Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2
гр. Русе, 24.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 7 - ми състав, в открито заседание на 24 януари, през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при участието на
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 444 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и
сл. от АПК във връзка чл. 22, § 7 и чл. 44 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза и чл. 220 от
Закона за митниците.
Образувано е по
жалба на „ЕРИК МБ“ ООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез
адв.-пълномощник Св. Ж., против Решение рег. № 32-189961 от 16.06.2021 г. на
Директора на Териториална дирекция (ТД) „Северна морска“ при Агенция „Митници“
към MRN 17BG002002Н0028876/07.03.2017г.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното от него решение е незаконосъобразно, поради допуснати
при постановяването му съществени процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Претенцията е да се
отмени обжалваното решение.
Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът –
Директорът на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция „Митници“, чрез
процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбата, като
счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съобразявайки посочените
от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите,
изведени от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата
на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в срок, срещу годен за оспорване акт и като подадена от адресата на акта. Видно
от известие за доставяне, решението е връчено на представител на дружеството на
28.06.2021г., като от направена справка в сайта на Еконт се установява, че
пратка № 1050440634401 е подадена на 12.07.2021г., поради което жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок.
Оспорващото
дружество е лице, което има правен интерес от оспорването, доколкото е адресат
на оспорения акт и с него му се създават задължения.
С определение №
12283/01.12.2021г. по адм.д. № 11505/2021г. на ВАС е отменено определение №
47/29.09.2021г. по адм.д. № 444/2021г. по описа на АС Русе и делото е върнато за
продължаване на процесуалните действия. В мотивите на посоченото определение на
ВАС е прието, че с оглед нормативно регламентираната възможност за прихващане
на подлежащо на принудително събиране публично вземане с погасеното по давност
митническо задължение, е налице правен интерес за жалбоподателя да се установи
има ли погасено по давност задължение и ако има, в какъв размер е то, което
може да се направи именно чрез обжалването на решението на митническия орган
пред съда.
Съгласно чл.235,
ал.2 от АПК това определение е задължително за настоящия съд, поради което
следва да се приеме, че за дружеството е налице правен интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е Решение рег. № 32-189961 от 16.06.2021 г. на
Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към
MRN17BG002002Н0028876/07.03.2017г., с което на
основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), е отказано
приемането на митническата стойност на декларираните стоки с №№
1, 2,3 и 4 по МД 17BG002002Н0028876/07.03.2017г., определена е
нова митническа стойност на внесените по тази декларация стоки с №№ 1, 2, 3 и 4, на основание чл. 74,
пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; коригирана е митническата декларация MRN 17BG002002Н0031143/11.03.2017
г.,
като е увеличена стойността за стоките; като в резултат от променената стойност
е установена сума за доплащане на ДДС 16932.28 лева, мито 12226.73лв.
Решението е издадено
в производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1 от ЗМ.
На 07.03.2017 г. дружеството „Ерик МБ"
ООД декларира на режим „допускане за свободно обръщение" с горната
митническа декларация стоки, 2209 колета, държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, условие на доставка CFR Варна Запад, с обща фактурна стойност 13317,00 щ.д.,
при курс за 1 щ.д. 1.85299 лв.
Към митническата декларация за допускане за
свободно обръщение са приложени: фактура № 100162 от 09.01.2017г., опковъчен
лист от 09.01.2017г., коносамент NBDA004651 от 23.01.2017г., фактури за
митническо представителство и терминални такси, платежно нареждане за плащане
към бюджета на ДДС, пълномощно.
Стока №1 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: „ПЛАТНЕНИ
ЕЖЕДНЕВНИ ОБУВКИ- ЮНОШЕСКИ 6304 чифта, ДАМСКИ - 5504 чифта", деклариран
код по ТАРИК **********,7900 кг нето тегло, държава на износ Китай, деклариран
произход Китай, цена на стоката 6974 USD, декларирана
митническа стойност 1,09 лв./чифт, 1,64
лв./кг. Справедливата цена за ЕС за код по Комбинираната
номенклатура /КН/ 64041990 е 15,82
лв./кг.
Стока №2 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: „ДАМСКИ ЕЖЕДНЕВНИ
ОБУВКИ -2672 чифта", деклариран код по ТАРИК **********, 2000 кг нето
тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, цена на стоката
3672,00 USD, декларирана митническа стойност 1,82
лв./чифт, 2,47 лв./кг.
Справедливата цена за ЕС за код по КН 64029998 е 14,86 лв./кг.
Стока №3 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: „ЮНОШЕСКИ ДАМСКИ
ОБУВКИ - 1592 чифта", деклариран код по ТАРИК б402999600, 1300 кг нето
тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, цена на стоката 1751 USD, декларирана
митническа стойност 2,03 лв./чифт; 2,50
лв./кг. Справедливата цена за ЕС за код по КН 64029996 е 13,00 лв./кг.
Стока № 4 по
горепосочената митническа декларация е описана както следва: „ВИСОКИ ЕЖЕДНЕВНИ
ОБУВКИ - ДАМСКИ - 1600 чифта", деклариран код по ТАРИК **********, 1270,00
кг нето тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, цена на
стоката 1920 USD, декларирана митническа стойност 2,22
лв./чифт, 2,80 лв./кг. Справедливата
цена за ЕС за код по КН 64029190 е 15,43 лв./кг.
Органът е посочил,
че когато в процеса на последваща проверка, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от
ЗМ, на декларираната митническа стойност, митническите органи, пред които са
декларирани стоките, се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява
цялата платена или подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., се прилага разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на Комисията за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447).
За целите на проверката
на декларираната митническа стойност на внасяните стоки освен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи са използвали и оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години - т. нар. „справедливи цени“, като са използвани за целите на управление на
риска рисковата прагова стойност определена на базата на тези справедливи цени,
предоставени чрез системата "ТЕЗЕЙ" (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre).
Предвид че, декларираната стойност на
стоките по цитираната митническа декларация е значително по-ниска от
справедливата цена, валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен
анализ, в ответника са възникнали съмнения относно декларираната митническа
стойност.
Митническата стойност на някои от внасяните
стоки за килограм нетно тегло според ответника е основана на изключително ниска
фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки.
Допълнително съмненията относно реалността
на декларираната митническа стойност в митническа декларация № 17BG002002Н0028876 от 07.03.2017г. се основавали и на факта, че в определения от митническите органи срок вносителят не е представил никакви
документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на
процесиите стоки и не е бил открит след продължително издирване по
законоустановения ред.
С писмо № 32-103231 от 03.04.2020 г. от дружеството са изискани за нуждите
на повторна проверка, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност на стоките. Горното писмо е изпратено до дружеството и същото е
върнато със забележка „Непотърсена", видно от известие за доставка на
„Български пощи" ЕАД.
Изготвено е писмо с peг. №32-335897/17.11.2020г. до Директора на ТД
„Дунавска", в което е посочено, че с оглед спазване процедурата по чл.18а,
ал.9 от АПК, следва да се извърши съобщаване чрез залепване на уведомлението на
врата или на пощенската кутия на посочените адреси, а когато до тях не е
осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Получено е
писмо с per. №32-365159/10.12.2020г. от Директора на
ТД „Дунавска", че съобщенията са поставени на входната врата на
20.11.2020г.
В указания срок дружеството не се е явило за
връчване на писмо с рег.№ 32- 103231/03.04.2020г. Писмото се счита за връчено
на 27.11.2020г.
В определения от митническите органи срок вносителят не е представил
никакви документи, изискуеми в подкрепа на декларираната митническа стойност на
процесните стоки.
Вземайки предвид горното, както и непредставянето от страна на вносителя на
допълнително изисканите му от митническите органи документи, които в наложилата
се търговска практика са неразделна част и съпътстват всяка една
външнотърговска сделка като: външнотърговския договор или заявките, проформа
фактурите, документите за извършените разплащания между купувача и продавача,
както и водената между тях търговска кореспонденция, касаещи конкретните
вносове, които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката са
били договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им, е прието, че това
допълнително подсилва основателността на съмненията относно реалността на
декларираната митническа стойност на процесиите стоки в цитираната митническа
декларация.
Съгласно
разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013, когато митническата стойност
на стоките не може да се определи на основание член 70 от същия регламент, тя
се определя по реда на чл. 74, пар. 2 от него, като се прилагат последователно
букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
При изследване на
метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е достигнат
изводът, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични
стоки, тъй като описанието на стоките в ЕД 6/8 на митническите декларации за
допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период е
недостатъчно. То не включва качество на изделията, изчерпателно описание на
артикулите, състава на материала и т. н., което от своя страна не позволява
прилагането на метода за идентичност на стоките по смисъла на определението,
посочено в чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447.
След направения
анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане
до свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други
вносители и от същия вносител, които не са необичайно ниски и са декларирани и
приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013952/2013.
Съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447, когато се установи
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне
на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
В определения
срок, дружеството не е представило никакви допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на процесната стока, в това число и банковите
документи за извършените външно-търговски разплащания между него и продавача.
Предвид горното, е прието, че митническата
стойност на всички стоки по MRN 17BG002002H002887- 6/07.03.2017г., следва да
бъде определена на основание чл. 74, пар. 2, буква „б": за стока № 1: ДАМСКИ И ЮНОШЕСКИ ЕЖЕДНЕВНИ ОБУВКИ, КОД ПО ТАРИК ********** Нова
митническа стойност - 5.43 лв./чифт., база за определяне на митническа стойност - MRN BG002002H0007601/23.01.2017., за стока № 2: ДАМСКИ ЕЖЕДНЕВНИ ОБУВКИ, КОД ПО ТАРИК **********, Нова митническа стойност - 5.37
лв./ чифт., База за определяне на митническа стойност - MRN
6BG002002HQ151412/20.12.2016, за
стока № 3: ЮНОШЕСКИ ЕЖЕДНЕВНИ ОБУВКИ, КОД ПО ТАРИК
**********, Нова митническа стойност - 5,39 лв./ чифт., База за определяне
на митническа стойност - MRN BG003012H0002436/30.01.2017, за
стока № 4: Високи ежедневни обувки - дамски, КОД ПО ТАРИК **********, Нова
митническа стойност- 6,29 лв./чифт., База за определяне на митническа стойност -
MRN 6BG005803H0022728/10.09.2016.
С оспореното решение е отказано да
приеме митническата стойност на декларираните стоки с №№1, 2, 3 и 4 по МД с MRN 17BG002002H0028876/07.03.2017 г., определена е
митническата стойност на внасяните от "ЕРИК МБ" ООД,
ЕИК: *********, по митническа декларация 17BG002002H0028876/07.03.2017 г. - стока №1, в размер на 64117,44 лв., на
основание чл. 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013;
стока №2, в размер на 14348,64 лв.,
на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013; стока №3, в размер на 8580,88 лв., на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент
(ЕС) № 952/2013; стока №4, в размер на 10064,00 лв., на основание чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент
(ЕС) № 952/2013; разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 17BG002002H0031143/11.03.2017г., посочени са възникнали
задължения, съгласно решението за: - МИТА (А00) - 12226,73 лв. и ДДС (В00) -16932,28 лв.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице компетентно и
съобразно поставената му задача. Съдът възприема заключението на вещото лице,
тъй като същото е достатъчно пълно, ясно и обосновано и не възникват съмнения
за неговата правилност.
От заключението на
вещото лице се установява, че ЕРИК МБ"ООД е платило на 23.10.2017 год.
стойността по Фактура № 100162/09.01.2017 год. - 13 317 ш.д.
