№ 474
гр. Плевен, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Десислава В. Мачорска
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430201255 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ВТ-007636 от 09.06.2025 година на ***
на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със
седалище – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) на „***“ АД, със седалище и адрес на управление в град София,
ЕИК*** е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено на 03.02.2025г. в гр. Плевен
административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят – „***“ АД, със седалище и адрес на управление в град
София, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба
до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от
ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В депозираната
жалба против обжалваното наказателно постановление е релевирано
опласване за допуснати нарушения в хода на административно-наказателното
прозиводство пред наказващия орган нарушения, както на материалния, така и
процесуалния закон. В представеното по делото писмено становище с вх.
№27857/05.09.2025г. от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.
М. от САК са изложени слредните основни аргументи във връзка с подадената
1
жалба: 1.)Договорът за допълнителни услуги е напълно отделен договор от
договора за заем; 2.)Договорът за допълнителни услуги се сключва след
изрично изразеното писмено желание на клиента, има различно основание от
Договора за заем и разходите/цената по договора за допълнителни услуги по
никакъв начин не са свързвани с разходите по договора за заем, а са основани
на отделно желание от клиента, който е преценил своите възможности и
потребности, т. е. услугата по пакет „***" е допълнителна, предоставяна въз
основа на отделното искане от клиента и въз основа на договор, различен от
договора за заем, срещу отделна цена, като клиента предварително е имал
възможност за преценка дали да поиска такава услуга или не. Моли съда
дапостанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно
постановление № ВТ-007636 от 09.06.2025 година на *** на териториален
отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище – гр.
Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите
поради неправилно приложение на материалния закон, а алтернативно -
поради „маловажност“ на случая. Прави възражение за прекомерност на
евентуално поискано юрисконсултско възнаграждение като счита, че същото
не би следвало да надвишава минимално предвидения от законодателя размер
от 80,00 лева.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание. Постъпило е
писмено становище с вх. № Ц-03-8160/21.07г. от процесуалния представител
на КЗП – ст. юрк. Л. П., в която са изложени подробни доводи в подкрепа на
твърдението, че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана
по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
007636/16.04.2025г. от актосъставителя С. Н. Н. - главен инспектор при КЗП -
Плевен, в присъствието на свидетеля Р. И. К., който е бил съставен е в
отсъствие на представител на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК ***, след надлежно
връчена покана (л.37-39 от делото). В АУАН е отразено, че същият е издаден
във връзка с извършена проверка на 05.02.2025 г. в офис за кредити в гр.
Плевен, ул. „***“ № ***, в резултат на която е съставен Констативен протокол
№ К-2770914/05.02.25г. Проверката е била извършена въз основа на Заповед
№ 1276/04.02.25г. на Председателя на КЗП по спазване изискванията на
2
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и при
осъществяването и са били изискани и представени 2 броя договори за
потребителски кредит, а именно: 1.) Договор за заем *** № 9072-
00212912/03.02.25г. за 4 000,00 лв. със срок 18 месеца; фиксиран лихвен
процент 40,48%; ГПР 48,90%; вноска 300,09 лв. и обща сума за погасяване 5
401,62 лева. Проверяващите констатирали, че на същата дата е подписан и
договор за допълнителни услуги към заем *** № 9072-00212912/03.02.25г. за
пакет от допълнителни услуги „***“ със срок 18 месеца и вноска 376,96 лв.
Към договора за кредит са приложени общи условия от 16.12.24г.; искане за
заем от 03.02.25г.; искане за допълнителни услуги от 03.02.25г.; СЕФ от
03.02.25г.; тарифа за допълнителни услуги; погасителен план; график на
плащания; декларации и 2.) Договор за заем *** № 9072-00213153/04.02.25г.,
който е подписан на 05.02.25г. за 600,00 лв. със срок 8 месеца; фиксиран
лихвен процент 40,49%; ГПР 48,90%; вноска 86,83 лв. и обща сума за
погасяване 694,64 лема. Проверяващите констатирали, че на същата дата –
05.02.25г. е подписан и договор за допълнителни услуги към заем *** № 9072-
00213153/04.02.25г. за пакет от допълнителни услуги „***“ със срок 8 месеца
и вноска 61,66 лв. Към договора за кредит са приложени общи условия от
16.12.24г.; искане за заем от 04.02.25г.; искане за допълнителни услуги от
04.02.25г.; СЕФ от 04.02.25г.; тарифа за допълнителни услуги; погасителен
план; график на плащания; декларации.
