№ 1939
гр. Варна, 22.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500489 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. К. Д., ЕГН ********** и В. П. Д.,
ЕГН**********, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д.
№10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която са осъдени Д. К. Д.,
ЕГН********** и В. П. Д., ЕГН**********, по иска на И. Т. И.,
ЕГН**********, да премахнат изградената стена от бетонови блокчета над
кота +2.50м. по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна,
ул. „К...“ с идентификатор №... с адм.адрес гр.Варна ул.“К...“ №4 (на ищцата)
и с идентификатор №... и адрес гр.Варна, ул.“К...“ №6 (на ответниците), както
и изградената над стрната лека дървена конструкция, ползвана за склад,
явяваща се трето ниво на надстрояване, на осн. чл.109 ЗС.
Подадена на 13.01.2025г. е и въззивна жалба на И. Т. И.,
ЕГН**********, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д.
№10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която е отхвърлен искът й за
осъждане на ответниците Д. К. Д., ЕГН********** и В. П. Д.,
ЕГН**********, да премахнат изградената от тях едноетажна постройка с
идентификатор №....4 с калканна стена по границата между имотите на
страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К...“ с идентификатор №... и адм. адрес
гр. Варна ул.“К...“ №4 (на ищцата) и с идентификатор №... и адрес гр.Варна,
ул.“К...“ №6 (на ответниците), както и с фасадна стена на лицето на имота им
към улица „К...“, с предназначение на същата „билярдна зала“, а преди това
„гараж“.
1
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му
част – по отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за вредите от
незаконно строителство на посочените елементи (обекти) в имота на Д.и.
Във въззивната жалба на ответниците В. и Д. Д.и се поддържа, че
решението на ВРС, в обжалваните му части, е необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон. След като се прави подробен правен анализ
на предпоставките на иска по чл.109 от ЗС се твърди, че същите не са налице в
случая относно стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над
нея. Тези елементи са изградени изцяло в имота на ответниците; не са довели
до наклоняване на гаражната плоча на ищцата; не причиняват наводняване на
гаража на ищцата при дъжд, напротив – водите при валежи се стичат в имота
на ответниците предвид вида на покрива на конструкцията; не създават
пречки на ищцата да ползва имота си по обичаен начин, нито увреждат по
конкретен начин гаража й, в която връзка се позовава на заключенията по
двете СТЕ пред ВРС. От последните въззивниците считат, че се установява и
че главните причини за пукнатините в обекта на ищцата са липсата на
хидроизолация на покрива, наличния в него отвор около ствола на дърво,
некачествените материали и липсата на поддръжка на стени и покрив. А
липсата на строителни книжа не е основание за уважаване на иска по чл.109
от ЗС без доказване на реалното увреждане на ищеца, както в случая. По
същество моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за
отхвърляне на исковете в тази част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.
Акцентира върху незаконността на строежа на стената от бетонови блокчета и
дървената конструкция над нея по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ, която е
безспорна и която е достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на
ищцата. Позовава се на съдебна практика. По същество моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.
Във въззивната жалба на ищцата И. И... се твърди, че решението на ВРС,
в обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон. При строежа на едноетажната постройка
(билярдна зала, гараж) в имота на ответниците са били нарушени чл. 31, ал.1,
т.1 от ЗУТ, чл.53 от ЗС и чл.50 от ЗС, тъй като: 1/ е нямало съгласие от ищцата
и нейните праводатели за неспазване на минималното отстояние от 3 метра до
имота й; 2/ строителството е незаконно; 3/ разрешението за строеж от 1996г. за
постройката е нищожно. Във връзка с последното развива правни
съображения, като обобщено сочи, че едноетажната постройка била изградена
към 1984г. при липса на разрешение, при което последващото разрешение за
преустройство на гаража в билярдна зала от 1996г. е нищожно. Това счита за
достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Отделно
неспазването на отстоянието от 3 метра и изграждането на постройката по
2
самата граница на съсдените имоти също съставлява достатъчна пречка за
нормалното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика в
подкрепа на оплакванията си. По същество моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за уважаване на иска в тази част.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор
по тази (втората по време) жалба.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.06.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпР. извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4