Решение по дело №97/2015 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 127
Дата: 17 март 2015 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20154400500097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                       17.03.2015 г.                       ГР. П Л Е В Е Н

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ІІ възз. граждански състав

на ОСЕМНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ      две хиляди и петнадесета година

в открито заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                 ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

        

Секретар:  Х.Д.

Прокурор:  …………………………….

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В. ГР. ДЕЛО  № 97 по описа за 2015 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение № 1853/04.12.2014 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 6924/2013 г. е осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД «Регионален център за професионална квалификация» ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Димитър Константинов №23, офис 218 и 219, с управител Е.П.Д., да заплати на ЕТ «*****», ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***** **, представлявана от управителя П.И.В., сумата от 2 750,00 лева, получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на ИМ – 16,12,2013 г., до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗЗД «Регионален център за професионална квалификация» ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Димитър Константинов №23, офис 218 и 219, с управител Е.П.Д., да заплати на ЕТ «*****», ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***** **, представлявана от управителя П.И.В., сумата от 600,00 лева за направените деловодни разноски по иска с правно основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Осъдил е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ЕТ «*****», ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***** **, представлявана от управителя П.И.В., да заплати на «Регионален център за професионална квалификация» ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Димитър Константинов №23, офис 218 и 219, с управител Е.П.Д., сумата от 3 586,17 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за партньорство от 09,04,2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на насрещния иск – 07,02,2014 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 10 694,00 лева е охвърлил предявения иск като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК «Регионален център за професионална квалификация» ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Димитър Константинов №23, офис 218 и 219, с управител Е.П.Д., да заплати на ЕТ «*****», ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***** **, представлявана от управителя П.И.В., сумата от 546,26 лева - деловодни разноски по компенсация за производството по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен чрез адв. М.М. против горепосоченото решение на ПлРС в частта му, в която е отхвърлен предявения насрещен иск с правно осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД от дружеството против ЕТ „**“ – гр. Плевен за разликата над сумата в размер на 3586,17 лв. до претендираните 10694,00 лв. със законните от това последици. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението на РС в тази му част е неправилно и незаконосъобразно, като основните изводи на съда да уважи предявения насрещен иск до размера от 3586,17 лв. е обстоятелството, че подписите, положени в РКО № 4/05.01.2009 г. и РКО № 10/12.01.2009 г. за направени разходи по Договор за партньорство от 09.04.2008 г., са положени от управителя на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен. Съдът е приел, че тези суми са получени от дружеството, поради което е отхвърли иска за претендирата сума общо в размер на 10694,00 лв., представляваща неизпълнено задължение по горепосочения договор за партньорство от страна на ЕТ „**“ – гр. Плевен. Тези изводи на съда не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства – свидетелски показания, както и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза в хода на процеса, че процесните РКО за извършване на плащане от страна на ответника по насрещния иск не са осчетоводени. Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение в горепосочената му част, като по съществото на спора уважи изцяло предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Постъпил е отговор от ЕТ „**“ – гр. Плевен по подадената въззивна жалба от „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен, като в отговора се излагат доводи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено решението на ПлРС в тази му част.

Постъпила е и въззивна жалба от ЕТ „**“ – гр. Плевен против горепосоченото решение на ПлРС в частта му, в която е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, като ЕТ „**“ – гр. Плевен е осъден да заплати на ищеца по насрещния иск „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен сума в размер на 3586,17 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за партньорство от 09.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска – 07.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Във втората въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на решението на ПлРС в горепосочената му част, тъй като по делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че са изплатени всички дължими суми на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен по процесния договор за партньорство. Въззивникът по втората въззивна жалба моли Окръжния съд, да отмени решението в обжалваната му част, като по съществото на спора отхвърли изцяло предявения насрещен иск със законните от това последици.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивните жалби са неоснователни.

Решението на Районен съд – гр. Плевен е правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

И двете въззивни жалби касаят произнасянето на РС по предявен насрещен иск в хода на развило се исково производство по първоначално предявен иск от ЕТ „**“ – гр. Плевен против „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен с правно осн. чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 2750 лв., получена с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърденията по първоначално предявения иск от страна на ЕТ са, че през 2009 г. е следвало да бъде осъществено обучение за повишаване на квалификацията на работници и служители на ЕТ „**“ – гр. Плевен, което е наложило авансово заплащане на сума в размер на 2750 лв. на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен.

Първоинстанционният съд е уважил предявения първоначален иск, с оглед събраните по делото писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице В.А.В., от които доказателства се установява, че в касата на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен са постъпили парични средства в размер на 400 лв. по сметка 501 – „Каса“ и получено вземане от клиент ЕТ „**“ – гр. Плевен по сметка 411 – „Клиенти“ /ПКО № 21/23.01.2009 г./. Извършено е начисляване на приход от услуги на горепосочената сума. Осчетоводена е и сума в размер на 2350 лв. по издаден ПКО № 113/12.06.2009 г., постъпила в касата на дружеството по сметка 501 – „Каса“ и сметка 411 – „Клиенти“.

