№ 18081
гр. С, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110118467 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от В. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Св.Т И“ № ....,
чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С № 125, насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № .., офис 20, представлявано
от И В Д и Д В Н, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №
.../23.05.2022 г. на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД, и за
осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 930.00 лв. /съобразно допуснатото
изменение на иска в о.с.з. от 24.09.2024 г./, представляваща платена без основание сума по
посочения договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.04.2024 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен
иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договор за потребителски
кредит № .../23.05.2022 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 23.05.2022 г. е сключила с „Ф Б“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ..., по силата на който й е отпусната в заем сумата от 1000.00 лв.,
при ГПР 49.11% и срок от 12 месеца.
Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено
да бъде обезпечено с поръчителство от Ferratum bank. Посочва, че при сключване на
договора за потребителски кредит, ищцата не е имала представа за размера на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора дружество. Едва
след като усвоила заемната сума, според ищцата, тя е установила, че са й начислени
допълнително 930.00 лв. – такса за обезпечение с поръчителство.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. От една страна
ищцата обръща внимание, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. От друга страна се сочи, че договор за поръчителство не е подписан
от ищцата нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис.
1
В същото време договорът за кредит се оспорва, тъй като дължимите вноски за
поръчителство не са посочени като размер и не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от
ЗПК за разписване на начина на изчисляване и формиране на ГПР. Отбелязва се, че и
посоченият в договора ГПР е грешен, тъй като в него не е включено задължението по
предоставяне на поръчителство. Това се определя като заблуждаваща търговска практика,
съобразно чл.68г, ал.4 ЗПК вр чл.68л, ал.1 от ЗПК, която пречи на потребителя да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В исковата молба се изложени подробни съображения относно характера на
процесния разход на поръчител като такъв по чл.19, ал.1 от ЗПК, който се включва в ГПР.
Отделно от това се обръща внимание, че за кредитора съществува задължение за оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договор с него.
Според ищеца, в случай, че той беше включен в ГПР, размерът на последния щеше да
е 70%.
Процесната клауза от договора за кредит се оспорва като неравноправна по смисъла
на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1
и ал.4 от ЗПК.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР и ЗЕАЕУУ.
Той обаче оспорва сключването на договор за поръчителство с М банк /Малта/ да е
задължително условие за отпускане на кредита. Отбелязва, че при кандидатстване за заем,
потребителят може да посочи поръчител, избран от него.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение
е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит
по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на
договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Ответникът
признава, че при сключване на такъв договор, той може да информира потребителя с
точност за разходите за поръчител, но доколкото това са разходи за предоставяне на
обезпечението, те не следва да се включват в ГПР.
Отбелязва се, че ответникът е предоставил на ищеца цялата необходима информация
във връзка с размера на ГПР, както и начина за неговото формиране, като тя е подробно
разписана в стандартния европейски формуляр. Освен това, според ответника, след като на
потребителя тази информация му е била предоставена преди сключване на договора, той е
разполагал с достатъчно време, за да прецени кое от обезпеченията да избере и съобразно
това да сключи договор за кредит. Обръща се внимание, че на всеки етап от процеса за
кандидатстване за кредит, кредитополучателят разполага с достатъчно време за преценка,
доколкото приемането на условията се осъществява чрез СМС код.
Освен това, ответникът сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже
от договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, респ. чл.9 от договора.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
2
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК и чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, че
е сключил с ответника процесния договор за кредит, ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 23.05.2022 г. В. П. Н. е сключила с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор № ... за
предоставяне на потребителски кредит за сумата от 1000.00 лв. Страните са постиглани
съгласие годишният лихвен процент да е 23.00%, а годишният процент на разходите 49.11 %.
В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 1230.00 лв. и срокът
за това – 12 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е посочен
размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница и
лихва/, както и падежната дата /л.32 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от договора,
кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на Ф Б.
По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се
прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в
този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на
ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена
форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена,
щом е съставен електронен документ.
В случая, според настоящия състав, не е спорно възникването на облигационното
правоотношение между страните /в тази насока са изявленията на ищцата в исковата молба/.
Също така, ищцата представя и формулар с преддоговорна информация, което индиция, че
такъв й е бил предоставен преди сключване на процесния договор.
В същото време, съдът намира, договорът за кредит отговаря на изискванията за
форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на
сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общия
размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
3
вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите
изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с
вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати
за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена разбивка
какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно
утвърдената съдебна практика.
В номрата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. В случая в разпоредбата на чл.4 от договора е посочен
годишният процент на разходите по кредита от 49,11 %.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
4
със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая съдът, в настоящия съдебен състав, не възприема доводите на ищеца,
изложени в исковата молба, че невключване на възнаграждението за поръчителство,
съобразно предвиденото в договора задължение за осигуряване на такова от
кредитополучателя, в процентното изражение на годишния процент на разходите, така както
е установен в договора, води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК във
вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
В този смисъл съдът намира, че не следва разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се
тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност разширителното тълкуване на
посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от общностния законодател правило в разпоредбата на чл.10, § 2, б."ж" от
Директивата, осъществено от националния съд, което е недопустимо, след като
националното законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и
пълен начин.
Неправилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, чрез
невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в месечен
размер чрез посочване на неговата стойност в погасителния план, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото от ищеца основание. Макар това
възнаграждение за гарант да оскъпява кредита, респ. да води до по-голям процент на
разходите по него, не следва да се прилага санкцията, установена в разпоредбата на чл.22
ЗПК. Това е така, тъй като в случаите, в които годишният процент на разходите надвишава
установения в закона максимум по чл.19, ал.4 ЗПК, приложение намира специалната
разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК установяваща, че санкция за неспазване на посоченото
изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.
Съдът намира за необходимо да изясни, че нормативната цел, която е установена в
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., е
осигуряване на максимална информираност на потребителите, при сключване на договори
за кредит при условия, които са отнапред установени от икономически по-силната страна в
правоотношението. Следователно и при нарушение на разпоредбите, установяващи
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл.22 ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за
потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото
формиране.
По така изложените съображения съдът намира, че договора за кредит отговаря на
нормативно установените изисквания за необходимо съдържание и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Следва да се посочи обаче, че с клаузата на чл.5 от договора е установено и
задължение за предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение по кредита чрез
5
поръчителство, предоставено от “Ф Б“. Посочено е и че кредитополучателят има право да
посочи и физическо лице за поръчител, което да бъде одобрено от страна на кредитодателя.
По отношение тази клауза за предоставяне на обезпечение, следва да се посочи, че
съдът намира същата за нищожна, доколкото установява задължение, което противоречи на
добрите нрави и въвежда допълнителна тежест за заемателя. В случая, действително ищецът
доброволно се е съгласил с това изискване на своя кредитор, но свободата на договаряне не
може да бъде използвана за оказване на натиск на едната страна по правоотношението по
отношение на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на
добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и
неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически по-слабата
страна, поставя „допълнителни условия“ за сключване на договора, на които придава
привидно доброволен характер и привидно право на избор.
Съдът намира обаче, че сама по себе си нищожността на посочената клауза не влече
нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият би бил сключен и без процесната
уговорка. Извод в тази насока се следва от факта, че задължението за предоставяне на
обезпечение е въведено без оглед индивидуалните особености на всеки кандидат за кредит, а
съществува възможност и за предоставяне на кредит без да е необходимо предоставянето на
обезпечение /в тази насока е чл.5.7 от ОУ на ответника/.
В процесния казус, липсват категорични данни, че е ищцата е предоставила
обезпечение на кредитора си с поръчителството на Ф Б, още повече пък, че е заплатила за
него /с оглед и цитираната клауза на чл.5.7 от ОУ/. Индиция в тази насока е единствено
отразеното в заключението на вещото лице в таблицата, поместена на стр.6, а именно, че са
начислени задължения за поръчителство по 77.50 лв. на месец. При защита на заключението
си в о.с.з. от 24.09.2024 г., експертът пояснява, че сумата от общо 930.00 лв. за
поръчителство е погасена от ищеца, като е внесена по сметка на ответника.
За основателност на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, без
да е имало основание за извършване на престацията. При установяване на това
обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и
задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане. Ответникът
обаче не ангажира доказателства за основанието, на което е получил процесните 930.00 лв.
С оглед на това и доколкото ищцата е погасила всички свои задължения по процесния
договор за кредит, съобразно погасителния план, приложен към него, то получените от
ответното дружество 930 лв. подлежат на връщане като получени без основание.
По така изложените съображения съдът намира, че предявеният в условията на
евентуалност установителен иск и предявеният осъдителен иск са основателни и доказани и
като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Искът за прогласяване нищожността на договора за кредит в цялост, следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, едниствено ищецът има право на разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.50 от делото. В тази насока следва да се
отбележи, че съдебната практика приема, че отговорността за разноски се преценява с оглед
основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или
по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск,
ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или
производството прекратено, тогава отговорността за разноски по делото се определя от
изхода по евентуалния иск – в тази насока определение № 70 от 05.02.2018 г., постановено
6
по ч.т.д.№ 257/2018 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК, определение № 477 от 04.11.2016 г.,
постановено по ч.т.д.№ 1218/2016 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК и др. С оглед на това и
съдът като съобрази данните по делото, установи, че вписаните в списъка на ищеца разходи
са реално извършени. С оглед уважената част от исковете, на ищцата следва да се присъдят
500.00 лв. – 100.00 лв. за заплатена държавна такса и 400.00 лв. за заплатен депозит за ССчЕ.
На основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца в настоящето производство в размер на общо
960.00 лв., доколкото срещу този разход не е релевирано възражение от страна на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Св.Т И“ № ....,
насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3,
бул.“А М“ № .., офис 20, представлявано от И В Д и Д В Н, за прогласяване за нищожен на
договор за потребителски кредит № .../23.05.2022 г. на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4
от ЗПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД, и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 930.00
лв. /съобразно допуснатото изменение на иска в о.с.з. от 24.09.2024 г./, представляваща
платена без основание сума по посочения договор, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 01.04.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от В. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Св.Т И“ № ...., срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № .., офис 20, представлявано от И В Д и Д
В Н, за нищожна клаузата на чл.5 от договор № .../23.05.2022 г. за предоставяне н
апотребителски кредит.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М
- 3“, бул.„А М“ № ..., офис № 20, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на В. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Св.Т И“ № ...., сума в размер на 930.00 лв.,
представляваща заплатена без основание сума по договор № .../23.05.2022 г. за предоставяне
н апотребителски кредит, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата
молба – 01.04.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„М -
3“, бул.„А М“ № ..., офис № 20, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на В. П. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Св.Т И“ № ...., сумата от 500.00 лв., представляваща
направени от последната разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.„М -
3“, бул.„А М“ № ..., офис № 20, представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение на еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.С, бул.“А С № 125, сумата от 960.00 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца В. П.
Н., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 18467/2024 г. по описа на СРС, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7