№ 136449
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110150114 по описа за 2024 година
Със заявление вх. № 85214/14.03.2024 г. /уточнено с молба вх. № 130532
от 19.04.2024 г./ „/..../“ ООД, ЕИК /..../ е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. А. К., ЕГН ********** за суми, както
следва: 1/ сумата от 839,37 лева, представляваща главница по договор за
кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в
качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 117,87
лева, представляваща договорна лихва за периода 20.04.2022 г. - 20.02.2023 г.
по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“
ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател; 3/ сумата от 143,76 лева, представляваща лихва за забава за
периода 20.04.2022 г. - 13.03.2024 г.; 4/ сумата от 398,16 лева, представляваща
динамично плащане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г.,
сключен между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател; 5/ сумата от 254,64 лева,
представляваща такса бързо разглеждане по договор за кредит №
МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на
заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател и 6/
сумата от 120,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени
задължения.
С разпореждане № 60125/23.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. №
14959/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е отхвърлил
подаденото заявление в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение за суми, както следва: 1/ за сумата от 398,16 лева, представляваща
динамично плащане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г.,
сключен между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател; 2/ за сумата от 254,64 лева,
1
представляваща такса бързо разглеждане по договор за кредит №
МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на
заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател и 3/ за
сумата от 120,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени
задължения. Разпореждането е влязло в сила на 29.05.2024 г.
На 23.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
суми, както следва: 1/ сумата от 839,37 лева (осемстотин тридесет и девет лева
и 37 стотинки), представляваща главница по договор за кредит №
МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на
заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на заемател, ведно със
законна лихва за период от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата
от 117,87лева (сто и седемнадесет лева и 87 стотинки), представляваща
договорна лихва за периода 20.04.2022 г. - 20.02.2023 г.; 3/ сумата от
143,76лева (сто четиридесет и три лева и 76 стотинки), представляваща
законна лихва за периода 20.04.2022 г. - 13.03.2024 г. Заповедта е връчена на
длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение срещу
същата.
Заявителят е уведомен за възможността да предяви искове за
установяване на вземанията си на 22.07.2024 г., като в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК - на 22.08.2024 г., е депозирал чрез куриерска служба „Спиди“ искова
молба с вх. № 269992/23.08.2024 г., с която е предявил установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
Д. А. К., ЕГН ********** дължи в полза на „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК
/..../ сума в размер на 1878,45 лв., представляваща вземане по договор за
кредит № max_300804475, сключен на 07.03.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 13.03.2024 г. до изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че
претендираната сума е сбор от суми, както следва: 1/ сумата от 839,37 лева,
представляваща главница по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022
г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 117,87 лева, представляваща договорна лихва за
периода 20.04.2022 г. - 20.02.2023 г. по договор за кредит №
МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на
заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател; 3/
сумата от 143,76 лева, представляваща лихва за забава за периода 20.04.2022 г.
- 13.03.2024 г.; 4/ сумата от 398,16 лева, представляваща динамично плащане
по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“
ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател; 5/ сумата от 254,64 лева, представляваща такса бързо
разглеждане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен
между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в
качеството на заемополучател и 6/ сумата от 120,00 лева, представляваща
2
разходи за събиране на просрочени задължения.
С разпореждане № 121880/28.08.2024 г., постановено по гр.д. №
50114/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е дал указания на
ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението: 1/ да довнесе по
сметка на СРС държавна такса в размер на още 87,29 лева и представи
доказателства за извършеното плащане; 2/ да уточни заявения с исковата
молба петитум, съобразно изложеното в обстоятелствената част на същата
/тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че общо
дължимата и незаплатена сума по процесния договор за потребителски кредит
е в размер на 1878,45 лева, формирана от сбора на незаплатените: главница,
договорна лихва, мораторна лихва, динамично плащане по договора за
потребителски кредит, такса за бързо разглеждане по договора за
потребителски кредит и разходи за събиране на просрочени вземания по
договора за потребителски кредит, като е посочен конкретен размер, който се
твърди да се дължи от длъжника по всяка една от заявените претенции, но в
петитума на исковата молба е отправено искане до съда за признаване за
установено, че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от
1878,45 лева, без да е извършено конкретизирането на всяка една от
претенциите, така както това е направено в обстоятелствената част на
исковата молба/; 3/ изложи факти и обстоятелства, обосноваващи наличието
на правен интерес от предявяване на иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415
ГПК, за суми, както следва: 1/ за сумата от 398,16 лева, представляваща
динамично плащане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г.,
сключен между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател; 2/ за сумата от 254,64 лева,
представляваща такса бързо разглеждане по договор за кредит №
МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на
заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател и 3/ за
сумата от 120,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочени
задължения, за които не е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14959/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В указания срок ищецът „/..../“ ООД е подал молба вх. №
287596/12.09.2024 г., с която указанията, дадени с разпореждане №
121880/28.08.2024 г., постановено по настоящото гр.д. № 50114/2024 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, не са изпълнени нито в цялост, нито
частично.
На първо място, не е изпълнено указанието по т. 1 от посоченото
разпореждане за довнасяне на държавна такса в размер на още 87,29 лева и
представяне на доказателства за извършеното плащане. Държавната такса се
определя не според претендираната сума, а според вземанията, които тази
сума включва. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ГПК за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси. В настоящия случай не следва да се събира само една държавна
3
такса върху претендираната сума от 1878,45 лв., тъй като тази сума е сбор от
няколко вземания на ищеца, респективно няколко интереса по смисъла на
горепосочената разпоредба от процесуалния закон /предявените с исковата
молба искове за сумата от 398,16 лева, представляваща динамично плащане по
договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“
ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател; за сумата от 254,64 лева, представляваща такса бързо
разглеждане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен
между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в
качеството на заемополучател и за сумата от 120,00 лева, представляваща
разходи за събиране на просрочени задължения, представляват отделни
интереси и по всеки един от така заявените искове се дължи отделна държавна
такса в размер от по 50,00 лева/. Следователно, като не е довнесъл държавна
такса в размер на още 87,29 лева, ищецът не е изпълнил указанията по т. 1 от
разпореждане № 121880/28.08.2024 г., постановено по настоящото дело. Тук
следва да се посочи, че доколкото исковете за сумата от 398,16 лева,
представляваща динамично плащане по договор за кредит №
МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на
заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател; за
сумата от 254,64 лева, представляваща такса бързо разглеждане по договор за
кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен между „/..../“ ООД, в
качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател и за сумата от 120,00 лева, представляваща разходи за
събиране на просрочени задължения, са предявени с исковата молба, то
ищецът дължи заплащане на държавна такса по същите, независимо дали има
или не правен интерес от завеждане на такива искове по реда на по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 415 ГПК /в случая такъв интерес няма, доколкото за тези суми
не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 14959/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/.
В случая не са предявени и осъдителни искове по чл. 415, т. 3 ГПК,
независимо, че заповедният съд е указал на ищеца /тогава заявител/
възможността за това /виж разпореждане № 60125/23.04.2024 г., постановено
по ч.гр.д. № 14959/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, находящо се на
л. 27 – 28 от ч.гр.д. № 14959/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, за да
се приеме, че същият може да се ползва от внесената в заповедното
производство държавна такса, в частта, в която заявлението е отхвърлено от
заповедния съд.
На следващо място, не са изпълнени указанията по т. 2 от посоченото
разпореждане. С депозираната молба вх. № 287596/12.09.2024 г. ищецът е
преповторил исковата си молба, респективно е допуснал и същите пороци
като не е формулирал надлежен петитум, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на същата. Ищцовото дружество отново е повторило
твърденията си, че общо дължимата и незаплатена сума по процесния договор
за потребителски кредит е в размер на 1878,45 лева, формирана от сбора на
4
незаплатените: главница, договорна лихва, мораторна лихва, динамично
плащане по договора за потребителски кредит, такса за бързо разглеждане по
договора за потребителски кредит и разходи за събиране на просрочени
вземания по договора за потребителски кредит, като е посочил конкретен
размер, който твърди да се дължи от длъжника по всяка една от заявените
претенции, но продължава да поддържа искане към съда за признаване за
установено, че ответникът му дължи сумата от 1878,45 лева, без да е
извършено конкретизиране на всяка една от претенциите, така, както това е
направено в обстоятелствената част на исковата молба.
Отделно се иска законна лихва върху цялата посочена сума от 1878,45
лева, като с оглед липсата на конкретизация в петитума, какви вземания
формират общо претендираната сума от 1878,45 лева, не може да се установи
и върху кои от същите вземания се претендира законна лихва /дали само върху
посочената в обстоятелствената част, но не и в петитума главница или върху
всяко едно от вземанията, формиращи общо претендираната сума/.
На трето място, с депозираната молба вх. № 287596/12.09.2024 г. ищецът
не е изпълнил и указанията по т. 3 от цитираното разпореждане, тъй като не е
изложил никакви факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на правен
интерес от предявяване на иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, за
суми, както следва: 1/ за сумата от 398,16 лева, представляваща динамично
плащане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022 г., сключен
между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН **********, в
качеството на заемополучател; 2/ за сумата от 254,64 лева, представляваща
такса бързо разглеждане по договор за кредит № МАХ_300804475/08.03.2022
г., сключен между „/..../“ ООД, в качеството на заемодател и Д. А. К., ЕГН
**********, в качеството на заемополучател и 3/ за сумата от 120,00 лева,
представляваща разходи за събиране на просрочени задължения, за които
суми не е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 14959/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Следва да се посочи и обстоятелството, че нито към исковата молба,
нито към уточнителната такава, от страна на ищцовото дружество не са
представени преписи от приложенията към исковата молба за връчване
същите на ответника, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 128, т. 3
ГПК.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че като е преповторил
исковата си молба ищецът не е изпълнил конкретните, точни и ясни указания,
дадени с разпореждане № 121880/28.08.2024 г., постановено по настоящото
дело. Следователно, искова молба с вх. № 269992/23.08.2024 г., подадена от
„/..../“ ООД, ЕИК /..../ срещу Д. А. К., ЕГН **********, следва да бъде
върната, а настоящото производство – прекратено.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 13 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
5
на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Компетентен да обезсили
заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да
обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване, като
обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се
постановят едновременно с определението за прекратяване на производството
по иска.
Следователно исковият съд е този, който следва да обезсили заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г., издадена
по ч. гр. д. № 14959/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 269992/23.08.2024 г., подадена от „/..../“
ООД, ЕИК /..../ срещу Д. А. К., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 50114/2024 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 14959/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 160 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6