№ 12696
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110169198 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, представлявано от изпълнителния директор П. П. и председателя на Управителния
съвет М.Ц., чрез пълномощника им юрк. Ф.И., против Р. П. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес в .....
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за
процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били
задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на
периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в
забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата
молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 42958 по
описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и
състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 43,07 лв.
(четиридесет и три лева и седем стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна
енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец юли 2021
г., респ. от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а)
31,49 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2021 г. до
1
месец юли 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
– 15.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 7,68 лв. (седем лева и шестдесет и
осем стотинки) – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г., в) 2,58 лв. (два лева и
петдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение
за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 15.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 1,32
лв. (един лев и тридесет и две стотинки) – лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
За датата на откритото съдебно заседание ищцовото дружество представя писмено
становище, с което заявява, че поддържа предявените искове. Не прави нови
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомени, не представя писмен
отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират
доказателства.
В открито съдебно заседание ответникът представя писмена молба, в която сочи, че е
погасил изцяло задълженията си. Прилага писмено доказателство – платежно нареждане.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че през процесния период е бил собственик на
топлоснадения имот, а това обстоятелство се установява и от приетите като доказателства
нотариални актове.
Горното мотивира съдът да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответникът е бил собственици на топлоснабдения имот и ползвател на доставената
от ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № Д – О – 67 от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД, с който на последното дружество му е възложено
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сгради етажна собственост при спазване на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007 г. Ответникът не оспорва предоставянето на услуга за дялово
разпределение за процесния период, нито нейната стойност. Напротив Р. Т. заплаща част от
претендираните главници, мораторните лихви и разноските и признава основателността на
претендираното от ищцовото дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството не се оспорва от ищеца и същото
погасява изцяло мораторните и законни лихви и главницата, представляваща стойността на
услугата за дялово за разпределение и частично главницата представляваща стойността на
топлинната енергия. Погасяването на задължението от страна на ответника е обстоятелство
2
от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание
чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе при постановяването на крайния съдебен акт.
Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от ищцовото дружество и
същото обуславя неоснователност на исковите претенции, както и на искането за
присъждане на разноските в заповедното производство, които също са платени от Р. Т..
По разноските:
Ответникът отговаря за разноските, направени от ищцовото дружество в исковото
производства, тъй като е заплатил задълженията си след образуването му. Ето защо, Р. Т.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 225 лв.1 представляваща
направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса (175 лв.) и юрисконсултско
възнаграждение (50 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от П. Р.ов П. и М.С.Ц. против Р. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в
.... иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
43,07 лв. (четиридесет и три лева и седем стотинки), дължима за доставена, но незаплатена
топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец
юли 2021 г., респ. от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от
която а) 31,49 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и девет стотинки) – главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2021 г. до месец юли 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 15.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 7,68 лв.
(седем лева и шестдесет и осем стотинки) – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024
г., в) 2,58 лв. (два лева и петдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността
на дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 15.07.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането и г) 1,32 лв. (един лев и тридесет и две стотинки) – лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г.
ОСЪЖДА Р. П. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в .... да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П. Р.ов П. и М.С.Ц. сумата
от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
Слатина, ул. „проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителите М.П.С. и В.Л..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните от деня на връчването му.
Препис от решението, след влизането му в сила, да бъде приложено по частно
гражданско дело № 42958 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4