Р Е Ш
Е Н И Е № 310
гр.Стара Загора, 04.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело №302 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на И.Х.И. ***, чрез пълномощника му адвокат Ф.Г. ***, срещу Решение
№2153-15-102 от 16.04.2020г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е оставена
без уважение, като неоснователна, подадената от И.И. жалба и е потвърдено
изцяло разпореждане №РВ-3-15-00701001 от 17.01.2020г. на ръководителя на
контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ
– гр.Пловдив за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение
за временна неработоспособност при нетрудова злополука за периода от 08.04.2019г.
до 21.05.2019г. в размер на 1 952.25 лв., от които 1 827.88 лв. – главница
и 124.37 лв. – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение
до датата на постановяване на разпореждането. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив, по
съображения за издаването им при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие, и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован
направения от решаващия административен орган извод, че е налице подлежаща на
възстановяване, като недобросъвестно получена, сума за осигурителни плащания. Твърди
се, че не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл.46, ал.3 от КСО, водещи до неизплащането на паричните обезщетения,
респективно до тяхното последващо възстановяване. Счита се, че
административният орган е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за конкретния случай, като в този смисъл е можел да установи
своевременно релевантните факти, относно правото на полагащите му се
обезщетения. С изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив и на потвърденото с него
разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Отправя се искане
за присъждане на сторените по делото разноски в т. ч. и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да
бъде отхвърлена. Излага съображения, че в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона от гл. т. на
прокламирания принцип за недопустимост кумулирането на парично обезщетяване от
фондовете на ДОО и получаването на възнаграждения, произтичащи от изпълнение на
трудова дейност, е прието, че паричните обезщетения за временна
неработоспособност при нетрудова злополука се явяват недобросъвестно получени
от жалбоподателя, в нарушение на въведената с нормата на чл.46, ал.3 от КСО
забрана и като такива подлежат на възстановяване. Отправя се молба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство – И.Х.И., работи по трудов договор в „Спиди“ АД – гр.София.
В ТП на НОИ – гр.Пловдив от осигурителя „Спиди“ АД – гр.София, са представени
удостоверения-приложения №9 по образец към чл.8, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ с данни
относно правото на парични обезщетения по следните болнични листи за лицето:
болничен лист №Е20178673947 с период на временната неработоспособност от 03.04.2019г.
до 16.04.2019г. /първичен/; болничен лист №Е20182954129 с период на временната
неработоспособност от 17.04.2019г. до 06.05.2019г. /продължение/ и болничен
лист №Е20182954146 с период на временната неработоспособност от 07.05.2019г. до
21.05.2019г. /продължение/. По делото не е спорно, а и се установява от
представените доказателства, че по посочените болнични листове за И.И. са
изплатени от ТП на НОИ – гр.Пловдив парични обезщетения за временна неработоспособност
при нетрудова злополука в общ размер от 1 827.88 лв. След извършена служебна
проверка в рамките на реализирането на последващ контрол от страна на
длъжностните лица при ТП на НОИ – гр.Пловдив е установено, че съгласно
информацията, налична в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ за И.И. са подавани
данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, чрез декларации образец №1, за
месеците април и май 2019г. и от осигурителя Община Стара Загора. Установено е,
че към датата на настъпване на временната неработоспособност – 03.04.2019г.
жалбоподателят е осигурен за общо заболяване и майчинство на основание трудови
правоотношения със „Спиди“ АД – гр.София и с Община Стара Загора. Установено е,
че за месец април 2019г. при осигурителя „Спиди“ АД – гр.София И. е бил в
отпуск поради временна неработоспособност в размер на 15 работни дни, а за
месец май 2019г. в размер на 13 работни дни. Същевременно в РОЛ, за същите
месеци осигурителят Община Стара Загора е подал данни по реда на чл.5, ал.4,
т.1 от КСО с посочени пълни отработени месеци, без данни за отразен отпуск
поради временна неработоспособност. На основание чл.108, ал.1 от КСО и заповед
№ЗР-5-23-00673501 от 05.11.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр.Стара
Загора, е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Община Стара
Загора. Съгласно съдържанието на съставения Констативен протокол
№КП-5-23-00674241 от 06.11.2019г., при проверката е установено, че И.И. има
сключен трудов договор №62 от 18.01.2019г. с осигурителя Община Стара Загора,
на основание чл.111 във връзка с чл.68, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, за
заемане на длъжността „личен асистент“, при непълно работно време от 4 часа
дневно. Съгласно представените в хода на проверката разплащателни ведомости за
месец април и май 2019г. е установено, че на лицето са начислени брутни трудови
възнаграждения за пълни отработени месеци, както следва: за месец април 2019г.
