№ 209
гр. Разград, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500551 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 171 от 30.07.2025 г., постановено по гр. дело №
20243310100800 по описа за 2024 година на РС – Исперих, съдът признава на
осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на П. К. Г., по Заповед № 57 от
31.10.2024 год., издадена от С. Ф. С., управител на Център за настаняване от
семеен тип за Пълнолетни лица с умствена изостаналост, за незаконно и го
отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ П. К. Г., на преди
заеманата длъжност „санитар" в Център за настаняване от семеен тип за
Пълнолетни лица с умствена изостаналост.
ОСЪЖДА на осн. чл. 225, ал. 1 КТ Център за настаняване от семеен тип
за Пълнолетни лица с умствена изостаналост, представляван от С. Ф. С.
управител да заплати на П. К. Г., обезщетение за времето през което ищцата е
останала без работа за шест месеца сумата 8958лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2024г. до окончателното
изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл и по сторените в производството
1
разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника Център за настаняване от семеен тип за
Пълнолетни лица с умствена изостаналост, в която са изложени доводи за
неправилност на решението. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд
е игнорирал събраните по делото гласни доказателствени средства, които
доказвали липсата на качества у въззиваемата за ефективно изпълнение на
работата. Счита издадената заповед за законосъобразна и моли съда да отмени
решението на РС-Исперих и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Моли за присъждане на разноски, сторени и пред двете
инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата
страна – ищец по иска – оспорва жалбата, като счита, че решението е
правилно и законосъобразно. Излага доводи по съществото на спора, като
счита, че заповедта за прекратяване е незаконосъобразна, тъй като в нея е
посочено само цифрово основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, но не са посочени фактически липсващите у служителя
качества за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че събраните по
делото гласни доказателствени средства не могат да санират този порок на
заповедта. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата
като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Приобщен по делото е Трудов договор № 10 от 01.08.2013 г., сключен
между ЦНСТ – Пчелина, като работодател, и П. Г., като работник, назначен на
длъжността „санитар“, като са посочени задължителните реквизити, които
следва да присъстват в трудовия договор. Видно от договора, П. Г. е
постъпила на работа на 01.08.2013 г., когато й е връчен и екземпляр от
договора. Представени са редица допълнителни споразумения, с които през
годините е увеличавано основното месечно възнаграждение на П. Г., в това
число и допълнително споразумение № 10 от 29.01.2024 г., като в т. 3 е
посочено, че основното месечно трудово възнаграждение на служителя е 1493
2
лв.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „санитар“ в
ЦНСТ – Пчелина, в която са описани както изискванията за заемане на
длъжността, така и задълженията на санитаря в съответната смяна.
Представени са и формуляри – работни планове за 2017 г., 2018 г. и
2019 г. на П. Г., в които подробно са разписани задълженията й като санитар в
ЦНСТ – Пчелина.
Приобщена по делото е Заповед № 57 от 31.10.2024 г., с която е
прекратено трудовото правоотношение на П. Г., заемаща длъжност „санитар“
в ЦНСТ – Пчелина, считано от 01.11.2024 г. Като основание за прекратяването
е посочено словесно „липса на качества на работника за ефективно
изпълнение на работа“. Посочени са и видовете обезщетения, които следва да
се изплатят на лицето, а имено за неизползван платен годишен отпуск и за
неспазване срока на предизвестието. Видно от заповедта, същата е връчена на
П. Г..
Представено е копие от Трудова книжка № 711 на П. Г., от която е
видно, че е вписано прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 01.11.2024 г. Видно от завереното
копие не се установява вписване на релевантни обстоятелства, а именно
започване на друга работа.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите С.К. и Ш.С., с чиито показания се цели да се докаже липсата на
ефективно изпълнение на трудовите задължения от страна на П. Г..
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт. Съдът намира
същата за неоснователна.
3
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Не се спори между страните, а това е видно и от представения трудов
договор № 10 от 01.08.2013 г., че между тях е съществувало трудово
правоотношение за неопределено време, по силата на което въззиваемата е
изпълнявала длъжността „санитар“ при работодателя, с място на работа ЦНСТ
за възрастни хора с умствена изостаналост с. Пчелина, при работно време по
график и при уговорено основно трудово възнаграждение, увеличавано
неколкократно, видно от представените допълнителни споразумения.
От събраните по делото доказателства се установява, че последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението, е в размер на 1493 лв.
Видно от представената Заповед № 57 от 31.10.2024 г. процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с
липсата на мотиви в процесната заповед, респ. и на фактическия състав по
посочения законов текст.
Въпреки залегналото принципно начало в КТ, че не е необходимо в
уволнителната заповед работодателят да излага мотиви, когато
прекратителното основание е формулирано по толкова общ начин, каквото е
това в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, трайната съдебна практика е възприела
необходимостта от конкретизация. Самото основание, съдържащо се в т. 5 на
чл. 328, ал. 1, предполага извършването на субективна преценка на
работодателя за липсата на определени качества у работника/служителя и
именно това налага необходимостта от излагането на мотиви в
прекратителната заповед. Непротиворечива е практиката на ВКС, според
която, когато работодателят претендира, че работникът не притежава
необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той
трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна
проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали
наистина те отсъстват у работника. Заповедта следва да съдържа конкретните
данни, мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото
4
правоотношение на това основание – какви точно качества липсват на
работника за ефективно изпълнение на работата; фактите, които са свързани с
поведението на работника и защо при тези факти работата му е неефективна,
като това е предпоставка за законосъобразността на уволнението, т. е. в
заповедта следва да бъдат конкретизирани качествата на служителя, липсата
на които препятства изпълнението на трудовите функции. Липсващите
качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на
трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното
посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по
който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени
задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на
работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им
обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по
поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените
резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-
общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на
работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние
да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да
посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса,
съответно – неефективността на работата. Заповедта за уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е достатъчно мотивирана, ако в нея
работодателят е посочил качествата, които липсват на работника/служителя за
ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е посочил начинът, по
който работникът/служителят се справя с работата (в този смисъл решение №
96 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 3201/2019 г. на ВДКС, ІІІ ГО, решение № 163 от
12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО и посочените в
него решения на ВКС, постановени по въпроса за съдържанието на заповедта
за уволнение, съответно за задължението на работодателя да посочи в
заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на
работника/служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения,
както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества).
Липсата на мотиви за приложеното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за
да може да ги обори при евентуално оспорване в съда.
5
В разглеждания случай процесната заповед не съдържа каквито и да
било конкретни мотиви /в посочения по-горе смисъл/, обосноваващи
прилагането на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, нито препраща към друг
акт, който съдържа мотиви, поради което и само на това формално основание
уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно. В заповедта е посочено
единствено, че трудовото правоотношение между страните се прекратява
заради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. Липсата на мотиви не може да се преодолее чрез
въвеждането им при разглеждане на трудовия спор, тъй като
законосъобразността на уволнението се преценява към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, а писмената форма е условие за
действителност на волеизявлението на работодателя (решение № 31 от
23.01.2002 г. на ВКС, III ГО). При така направените изводи не е необходим по-
подробен анализ на събраните пред първа инстанция гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетели.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията за
ангажиране отговорността на работодателя, която е договорна и е за
имуществени вреди – пропуснати ползи (осуетено от незаконното уволнение
увеличение на имуществото на работника или служителя). Основателсността
на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ обуславя и основателността на иска по
т. 3, като безспорно са доказани и останалите обстоятелства от фактическия
състав. В тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълкувателно дело №
6/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че
след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е
разяснено и че фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи
липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата
книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП
през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като
безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да
се направи извод за оставането без работа. С оглед формираната задължителна
6
практика на ВКС се налага извод, че исковата претенция по чл. 225, ал. 1 от
КТ е недоказана само в случай, че ищецът не е представил по делото
трудовата си книжка (в заверен препис, а при поискване от насрещната страна
по реда на чл. 183 от ГПК – в оригинал или официално заверен препис от
трудовата книжка за извършване на констатация) и ако не е представил по
делото други доказателства за удостоверяване на релевантните обстоятелства
например – за липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП или за
регистрирането му в бюрото по труда като безработен. В случая по делото е
представен заверен препис от трудовата книжка, който не е оспорен от
насрещната страна.
При изложените мотиви настоящият съдебен състав счита, че
въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на спора, разноските, сторени във въззивното
производство, следва да останат в тежест на въззивника ЦНСП-с. Пчелина
така, както са сторени от него. Не е направено искане за присъждане на
разноски, сторени от въззиваемата страна.
Тъй като ищецът и въззиваем в настоящото производство е лице,
освободено от заплащане на държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
въззивникът ЦНСП-с. Пчелина следва да заплати по сметка на Районен съд –
Разград държавна такса за първоинстванционното производство в общ размер
на 458,32 лв. (за предявените два неоценяеми иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 КТ по 50 лв., а за оценяемия иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 – 358,32 лв.), а по сметка на Окръжен съд – Разград държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 229,16 лв.
При горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171 от 30.07.2025 г., постановено по гр.
дело № 20243310100800 по описа за 2024 година на РС – Исперих.
ОСЪЖДА Център за настаняване от семеен тип за Пълнолетни лица с
умствена изостаналост, със седалище и адрес на управление-с. Пчелина, общ.
Самуил, обл. Разград, Ул. „Куванджълар“ № 4, ЕИК 0005059280249, да
7
заплати по сметка на Районен съд – Разград държавна такса в общ размер на
458,32 лв., а по сметка на Окръжен съд – Разград държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 229,16 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8