№ 198
гр. Разград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Кооперация „ ТПК – Мир“ гр. Разград,
представлявана от председателя Г. Г.ев против Решение № 450/01.07.2022г., постановено по
гр.дело № 163/2022 г. по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е осъдил жалбоподателя на
осн. чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца „Микро – 67“ АД гр. Разград сумата в размер на 6243,81лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2019г. до 01.12.2021г. върху главница
от 21 632,25лв., като е отхвърлил иска до първоначално предявения размер.Присъдени са и
разноски в производството.
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд –
Разград, поради неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за неговата
отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло. В условията на евентуалност се моли решението да бъде отменено в частта му за
разноските. Излагат се подробни съображения.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в процеса
– ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен контрол по
реда на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна, „Мир – 67“ АД гр. Разград е депозирала отговор на
въззивната жалба, в дадения за това срок, чрез пълномощник – адв. М. М. от АК - Разград. Заявява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно. В обобщение моли за потвърждаване на обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Не прави доказателствени искания. Моли за
присъждане на сторените разноски във въззивното производство.
В съд.заседание въззивника поддържа подадената жалба, чрез пълномощник, с искане за
отмяна на постановеното от РС решение и отхвърляне на предявения иск.
1
Въззиваемата страна, чрез пълномощник моли решението на РС да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.Претендира разноски, заплатено адвокатско възнаграждение, като
представя списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, постановено по иск с правно основание чл.86
от ЗЗД.
Предявен е иск на посоченото правно основание, като ищецът „Микро-67“АД,
гр.Разград моли за осъждането на ответника Кооперация „Трудово-производителна кооперация
Мир“ да му заплати искова сума в размер на 6434,33лв. представляващ законна лихва за периода
от 28.01.2019г. до 01.12.2021г. върху главница в размер на 22 292,34лв. - дължима му от
ответника част от продажна цена на недвижим имот, - МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА
на два етажа с идентификатор ***.6 със застроена площ от 1013.00кв.м., състояща се от двадесет и
осем стаи и три коридора, построена в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град
Разград, с площ от 16 333кв.м.
Посочва се в исковата молба, че с Решение №32/23.05.2013г. на Окръжен съд град
Разград постановено по т.д.№90/2013г., била прогласена нищожност на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА за покупко-продажба №143/03.04.2009г., само в частта, касаеща
поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Разград. С Нотариална покана рег.№3078,
том 2, №97 от 30.11.2015г., която била връчена на ответника на 14.12.2015г., ищецът поискал от
него да възстанови платената по нищожния договор продажна цена в размер на 140 000 лв., поради
неплащане на посочената в поканата цена Последвало бездействие и отказ за плащане от страна
на ответната кооперация
По иск на ответната коопе3рация пред РОС било образувано т.дело №72/2015г.. С
Решение №16/17.06.2016г. по същото била прогласена нищожност на договор за покупко-
продажба, обективиран в НА за покупко-продажба №143/03.04.2009г., само в частта, касаеща
масивна сграда с идентификатор ***.6 със застроена площ от 1013кв.м. Със съдебния акт
ответната кооперация била осъдена да заплати по предявен насрещен иск от настоящия ищец на
основание чл.34 от ЗЗД сумата от 62 965.69 лв., представляваща цена на сградата, чиято продажба
е обявена за нищожна. С последващо Решение №9/08.01.2018г. на АС град Варна постановено по
в.т.д.№615/2016г., размерът на присъдената сума бил намален на 37 050 лв. По насрещния иск
настоящия ищец не е претендирал законна лихва върху вземането си. И същото му е присъдено
само като главница.Въз основа на решението на АС- Варна на 19.01.2018г. на АС-Варна в полза
на дружеството бил издаден ИЛ за сумата от 37 050 лв.,,а въз основа на него било образувано
изп. дело №524/2018г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов. С Нотариална покана рег.
№1528/12.06.2018г.ищецът направил изявление за прихващане между тяхно вземане против
ответната кооперация по изпълнително дело №524/2018г. и дължимите от самия него суми в
полза на ТПК „Мир” по изпълнително дело №703/2018г., до размера на по-малкото от тях, а
именно 18 992.26 лева, като според ищеца дължимия остатък за плащане от страна на ответника е
останал - 22 292.34лв. Възражението за прихващане било признато от ответника с нарочно
изявление пред ЧСИ Г. Стоянов. В полза на длъжника по изпълнението било извършено плащане
на дълга по изпълнително дело №524/2018г. от трето лице, поради което на 01.12.2021г. с
Постановление на ЧСИ изпълнителното дело бе прекратено.
Ищецът счита, че ответната кооперация изпаднала в забава и дължи законна лихва върху
заплатената цена на сградата по нищожната сделка, считано най-късно от датата на завеждане на
претенцията за връщане на даденото по т.д.№72/2015г. по описа на Окръжен съд Разград,
направено с депозиране на отговора на исковата молба, като до датата на депозиране на настоящата
искова молба ответника не е заплатил законната лихва върху присъдената главница.Към молбата
са приложени писмени доказателства. Ответникът е депозирал отговор в срок , като е заявил
становище за недопустимост на иска, съответно за неговата неоснователност, поради погасяване на
главното задължение чрез плащане.Застъпва становище и за погасяване на претенцията за лихва по
давност.
От събраните по делото доказателства, с оглед доводите и становищата на страните се
установява от фактическа страна следното: С нотариален акт за покупко-продажба
№143/03.04.2009г., том 1, рег.№1289, дело №101 от 03.04.2009г. ищецът закупил от ответника
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в град Разград, община Разград, област
2
Разград, улица „Троян” №1, съставляващ: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град
Разград, с площ от 16 333кв.м. по скица, а по нотариален акт за собственост на недвижим имот
№176, том 4, дело №2623/16.12.1994г. на РС-Разград, с площ от 14 000кв.м., стар идентификатор
26, при съседи: имот с идентификатор 61710.501.32, имот с идентификатор 61710.501.502., имот с
идентификатор 61710.501.511, имот с идентификатор 61710.501.501, имот с идентификатор
61710.501.500, ведно с построената в имота МАСИВНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА на два
етажа с идентификатор ***.6 със застроена площ от 1013.00кв.м., състояща се от двадесет и осем
стаи и три коридора. С решение по т.д. №90/2013г. на ОС Разград била прогласена нищожността
на този договор само в частта, относно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
гр.Разград. Ищецът изпратил нотариална покана до ответника, връчена на 14.12.2015г., за
уреждане на отношенията между тях , свързани с нищожния договор по предаване на ключовете за
имота и връщане на платени суми. С решение по т.д.№72/2015г. на ОС Разград била прогласена
нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в НА за покупко-продажба
№143/03.04.2009г., само в частта, касаеща масивна сграда с идентификатор ***.6 със застроена
площ от 1013кв.м. Със съдебния акт ответната кооперация била осъдена да заплати на основание
чл.34 от ЗЗД сумата от 62 965.69 лв., представляваща цена на сградата, чиято продажба е обявена
за нищожна. С последващо Решение №9/08.01.2018г. на АС - Варна постановено по в.т.д.
№615/2016г., размерът на присъдената сума бил намален на 37 050 лв. Издаден е изпълнителен
лист №6 от 19.01.2018г. на АС-Варна по горното решение за сумата от 37 050 лв. главница, върху
която не е искана и не е присъждана законна лихва, въз основа на който било образувано изп. дело
№524/2018г. по описа на ЧСИ Г. Стоянов.До ответника изпратена нотариална покана, връчена на
14.06.2018г. с изявление за прихващане на вземането на ищеца със задължението му към ответника
по изп.д.№703/108г. в размер на 18 922,26лв. до размера на по-малкото, като счита за дължима
сума в размер на 22292,34лв. С постановление №3816 от 01.12.20121г. е прекратено изп.д.
№524/2018г. на ЧСИ Г.Стоянов поради погасяване на задължението на ответника.
Видно от представения по делото Протокол от 01.12.2021г. на ЧСИ Г.Стоянов по
изп.дело №218 по описа на същия за 2018г.при постъпили суми в полза на Кооперация “ТПК-
Мир“ гр.Разград в общ размер на 24 081,11 лева същите е извършил погасяване в полза на ищеца,
като взискател по изп.дело №524/2018г. със сумата 18 827, 98 лева, от която сума , неизплатена
част от главницата по ИЛ по т.дело №615/2016г. по описа на ВнАС е в размер на 18 719, 98 лева и
108 лева такси и разноски по прекратяване на ИД №524/2018г., прекратено с постановление от
същата дата, 01.12.2021г.
Пред РРС е била назначена, изслушана и приета ССчЕ, като въззивната инстанция, не
възприема заключението по същата във всичките му части, тъй като същото не съответства на
установеното по-горе извършено от ЧСИ по ИД 524/2018г.и конкретно сумите, останали
дължими от ответника към ищеца по посоченото изп.дело към 01.12.2021г.
Районният съд е уважил предявения иск до размера на сумата 6 243,81 лева ,
представляваща законна лихва върху главница в размер на 21 632,25 лева за периода 28.01..2019г.
до 01.12.2021г., като е отхвърлил същия над този размер до първоначално предявения такъв от
6 434,33 лева, като е приел ,че същият е основателен и доказан именно до този размер.За да приеме
иска за основателен е приел, че кооперацията е изпаднала в забава, тъй като не е изплатил сумите
своевременно, след като е била поканена, поради което дължи заплащане на обезщетение за
забава, което обезщетение е в посочения от вещото лице по ССчЕ размер.
Окръжният съд в този си състав не споделя извода за основателност на предявения иск по
следните съображения :
Нищожния договор не поражда правни последици, като безспорно в правната теория, така и
в съдебната практика се приема, че даденото по нищожен договор е престирано при начална липса
на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано
въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази
насока е налице задължителна съдебна практика, отразена в т. 7 на ППВС № 1/1979 г., която се
споделя и от настоящия състав. Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД се погасява в пет-годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи
нещо без основание. Това е така, защото от този момент вземането на кредитора става
изискуемо.Всъщност правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия
състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка и не се влияе от момента на съдебното
прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително действие, но не е елемент
3
от фактическия състав на чл. 34 от ЗЗД. При нищожност на сделката, е налице начална липса на
основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Искането на ищеца в случая не е е за възстановяване на платената продажна цена по
прогласен за нищожен договор за покупко – продажба, а за заплащане на законна лихва върху част
от нея, след погасяване на главното задължение чрез плащане. Така предявеният иск за заплащане
на обезщетение в размер на законна лихва този съд намира за погасено по давност, тъй като до
предявяването му е изтекъл 5 -годишен срок от размяната на престациите по нищожната сделка,
сключена на 03.04.2009г. ,независимо, че последното плащане на част от цената е осъществено на
27.07.2011г.
В този смисъл основателно се явява възражението на ответника за погасяване на
задължението за присъждане на лихва по давност.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен, като
решението на РРС бъде отменено в частта с която същия е уважен, като незаконосъобразно, вкл.и
за присъдените в полза на ищеца разноски.
С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото
разноски заплатена ДТ в размер на 124.88 лева.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 450/01.07.2022г., постановено по гр.дело № 163/2022 г. по описа
на Районен съд - Разград, В ЧАСТТА С КОЯТО съдът е осъдил Кооперация „ ТПК–Мир“ гр.
Разград, представлявана от председателя Г. Г.ев на осн. чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца „Микро
– 67“ АД гр. Разград сумата в размер на 6243,81лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 28.01.2019г. до 01.12.2021г. върху главница от 21 632,25лв. , като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на „Микро – 67“ АД гр. Разград, против
Кооперация „ ТПК – Мир“ гр. Разград за заплащане на осн.чл.86 от ЗЗД на сумата в размер на
6243,81лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.01.2019г. до 01.12.2021г. върху
главница от 21 632,25 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 450/01.07.2022г., постановено по гр.дело № 163/2022 г. по описа
на Районен съд – Разград И В ЧАСТТА МУ за присъдените в полза на „Микро-67“АД разноски.
ОСЪЖДА „Микро-67“АД, гр.Разград да заплати на Кооперация „ ТПК–Мир“ гр. Разград
разноски за въззивната инстанция в размер на 124.88 лева, заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4