– 20 работни дни и за месец май 2019г. – 20 работни дни. Нетните трудови
възнаграждения са изплатени на И. в пълен размер по банков път. Установено е,
че екземпляри на болничните листове за периода от 03.04.2019г. до 21.05.2019г.
не се представени за втория осигурител – Община Стара Загора. От контролния
орган се потвърждава, че осигурителната информация е коректно подадена по реда
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и изцяло съответства на данните, съдържащи се в
първичната счетоводна документация.
С разпореждане
№РВ-3-15-00701001 от 17.01.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е
разпоредено на И.И. да възстанови недобросъвестно получени, суми,
представляващи парични обезщетения за временна неработоспособност при нетрудова
злополука за периода от 08.04.2019г. до 21.05.2019г. в размер на 1 952.25
лв., от които 1 827.88 лв. – главница и 124.37 лв. – дължима лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение. От фактическа страна издаденото разпореждане
е обосновано с обстоятелството, че през периода от 08.04.2019г. до 21.05.2019г.,
за който период на И. са издадени коментираните по-горе болнични листове
№Е20178673947, №Е20182954129 и №Е20182954146, лицето е осъществявало трудова
дейност при друг осигурител, която е основание за осигуряване за общо
заболяване и майчинство. С оглед на което е прието, че на лицето неправомерно са
изплатени визираните паричните обезщетения за временна неработоспособност при
нетрудова злополука, предвид въведената с нормата на чл.46, ал.3 от КСО забрана
за изплащане на такива обезщетение на лица, упражняващи трудова дейност, която
е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за
които са издадени актове от здравните органи. Административният орган е
посочил, като основание за издаване на акта си и разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО, според която осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право
на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуска поради
временна неработоспособност. По отношение първите три дни от
неработоспособността – 03, 04 и 05.04.2019г. е възприета позицията, че
приложение намира разпоредбата на чл.40, ал.5 от КСО, според, която за тях
осигурителят (в случая „Спиди“ АД – гр.София) изплаща на осигуреното лице 70 на
сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила
временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното
уговорено възнаграждение.
Разпореждането
е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив С
оспореното решение №2153-15-102 от 16.04.2020г., постановено в производство по
чл.117 от КСО, директорът на ТП на НОИ – гр.Пловдив е оставил без уважение,
като неоснователна, подадената от И.И. жалба и е потвърдил изцяло, като
правилно и законосъобразно, разпореждане №РВ-3-15-00701001 от 17.01.2020г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив за
възстановяване на недобросъвестно получени от И.И. парични обезщетения за временна
неработоспособност при нетрудова злополука за периода от 08.04.2019г. до
21.05.2019г. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с
обстоятелството, че на И., неправомерно, в хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО, са
изплатени суми от средствата на ДОО – парични обезщетения за временна
неработоспособност при нетрудова злополука при основния си осигурител за
периоди, през които е осъществявал трудова дейност и е получавал трудови
възнаграждения от втория си осигурител – Община Стара Загора. Последното
противоречало на чл.40, ал.1 от КСО и на принципа за недопустимост на
кумулирането на парични обезщетения, изплащани от фондовете на ДОО с
възнаграждения, произтичащи от полагането на трудова дейност, за която лицата
подлежат на осигуряване. В решението са изложени и доводи за наличието на
недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя по отношение получените
парични обезщетения, както и е засегната тезата, че не е изпълнено условието на
чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), според която на
осигурените лица, които работят при повече от един работодател се издава повече
от един екземпляр на болничния лист за представяне на всеки един от тях.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-15-102 от
16.04.2020г. и на потвърденото с него разпореждане №РВ-3-15-00701001 от
17.01.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив,
в т. ч и констативният протокол от извършената проверка по разходите на ДОО,
разплащателните ведомости на асистентите по ПМС №344 от 21.12.2018г., справка
за представени болнични листове в Електронния регистър на болничните листове,
справка за постъпилите данни от осигурители в ТП на НОИ – гр.Пловдив, справки
от РОЛ и Регистър на трудовите договори, справка за изплатените парични
обезщетения, както и извлечения на представените от „Спиди“ АД – гр.София
удостоверения-приложения №9 по образец към чл. 8, ал.1 от НПОПДОО.
