№ 863
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217958 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от застрахователно дружество „Б.И.” АД, ЕИК ***, с адрес гр.
София, бул. „***” № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез адв. М.И. Г., против
наказателно постановление № Р-10-499/16.09.2020 г., издадено от заместник-председателя
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. За същото на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2,
предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лв.
В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Оспорва се фактът на извършване на нарушението в условията
на повторност и се твърди, че с налагането на санкция за повторно нарушение правото на
защита на дружеството е нарушено. Оспорва се дадената от актосъставителя и наказващия
орган правна квалификация на нарушението и посочената дата на извършването му.
Относно наложеното административно наказание се поддържа, че не съответства на
тежестта и характера на нарушението, доколкото не са налице отегчващи отговорността
обстоятелства. Поддържа се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По
изложените съображения в съвкупност се прави искане НП да бъде отменено, алтернативно
наложената имуществена санкция да бъде преквалифицирана в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1
КЗ и да бъде индивидуализирана в минимален размер.
За проведеното на 28.02.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. ЗД „Б.И.” АД не изпраща процесуален представител, а КФН се представлява от
юрк. Л., която в дадения ход по същество пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Претендира присъждане в полза на КФН на юрисконсултско
възнаграждение. Депозира писмени бележки.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
1
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
В КФН, управление „Застрахователен надзор“, постъпила жалба вх. № 91-02-
690/02.07.2020 г. от потребител - Г.К.С., в която се съдържали оплаквания относно забавено
изплащане на обезщетение по предявена пред ЗД „Б.И.“ АД претенция, заведена на
основание договор за застраховка „каско“ на МПС.
С оглед извършване проверка по случая, свидетелката С.А., старши експерт в отдел
„Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен
надзор“ на КФН, изискала от ЗД „Б.И.“ АД писмено становище, ведно със заверени копия от
цялата документация, съдържаща се в преписката по претенцията.
След постъпване отговора на застрахователя в КФН на 13.07.2020 г. и на 22.07.2020 г.,
заедно с изисканите доказателства, се констатирало, че на 14.12.2019 г. пред ЗД „Б.И.“ АД
била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в следствие на
подадено от Г.К.С. уведомление за щета. Преписката била образувана по повод настъпило
застрахователно събитие - ПТП, в резултат на което били причинени вреди на лек
автомобил „***“, ДК № ***, собственост на С.. Завеждането на претенцията било
удостоверено с № ********** на основание договор за имуществена застраховка „каско“ на
МПС, обективиран в застрахователна полица № Е19990009563.
Писмените доказателства, необходими за установяване основанието и размера на
претенцията, били представени на датата на завеждане на претенцията - 14.12.2019 г., и бил
извършен оглед на увреденото МПС. На 17.12.2019 г.била заплатена последната вноска от
застрахователната премия и на ЗД „Б.И.“ АД били представени протокол за ПТП и
удостоверение за банкова сметка. На 21.02.2020 г. бил извършен допълнителен оглед на
автомобила и след този момент от страна на ЗД „Б.И.“ АД не били изисквани допълнителни
доказателства. Застрахователно обезщетение в размер на 2 449, 44 лв. било изпратено по
банкова сметка на Г.К.С. на 07.07.2020 г.
След като се запознала с предоставените от ЗД „Б.И.” АД материали, съобразявайки
гореизложените обстоятелства, свид. А. приела, че като не е изпълнило задължението си по
чл. 108, ал. 1 КЗ - в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106 КЗ относно основанието и размера на претенцията, да се произнесе по един от
посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ начини - като определи и изплати размер на
обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано да откаже плащане, на 11.04.2020 г.
в гр. София дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. При
определяне датата на извършване на нарушението, свид. А. взела предвид разпоредбите на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г.
На 18.08.2020 г., в присъствието на упълномощен представител на ЗД „Б.И.” АД и
двама свидетели, А. съставила АУАН № Р-06-579/18.08.2020 г., в който описала времето,
мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението, квалифицирайки го като извършено при условията на
повторност, предвид извършването му в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-
10-822/17.09.2019 г., в сила от 22.02.2020 г., с което на ЗД „Б.И.“ АД е наложена
имуществена санкция за същото по вид нарушение, отново извършено в условията на
повторност, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на
2
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648,
ал. 1 КЗ, му наложил имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката С.А., и писмени - разменената между ЗД „Б.И.”
АД и КФН кореспонденция; жалба от Г.К.С. до КФН; преписката по процесната щета;
заповед № З-157/28.07.2020 г.; заверени копия от НП № Р-10-822/17.09.2019 г. и от решение
от 23.02.2020 г. по НАХД № 16628/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и
писмени доказателства и доказателствените средства за обективни, кореспондиращи
помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.
Посредством показанията на свидетелката А. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка и направените фактически констатации. Депозираното от нея е
последователно, логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и
съставянето на АУАН, поради което съдът го кредитира.
Показанията на свидетелката в пълна степен кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства, посредством които се изясняват обстоятелствата по подаване на
жалбата в КФН, по настъпване на застрахователното събитие, завеждането на щетата,
представянето на относимите доказателства и момента на изплащане на застрахователното
обезщетение.
Материалната компетентност на А. по съставяне на актове за установяване на
извършени административни нарушения по КЗ следва от приложената заповед на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, а
компетентността на административнонаказващия орган следва по силата на закона,
съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 2 КЗ.
От приложените към административнонаказателната преписка копия от НП № Р-10-
822/17.09.2019 г. и от решение от 23.02.2020 г. по НАХД № 16628/2019 г. по описа на СРС,
НО, 98-ми състав, в сила от 22.02.2020 г., се установяват фактът на издаване на цитираното
НП, санкционираното лице, нарушението, за което е издадено, и моментът на влизането му в
сила - 22.02.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и
връчването им на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.
АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и времето на
извършването му, и посочване на правната му квалификация. Обстоятелствата при
извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се
изразява. Налице е съответствие между фактическото описание и правната квалификация.
Доколкото фактът на повторността е относим и се установява във връзка с определяне
размера на наказанието и не е част от фактическата обстановка по установяване на
нарушението, не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че не е посочен от
актосъставителя при съставянето на АУАН. Правото на защита на санкционираното лице не
е нарушено. Възражението в съответната насока не се споделя.
От приложените заверени копия от НП № Р-10-822/17.09.2019 г. и от решение от
23.02.2020 г. по НАХД № 16628/2019 г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, е видно, че
нарушението, предмет на НП № Р-10-822/17.09.2019 г., е с правна квалификация по чл. 108,
ал. 1 КЗ, предвид което наличието на „повторност” по смисъла на § 1, т. 51 КЗ,
3
действително се констатира.
Неоснователно е и възражението за неправилното квалифициране на нарушението,
доколкото предвиденият в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по
претенция, свързана със задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението да определи и изплати,
респективно да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, в срок от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Последното следва по
аргумент от разпоредбата на чл. 108, ал. 3 КЗ, според която срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ се
прилага само в случаите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ. В
процесната хипотеза всички доказателства по чл. 106 КЗ са били представени, поради което
законосъобразно е приложен съставът на чл. 108 КЗ.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Срокът от петнадесет работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в чл. 108,
ал. 1 КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е представило всички
доказателства по чл. 106 КЗ относно основанието и размера на претенцията, което в
процесната хипотеза е станало на 21.02.2020 г. Следователно предвиденият в разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е следвало
да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, алтернативно
мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече от тази дата. Що се отнася до крайния
му момент, приложение намират разпоредбите на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Конкретно, на 13.03.2020 г. с решение на Народното събрание на Република България е
обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13.03.2020
г. до 13.04.2020 г. На 23.03.2020 г. е приет, и на 24.03.2020 г. е обнародван в ДВ, Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, в сила от 13.03.2020
г. Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове,
с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за
частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Предвид това соркът по
чл. 108, ал. 1 КЗ е спрял да тече на 13.03.2020 г.
На 06.04.2020 г. е приет от НС, а на 09.04.2020 г. обнародван в ДВ, Закон за изменение
и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., в сила от 09.04.2020 г. Съгласно
§ 11, т. 5 от същия, в § 49 от ЗМДВИП досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2,
съгласно която сроковете по ЗПФИ, ЗППЦК, ЗДКИСДПКИ, ЗДСИЦ, ЗКФН, КЗ и част втора
от КСО, не се променят, освен в случаите по § 8 и § 44 - 47. Следователно срокът по чл. 108,
ал. 1 КЗ в случая е продължил да тече, считано от 09.04.2020 г., и е изтекъл на 10.04.2020 г.
С оглед на това нарушението е извършено на 11.04.2020 г. Място на извършването му
е гр. София, където е седалището на юридическото лице-застраховател.
Нарушението е формално и е осъществено при условията на повторност, което се
установява от приложеното като доказателство по делото НП № Р-10-822/17.09.2019 г., в
сила от 22.02.2020 г., с което на ЗД „Б.И.” АД е наложено административно наказание за
същото по вид нарушение.
Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което субективната
съставомерност на нарушението се презумира и не следва да бъде обсъждана.
По отношение размера на наложената имуществена санкция и възраженията в насока
неговата несъответност с тежестта и характера на извършеното нарушение, съдът прецени,
че наложеното на ЗД „Б.И.” АД административното наказание правилно и законосъобразно е
индивидуализирано в законоустановения минимален размер от 2 500 лв., доколкото
4
произнасянето по щетата е било забавено с около три месеца.
Естеството на нарушението и важността на засегнатите обществени отношения,
свързани с реализирането на основни права на застрахованото лице като страна по
застрахователното правоотношение, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, независимо от формалния характер на
нарушението. Това е така, доколкото непроизнасянето в срок винаги засяга интересите на
ползвателя на застрахователната услуга, като забавеното изплащане на застрахователното
обезщетение лишава увреденото лице от възможността да ползва полагащата му се сума.
Поради това наведените доводи в насока маловажност на случая следва да бъдат оставени
без уважение.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за отмяна или
изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено
като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Същата следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред
настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-499/16.09.2020 г., издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, срещу
ЗД „Б.И.“ АД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ, за което на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ
вр. чл. 648, ал. 1 КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***, с адрес гр. София, бул. „***” № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за финансов надзор /КФН/ сума в
размер на 80 /осемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5