума в размер на 61 270,54 лв., като за
разликата над тази сума в размер на 57 984,11 лв. плащане не е извършено до предявяване
на иска по горепосоченото дело. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за забава в размер на 33 938,87 лв. за периода
25.02.2014 г. - 14.12.2016 г. върху цялата главница от 119 254.65 лв., както и сумата от
8682,20 лв.- обезщетение за забава за периода 15.12.2016 г. - 06.06.2018 г. върху
непогасената част от главницата в размер на 57 984,11 лв.
С писмения си отговор Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва
предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 28.05.2012 г. между страните е сключен договор № 80/12 г. за
2
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма за развитие на
сектор „Рибарство” на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство
за програмен период 2007 - 2013 г., в размер на 268 386,90 лв.
На 31.08.2012г. по договора е извършено авансово плащане в размер на 134 193,45 лв., като
е останало дължимо окончателно плащане в размер на 134 193,45 лв. Съгласно чл. 8, ал.2 от
договора, окончателното плащане в размер на 134 193,45 лв. е дължимо след извършване на
инвестицията, със срок до 28.11.2013 г., и подаване на заявка за окончателно плащане, като в
чл. 6 от договора е предвидено, че безвъзмездната финансова помощ се изплаща в срок до 3
месеца от регистриране на заявката за плащане, заедно с приложени всички необходими
документи, доказващи извършената инвестиция.
На 15.10.2013 г. ищцовото дружество е подало до ответника заявка за окончателно плащане.
С писмо за отстраняване на нередности изх. № от 07.11.2013 г. на „Унимекс“ ЕООД са
дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, които с писмо, получено от
ответника на 25.11.2013 г., са отстранени.
На 15.12.2016 г. ответникът е платил само част от сумата по заявката в размер на 61 270,54
лв., като остатъкът от сумата по заявката в размер на 57 984,11 лв. не е заплатен, поради
извършено прихващане с вземане за финансова корекция, извършена от страна на
Агенцията.
С влязло в сила на 28.01.2022 г. решение по т. д. № 434/2018 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на
„Унимекс“ ЕООД сумата от 57 984,11 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща незаплатен остатък от окончателно плащане,
цялото в размер на 119 254,65 лв. по заявка за плащане от 15.10.2013 г., дължимо по договор
№ 80/28.05.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма за развитие на сектор „Рибарство” на Република България, финансирана от
Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК,
САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
Пред настоящата съдебна инстанция не са събрани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК,
САС, ТО, 13 състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като при постановяването му съдът е изложил мотиви,
които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл. 272 ГПК
препраща.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора- чл. 84,
3
ал. 1 ЗЗД.
В случая дължимостта на паричното задължение в размер на 61270,54 лв. е признато от
ИАРА с извършеното на 15.12.2016 плащане, а дължимостта на остатъка от 57 984,11 лв. е
призната с влязло в сила на 28.01.22 г. решение на ОС- Пловдив по т.д. № 434/18 г.
При съобразяване с разпоредбата на чл.8, ал.2 от сключения договор между страните
договор, ИАРА е изпаднала в забава по отношение на окончателното плащане с изтичането
на 3- месечния срок от момента на извършеното на 25.11.2013 г. отстраняване на
недостатъците на заявката, т. е. на 26.02.2014 г., при предявен иск по чл.86 ЗЗД на
31.01.2024 г.
Съгл. чл. 111, б. „в“, пр.2 ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с 3- годишна давност.
Действително съгласно чл.115, б. „ж“ ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае
съдебния процес относно вземането, а според чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяването на иска, в случай че той бъде уважен. В случая обаче пред ОС- Пловдив е бил
предявен само иск за заплащане на сумата от 57 984,11 лв.- част от дължимата сума на
окончателното плащане, т.е иск за главното вземане, но не и иск за акцесорните вземания за
заплащане на обезщетение за забава. Ето защо и по отношение на предявените с настоящата
искова молба, постъпила в съда на 31.01.2024 г., давността се счита прекъсната едва на
31.01.2024 г., поради което и погасени по давност се явяват вземанията за лихва за забава,
изтекла преди 31.01.21 г., каквито са процесните вземания, до който правилен извод е
достигнал и първоинстанционният съд, чето решение следва да бъде потвърдено.
По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, „Унимекс“ ЕООД следва да бъде осъдено
да заплати на ИАРА юрисконсултско възнаграждение и за настоящата инстанция в размер на
150 лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1753/19.12.2024г. на СГС, ТО, VІ- 26 състав, постановено по
т.д. № 962/24 г.
ОСЪЖДА „Унимекс“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури разноски в размер на сумата от 150 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5