По делото е допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите М.М.С.и Г.Г.Г.. Свидетелката С. твърди, че познава И. и знае, че
той работи от много време в „Спиди“ АД – гр.София, като е запозната, че през
месец април на 2019г. И. е счупил пръст на крака си, за което са му издадени болнични
листове. С. не отрича, че знае, че жалбоподателят работи като личен асистент на
баща си по трудов договор с Община Стара Загора, за което на същия е било
изплащано трудово възнаграждение по банков път и през периодите, в които е бил
в отпуск поради временна неработоспособност. Свидетелката заявява, че за
периода на болничните листове, по които е получавал парични обезщетения, И. е
стоял вкъщи и се е грижил за баща си, като на практика е вършил работата си
като личен асистент, за което е получавал и заплата от Община Стара Загора.
Заявява, че притесненията на И. са били свързани по-скоро с евентуални проблеми
от страна на „Спиди“ АД – гр.София във връзка с продължителното му отсъствие от
работа, отколкото с такива, които могат да възникнат с Община Стара Загора.
Твърди, че по време на престоя си вкъщи, жалбоподателят е получавал плащанията
по болничните листове, като същевременно е получавал и заплата от общината.
Свидетелят Г.
също сочи, че жалбоподателят работи от дълго време в „Спиди“ АД – гр.София,
както и че се грижи за болния си баща, с който живее в едно жилище. Заявява, че
не знае дали И. полага грижи за баща си, като личен асистент по трудов договор
с Община Стара Загора и в тази връзка не знае дали е получавал някакво
възнаграждение за това. Заявява, че знае, че жалбоподателят през пролетта на
2019г. /март – април/ е претърпял злополука, за което са му издадени болнични
листове, представени от него при основния му работодател – „Спиди“ АД – гр.София.
Твърди, че за периода на временната неработоспособност И. е продължавал да се
грижи за баща си, дори и по-добре от преди, поради факта, че изцяло е стоял
вкъщи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законовоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение №2153-15-102 от 16.04.2020г. е
издадено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1,
т.2, б. „д“ от КСО административен орган – директор на ТП на НОИ – гр.Пловдив и в предвидената от закона форма,
като е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и в
съответствие с целта на закона.
Не е спорно между страните по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че към 03.04.2019г.
/началният момент на временната неработоспособност на И.И., по издадения му
първичен болничен лист №Е20178673947/, жалбоподателят е работил по две трудови
правоотношения – по основен трудов договор с работодателя „Спиди“
АД – гр.София и по втори трудов
договор с работодателя Община Стара Загора. Не се оспорва и фактът, че издадените
болнични листове за временна неработоспособност при нетрудова злополука за
периода от 03.04.2019г. до 21.05.2019г. вкл., са представени на работодателя „Спиди“ АД – гр.София, въз
основа на които работодателят е разрешил на И. ползването на платен отпуск за
временна неработоспособност, както и че по посочените болнични листове на лицето
са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради нетрудова
злополука в размер на 1827.88 лв., вместо възнаграждение за времето на отпуска,
ползван при този работодател. Обезщетенията са изплатени, считано от
08.04.2019г. /понеделник/ - първият работен ден, след изтичане на дните по
чл.40, ал.5 от КСО, за които обезщетение се изплаща от страна и за сметка на
работодателя. За същия период /от 08.04.2019г. до 21.05.2019г./, от работодателя
Община Стара Загора, при когото лицето работи по втори трудов договор, на И. е
изплатено трудово възнаграждение за упражняваната при този работодател трудова
дейност.
Спорът по делото се свежда до това
представляват ли изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност
при нетрудова злополука, недобросъвестно получени суми за осигурителни
плащания, подлежащи на възстановяване на основание чл.114, ал.1 от КСО.
Съгласно чл.40, ал.1 от КСО
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Нормата на чл.40, ал.1 от КСО
регламентира условията за възникване и съдържанието на материалното право на
парично обезщетение за временна неработоспособност, в случая поради нетрудова
злополука. За възникване правото на посоченото обезщетение КСО изисква
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. лицето да има най-малко
6 месеца осигурителен стаж за осигурения социален риск и 2. лицето, на което се
отпуска и изплаща обезщетението, да има качеството на осигурено такова.
