№ 517
гр. Плевен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
Членове:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20254400500518 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд №674 от 16.05.2025г., постановено
по гр.д.№7424/2024г.по описа на същия съд на основание чл. 242 от КТ във вр.
с. чл.128 от КТ „***“АД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.“***“№1, ЕИК *** е осъдено да заплати на Л. Г. Б., ЕГН **********
сумата 8739,68лв. –ДТВ за придобит стаж и професионален опит за периода
20.12.2021г.-20.12.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ
- 20.12.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
С решението на ПРС на основание чл.78, ал. 1 от ГПК „***“АД,със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“№1,ЕИК *** е осъдено да
заплати на Л. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 800лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК „***“АД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.“***“№1, ЕИК *** е осъдено да заплати по сметка
на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 349,59лв. върху
уважения иск и разноски за вещо лице в размер на 450лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК е постановено предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„***“АД,чрез пълномощника на дружеството-адвокат А. Д. от ПАК,с която
1
същото се обжалва като необосновано,постановено в нарушение на
материалноправни и процесуални норми.Изложени са доводи,че в
обжалваното решение на ПРС липсват мотиви,като съдът е възпроизвел
исковата молба и писмената защита на ищеца,без да извърши анализ на
събраните доказателства и без да са обсъдени направените с писмения
отговор на дружеството възражения,като съдебният акт не отговаря на
изискванията на чл.236,ал.2 ГПК.Твърди се,че ПРС не е съобразил
направеното от дружеството възражение,че в настоящия случай ОКТД е
неприложим,тъй като същият касае отрасъл „Строителство“,а приложими са
разпоредбите на вътрешните правила за работна заплата в предприятието,като
въззивникът се позовава на разпоредбите на чл.12,ал.4 и ал.5 от НСОРЗ.В
подкрепа на възражението,че въззивното дружество е производствено
предприятие и не извършва никакви строителни дейности са изложени
подробни доводи и съображения.Ищецът с оглед представената трудова
книжка не е работил на длъжност,заемана при въззивното
дружество-„електромеханик“ с код по НКПД 74122007,а е заемал
длъжностите“електромонтьор“с код по НКПД 74122009;“електротехник“ с
код по НКПД 74112004 и „енергетик“с код по НКПД 31313031,както и не е
работил в предприятие за производство на сандвич-панели.Не е налице нито
едно от кумулативните изисквания на работодателя,обективирани във
вътрешните правила за работна заплата в дружеството,поради което
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е
правилно изчислено и изплащано ,съгласно чл.12,ал.2 НСОРЗ единствено за
времето ,през което ищецът е работил при същия работодател.Твърди се,че по
делото не са представени доказателства и не е доказано твърдението на
ищеца,че е заемал сходни длъжности. В заключение въззивникът моли съда да
отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно,незаконосъобразно и
необосновано и вместо него постанови друго,с което предявеният иск по
чл.128 КТ във вр.чл.12,ал.4 от НСОРЗ,както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД
бъдат отхвърлени като неоснователни.Алтернативно е направено искане
делото да бъде върнато на друг състав на ПРС за произнасяне със съдебен
акт,отговарящ на изискванията на чл.236,ал.2 ГПК.Претендират се и
направените разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание на 19.11.2025г.,на което бе даден ход по същество
въззивникът,чрез своя пълномощник адвокат В.И. от ПАК поддържа
подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.Претендират се и
направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от
пълномощника писмена защита.
Въззиваемият Л. Г. Б. ,чрез своя пълномощник адвокат П. К. от ПАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК,в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна,а постановеното от ПРС
решение е законосъобразно. Необосновано е твърдението на въззивника,че в
обжалваното решение липсват мотиви.Съдът в решението си е изложил
2
подробни мотиви защо приема,че следва да се приложи ОКТД,а именно
поради факта,че синдикалната организация при „***“ЕАД е към Федерацията
на независимите строителни синдикати при КНСБ и съгласно чл.12,ал.5
НСОРЗ условията за зачитане на сходния характер се определят с КТД на
браншово равнище и ОКТД е приложим ,като правилно ПРС е съобразил
разпоредбите му.Правилно РС е приел,че заеманите от ищеца длъжности са
сходни,като в тази насока са изложени подробни доводи и
съображения.Твърди се,че съгласно НСОРЗ в редакцията й до
01.01.2007г.,трудовият стаж се зачита изцяло,независимо от заеманата
длъжност и професия,но и този трудов стаж не е признат от ответника.В
заключение въззиваемият моли съда да потвърди решението на ПРС като
правилно и законосъобразно.Претендират се и разноските за въззивната
инстанция.
