Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 05.11.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1800 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*", П. рег.№*, чрез "**", клон България, с ЕИК *, основава исковите си претенции на твърдения, че при сключване на договор за кредит № CREX – 13167388/14.04.2016г., ответникът е дал съгласието си да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит от 2000 лв. Ищецът сочи, че усвояването на револвиращия кредит се извършва от ответника посредством всякакви транзакции – теглене на пари в брой от АТМ устройство, плащания чрез ПОС терминал и др., чрез използването на предоставената му кредитна карта. Твърди, че ответника е активирал кредитната карта на 08.02.2017г. и че върху усвояваните от него суми са начислявани годишна лихва и такси за обслужване. Ищецът сочи, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на револвиращия кредит, кредитополучателят е поел задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, чийто размер е променлива величина, съобразно усвоената сума. Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2018г., когато е последното му плащане по нея и че към него момент задълженията му по кредитната карта са възлизали общо на 1710,25 лв. Твърди, че поради неплащане на две месечни погасителни вноски, считано от падежа на втората, е настъпила предсрочна изискуемост на вземането му по револвиращия кредит в пълен размер, за което длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение от 16.11.2018г. Ищецът сочи, че основание чл. 20 вр. чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата. Признава, че на 21.11.2018г. ответникът е платил по кредита сумата от 240 лв., с което е погасен част от дълга по реда на чл. 76 ЗЗД и в тази връзка твърди, че последният е останал задължен за сумата от 1475, 63 лв. – главница и за сумата от 33,75лв. – лихва за забава за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г. Сочи, че за събирането на посочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по Чгр.д. № 555/2019г. на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1475, 63 лв. – главница и сумата от 33,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Претендира направените съдебни разноски за заповедното и исковото производства, съгласно списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в ИМ.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК М., с писмена молба поддържа предявените искове. Сезира съда с искане по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, уважено от съда с протоколно определение от 07.10.2019г.
Ответникът А.М.И. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените срещу него искове. Не сезира съда с претенция за разноски.
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК на страните, в частност на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ. Предявените от ищеца по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са вероятно основателни, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, поради което е налице и предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК. Твърдението за неизпълнение на парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил на падежа паричното си задължение, каквито доказателства по делото не са събрани. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид горното, предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно са акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото исково производство съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в ИМ /от които 78,84лв. дължимо внесена ДТ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на 78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, общо в размер на 178,84лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед уважаване на предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни искове, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от заявителя в заповедното производство по Чгр.д.№555/2019г. по описа на ВТРС съдебни разноски /за внесена ДТ от 30,19лв. и 50лв. ЮК възнаграждение/, в общ размер от 80,19лв.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.И. с постоянен и настоящ адрес ***,
с ЕГН **********, че дължи на "**", П., рег.№*, чрез "**", клон
България, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1475.63 лв. (хиляда четиристотин
седемдесет и пет лева и шейсет и три стотинки) - главница, използвана такава от отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard по силата на дадено съгласие от кредитополучателя за отпускането му при
сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №CREX -13167388/14.04.2016г., сумата от 33,75 лв. /тридесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.11.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.02.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на
издадена Заповед №216/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№555/2019г.
по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА А.М.И. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "**", П., рег.№*, чрез "**", клон България, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 178,84 лв. /сто седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по настоящото исково производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.М.И. с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "**", П., peг. №*********, чрез "**", клон България, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 80,19 лв. /осемдесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№555/2019г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в законна сила съдебно решение да се приложи по заповедното производство по Чгр.д.№555/2019г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................