Паричното обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО представлява осигурително плащане
вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност. В конкретния случай по делото не е спорно, че И.И. към
датата на настъпване на временната неработоспособност – 03.04.2019г. е имал
изискуемия се шест месечен осигурителен стаж – т.е. налице е първият елемент от
правопораждащия фактически състав по чл.40, ал.1 от КСО. От представените
доказателства безспорно се установява и наличието на втората предпоставка за
възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност –
жалбоподателят, като осъществяващ трудова дейност по трудово правоотношение,
има качество на осигурено за всички осигурени социални рискове лице по смисъла
на чл.4, ал.1, т.1 от КСО и съответно право на осигурителни плащания при
настъпване на осигурителното събитие. Представените в ТП на НОИ – гр.Пловдив за
работодателя „Спиди“ АД – гр.София болнични листи за временна неработоспособност поради
нетрудова злополука за периода от 03.04.2019г. до 21.05.2019г. вкл., са приети
от осигурителния орган като надлежно основание за ползване на отпуск за
временна неработоспособност и изплащане на парични обезщетения от ДОО за
времето на ползвания отпуск. Няма данни, а и не се твърди, за периода на
болничните листове И. да е осъществявал трудова дейност и да му е изплащано
трудово възнаграждение от работодателя „Спиди“ АД – гр.
София по основното му трудово
правоотношение.
За да потвърди разпореждане №РВ-3-15-00701001 от 17.01.2020г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив за възстановяване недобросъвестно получено от И.И. парично обезщетение за временна неработоспособност при нетрудова злополука, Директорът на ТП на НОИ – гр.Пловдив е приел, че са били налице предпоставките на чл.46, ал.3 от КСО. Сочената разпоредба регламентира, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е и определението дадено в § 1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл.46, ал.3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. В действителност по делото се доказва, че И. е бил в трудово правоотношение с Община Стара Загора, като на основание сключен трудов договор е изпълнявал длъжността „личен асистент“ на баща си Х.П.., при непълно работно време от 4 часа дневно. Не е спорно също, че за месеците април и май 2019г. жалбоподателят е получавал трудово възнаграждение по сключения трудов договор, като са му начислявани и съответните осигурителни вноски за визирания период. Последните факти се доказват, както от констатациите на контролните органи, изведени на база извършения анализ на предоставената в хода на проверката първична счетоводна документация, така и от данните подадени за И. по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Следва да се отбележи обаче, че изплащането на възнаграждение за изпълнението на длъжността „личен асистент” вместо обезщетение за временна нетрудоспособност, не е равносилно на нарушаване на определения от здравните органи режим през времето на ползвания от осигуреното лице отпуск за временна неработоспособност, респективно не означава, че осигуреното лице е упражнявало трудова дейност. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през твърдения период. Подобни данни, ведно с обстоятелството, че в РОЛ е налична информацията за дни във временна неработоспособност при основния осигурител, за същия период, представляват само индиция, за възможно нарушение на осигурителното законодателство, което нарушение следва да бъде безспорно доказано, т.е. да бъде доказан обективният факт за упражнявана трудова дейност, която е основание за провеждане на социално осигуряване. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл.46, ал.3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. В случая административният орган е направил извод за упражняването на трудова дейност от лицето на база наличната първична счетоводна документация и подадените в РОЛ данни, като реално не е установил и то при провеждане на пълно и главно доказване обстоятелството на което се основава крайният правен извод. Такова доказване обаче е налице с оглед събраните в хода на провелото се съдебно производство гласни доказателствени средства, посредством осъществения разпит на призованите от жалбоподателя свидетели. Както бе споменато по-горе св.С. ясно и недвусмислено заявява, че по време на разрешения му отпуск за временна неработоспособност И. е стоял вкъщи, грижил се е за баща си и е вършил работата си като личен асистент, за което е получавал и заплата от Община Стара Загора. Свидетелят не отрича, а напротив твърди, че жалбоподателят работи като личен асистент на баща си по трудов договор с Община Стара Загора, за което му се изплаща трудово възнаграждение по банков път в т.ч. и през периодите, в които е бил в отпуск поради временна неработоспособност. В показанията си С. ясно заявява, че на практика през този период той си е вършил работата като „личен асистент“, имайки предвид периода на отпуск поради временна неработоспособност. В този дух са и показанията на свидетеля Г., който твърди, че през периода на ползваните от И. болнични последният е полагал грижи за баща си и то „ежедневно и ежеминутно“.
С оглед горното и съобразно нормата на чл.142, ал.2 от АПК, според която установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания,
както и предвид разпоредбата на чл.171, ал.2 от АПК във връзка с чл.164, ал.1 и
2 от ГПК настоящият съдебен състав приема за доказано обстоятелство, че през
периодите на ползвания от И. отпуск поради времена неработоспособност (03.04-2019г.
