Р
Е Ш Е
Н И Е № 33
гр. Габрово, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 17 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 339 от 17.12.2018 г. по гр.д. № 1282/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на С.М.М., ЕГН ********** с адрес *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и сумата от 160,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение, направените по делото разноски в размер на 300,00 лв., както и сумата от 10,00 лв., представляваща внесената от ищеца държавна такса, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
В законния срок решението е обжалвано от Прокуратурата на Република България. Считат решението за неправилно. Твърдят, че в производството пред първата инстанция не са събрани доказателства за конкретно увреждане на физическото или психическото състояние на М., настъпило именно в резултат от повдигнатото му обвинение. Не са ангажирани доказателства, че доброто му име е било накърнено в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение. Считат, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за реално претърпени неимуществени вреди от ищцата, които да са в пряка причинна връзка именно с привличането му към наказателна отговорност по АНД № 204/2018 г. по описа на РС - Севлиево. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение. Алтернативно моли, ако се счете искът за основателен да се присъди обезщетение в по- малък размер, като съдът вземе предвид продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, както и обстоятелството, че производството се е развило по реда на чл. 78а НК, а именно с предложение за освобождаване на М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. В конкретния случай, наказателното производство, водено срещу М. е протекло в разумен срок - от предаването му на съд до постановяване на оправдателното решение са изтекли два месеца. Спрямо него е била постановена най-леката мярка за неотклонение "подписка". По изложените съображения намира, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен, респ. не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В срок е постъпил писмен отговор, в който се оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.Моли да се приеме за доказано по несъмнен и безспорен начин установената фактическа обстановка по делото. Оспорва твърдението, че в производството пред първата инстанция не са събрани достатъчно доказателства за увреждане на физическото и психическото състояние на ищеца. Счита, че съдът е приложил правилно материалния закон и не е допуснал постановяването на неправилно решение, което не отговаря на обективната истина. Твърди, че съобразно събраните по делото доказателства, които не са оспорени от ответната страна се установява и причинно-следствената връзка на вредите с действията на ответника по повдигнатото и поддържано обвинение. Счита, че правилно е приложен принципа на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да му се присъдят разноски за двете инстанции.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.
Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства /пред първата инстанция/ и след като обсъди възраженията, както и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Пред районният съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани в размер на 1000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.05.2018 г. - 26.07.2018 г., произтичащи от обвинение в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, повдигнато от Севлиевска районна прокуратура, за което е признат за невинен и оправдан с Решение № 73/09.07.2018 г. по АНД № 204/2018 г. по описа на Севлиевски районен съд и сумата от 160,00лв. -причинени имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 1 160,00 лв., платими ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 09.07.2018 г. до окончателното им изплащане.
По отношение на установената от районният съд фактическа обстановка по делото няма възражения във въззивната жалба, че спрямо С.М.М. е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
С решение № 73 от 09.07.2018 г. по АНД № 204/2018 г. по описа на СРС, обвиняемия С.М.М. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 78а НК. Съдът е приел, че извършеното деяние не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, заради явна незначителност на обществената му опасност.
За да уважи предявените искове за неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лева районният съд е изложил следните съображения: при наличие на оправдателна присъда, негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Позовал се е на решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека, І отд., образувано по жалба срещу България, като е дал вяра на свидетелските показания за определяне на размера на обезщетението. Не е приел становището на РП- Севлиево, че не е установено в какво точно са се изразили неимуществените вреди и дали въобще такива са настъпили. Приел е, че са доказани всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на ответника. Позовал се е на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като е счел че критериите за определяне на размера им са много и включват примерно видът и обемът им, интензивността и продължителността на вредите, общоприетото понятие за справедливост, общото икономическо състояние на обществото, характерът и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, с каква продължителност и какъв интензитет, възраст на увредения, общественото и социално положение, семейно положение и др. Като е съобразил тези критерии, съдът е взел предвид, че наказателното преследване срещу ищеца е продължило от 15.05. до 09.07.2018 г., което е един разумен срок за приключване на наказателното производство. Взел е предвид, че взетата мярка за неотклонение е "Подписка", която е най-леката по НПК, но и обстоятелството, че не се касае за тежко умишлено престъпление. Преценил е отзвука на обвинението в семейството, промяна в поведението на ищеца и отражението върху здравето му. В същото време е приел, че не са събрани доказателства за конкретни увреждания имащи трайна и необратима последица за психичното и физическото състояние на ищеца. Въз основа на тези мотиви, съдът е определил размера на неимуществените вреди и ги е уважил в предявения размер от 1 000,00 лв. По отношение на иска за имуществени вреди в размер на 160,00 лв., съдът е приел, че искът е основателен, тъй като разходите за адвокатска защита са непосредствени вреди, претърпени от ищеца по повод неправомерно повдигнатото обвинение и необходимостта от защита срещу него. За същите не съществува процесуална възможност да бъдат присъдени в наказателното производство. Съдът се е произнесъл и по дължимата лихва, като е приел датата, на която е ищеца е бил оправдан - 09.07.2018 г.
Настоящият състав на Окръжен съд- Габрово също приема за доказан от правна страна искът за неимуществени вреди по отношение на ответника- Прокуратура на Република България, тъй като Държавата, чрез правозащитните си органи- в случая Прокуратура, следва да отговаря за вредите, причинени на М., поради приетото по надлежния ред, че същият не е извършил престъпление.
Имайки предвид, че неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в търсенето на негативни преживявания от негова страна, въззивният съд счита, че за определяне на нейният размер са важни: продължителността на наказателното преследване; съобразяването на конкретната личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху нея; настъпилите промени в отношенията в семейството; допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили върху репутацията на лицето; негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние /решение № 16/02.02.2011 г. по гр.д. № 396/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС/. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице.
При съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на ГОС намира, че първата инстанция неправилно е приложила принципа на справедливост, определяйки завишен размер от 1 000,00 лева на обезщетението за неимуществени вреди. Действително, в продължение на период по-малко от 2 месеца /15.05.2018 г. - 09.07.2018 г./, М. е преживял негативни емоции и психическо напрежение, които подлежат на обезщетение. Мярката за неотклонение „Подписка” е била наложена за почти същия период от около 2 месеца /17.05.2018 г.- 09.07.2018 г./. Естествено е от житейска гледна точка през този период той да е изпитвал несигурност и притеснения от обстоятелството, че срещу него е образувано и водено наказателно производство и е извършвано разследване, както и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство.
От представените по делото доказателства е видно, че ищецът е страдал от есенциална /първична/ хипертония още преди повдигането на обвинението и му е било назначено лечение - етапна епикриза за периода 07.06.2017 г.-07.05.2018 г.
От разпитаните свидетели Ц.М. и Г. Т.се установява, че е започнал да приема лекарства като "Диазепам", "Лексотан", "Диаксид ", станал е сприхав. Нощем е приказвал насън, пиел е повече лекарства, "за да не получи инфаркт".
От установената фактическа обстановка, следва да се отчете обстоятелството, че не са налице доказателства, експертизи и данни, от които да се направи извод, че воденото наказателно производство е довело до възникване на заболявания и проблеми със здравословното му състояние- физическо или психическо, същите са съществували и са били обострени от стресовите ситуации, като такива ищецът посочва периода на водене на наказателното производство.
На следващо място, съдът намира, че М. не е търпял съществени ограничения на гражданските си права- мярката за неотклонение спрямо същия за период по-малко от 2 месеца и е била „Подписка”. В конкретния случай се касае за лице с чисто съдебно минало, ползващо се с добро име в обществото, с професионална реализация.
По делото няма данни и доказателства, от които да се направи извод, че С.М.М. е бил дискредитиран пред своите близки и познати, поради съдебното производство, в което е бил обявен за невиновен.
На основание гореизложеното въззивният съд счита, че след преценка тежестта на повдигнатото срещу М. обвинение, продължителността на воденото срещу него наказателно производство, вида на взетата срещу него мярка за неотклонение „Подписка”, характерът и интензивността на причинените му вреди от морално естество, районният съд е определил неоснователно завишен размер на присъденото обезщетение, не съответстващ на действително претърпените вреди, доколкото са доказани по делото, на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на Върховния съд - ППлВС № 4 /23.12.1968 г. по прилагането му, Решение № 191 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2014 г., III г. о., ГК и др.
По отношение на присъдените разноски в АНД № 204/2018 г. по описа на СРС, съдът намира, че решението и правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди. По делото има представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който ищецът е бил защитаван от адвокат и е заплатил сумата от 160,00 лв.
Първоинстанционният съд правилно е определил датата, от която се дължат лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а именно 09.07.2018 г. - датата на съдебното решение, с което ищецът е бил оправдан. Законната лихва се дължи от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Процесуалния представител на ищеца е претендирал заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300,00 лв. и за двете инстанции, за което е представил договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода на спора, следва да се присъдят направените разноски от ищеца по съразмерност, като му се присъди сумата за двете инстанции в общ размер на 300,00 лв.
С оглед изложените по-горе съображения въззивният съд в настоящия състав приема, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди по справедливост следва да е в размер на сумата от 500,00 лева, а за разликата над тази сума, до присъдената такава от 1000,00 лева, искът се явява неоснователен и недоказан, поради което в тази част обжалваното решение следва да се отмени, както и в частта за разноските.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 1000,00 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 339 от 17.12.2018 г. на Районен съд - Севлиево, постановено по гр.дело № 1282/2018 г., В ЧАСТТА, в която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 2 е осъдена да заплати на С.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над сумата 500,00 лв. /петстотин лева/ до размер на сумата 1 000,00 лв. / хиляда лева/, на основание чл. 2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.М., ЕГН **********
с адрес *** против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в гр. София,
бул. "Витоша" № 2, иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ, над размер от сумата
500,00 лв. /петстотин лева/ до размер на присъдената сума от 1 000,00 лв. /
хиляда лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на С.М.М., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 339 от 17.12.2018 г. на Районен съд - Севлиево, постановено по гр.дело № 1282/2018 г. в останалата част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.