при курс - 1,85299 лв. за 1 щ.д. или левова равностойност - 24 676,27 лв. /
дата на Митническа декларация - MRN №
19BG002002H0028876/07.03.2017 год. / на издателя и
доставчик - фирма „NINGBO
JUNBAOHANG
JRADING CO, LTD". Фактура № 100162/09.01.2017 год. е
осчетоводена по надлежния ред като: Доставка на стоки в размер на 24 676,27
лв., с платен ДДС в
размер на 5 865,70 лв.
на 07.03.2017 год., МИТО - внос - 4 162,10 лв. и други разходи
в общ размер на 440,06 лв. платени на 07.03.2017год. Цялата стойност по фактура
№ 100162/09.01.2017
год. е платена от „ЕРИК МБ"ООД на фирма „NINGBO JUNBAOHANG JRADING CO, LTD" в пълен размер - 24 676,27
лв.
„ЕРИК МБ"ООД е платило на фирма „NINGBO JUNBAOHANG JRADING CO, LTD" стойността по Фактура № 100162/09.01.2017
год. - левова равностойност - 24 676,27 лв. по банков път на 23.10.2017 год.
От заключението на СИЕ се установява, че с
декларираната стойност на стоките по Митническа Декларация - MRN № 17BG002002H0028876/07.03.2017 год.,
същите са осчетоводени като доставени в „ЕРИК МБ"ООД и тази декларирана
стойност е платена
от дружеството на „NINGBO
JUNBAOHANG
JRADING CO, LTD" в пълен размер - 24 676,27 лв.,
на 23.10.2017 год.
При така
установените по делото факти и обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците
(ЗМ). Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на
чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на
ТД Северна морска в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен
орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност,
съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Решението е в изискуемата писмена форма и е
мотивирано от фактическа и правна страна. При издаването му обаче са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и
нарушение на приложимия материален закон, поради което то е незаконосъобразно.
От данните по делото е видно, че оспореният
административен акт е издаден след осъществен последващ контрол съгласно чл.48
от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според чл.84м от ЗМ, за връчването на съобщения и
документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се
прилагат разпоредбите на чл.19а от същия закон. Разпоредбата на чл.19а, ал.1 от
ЗМ действително предвижда възможност съобщения да се връчват на
заинтересованите лица и чрез лицензиран пощенски оператор с известие за
доставяне. Законът обаче не урежда фингираното връчване по пощата на
съобщението, ако пратката не бъде потърсена от получателя в срока по чл.5, ал.3
от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети от КРС на основание чл.36, ал.2 от ЗПУ. Напротив, законодателят
държи на личното узнаване на съобщението от адресата като в чл.19а, ал.3 от ЗМ изрично е предвидено, че
съобщението, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за
доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано,
или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се
удостоверява от лицето, което го връчва. В случая връчването на писмото,
адресирано до жалбоподателя, с което той се уведомява, на основание чл.26 от АПК, за започване на административното производство по промяна на митническата
стойност на внесените стоки и му се предоставя възможност, в съответствие с
чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.8 § 1 от Делегиран регламент на
Комисията (ЕС) № 2015/2447, да представи становище и допълнителни
доказателства, не е било удостоверено по някой от визираните в чл.19а, ал.3 от
ЗМ начини, а е върнато с отбелязването, че е било непотърсено. Следователно,
при липсата на уредена в закона фикция за връчване на съобщението чрез
лицензиран пощенски оператор и когато то не е било потърсено от адресата, то
административният орган е следвало да връчи същото чрез прилагане на
съобщението към преписката при спазване на процесуалните правила по чл.19а,
ал.5 – 7 от ЗМ. В случая ал.5 на посочената норма изисква да е проведено
„документирано издирване“ от страна на митническите органи на законния
представител на дружеството, който не е бил намерен на адреса на управление.
Доказателства такова да е било провеждано липсват по преписката. Едва след това
съобщението за явяване на лицето следва да бъде поставено на определеното за
целта място в съответното митническо учреждение и да се публикува на интернет
страницата на митническата администрация като при неявяване на адресата в
14-дневен срок от датата на поставянето му, съобщението ще може да се приложи
към преписката и да се смята редовно връчено.
Като не е процедирал така административният
орган е нарушил своите процесуални задължения по чл.84м вр.чл.19а от ЗМ и по
този начин изпратеното писмо с изх. № 32-103231/03.04.2020 г. е останало невръчено
по надлежния ред, като не е приложена и процедурата по прилагането му по
преписката, в който случай би могло „да
се счита, че го е получил“ по смисъла на чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Нарушението е съществено, доколкото в резултат на него жалбоподателят
е бил лишен от възможността да узнае за образуваното административно
производство и да изрази своето становище в определения му 30-дневен срок по
мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него решение на
митническите органи, както изисква посочената разпоредба от регламента и
съставлява самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт. Нормата на
чл.22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице
някои от изключенията по чл.10 от Делегиран регламент на Комисията (EC) №
2015/2446 от регламентираното в нея право на изслушване и кореспондиращото
задължение на митническата администрация да осигури възможност за неговото
реализиране.
Спорът
между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали
„основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) №
2015/2447 и спазили ли са процедурата по
чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС за
определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната
стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul,
С-354/09.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС,
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се
засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в
съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва
да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки
се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в
чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по
която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии
за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за
прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда
на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско
равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се
определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата
стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или
сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни
количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат
предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Член 141, § 3 от Регламента за прилагане
предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“
са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на
определението, от третирането им като идентични.
„Сходни стоки“ са стоки, произведени в
същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.
Независимо, че при митническото
остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС,
разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на
митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията
на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за
прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането
на декларираната митническа стойност.
В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът
на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140
от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по
чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето
да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност, както и да посочат данните, въз основа на които е изчислена митническата
стойност на стоките,чрез прилагане на даден метод, за да се позволи на
заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с
цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва решението./виж
решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, Valsts ieтзmumu
dienests, т.2 и т.т. 43-47/ Държавите членки, като упражняват процесуалната си
автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за
мотивиране от страна на митническите органи и да установят дали и доколко е
възможно такъв порок да бъде саниран в хода на съдебната фаза от
производството, при условие че се спазват принципите на равностойност и на
ефективност.
Следва да се отбележи, че Регламент №
2913/92 е отменен по силата на чл.286, § 2
от действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, но тълкуването, дадено
от СЕС по отмененото съюзно законодателство, напълно запазва действието си,
предвид идентичността на предходната и сега действащата уредба. В мотивите към
решението по дело С-46/16 се сочи (т. 40 – 47), че задължението да се мотивират
приетите от националните органи решения е от особено значение, тъй като
позволява на адресатите им да защитят правата си при възможно най-добрите
условия и да решат, разполагайки с цялата необходима информация, дали има
смисъл да ги обжалват. То е необходимо и за да позволи на съдилищата да
упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. Отбелязано е, че
съгласно постоянната практика на Съда, методите за определяне на митническата
стойност, предвидени в членове 29—31 от
Митническия кодекс, сега чл. 70 и чл. 74 от
действащия Регламент (ЕС) № 952/2013, се намират в отношение
на субсидиарност помежду си като само когато митническата стойност не може да
бъде определена чрез прилагането на даден метод, следва да се приложи този,
който непосредствено го следва в установената от тези разпоредби поредност (вж.
и чл. 74 § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013).
В случая това изискване не е спазено при
уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат от митническите
органи с релевантните към процедурата по чл. 140, във вр. с чл. 141 от
Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност
съобразно договорната стойност на сходни стоки. Практиката на СЕС е
последователна, че се изисква доказване на посочените съмнения на
администрацията досежно декларираната митническа стойност и това доказване не
може да стане чрез определяне на новата митническа стойност по един от
способите. Митническият орган избира стойности, които са над определения рисков
праг, който е с 50% от справедливите цени, но в практиката си СЕС говори за
средностатистическа договорна стойност на сходни или идентични стоки т. е.
покупни цени, а не тяхната митническа стойност, която включва договорената
такава и направените разходи за доставката на стоката
Органът е посочил, че достатъчно основание
за съмнения относно верността на декларираната митническа стойност следва да се
извлече от Решение СЕС 291/2015 г. На първо място е недопустимо правните
аргументи на едно решение на СЕС да служат за обосноваване на извода, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под
съмнение автентичността на фактурата и заключението по ССчЕ за уговорената цена
и извършеното плащане. Макар митническият орган да не оспорва горните писмени
доказателства,включително и представения пред тях договор, на който се
позовават, относно сроковете и начина на заплащане, независимо от непредставените
от вносителя допълнителни доказателства
или сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност
на тези стоки, то същият не е освободен от задължението да установи именно тази
средностатистическа стойност средностатистическия размер на покупните цени при
вноса на сходни стоки.
Само
констатацията, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, пар. 2, букви от „а” до „г”
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за
да обоснове извод за това, че са ясни причините, поради които митническият
орган преминава към метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2 б.б за определяне на
митническата стойност. Обстоятелството, че в административната преписка се
съдържа служебна справка от информационната система, извлечените данни от
СОМЕХТ и ТЕЗЕЙ, без данните в нея да са анализирани, не може да санира порока
немотивираност
Mитническите
органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл.140 от Регламента за
изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки.
Липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове в рамките на Съюза и
конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни
функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен
състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в
рамките на нормалната търговия. Посочените стойности са в лева за килограм,
като по никакъв начин не са съотнесени към данните от процесния внос, които са
за цена на брой. В случая от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че е налице пълно
съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по МД, а
това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
След като митническите органи не са
извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали
приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били
налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по
вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013
г.
В оспореното решение е посочено единствено,
че след направения анализ в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други
вносители, които не са необичайно ниски. Същите са декларирани и приети в
съответствие с член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В оспореното решение не е посочен номер на
митническа декларация, която е послужила за определяне на по-високата
митническа стойност на всяка от процесните стоки, без дори да е направен анализ
на вида декларирана стока и характеристиките й. Формалното позоваване на
информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от
различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл.
74, § 2, б. „б“ от Кодекса.
Липсват данни защо е прието, че се касае за
внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните
материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение,
като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на
съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност.
Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези,
които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема
вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да
изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или
платена стойност.
В този смисъл е и
константната практика на Върховния административен съд, намерила отражение
например в Решение № 8084 от 5.07.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2982/2021 г., VIII о.; Решение № 5568 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. №
11906/2020 г., VIII о. и др.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано
приложението на чл. 140, във вр. с чл.141 от Регламента за прилагане, във вр. с
чл. 74, § 2, буква „б“ от МКС, поради което, като не е приел декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларации
на трети лица, Директорът на ТД Северна морска при Агенция „Митници“ е
постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.
При този изход на
спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски в производството, за които са налице доказателства за извършването им,
в общ размер на 342.50 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса за образуване
на делото ; 292.50 лв. – възнаграждение за вещо лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
По делото не са
представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на
упълномощения адвокат. Представено е само общо пълномощно, в което обаче липсва
уговорено адвокатско възнаграждение за предоставената правна защита от адв. Св.
Ж. по конкретното дело (л. 7 от делото).
На основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение рег. № 32-189961 от 16.06.2021 г. на Директора на Териториална дирекция
(ТД) „Северна морска“ при Агенция „Митници“ към MRN 17BG002002Н0028876/07.03.2017г.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“, със седалище гр.София, да заплати на „ЕРИК МБ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Тулча“ № 8, бл.„Шабла“,
вх. 7, ет. 2, ап. 23, представлявано от управителя М.Б., сумата в размер на 342.50 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: