№ 4204
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110161550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от „И.ф.“ ЕООД за признаване на установено, че Т. Я. П. дължи сумата
850,00 лева главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние№371039/25.01.2022 г., сумата 247,50 лева - договорна лихва за
периода от 24.02.2022 г. до 20.05.2023 г., ведно със законна лихва от 31.05.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №32814/2024
г. по описа на СРС.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на
22.11.2024г., не е подал отговор на исковата молба.
В съдебното заседание ищецът поддържа искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид, че ответникът не представя в срок отговор на
искова молба, редовно призован- не се явява в първото по делото съдебно
заседание, не прави искане за разглеждането му в негово отсъствие, не изпраща
представител, и е предупреден за последствията от това, предвид искането на
ищеца по чл. 238 от ГПК, както и приетите по делото доказателства, намира, че
предявените искове са вероятно основателни и са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Ето защо съдът постановява
настоящото решение по искане на ищеца, като не е необходимо да излага
допълнителни мотиви, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. Ищецът има право на сумата общо 196,25
лв. за платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, определено от
1
Съда в минималния размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Я. П., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: *********, дължи на „И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управленив: *********, на основание чл. 9 от ЗПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 850,00 лева – главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние №371039/25.01.2022 г., сумата 247,50 лева - договорна
лихва за периода от 24.02.2022 г. до 20.05.2023 г., ведно със законна лихва от
31.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№32814/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Т. Я. П., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********, да
заплати на „И.ф.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управленив: *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 196,25 лева –
съдебни разноски по ч. гр.дело №32814/2024 г. и гр. дело №61550/2024 г., и
двете по описа на СРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2