– 21.05.2019г.) при основния си работодател/осигурител „Спиди“ АД – гр.София, същият е упражнявал трудова дейност като
„личен асистент“ с осигурителя Община Стара Загора, за която трудова дейност е
подлежал и е бил социално осигурен. По делото се установи
по несъмнен начин, че жалбоподателят е полагал труд и напротив, опровергаха се
съображенията в обратния смисъл,
изложени от страна на И. в депозираната от него жалба. Свидетелските показания
в тази насока са ясни и непротиворечиви, като от тях ясно се извежда изводът,
че И. е изпълнявал функцията, произтичаща от трудовото му правоотношение с
Община Стара Загора и е престирал работна сила по възникналото на основание
трудов договор правоотношение, при все, че за него е било налице знанието, че
същевременно на консумираното от фондовете на ДОО парично обезщетение е
получавал и трудово възнаграждение. В аспекта на изложеното настоящият съдебен
състав изцяло споделя доводите на обжалваното Решение на Директора
на ТП на НОИ – гр.Пловдив досежно същността на паричното обезщетение за
временна неработоспособност, като заместваща трудовото възнаграждение облага, която осигуреното лице получава при
възникване на осигурения социален риск, както и че е недопустимо едновременното
получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение.
Необходимо е да се отбележи, че предпоставката за прилагане на чл.114, ал.1 от КСО (на основание на
която разпоредба е издадено потвърденото с решение №2153-15-102
от 16.04.2020г. на Директора
на ТП на НОИ – гр.Пловдив разпореждане №РВ-3-15-00701001
от 17.01.2020г. за
възстановяване на получените парични обезщетения за временна неработоспособност),
е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. В КСО не се
съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност” при получаване на
осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната
съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието
и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно
ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи
съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и
в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност
при получаване на сумите.
В случая следва да се приеме, че са налице факти и обстоятелства, релевиращи
към наличието на недобросъвестно поведение на И.И. при получаването на
обезщетението за временна неработоспособност. Извършените от лицето
действия са в пряко нарушение на закона, като чрез поведението си
жалбоподателят е въвел в заблуждение административния орган досежно правото му
за получаване на осигурителните плащания. Обстоятелството, че И. упражнявайки
трудова дейност при втория си работодател и получавайки трудово възнаграждение
при него, по време на ползването на отпуск за временна неработоспособност при
основния си работодател, и липсата на надлежно и своевременно уведомяване за
настъпилия правопроменящ юридически факт (временната неработоспособност), сами
по себе си водят до съществено и негативно засягане на установения правен ред
по вина на жалбоподателя, което и води до извода за недобросъвестно поведение
от негова страна при получаване на осигурителните плащания. Още повече, че
според настоящият съдебен състав фактът, че И. не е уведомил органите на
медицинската експертиза и не е поискал от тях издаването на повече от един
екземпляр от болничните листове, съответно не е представил екземпляри от
болничните листове на втория си работодател – Община Стара Загора, съобразно
изискванията на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза,
води до наличието на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че И.И., като
осигурено лице с възникнало право на парично обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО,
неправомерно е получил парични плащания от ДОО за временна неработоспособност
при нетрудова злополука за периода от 08.04.2019г. до 21.05.2019г. въз основа
на болнични листове №Е20178673947, №Е20182954129 и №Е20182954146, за времето на
разрешения му по основното трудово правоотношение
с работодателя „Спиди“ АД – гр.София отпуск за временна неработоспособност,
като са налице достатъчно доказателства, сочещи наличието на подлежащи на
възстановяване недобросъвестно получени от И. суми за тези плащания. С оглед на
последното, Решение №2153-15-102 от 16.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив,
с което е потвърдено разпореждане №РВ-3-15-00701001 от 17.01.2020г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив за възстановяване
на недобросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност
при нетрудова злополука за периода от 08.04.2019г. до 21.05.2019г., се явява законосъобразно
и като такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.4
от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., определен на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, към които препраща чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто и чл.143, ал.4 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.И. *** против Решение №2153-15-102 от
16.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е потвърдено
разпореждане №РВ-3-15-00701001 от 17.01.2020г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр.Пловдив за възстановяване на
недобросъвестно получени парични обезщетения за временна неработоспособност
поради нетрудова злополука за периода от 08.04.2019г. до 21.05.2019г., като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Х.И. ЕГН:********** ***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – гр.Пловдив сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва или протестира
чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: