Определение по дело №551/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 674
Дата: 26 септември 2019 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000551
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, № 674./26.09.2019 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 551/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И., чрез адв. Г.А. против решение № 344 от 22.04.2019 г., постановено по т. д. 281/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено съществуването на вземането на „Агрофарм-н“ ООД в размер на 219 078.24 лева, представляваща сума по Споразумение от 28.11.2016 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4 685.84 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 571 от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 677/2017 г. по описа на Варненския районен съд.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите навеждат доводи, че от осчетоводяването на фактурите не следва извод за приемане на всички описани в тях стоки. За неправилни намират изводите по приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Считат за преклудирано представянето на доказателства и формулирането на въпроси към експертизата предвид осъществяването им след изтичане на срока за подаване на допълнителната искова молба. Намират за неустановено точното количество на неплатените препарати. Посочват, че са подписали допълнителното споразумение от 22.05.2015 г. на 17.06.2015 г.. Позовавайки се на съдебна практика намират, че представеният договор има характер на частен документ, датата на който подлежи на доказване. Излагат доводи за погасяване по давност на вземанията по фактура № ********** от 08.06.2010 г. – 158 700.86 лева и фактура № ********** от 08.06.2010 г. – 21 294 лева. Посочват, че споразумението от 17.10.2014 г. е антидатирано. Като признание на задължението считат, че би могло да се приеме споразумението от 17.06.2015 г., което обаче било подписано след изтичане на погасителната давност. В продължение на горното, излагат аргументи за липсата на прекъсване на давността. Сочат, че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за изтекъл на 02.12.2017 г. /преди депозиране на установителния иск на 23.02.2018 г./. Молят за отмяна на обжалваното решение. Претендират разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Агрофарм-н“ ООД, чрез адв. Д.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За правилен намира извода на съда за липсата на противопоставяне от страна на дружеството и приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, предвид осчетоводяването на фактурите и използването на данъчен кредит. Преклузията по търговски спорове сочи за настъпваща едва в първото съдебно заседание. За недоказани от ответниците намира твърдяните от тях обстоятелства във връзка с антидатирането на представените споразумения. Сочат, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството в о. с. з. на …....……2019 г. от ...……часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.       

 

 

                                                                                   2.