Със съставения въз основа натака извършената проверка КП било
наредено да се представят на 11.02.25г. следните документи и информация:
1. Бланка на типов договор за потребителски кредит и за
допълнителни услуги;
2. Информация за общ брой сключени договори за потребителски
кредит в офиса за периода м.03.24г.-м.02.25г. с разбивка: брой с допълнителни
услуги и брой без допълнителни услуги;
3. Информация включен ли е размерът на възнаграждението за
допълнителни услуги в ГПР по описаните и приложени към КП 2 броя
договори.
На 11.02.25г. на ел. поща ******@***.** било представено становище и
бланки на типов договор. Документите са заведени с Вх.№ ВТ-03-23/11.02.25г.
В становището била предоставена обща информация, че „ГПР е изчислен
съгласно изискванията на ЗПК и приложимите текстове на закона според глава
Пета от Закона за потребителския кредит“. По отношение на изисканата
справка за сключени договори с допълнителни и без допълнителни услуги,
дружеството не изготвяло такива справки и не поддържало такава база данни.
На 12.02.25г. била изпратена покана с Изх.№ ВТ-03-33, в която е
пояснено на кредитора, че договорите се генерират и сключват чрез софтуерна
програма и няма пречка да се изготви справка за общ брой договори с
3
разбивка с допълнителна услуга и без допълнителна услуга по зададения
период и било наредено в срок до 24.02.25г. да предостави в КЗП Плевен:
1.) Ясна и категорична информация включен ли е размерът на
възнаграждението за допълнителна услуга – пакет „***“ в годишния процент
на разходите /ГПР/ по договор за заем *** 9072-00212912/03.02.25г. и договор
за заем *** 9072-00213153/04.02.25г. и 2.) Информация за общ брой
сключени договори в офиса в гр. Плевен за периода м.06.24г. – м.02.25г. с
разбивка: брой договори с включена допълнителна услуга и брой договори без
допълнителна услуга.
На 25.02.25г. на ел. поща било получено становище, което е заведено с
Вх.№ ВТ-03-33. В същото отново била предоставя обща информация за ГПР,
а именно „ГПР е изчислен в договорите за заем съгласно изискванията на ЗПК
и приложимите текстове на закона според глава Пета от Закона за
потребителския кредит, поради което в ГПР влизат всички разходи към заема,
описани в договори за заем № 9072-00212912/03.02.25г. и № 9072-
00213153/04.02.25г. По отношение на изисканата справка за сключени
договори с допълнителни и без допълнителни услуги, в становището се
предоставя следната информация: „Всички договори в този офис се сключват
присъствено, поради което не се събира и не се обработва информация, която
да позволи лесното изготвяне на такава справка. Дружеството не разполага с
възможност да отдели трудов ресурс, който да обработи информацията и да
изготви база данни, нито пък е в състояние да назначи софтуерни
специалисти, които да изготвят исканите справки...“.
След преглед на предоставените документи, проверяващите установили
следното:
Съгласно Договор за заем *** № 9072-00212912/03.02.25г. между „***“
АД и потребителя е сключен договор за кредит в размер на 4 000,00 лв. със
срок 18 месеца; фиксиран лихвен процент 40,48%; ГПР 48,90%; вноска 300,09
лв.; обща сума за погасяване 5 401,62 лв. В погасителния план към договора са
описани 18 вноски по 300,09 лв. с падежна дата: 20-то число. На същата дата е
подписан и договор за допълнителни услуги към заем *** № 9072-
00212912/03.02.25г. за пакет от допълнителни услуги „***“ със срок 18 месеца
и вноска 376,96 лв. т.е. обща сума за допълнителна услуга – 6 785,28 лева.
Съгласно график на плащанията към договори за заем и услуги *** № 9072-
00212912 потребителят дължи на 20-то число вноска в размер на 300,09 лв.
плюс вноска за услуги 376,96 лв. или общо 18 вноски х 677,05 лв. от 20 март
2025г. до 20 август 2026г. т.е. обща дължима сума 12 186,90 лева.
Установявили също така въз основа на договор за допълнителни услуги към
заем *** № 9072-00212912/03.02.25г. и график на плащанията към договори за
заем и услуги *** № 9072-00212912, че дължимата сума за допълнителната
услуга – пакет „***“ 6 785,28 лв. представлява около 170% от размера на
предоставения кредит, т.е. надвишава размера на отпуснатия кредит и даже
надвишава размера на общо дължимата сума по кредита – 5 401,62 лева. От
представената информация в становище с Вх.№ ВТ-03-33/25.02.25г. изяснили,
4
че разходите за допълнителна услуга – пакет „***“ не са включени в ГПР, тъй
като не са посочени /включени/ в договора за паричен заем, а освен това,
размерът на възнаграждението за допълнителна услуга надвишава размера на
отпуснатия кредит, както и размера на общо дължимата сума по кредита,
което доказва, че тази сума не е включена в ГПР.
Проверяващите достигнали да законосъобразния и единствено
възможен извод, че в конкретния случай, сключеният договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, според който договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
него не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви
компоненти. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност- 48,90 %. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Достигнали и до извода, че посоченият ГПР е и неверен. В
конкретния случай към договора за кредит е сключен и договор за
допълнителна услуга – пакет „***“, която се изразява в: 1. Посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските
от името и за сметка на клиента по банковата сметка на *** АД; 3. Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5.
Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. За
предоставянето на тази допълнителна услуга кредитополучателят дължал
заплащане в размер на 6 785,28 лв., която сума представлявала около 170% от
размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на
договора, т. е на практика това възнаграждение представлявало втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.
Ако тази сума е била включена в годишния процент на разходите, то заедно с
фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Горната фактическа обстановка е изложена в съставения АУАН №007636
о 16.04.2025г. като така описаното нарушение е квалифицирано като такова по
чл. 11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит. След неговото съставяне,
АУАН бил изпратен за връчване - и връчен, по реда на чл.43 ал.4 ЗАНН.
Описаната по - горе фактическа обстановка и правна квалификация били
възприети изцяло от административно-наказващият орган, а направените
възражения с вх. № ВТ-03-419/22.05.2025г. в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
против съставения АУАН били преценени като неоснователни. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ АД-СОФИЯ,
ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди)
5
лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за
извършено нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
Наказателното постановление - издадено, от компетентни лица (по арг. на
представените по делото Заповеди №№ 358ЛС/22.04.2015г. и
1137/29.01.2025г.). Служебната проверка за законосъобразност на
административно-наказателното производство не разкрива пороци при
неговото провеждане, поради което съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, се явява формално законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите С. Н. Н. и Р. И. К., както и приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелите Н. и К., съдът преценява като непредубедени, добросъвестни,
подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Същите изцяло кореспондират с представените по делото
писмени доказателства и по- конкретно - Наказателно постановление №ВТ-
007636 от 09.06.2025г., Известие за доставяне, Придружително писмо с вх.
№ВТ-03-419/11.06.2025г. и обратна разписка, Становище от Ц.Х.Х. – *** ТО
Велико Търново към КЗП, Възражение от *** АД, Доклад от С. Н. Н.,
Заключение по Възражение в вх.№ВТ-03-419/22.05.2025г., Акт
№007636/16.04.2025г., известие за доставяне, Покана с изх.№ВТ-03-
033/25.03.2025г. и обратна разписка, Заповед №2991/20.03.2025г., Писмо с изх.
№ВТ-02-47/14.05.2025г. Писмо с изх.№ВТ-02-47/16.04.2025г., заверено копие
на плик за писмо – 2 броя, извлечение от протокол, становище с изх.
№03192/11.02.2025г. от *** АД, Констативен протокол
№К2770914/05.02.2025г., Заповед №1276/04.02.2025г., Стандартен европейски
формуляр за представяне на информация за потребителски кредит, Договор за
заем *** №9072-00213153/04.02.2025г., Погасителен план към договор за заем
*** №9072-00213153, Договор за допълнителни услуги към кредит ***
№9072-00213153, тарифа за допълни услуги, Общи условия към договор за
заем *** от дата 16.12.2024г., График на плащанията към договор за заем ***
№9072-00213153, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, Искане за заем *** №9072-
00213153/04.02.2025г., Искане за допълнителни услуги към заем ***
/04.02.2025г., Декларация по чл42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Декларация – съгласие за
обработване на лични данни, Договор за заем *** №9072-
00212912/03.02.2025г., Погасителен план към договор за заем *** №9072-
00212912, Договор за допълнителни услуги към заем *** №9072-00212912,
Тарифа за допълнителни услуги, Общи условия към договор за заем, График
на плащанията към договор за заем и услуги *** №9072-00212912, Искане за
заем *** №9072-00212912/03.02.2025г., Искане за допълнителни услуги към
заем *** №9072-00212912/03.02.2025г., Стандартен европейски формуляр за
представяне на информация за потребителски кредит, Декларация по чл.42,
ал.2, т.2 от ЗМИП, Декларация – съгласие за обработване на лични данни,
6
Тарифа за допълнителни услуги към заем ***, Тарифа за допълнителни услуги
към заем *** onlain, Заповед №358 ЛС/22.04.2015г., Заповед
№1137/29.01.2025г., товарителница. От анализа на ангажираните по делото
доказателства се установява по убедителен начин изложената в АУАН и
възпроизведена в обжалваното НП фактическа обстановка.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на наказващият
орган, според които предвид цитираните правни норми е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. Безспорно в конкретния случай е посочено, че ГПР
е 48, 90 %, без обаче в договора да се посочи по какъв начин е формиран ГПР.
Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се
явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да
е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С цел пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съгласно §1, т.1
от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и, които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая е установено, че в ГПР не са включени
допълнителните разходи по кредита – цената на допълнителната услуга пакет
„***“, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение, извън
7
уговорената възнаградителна лихва 40,48% и на скрити проценти от ГПР. С
посочените договорки кредиторът е постигнал заобикаляне на императивни
правни норми. Невключването на размера на възнаграждението за закупена
допълнителна услуга - пакет „***“ в ГПР по кредита, при условие, че е
дължимо на кредитора и е включено в график на плащанията към договора,
води до това, че има разлика между формално посочения и действително
прилаГ.я размер. Поради това, посоченият в договора ГПР - 48.90 % е неточен
и заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за
предоставяне на допълнителна услуга – 6 785,28 лв. , следва да се включи в
ГПР, съобразно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Именно затова в посочената величина – ГПР, следва по ясен и
разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и, които са пряко свързани с кредитното му
правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 48.90 % не отговаря на
разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва
възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга.
С оглед изложените п оделото фактически и правни съображения,
настоящият съдебен састъв намира, че жалбоподателят е осъществил, както о
т обективна, така и отсубективна страна състава на нарушението за което е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган
правилно е издирил и наложи съответната санкционна разпоредба, съдържаща
се в чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, която предвижда
административна санкция - в размер от 3000 до 8000 лева и след като е
съобразил, че в настоящата хипотеза се касае за нарушение, което е извършено
за първи път, правилно нейният размер е определен в минимално предвидения
от законодателя размер от 3000 лева. Случаят не е „маловажен“, тъй като
обществената му опасност е типична за нарушение по 11, ал.1, т.10 от ЗПК, а
наред с това, както правилно е отбелязано в обжалваното НП - търговецът
стопанисва обекти на територията на цялата страна, т.е. обхвата на засягане на
обществените отношения, е значителен.
Крайният извод на съда е, че обжалваното Наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което - следва да бъде потвърдено.
При този изход на административно-наказателното производство и в
съответствие с отправено искане от страна на административнонаказващия
орган, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че поисканият размер – 150,00 лева - не съответства на неголямата
фактическата и правна сложност на случая; напротив, съответно на същите, се
явява възнаграждение в размер на 100,00 лева. Ето защо и на основание
чл.63д ал.5 вр.ал.4 ЗАНН вр.чл.27е НЗПП и чл.143 ал.3 АПК, следва да бъде
осъдено „***“ АД, със седалище и адрес на управление в град София, ЕИК***
8
да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната
сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение по АНД №1255/2025г. по описа на РС-Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на осн. 63, ал.2, т.5 от
ЗАНН Наказателно постановление № ВТ-007636 от 09.06.2025 година на ***
на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със
седалище – гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) на „***“ АД, със седалище и адрес на управление в град София,
ЕИК*** е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за извършено на 03.02.2025г. в гр. Плевен
административно нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 5 вр.ал. 4 ЗАНН вр.чл. 27е
НЗПП и чл. 143, ал. 3 АПК, „***“ АД, със седалище и адрес на управление в
град София, ЕИК*** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ паричната сума в размер на 100 лв. (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД № 1255/2025 г. по
описа на РС-Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9