Решение по дело №1469/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано е по касационна жалба на А. С. М., чрез адв.Н. Д. против Решение № 5130/07.06.2024 г., постановено по адм. дело № 63/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

В подадената жалба се излагат аргументи защо предявената искова претенция следва да се уважи изцяло и се аргументира защо неправилно съдът е приел за неоснователна исковата претенция.

В съдебно заседание, касаторът А. М. претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на претендираното обезщетение.

В съдебно заседание, ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не се представлява, в отговор на касационната жалба се сочи, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба, предявена от А. С. М., чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 15000 лв. за периода от 19.04.2022г. до 11.01.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, причинени от затворническата администрация при Затвора Пловдив във връзка с нарушения на чл.3 ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Излага обстоятелства, че неимуществени вреди се изразяват в причинена обида, възмущение, болки и страдания, погнуса, отвращение, огорчение, внушаване на чувство за малоценност, дължащи се на неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ поради липса на достатъчно жилищна площ /под 3 кв. м. нетна площ на човек/; липса на санитарен възел на определените и задължителни за това места; липса на нормално помещение за баня; лоша хигиена и битови условия; наличие на дървеници, хлебарки, гризачи и други; наличие на постоянна влага и мухъл в помещението; липса на престой на открито при осъществяване на работен процес; липса на адекватно медицинско обслужване за здравословното му състояние, за което ищецът счита, че са му нарушени права по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е приел за недоказан предявения иск и е отхвърлил исковата молба.

За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното :

От приложената справка от 22.01.2024г. към рег. № 512/19.01.2024 г., изготвена от ИСДВР Затвор Пловдив със съответните приложения и Справка от 27.01.2024г към рег.№512/19.01.2024г., изготвена от Инспектор ИФЗ НС „ФЛКР“ Затвора Пловдив с приложения се установява, че ищецът е прибивавал в исковия период в пенитенциарното заведение, като за времето от 19.04.2022г. до 03.10.2022г., от 10.11.2022г. до 02.02.2023г. вкл. и от 21.02.2023г. до 20.11.2023г. вкл. е бил настанен в стая №17 на пост 6. Спалното помещение е с квадратура 28.75 кв.м. без прилежащия към него санитарен възел, който е 3.14кв.м. То разполага с един отваряем прозорец с размер 1.00мх1.00м, а санитарния възел с отдушник с размери ф 1.10м. На всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90х180см и шкаф 45х50см. За посоченият период в него са били настанени общо най- много 7 лишени от свобода, с което не е превишаван предвиденият в разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС капацитет, предвиждащ осигуряване на минимална жилищна площ от 4кв.м. на човек. За времето от 04.10.2022г. до 09.11.2022г. М. е преместен в помещение №8 на пост 6, което е с квадратура 29.66кв.м. без санитарния възел и с два отваряеми прозореца с размери 0.5.х1.15 и 1.00х1.15м..Към него има санитарен възел с квадратура 2.54кв.м. с един отваряем прозорец 0.30х1.15м..За посоченият период в помещението са били настанявани най- много 7 лишени от свобода, с което не е бил превишаван капацитета му и са изпълнени изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. В периода от 21.11.2023г. до датата на подаване на исковата молба М. е настанен в помещение №14, пост 6, което е с квадратура 26.98кв.м., с 2 бр отваряеми прозорци с размери 0.45/1.10м и 1.00/1.00м, обособен отделен санитарен възел с квадратура 2.44кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0.35/1.10м.. За посоченият период в това спално помещение са били настанявани общо най- много 6 лишени от свобода лица.

От страна на ответника е представено Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП "д-р Румяна Даскалова"- оридинатор в МЦ, видно от което за лишените от свобода получават амбулаторни прегледи по график, а при неотложни медицински дейности същите се извършват съгласно Разпореждане №362/25.03.2022г на директор ГД ИН, което е извън утвърдения график. Не се установява и ищецът А. М. да е имал конкретен здравословен проблем през обсъждания период и да не му е оказана медицинска помощ и/или да не е лекуван.

По отношение на оплакването за липса на топл;а вода в Затвора Пловдив на лишените от свобода е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден

Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ГДИН са представили Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив, от който се установява, че за различните групи л. св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на лишените от свобода.

От страна на ответника са представени доказателства за извършвани дейности по ДДД за периода от 14.09.2022 г. до 21.11.2023г., т. е. налице са конкретни данни за извършени дезинсекция и дератизация в процесния период.

От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че на ищецът е осигурена минималната жилищна площ от поне 4 кв.м. Прието е, че помещението, което е обитавал М. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесния период в Затвора Пловдив, е разполагало със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Като работещ М. е имал достъп до баня всеки ден, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Прието е за недоказано наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника. За недоказани са приети твърденията за здравословни проблеми на ищеца, както и за причината за плесен и мухъл в помещението.

С оглед на всичко това е прието, че за целия процесен период предявеният иск е неоснователен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба на касатора М., чрез процесуалния му представител адв. Д. аргументи за пълна доказаност на изложените факти в исковата молба се намират за неоснователни. От доказателствата по делото безспорно се установява, че през целия исков период на ищецът е била осигурена минималната законоустановена площ от 4 кв.м. С оглед на това и няма как да се присъди обезщетение за претендирания период с оглед недостатъчна минимална жилищна площ.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като не са установени незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата администрация за исковия период.

По отношение на останалите оплаквания в исковата молба, то същите правилно са отхвърлени като неоснователни. Установени са активни действия на ответника по ДДД обработка на помещенията на Затвора Пловдив, както и липса на необходимост от предписване на специална диета на ищеца. На същия с оглед обстоятелството, че е работещ е осигурена възможност и за всекидневно използване на банята. С оглед на всички тези обстоятелства, както и след правилна оценка и на заключението на вещото лице, първоинстанционния съд е стигнал до верен извод, че не е налице основание да се приемат за доказани сочените в исковата молба факти.

Тези изводи на съда не се променят и в хода на касационното производство, тъй като липсва каквато и да било промяна на доказателствената съвкупност поради липсата на нови доказателства.

Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХIII – състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5130/07.06.2024 г., постановено по адм. дело № 63/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.