№ 89
гр. Сливница, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20251890100184 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1263/28.02.2025 г. по описа на РС – Сливница, подадена от
И. М. В., ЕГН ********** и А. Х. Й., гражданин на Т., роден на ********** г. в гр. Г., с
която молителите заявяват, че са съпрузи от 20.12.2018 г., но желаят бракът им да бъде
прекратен по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите за това, като съдът утвърди
постигнатото между тях и представено по делото споразумение по чл. 51 СК.
Към молбата са приложени Удостоверение за сключен граждански брак №
********** от 20.12.2018 г., издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 3290
от 20.12.2018 г., съставен от ДЛГС при Столична община, р-н „Сердика“, два броя
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние за молителите,
статистически сведения за съпрузите, както и вносна бележка за платена държавна такса.
В съдебното заседание молителите В. и Й., редовно призовани, не се явяват, но се
представляват съответно от адв. С.М. и адв. Л. Д., снабдени с пълномощни с нотариална
заверка на подписите на положилите ги лица, в които е обективирано и съдържанието на
споразумението по чл. 51 СК, и волята на молителите бракът им да бъде прекратен по
взаимно съгласие. От името на доверителите си процесуалните представители молят съда да
утвърди постигнатото споразумение по чл. 51 СК, като заявяват, че същите не желаят
предоставяне на възможност за помирение, както и медиация, или други способи за
доброволно уреждане на отношенията помежду им.
Районен съд – Сливница, като съобрази представената молба и събраните в хода на
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Бракът между молителите И. М. В., ЕГН ********** и А. Х. Й., гражданин на Т.,
роден на ********** г. в гр. Г., е сключен на 20.12.2018 г. в гр. С., видно от Удостоверение за
сключен граждански брак № ********** от 20.12.2018 г., издадено въз основа на Акт за
сключен граждански брак № 3290 от 20.12.2018 г., съставен от ДЛГС при Столична община,
р-н „Сердика“, обл. С..
1
От брака си молителите нямат родени или осиновени малолетни или непълнолетни
деца.
Молителите нямат придобито по време на брака недвижимо имуществото, като
семейното жилище, находящо се в Г., 66571 Е., ул. „Б.“ №17, е собственост на трето лице и
се ползва въз основа на наемно правоотношение, като след прекратяването на брака,
жилището ще продължи да се ползва от съпруга А. Х. Й., като съпругата И. М. В. го е
напуснала и няма никакви претенции относно ползването му
От представените по делото декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние се установява, че молителите не притежават недвижими имоти в режим на
СИО.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, като подадена от процесуално
легитимирани лица, до компетентен да се произнесе по нея съд, като е съпроводена и от
споразумение по чл. 51 СК, подписано от молителите.
Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото страните и в
споразумението, и в проведеното открито съдебно заседание заявяват своето сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. Същевременно съдът намира, че представеното от
молителите споразумение отговаря на формалните и съдържателни изисквания по чл. 51, ал.
1 СК, а обективираните в него клаузи не противоречат на закона и добрите нрави, като в
него са уредени всички лични и имуществени отношения по начин, изключващ бъдещи
спорове.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на
40,00 (четиридесет) лева, част от която, а именно държавна такса в размер на 25,00 лв., е
била заплатена при образуване на делото, с оглед което молителите следва да заплатят
остатъка в размер на 15,00 лв., която сума е дължима от двамата молители поравно (съгласно
уговореното и в споразумението).
Воден от горното, както и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 20.12.2018 г. в гр. С., обл. С.,
между И. М. В., ЕГН ********** и А. Х. Й., гражданин на Т., роден на ********** г. в гр. Г.,
с Акт за сключен граждански брак № 3290 от 20.12.2018 г., съставен от ДЛГС при Столична
община, р-н „Сердика“, обл. Софийска, поради СЕРИОЗНО И НЕПОКОЛЕБИМО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение по чл. 51 СК, както
следва:
1. Двете страни заявяват, че са съгласни да се прекрати бракът им по взаимно
съгласие на основание чл. 50 от Семейния кодекс, без да се издирват мотивите за
прекратяването му.
2. Съпрузите нямат родени от брака си деца, които не са навършили пълнолетие към
момента на подписване на настоящото споразумение за развод.
3. И. М. В. и А. Х. Й. не си дължат издръжка един на друг след прекратяване на
брака им.
4. Семейното жилище на съпрузите, находящо се в Г., 66571 Е., ул. „Б.“ №17, е
2
собственост на трето лице и се ползва въз основа на наемно правоотношение. След
прекратяването на брака, жилището ще продължи да се ползва от съпруга А. Х. Й., като
съпругата И. М. В., заявява, че го е напуснала и няма никакви претенции относно
ползването му.
5. Двамата съпрузи заявяват, че по време на брака не са придобили недвижими
имоти, които да подлежат на подялба.
6. Двамата съпрузи декларират, че нямат придобити по време на брака движими
вещи на значителна стойност, които да подлежат на подялба.
7. Движимите вещи за ежедневно потребление, придобити по време на брака от
двамата съпрузи са разпределени помежду им доброволно, като същите заявяват, че за в
бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг досежно тези движими вещи.
8. Съпругата И. М. В. не е променяла фамилното си име при сключване на брака.
9. Всички разноски, свързани със съдебното производство по прекратяването на
брака, се поемат по равно от двете страни.
С настоящото споразумение страните уреждат напълно и окончателно всички свои
лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им и за в бъдеще
никоя от тях няма да има каквито и да са претенции една към друга.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителите И. М. В., ЕГН ********** и А.
Х. Й., гражданин на Т., роден на ********** г. в гр. Г., да заплатят в полза на държавата по
сметка на Районен съд – Сливница, държавна такса в размер на по още 7,50 (седем и
петдесет) лева, дължима от всеки един от двамата молители.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3