№ 1183
гр. Плевен , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
Секретар:МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20204430104235 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.
Производството е образувано по подадена искова молба от Б. А. А. , ЕГН**********
против А. О. А. , ЕГН**********, ****, в която твърди, че страните сключили валиден
граждански брак на 06.07.1995год., в ***, за което бил съставен Акт за сключен граждански
брак №*** от 06.07.1995год. Твърди, че от брака си нямат родени малолетни и
непълнолетни деца. Твърди, че през годините на брачният им живот се установило, че имат
непреодолими различия в характерите си, поради което не можели да се сработят и да
действат като едно цяло. Твърди, че първоначално създадената помежду им съпружеска
общност започнала да се замества с отношения, които могат да се характеризират с липса на
взаимно доверие, уважение и отсъствие на грижи за семейството. Твърди, че всеки от тях
изразявал различно мнение по въпроси, касаещи съвместното им съжителство.Твърди, че от
дълъг период от време всеки от тях има свой собствен живот, който устройва, без да се
съобразява с вижданията на другия, по собствена преценка и воля. Твърди,че отношенията
им към момента нямат нищо общо с отношенията, характеризиращи една брачна връзка и
никой от тях не проявява желание за възстановяване на съпружеските им отношения.
Вследствие на това стигнали до извода, че трябва да се разделят и съответно ответницата се
изнесла от общия им дом, като в момента са във фактическа раздяла от близо 8-9 години.
Моли брака между страните да бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо
застроен, без съда да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл.13 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. След срока за
1
отговор е постъпил такъв от ответницата, в който признава изложените в исковата молба
факти, че от 9 години са във фактическа раздяла с ищеца, като поддържат приятелски
отношения помежду си, но не и съпружески. Заявава, че отношенията им са необратими и тя
също желае развод.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото удостоверение по акт за граждански брак
№***/06.07.1995г. на Община-***, страните по делото са сключили граждански брак на
06.07.1995г.
Съдът кредитира показанията на *** Л.Б.А.-**** на страните като вътрешнологични,
непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че от 8 години страните по делото не живеят заедно и нямат никакви контакти.
Преди 8 години ответницата е заминала да живее и работи в ***. Родените от брака деца са
пълнолетни. Всеки си е организирал живота отделно от другия.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на
брачната връзка взаимност и уважение. Установи се по делото, че страните са във
фактическа раздяла от повече от 8 години. Този факт не е спорен между страните и се
установи от показанията на разпитания свидетел. Действително фактическата раздяла не е
абсолютно доказателство за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но
може да се разглежда като причина и проява на същото. Раздялата между страните следва да
се разглежда като проява на дълбокото брачно разстройство и се е отразила съществено
върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и
взаимопомощта, като всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. /т.3 от
ППВС 10/ 1971г./. Продължаващата и понастоящем раздяла, освен проява е и причина за
задълбочаване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между съпрузите, същата
е прекъснала всякаква връзка между тях и също е основание да се допусне развод. Същата е
причина, но и е обективен факт отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Между страните липсва взаимност и споделяне, присъщо на съпружеските отношения.
Съдът намира, че това е довело до дълбокото брачно разстройство и се е отразила
съществено върху брачните отношения, като семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и
взаимопомощта. Съдът намира, че настъпилото разстройство на брака е непоправимо,
противоречията между страните са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните
отношения между съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко и
непоправимо разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.
2
По отношение на претенцията по чл.53 от СК, по която съдът също дължи
задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция намира следното: Видно от
посочената разпоредба такава промяна на фамилното име, съдът може да постанови само по
искане на съпруга, който е приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към
своето при сключването на брака. Ответницата не е заявила желание след прекратяване на
брака да възстанови предбрачното си фамилно име, поради което същата ще продължи да
носи брачното си фамилнто име ****.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1, хипотеза втора
на ГПК, разноските, направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.
Съдът определя окончателна държавна такса за развод в размер на 25 лева, която
следва да бъде заплатена от ответницата по делото, както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД, на основание чл. 49 ал.1 СК, брака между Б. А. А. ,
ЕГН********** и А. О. А. , ЕГН**********, сключен на 06.07.1995г. с акт №
***/06.07.1995 на Община-***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
СЛЕД прекратяване на брака жената ще носи продължи да носи брачното си фамилно
име – ****.
ОСЪЖДА А. О. А. , ЕГН**********, да заплати на РС-Плевен допълнителна ДТ в
размер на 25 лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3