В съдебното заседание на 19.11.2025г.Л. Б. лично и чрез своя процесуален
представител –адвокат П. К. от ПлАК оспорва въззивната жалба и моли
Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да
бъде потвърдено.Претендират се направените за настоящата инстанция
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд, като прецени изложените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от Л.
Г. Б. срещу „***“ЕАД с правно основание чл.242 КТ във вр.чл.128 КТ ,като
претенцията на ищеца е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
10 773,84лв.,представляваща допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит , за периода от 20.12.2021г.до
20.12.2024г.,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от датата на
завеждане на ИМ-20.12.2024г.до окончателното й изплащане.В
производството пред ПРС,с оглед приетата експертиза,ищецът е направил
изменение на така предявения иск по реда на чл.214 ГПК,допуснато от
съда,като искът се счита предявен за сумата 8739,68лв.за същия период.
За да уважи така предявеният иск изцяло за горепосочения размер,
съобразно допуснатото намаление на иска,първоинстанционният съд е
приел,че нормата на чл.12 от НСОРЗ е императивна, поради което
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се дължи даже и да не е предвидено във вътрешните
правила за работна заплата на работодателя,дори и да не е предвидено в
сключения трудов договор.Съдът е изложил съображения,че не може по
договорен път да се дерогира разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ, във вр. с
чл.12,ал.3 от НСОРЗ и да се поставя в по- неблагоприятно положение
3
работника.Изложените от ПРС съображения за уважаване на иска са
правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се
възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Не е спорно, че на 11.11.2019г.между „***“АД гр.Плевен като
работодател и Л. Г. Б. като работник е сключен трудов договор,по силата на
който ищецът е назначен на длъжността „Електромеханик „ с код по НКПД
74122007,с място на работа -Завод за производство на панели гр.Плевен
ул.“***“ №1 и основно месечно възнаграждение в размер на 1289 лв.В
трудовия договор изрично е упоменато,че към датата на постъпване на работа
ищецът има трудов стаж 21 години,11 месеца и 19 дни,но
признатият от работодателя трудов стаж е 0 години,0 месеци, 0 дни.В чл.8 от
трудовия договор е прието,че се дължи допълнително трудово възнаграждение
в размер на 0,6 % върху основното месечно възнаграждение за всяка година
трудов стаж и професионален опит , което към датата на влизане в сила на
трудовия договор е в размер на 0% /нула процента/.
Няма спор,че на 30.05.2024 г.страните са подписали допълнително
споразумение към трудовия договор,с което ,считано от 01.06.2024г.
основното трудово възнаграждение на ищеца е увеличено от 1289 лв. на 1392
лв.,като му е начислено допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и проф.опит -4 %.В допълнителното споразумение е отразено,че
трудовият стаж на ищеца е 26 години,6 месеца и 6 дни,в т.ч.по специалността
4 години,6 месеца и 17 дни.
Безспорно от представените фишове за трудово възнаграждение и
направените удръжки,се установява,че ищецът Л. Б. е член на КНСБ ,като е
видно,че ежемесечно му е удържан членски внос към КНСБ.
От представената диплома за средно образование се установява, че
ищецът е завършил Техникум по механоелектротехника „ Н.Й.Вапцаров”в
гр.Ловеч през 1982 год.,със специалност „Ел.обзавеждане на промишлени
предприятия” и квалификация електротехник.Представени са доказателства за
придобита от ищеца пета квалификационна група по безопасност при работа
с електрически уредби,ел.централи и ел.мрежи до и над 1000 V.
Същевременно, за да го назначи на длъжността „електромеханик”
работодателят е приел, че ищецът отговаря на изискванията за нея, а именно
над две години работа на подобна длъжност.
Няма спор ,с оглед представения препис от трудовата книжка на
ищеца,която е официален удостоверителен документ,че преди постъпването
си на работа във въззивното дружество,ищецът е заемал следните длъжности:
1./ел.монтьор в ПМУ Плевен , 2 год. и 1 месец ;
2./ел.монтьор в ПМУ Варна ,5 месеца и 13 дни ;
3/ел.монтьор в АПК Искър 1год., 7 месеца и 20 дни ;
4/ел.техник във фабрика Сторгозия , 3 год. ,1 месец,23 дни ;
4
5/ел.монтьор- СССР , код 7412, 5 месеца и 15 дни ;
6./дежурен оператор на ел. подстанция, НХК,;
7 /ел.монтьор НХК,
8/ел.монтьор Плама, общо по т.6,7 и 8 - 6 год., и 13 дни ;
9 /енергетик,Община Искър, 7 м. и 13 дни ;
10/ енергетик, ПДНГ АД София, прослужено време 6 год., 4 м. 24 дни ;
11 /електротехник Марица Олио , стаж 11 месеца и 18 дни;
От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че през
м.октомври 2023г.ищецът е депозирал заявление до изп.директор на
„***“ЕАД с искане да бъде преизчислен размерът на получаваното
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
съгласно разпоредбите на чл.12,ал.4,т.1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/л.49/.С писмено становище от
изп.директор на дружеството работодател/л.50/ на ищеца е отговорено,че
съгласно Вътрешните правила за работната заплата в предприятието-
чл.9,ал.1,т.1.3 ,за всички длъжности в „***“АД се признава придобития
професионален опит извън дружеството,само в други предприятия за
производство на сандвич-панели и със същия код на длъжността по НКПД.В
становището е посочено,че съгласно трудовата му книжка ищецът не е
работил на длъжност“електромеханик“,както и не е работил в предприятие за
производство на сандвич-панели,заеманите от него длъжности са с различен
код по НКПД ,поради различие в тяхната специфика. На това основание е
счетено,че ищецът не отговаря на тези кумулативни изисквания,поради което
доп.възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е правилно
изчислено и не следва да бъде коригирано.
Видно е,че ищецът е депозирал и сигнал за нарушение на трудовото
законодателство до Инспекцията по труда Плевен/л.51/.Директорът на
Дирекция “Инспекция по труда“е депозирал писмен отговор до ищеца/л.52/,
който е почти с идентично съдържание с отговора на работодателя.
Становището на Инспекцията по труда е, че ищецът не е работил на длъжност
„Електромеханик“с оглед трудовата книжа и заеманите от него длъжности са с
различен код по НКПД,че не е работил в предприятие за производство на
сандвич-панели.
Съгласно чл.12,ал.1 от действащата към настоящия момент Наредба за
структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/,за придобит
трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща
допълнително месечно трудово възнаграждение в процент върху основната
работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл.12,
ал.4,т.1 от НСОРЗ е регламентирано, че при определяне на размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, работодателят отчита и трудовия стаж на работника и
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на§ 1.т.2 от ДР на
5
Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия.Съгласно чл.12, ал.5 от НСОРЗ условията при които се зачита
сходния характер на работата, длъжността или професията по ал.4 се определя
с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила
на работна заплата в предприятието.
Нормата на чл. 12, ал. 5 от НСОРЗ делегира на работодателя правото да
определи условията, при които ще зачете за сходна или не заеманата при друг
работодател длъжност.В конкретната хипотеза ,съгласно представените
Вътрешни правила за работната заплата в „***“ЕАД /л.68-72/ в чл.9 са
регламентирани допълнителните възнаграждения.Според чл.9,ал.1,т.1.2 за
работници и служители,постъпващи на работа след влизане в сила на
НСОРЗ,за целите на изплащане на доп.възнаграждение за придобит трудов
стаж или професионален опит,работодателят отчита и трудовия стаж на
работника или служителя,придобит в друго предприятие на същата,сходна или
със същия характер работа,длъжност или професия.В чл.9,ал.1 т.1.3. е прието,
че преценката за наличието на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия се извършва от работодателя.Отчитайки
специфичната насоченост на производството, на всички длъжности в „***”
ЕАД се признава придобитият професионален опит извън дружеството само в
други предприятия за производство на сандвич панели и със същия код на
длъжността по НКПД.
На това основание въззивното дружество е приело,че не е налице сходна
длъжност,заемана при предишни работодатели ,тъй като ищецът не е работил
в други предприятия за производство на сандвич панели,със същия код по
НКПД,поради което за заеманите предходни длъжности, не му е начислявано
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
В подкрепа на твърденията си за наличие на сходни длъжности,ищецът
се позовава на Отраслов КТД от 05.11.2020г. и на Отраслов КТД от
25.11.2022г.за отрасъл “Строителство,строителна
индустрия,благоустройство,проектиране и инвестиране“.И двата ОКТД са
сключени между Камара на строителите в България като работодател и две
синдикални организации: Федерация “Строителство,индустрия и
водоснабдяване“към Подкрепа и Федерация на независимите строителни
синдикати към КНСБ.Основното възражение на ответника в писмения
отговор е,че тези ОКТД не намират приложение в конкретния случай,тъй като
касаят отрасъл“Строителство“,а „***“ЕАД е производствено предприятие
,което не извършва дейност от отрасъл „Строителство“.
Съдът намира,че двата ОКТД от 2020г и от 2022г. намират приложение и
спрямо въззивното дружество,независимо от специфичния характер на
дейността му,който не е пряко свързан със строителна дейност.КТД за
2002/2024г.и КТД за 2024/2026г.,действащи във въззивното дружество
„***“ЕАД са подписани от синдикалната организация към Федерация на
независимите строителни синдикати към КНСБ.Тази именно синдикална
6
организация Федерация на независимите строителни синдикати към КНСБ е
една от двете,подписали и двата ОКТД от 2020 и 2022г.за отрасъл
Строителство и други.След като една и съща синдикална организация е
подписала както действащите при въззивника работодател два КТД,така и
горепосочените два отраслови КТД,последните имат действие и приложение
спрямо дружеството.В този смисъл са разпоредбите на чл.6 и на двата ОКТД,
съгласно които действието на ОКТД се простира върху работодателите от
отрасъла и синдикалните секции и синдикални организации в предприятията
към Федерация на независимите строителни синдикати към КНСБ.В чл.8 и на
двата ОКТД е регламентирано,че договореностите в ОКТД са в сила без
записването им в КТД на предприятията.В чл.9 и на двата ОКТД е прието,че
разпоредби и договорености,включени в КТД на предприятията от
отрасъла,които са по-неблагоприятни за работниците и служителите в тях ,от
посочените в ОКТД, са недействителни.
Не следва да се обсъжда като преклудирано,с оглед нормата на чл.266 ,
ал.1 ГПК направеното едва в съд.заседание пред въззивната инстанция
възражение от пълномощника на дружеството,поддържано и в депозираната
писмена защита,че при справка в търговския регистър по вписаното ЕИК на
страната ,подписала ОКТД от 05.11.2020г.-„Камара на строителите в
България“, липсват данни за вписване на такова ЮЛ с нестопанска цел.В
производството пред ПРС ответникът не е оспорил легитимността на
страните, подписали двата ОКТД,като по отношение на същите е направено
само възражение,че не намират приложение спрямо дружеството
работодател,с оглед специфичния характер на осъществяваната дейност.С
оглед разпоредбата на чл.266,ал.1 ГПК е недопустимо във въззивното
производство страната да твърди нови обстоятелства,респ.да прави нови
възражения,които е могла да сочи в първоинстанционното производство.
Представените пред въззивната инстанция доказателства също не обуславят
други изводи.От представеното извлечение от търговския регистър е видно,че
по отношение на въззивника“***“ЕАД в т.6а е вписано,че основната дейност
на дружеството по Националния класификатор за икономически дейности
/НКИД/ е група:24.33,клас по НКИД:Студено формуване или прегъване на
продукти от стомана.Това обстоятелство е вписано по партидата на
дружеството в търговския регистър на 05.06.2025г., т.е.след завеждане на ИМ
и не касае процесния период от 20.12.2021г.до 20.12.2024г.,за който се
претендира допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж, доколкото
няма данни за процесния период по партидата на дружеството да са вписвани
промени, касаещи основната дейност но НКИД.
По гореизложените съображения,настоящият състав счита,че двата
ОКТД имат характера на КТД на браншово равнище по смисъла на чл.12,ал.5
НСОРЗ и същите са приложими и спрямо въззивното дружество -работодател.
Съгласно чл.25,ал.8 от ОКТД от 2020г. за новопостъпили по трудово
правоотношение работници и служители,придобили трудов стаж и
професионален опит в предприятия извън отрасъла след 01.07.2007 г., новият
7
работодател отчита и признава пълния размер на този стаж и професионален
опит при зачитане на следните условия за сходен характер на работата,
длъжността или професията: 1/ сходен характер на работата:режим на работа;
рискови фактори и вид на работното място;използвани инструменти,машини
и съоръжения;използване на средства за колективна защита и специално
работно облекло.2./сходен характер на длъжността или
професията:съвпадение на кодове по квалификационни групи професии по
НКИД,образование-степен и вид;придобити знания и умения,материална и
финансова отговорност.Напълно идентична е и разпоредбата на чл.25,ал.8 от
ОКТД от 2022г.
При съпоставяне длъжностните характеристики на заеманите от ищеца
длъжности при предишни работодатели ,с оглед критериите в чл.25,ал.8 от
двата ОКТД се налага извода,че Л. Б. е заемал сходни длъжности,с тази при
въззивника. Съгласно Националната класификация на професиите и
длъжностите/НКПД/, професията е комплекс от знания, умения и
професионален опит, придобити в резултат на обучение или полагане на труд,
чрез прилагане на който се отговаря на изискванията за заемане на конкретно
работно място.Индивидуализиране на професията спрямо функционалните
изисквания на конкретна длъжност се поставя в зависимост от характера на
работа при изпълнението на тази длъжност.Сходни са онези професии, за
които придобитите знания, умения и професионален опит на лицата им дава
възможност да изпълняват възложената работа на конкретно работно място
или на конкретна длъжност в предприятието.Изпълняваните от ищеца
длъжности като електромонтьор, електротехник, оператор на електрическа
подстанция,енергетик и електромеханик, са сходни и изискванията за заемане
на длъжността са еднакви, а задълженията за изпълняване на работата са
сходни.Съгласно длъжностната характеристика за длъжността
„електромеханик „ при въззивното дружество се изисква средно образование,
квалификация „електротехник” и над 2 години практика на подобна длъжност.
Изпълнението на работата изисква поддръжка и ремонт на
електрооборудването на производствената линия и инсталациите и
съоръженията в цеха.След като ищецът е назначен на тази длъжност ,очевидно
е, че работодателят е преценил,че същият отговаря на горните изисквания.За
длъжността „електротехник“,съгласно длъжностната характеристика,
предоставена от „Марица Олио” АД се изисква средно специално -
професионална квалификация „електротехник” и минимум 2 години като
електротехник ,като длъжността изисква да контролира нормалното
функциониране на енергообзавеждането в обхвата на завода, да извършва
всички видове ремонтни дейности по електрическите инсталации,както и на
апаратури, уреди, табла и прибори. За длъжността „енергетик на Общината”,
съгласно длъжностната характеристика на Община Искър се изисква да
организира и контролира работата по поддръжка и ремонт на всички
ел.съоръжения и устройства на територията на Община Искър,като
образователната степен е средно образование или по-висока степен ,без да е
8
необходим минимално изискуем професионален опит.За длъжността
„енергетик „съгласно длъжностната характеристика от „Проучване и добив на
нефт и газ” се изисква висше техническо или средно специално образование
/електро/ и трудов стаж над 2 години по специалността ,както и удостоверение
за придобита пета квалификационна група по безопасност при работа по
електрообзавеждане с напрежение 1000 V,а работата, която трябва да
изпълнява е да организира ,ръководи и контролира дейността на
ел.монтьорите, да организира и контролира правилната експлоатация на
електросъоръженията като участва в след ремонтни изпитания .В този смисъл
са и дадените от ищеца обяснения пред ПРС,който посочва,че е започнал
работа през 1978г.,работил е в много предприятия,всички машини на които е
работил се задвижват с електродвигатели,на които има бутони за включване и
изключване ,като работата му в „***“не е по-различна и самият той не
произвежда панели,които са уникални,а поддържа машините,захранвани с ел.
енергия,като всички машини имат електро двигатели,ленти,вериги и ремъци.
Съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите
/НКПД/в група 74 са включени работници по инсталиране и ремонт на
електрически и електронни съоръжения.Подгрупата „електромеханици и
електромонтьори“е с код 7412,съответно заеманата от ищеца длъжност
„електромеханик“при въззивника е с код 74122007; длъжността
“електромонтьор“ при предишни работодатели е с код 74122009 .
Съдът намира,че въведеното от работодателя в чл.9,ал.1,т.1.3 от
Вътрешните правила за работната заплата ограничение,че сходна длъжност ,за
която се признава придобит професионален опит ,извън дружеството е само
тази в други предприятия за производство на сандвич-панели и със същия код
на длъжността по НКПД,противоречи на императивните разпоредби на
Кодекса на труда, на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и на разпоредбите на двата ОКТД.Така въведеното от работодателя
ограничение да не бъде зачетен трудовият стаж на ищеца,при други
работодатели за заемани сходни длъжности,противоречи на разпоредбата на
чл.12,ал.4 от НСОРЗ и на въведените критерии за сходна работа и длъжност в
чл.25,ал.8 от двата ОКТД . Нормата на чл.12 от НСОРЗ е императивна,поради
което допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се дължи дори и да не е предвидено във вътрешните
правила за работна заплата на работодателя. Правилни са изводите на ПРС в
тази насока,че не може по договорен път да се дерогира разпоредбата на
чл.128, ал.2 от КТ, във вр. с чл.12, ал.3 от НСОРЗ и да се постави в по-
неблагоприятно положение работника.Ищецът е доказал,че е заемал сходни
длъжности при предишни работодатели, с код по НКПД също сходен и близък
с този за длъжността“електромеханик“ при „***“ЕАД и има право на
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит.Осъществяваната от въззивното дружество специфична производствена
дейност-производство на сандвич –панели не е основание ищецът като
работник да бъде поставян в по-неблагоприятно положение.
9
По изложените съображения, Окръжният съд намира,че искът по чл.128
във вр.чл.242 КТ вр.чл.12,ал.4 НСОРЗ е доказан по основание.Относно
размера на възнаграждението за трудов стаж, съдът съобрази приетото и
неоспорено от страните допълнително заключение на ВЛ Т.И.. Съгласно
експертизата трудовият стаж на ищеца към 20.12.2021г./началото на
претендирания период/е 23 години,10 месеца и 25 дни.Начисленото
допълнително възнаграждение за клас прослужено време за процесния период
20.12.2021г.-20.12.2024г.е в размер на 1 148,86лв.,изчислено при непризнат от
работодателя трудов стаж.В случай,че бъде признат пълния трудов стаж на
ищеца при постъпването му на работа,общата сума на възнаграждението за
клас прослужено време за процесния период ще е в размер на
9142,74лв.,което води до разлика от 7993,88лв.Установено е от ВЛ както в
първоначалното заключение,така и в допълнителното ,че когато лицето е било
в платен отпуск,част от стажа е включен и в начислението за платения
отпуск.За процесния период е начислена сума 3 960,64лв.,допълнително
възнаграждение за клас върху платения годишен отпуск,а при признаване на
трудовия стаж,вещото лице е изчислило,че тази сума е в размер на 4 706,
44лв.,като се явява разлика от 745,80лв.Съгласно заключението общата сума
,явяваща се разлика между начисленото и преизчислено възнаграждение за
клас прослужено време за периода 20.12.2021г.до 20.12.2024г. е в размер на
8739,68лв.при признаване на трудов стаж от 21 години ,9 месеца и 11 дни към
14.11.2019г. и 23 години,10 месеца и 25 дни към 20.12.2021г.До този размер
ищецът е направил изменение на иска,допуснато от съда на осн.чл.214 ал.1
ГПК и същият следва да бъде уважен изцяло.Върху сумата се дължи и законна
лихва от датата на завеждане на ИМ-20.12.2024г.до окончателното й
изплащане.
Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция ,поради което
и на основание чл.271 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Неоснователни са изложените в жалбата
доводи,че постановеното от ПРС няма мотиви и не отговаря на изискванията
на чл.236 ,ал.2 ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства,направил е анализ на същите ,изложил е своите правни доводи,
като е обсъдил и направените от ответника възражения в отговора.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия Л. Б. направените деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 400лв.,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 от ГПК решението на Плевенски
10
Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№674 от 16.05.2025г.,постановено по гр.д.№
7424/2024г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 ГПК „***“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.“***“№1,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат В.И. от ПАК, гр.Плевен,ул.“***“№4,вх.Б,ап.2 ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Г. Б., ЕГН ********** от гр.Плевен,ул.“*** „ №38,ет.2,ап.2
със съдебен адрес за призоваване:адвокат П. К. от ПАК,гр.Плевен
,ул.“***“№2,ет.1,офис 2 деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 400лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните./ чл.280,ал.3,т.3 , предл.
последно ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11