РС е приел, че в счетоводството на ответника по първоначално предявения иск „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен не е водено редовно, но от друга страна, са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца, от които се установява по безспорен начин, че е взето решение на бъде организирано обучение на служители на ищцовата страна.

Не са доказани възраженията на ответника, че процесните суми са заплатени за извършени други услуги от страна на ищеца, а не платени авансово за обучение, което не е осъществено, поради което е и приел, че предявения първоначален иск е основателен и доказан. Уважил е предявения иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл.2 от ЗЗД за сума в размер на 2750 лв., която „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен следва да заплати на ищеца ЕТ „**“ – гр. Плевен.

Във връзка с предявения първоначален иск, с писмения отговор в законовия срок, ответното дружество е предявило насрещен иск с правно осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД и цена на иска 10694 лв.

Безспорно е, че предявяването на насрещен иск в хода на един висящ процес е форма на защита на ответника по първоначалния иск и който се съединява за общо разглеждане с първоначалния иск в образуваното производство. С насрещния иск, ответникът търси самостоятелна защита срещу ищеца, поради което и този иск има самостоятелно съществуване, дори и производството по първоначалния иск да бъде прекратено на различни основания.

С предявения насрещен иск в настоящото производство, „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен е посочило, че с ответника е сключен договор за партньорство от 09.04.2008 г. по оперативна програма „Развитие на човешки ресурси 2007-2013 г.“, като ЕТ „**“ – гр. Плевен в качеството си на водеща организация е възложило на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен в качеството му на партньор по договора извършването на обучение на заети лица за придобиване, съответно на компютърни умения – 6 лица, за придобиване на езикови умения – 14 лица, за придобиване на професия „Машинен оператор“, специалност „Машини и съоръжения по заваряване“, степен на правоспособност „Ръчно електродъгово заваряване с обмазани електроди“ и с правоспособност „Заварчик на листов материал“ – съответно 9 бр. лица и 6 бр. лица. Ищецът по насрещния иск е посочил, че след завършване на обучението, негово задължение е било издаването на необходимите документи за придобита квалификация, като от своя страна, ответникът е следвало да заплати, съгласно одобрения проект хонорарите на преподавателите, застраховащи на обучаващите се и други разходи общо в размер на 11306,20 лв. Преди започване на обучението на заетите лица е сключен с ответника и договор за наем от 07.05.2008 г., съгласно който „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен в качеството му на наемодател е предоставило на ответника ЕТ „**“ – гр. Плевен за ползване учебна зала № 220, намираща се в гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 23, два пъти седмично по три учебни часа, срещу наемна цена от 12 лв. за учебен час. Ищецът по насрещния иск е посочил, че всички обучения са извършени коректно по сключения договор за партньорство, като разходите за обучението са поети от ищеца, а ответника въпреки многобройните покани не е заплатил всички разходи за обучение и за консумативи. От общо дължимата сума в размер на 11306,20 лв., ответникът е заплатил сума в размер на 612 лв. – наем за наетата зала за месец юли и месец август 2008 г., като остава дължима сума в размер на 10694 лв. по сключения договор за партньорство. Същевременно, въз основа на изпълнение по договора за партньорство, на ответника са му изплатени по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.“ суми в размер на 48662,99 лв.

В хода на процеса е представен писмен отговор от ответника по насрещния иск ЕТ „**“ – гр. Плевен. С определение на ПлРС от 12.03.2014 г. е приет за разглеждане предявения насрещен иск с правно осн. чл.79 ал.1 от ЗЗД.

За изясняване на делото от фактическа страна по предявения насрещен иск са събрани писмени и гласни доказателства, както и са изготвени заключения по назначени съдебно-икономическа и съдебно-графологически експертизи във връзка с представените от ответника 4 бр. РКО, издадени в периода 05.01.2009-12.06.2009 г. за извършени плащания от негова страна за сума в размер общо на 12550,43 лв.

От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза във връзка с поставените задачи, дали са заприходени и получени сумите в счетоводството на ищеца по насрещния иск, въз основа на представените 4 бр. РКО от страна на ответника по насрещния иск, се установява, че в счетоводството на ЕТ „**“ – гр. Плевен е отразена по счетоводни сметки сума в размер на 12550,43 лв., като изплатени на управителя на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен, към онзи момент – Д.М.. Горепосочената сума по РКО № 4/05.01.2009 г., РКО № 213/08.06.2009, РКО № 10/12.01.2009 г. и РКО № 264/12.06.2009 г. общо в размер на 12550,43 лв. е отразена по счетоводните сметки на ЕТ – сметка 501 „Каса“ и по сметка 498. Същевременно, от прегледаната касова книга за периода 01.01.2009-31.12.2009 г. в счетоводството на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен не са отразени касовите ордери на обща стойност 12550,43 лв.

В хода на съдебното дирене пред РС от страна на ищеца по предявения насрещен иск са оспорени представените общо 4 бр. РКО за извършени плащания от страна на ЕТ по процесния договор за партньорство, като са допуснати и назначени единична и тройна съдебно-графически експертизи, като първоначално изготвената единична съдебно-графическа експертиза от вещото лице Г.Н.Г. не е приета от съда в съдебно заседание на 12.06.2014 г. с указание при изготвяне на заключението, вещото лице да ползва сравнителен материал, освен като образец от подписа в различни документи, и подписи, положени лично от лицето Д.М.Ц.. Изготвена е нова единична съдебно-графическа експертиза от вещото лице Г.Г., от чието заключение се установява, че в РКО № 4/05.01.2009 г. и РКО № 10/12.01.2009 г. подписите са положени от лицето Д.М.Ц. за „получил сумата“. В РКО № 213/08.06.2009 г. и РКО № 264/12.06.2009 г. подписите за „получил сумата“ не са положени от лицето Д.М.Ц.. В този смисъл е и заключението по назначената тройна съдебно-графическа експертиза, което е идентично със заключението по единичната съдебно-графическа експертиза.

Въз основа на многобройните събрани по делото доказателства и заключения по назначените съдебни експертизи, РС е направил своите правни изводи, като е приел, че предявения насрещен иск е частично основателен до размер на сумата от 3586,17 лв. РС е възприел заключенията на назначените единична и тройна съдебно-графически експертизи, като е приел, че по двата броя РКО, на които подписите не са положени от управителя на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен - РКО № 213/08.06.2009 г. и РКО № 264/12.06.2009 г. сумите, отразени в същите не са получени от „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен. Доколкото ищецът по насрещния иск е признал частично плащане по договор за партньорство в размер на 612 лв., то неизпълнената част от задължението на ответния ЕТ е в размер на 3586,17 лв. Въз основа на заключенията на горепосочените експертизи, РС е приел, че ответника ЕТ „**“ – гр. Плевен е изпълнил частично задължението си по договора, като е заплатил сума в размер на 7108,03 лв. по издадените РКО № 4/05.01.2009 г. и РКО № 10/12.01.2009 г., на които документи подписите са положени от управителя Д.М..

Правилни са изводите на РС, че е неоснователно възражението на ответника по насрещния иск за изтекла погасителна давност, тъй като в самия договор за партньорство е уговорено поетапно заплащане на съответна сума, след представяне на набор от документи, като погасителната давност следва да тече от датата на падежа по всяко едно уговорено плащане.

Действително, процесните ордери не са осчетоводени при ищеца по насрещния иск, но с оглед обстоятелството, че се касае за счетоводни документи, носещи подписа на управителя на дружеството към онзи момент – Д.М., както и с оглед обстоятелството, че същото дружество не е водило редовно счетоводството си /тъй като има данни за осчетоводяване без съответен документ, както е приел РС/, следва да се приеме, че горепосочената сума по два от ордерите в размер на 7108,03 лв. е получена фактически от дружеството – ищец по насрещния иск.

Пред въззивната инстанция от страна на въззивника ЕТ „**“ – гр. Плевен е представено заверено копие на РКО със същия № 213 от дата 05.06.2009 г., но за сума в размер на 5036,40 лв., ведно с искане за плащане № 2 по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.“ във връзка с твърдението на въззивника, че тази сума е заплатена на ищеца по насрещния иск. Въззивната инстанция счита, че така представения РКО не води до промяна на правните изводи на първоинстанционния съд, тъй като се установява, че издаден РКО със същия номер – 213, но с по-късна дата – 08.06.2009 г. за сума в размер на 5046,40 лв. е осчетоводен при ЕТ, съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, както и на този ордер не е положен подписа от управителя на „РЕГИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ“ ООД – гр. Плевен – Д.М.Ц..

Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено решението на ПлРС в обжалваната му част по предявения насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД.

При този изход на делото, разноските за страните следва да останат така, както са направени.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение № 1853/04.12.2014 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 6924/2013 г. по описа на същия съд в частта му, в която на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД ЕТ «*****», ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.***** **, представлявана от управителя П.И.В. е осъден да заплати на «Регионален център за професионална квалификация» ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Димитър Константинов №23, офис 218 и 219, с управител Е.П.Д., сумата от 3 586,17 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за партньорство от 09.04.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещния иск – 07.02.2014 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 10 694,00 лева е отхвърлен предявения насрещен иск, като неоснователен.

В необжалваната си част, горепосоченото решение на Плевенски районен съд е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: