№ 249
гр. Видин, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200471 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от АДР. Т. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дунавци, обл. Видин, ул. „Боян Чонос“, № 15, против Наказателно
постановление № 201/14.04.2022г. на Директора на РДГ - Берковица , с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за извършено
административно нарушение по т.11.7.1 от Заповед № ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ
гр. София за определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина,
във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата
като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема становище в с.з.
като иска от съда отмяна на НП като незаконосъобразно и необосновано.
В писмено становище ответната страна заема становище да се потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.12.2021г. при извършена проверка от контролен орган на РДГ – Берковица е
установено, че на същата дата в землището на гр. Видин, база на Окръжно пътно
управление – гр. Видин, жалбоподателят С. като лице, упражняващо лесовъдска практика, е
1
издал превозен билет № 12424/00021 от 14.12.2021г. в 13.09 часа, за 15.00 пр. м3 дървесина
от дървесен вид „благун“ въз основа на превозен билет № 6854/00009 от 01.04.2021г. в 15.27
часа, в който количеството на дървесния вид „благун“ е само 10.00 пр.м3, като е издал
превозен билет за количество дървесина, което надвишава с 5.00 пр.м3 дървесина от
съответния дървесен вид от първичния превозен билет.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля Д.В. - актосъставител и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с
правен интерес от обжалване на наказателното постановление, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.
257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба: „ Наказва се с глоба от 300 до
5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което: 2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този
закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми“, като е счел, че е нарушена т. 11.7.1 от Заповед № ЗАП - 1019 от
17.11.2021 г. на ИАГ гр. София за определяне на образци на превозни билети за
транспортиране на дървесина, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
В чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е посочено, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите
или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното
получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите
за определяне на съответните образци. Посочената норма обаче не въздига ясно задължение
и не съдържа конкретен императив за поведение.
Посочената като нарушена норма в наказателното постановление е т.11.7.1 от Заповед
№ ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. София за определяне на образци на превозни
билети за транспортиране на дървесина, съгласно която: „11.7.1. издаването на последващ
превозен билет за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по
предходни превозни билети, въз основа на които се издава“. Вярно е, че към нея препраща
разпоредбата на чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, но това не променя правната ѝ природа. Тя няма нормативен характер, а
представлява административен акт, с който общозадължителни правила за поведение не
могат да бъдат създавани. Заповедите не са посочени като такива по смисъла на чл. 7 от
ЗНА и несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните разпоредби не може
2
да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Действително, §. 37 от ПЗР на Закона за горите предвижда изпълнителният директор на ИАГ
да издава образци на документи по същия закон, но по никакъв начин процесната заповед
не може да е основание за пораждане на административнонаказателна отговорност,
доколкото тя определя само даден образец, но не делегира възможност на нейния автор да
въвежда императивни правила за попълването и. Касае се за един вътрешноведомствен акт
без задължителен характер и невъзлагащ задължения на даден кръг от лица.
Въз основа на горното съдът приема, че неправилно административният орган е
ангажирал отговорността на жалбоподателя.
В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
необосновано и ще следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно -наказващият орган, а това е РДГ - Берковица.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 201/14.04.2022г. на Директора на РДГ -
Берковица , с което на жалбоподателя АДР. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Дунавци,
обл. Видин, ул. „Боян Чонос“, № 15, е наложено административно наказание на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 300 /триста/
лв. за извършено административно нарушение по т.11.7.1 от Заповед № ЗАП - 1019 от
17.11.2021 г. на ИАГ гр. София за определяне на образци на превозни билети за
транспортиране на дървесина, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
ОСЪЖДА РДГ - Берковица да заплати на АДР. Т. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Дунавци, обл. Видин, ул. „Боян Чонос“, № 15, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. Видин.
3
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4