О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV -
107 16.01.2018 град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав
На шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание на основание
чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ГРАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2. мл.с.КРАСИМИР СОТИРОВ
разгледа въззивно гражданско дело номер 57 по описа за 2018 година
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик
В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на И.И.А. гражданка на Руската
Федерация подадена против съдебно
решение № 123 от 25.08.2017г.постановено по гр.дело № 235/2017г.по описа на Районен
съд-гр.Поморие,с което районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо въззивницата И.И.А.,че
дължи на А.И.П. гражданин на Руската Федерация сумата от 25 000
лева,представляваща част от цена в размер на 253 лева,дължима по договор за продажба на дружествени дялове от
19.04.2012г.,с нотариална заверка на подписите на страните,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 29 от 29.01.2016г. по
ч.гр.д.№38/2016г.по описа на ПРС,както и разноските по делото.
С Решение №182 от 13.12.2017г.,постановено
по гр.д.№235/2016г.по описа на ПРС е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото съдебно решение,като в диспозитива на
решението вместо „част от цена в размер на 253 лв.“ е постановено да се чете
„част от цена в размер на 253 000 лв.“. Решението за поправка на очевидна
фактическа грешка е връчено редовно на страните,не е обжалвано и е влязло в
сила.
При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,внесена е
дължимата държавна такса за въззивното
обжалване.Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна-А.П. чрез
пълномощника му адв.Т.С. и в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за неправилност и необоснованост на решението на ПРС,като се сочи,че съдът е
достигнал до необосновани изводи досежно доказаността на възражнията на
въззивницата за симулативност на уговорката за цена на придобиваните
дялове,евентуално досежно извършено плащане преди сключване на договороите,в
преддоговорната фаза,извън страната,в Русия,между страните по договора,които са
руски граждани.В противоречие с процесуалните си задължения ПРС не е съобразил
и обсъдил събраните и посочени от въззивницата доказателства в подкрепа на
защитната и теза.По възражението за симулативност районният съд го е
квалифицирал като такова за „абсолютна симулативност на договора“,което
предполага,че ответницата е твърдяла,че липсва действителна вътрешна
сделка,прикривана с външно подписаната в писмена форма продажба.Подобно твърдение ответницата не е
излагала в отговора по чл.131 ГПК,нито в хода на процеса-никъде не е
твърдяла,че липсва въобще договор за продажба на дялове,а напротив-не се
оспорва придобиването им,но се твърди,че симулацията е в уговорката за продажба
срещу цена- т.е. че продажбата прикрива друг вид прехвърляне-
безвъзмездно,т.е.дарение.В този смисъл е формулирано възражението в отговора,следователно
е била твърдяна относителна симулация в предмета на сделката –вместо
продажба-дарение,а не абсолютна симулация,както е приел съдът в решението
си.Така е било докладвано и възражението по реда на чл.146 ГПК ,но в решението
си съдът изобщо не го е обсъдил по този начин,а го е отхвърлил с едно изречение
като възражение за абсолютна симулация като недоказано. В нарушение на
процесуалните си задължения и неправилно тълкуване на чл.165 ал.2 ГПК съдът не е
обсъдил сочените от ответницата гласни доказателства-показанията на
св.Панайотова,пълномощник на страните по сделката,досежно действителните им
уговорки. Именно по възражението за симулация в предмета на прехвърлянето на
дяловете ответницата е поискала разпит на св.Панайотова,пълномощник и на двете
страни по договора. Нейните показания дори не са споменати в мотивите на
решението,а са игнорирани изцяло с довод,че били недопустими,защото не бил
съставен обратен документ –пълен или непълен,който да прави вероятна твърдяната
симулация. Този извод на ПРС въззивницата счита за неправилен,в резултат на
погрешно тълкуване на разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК.Продажбата е сключена
като договор от пълномощник и на двете страни,който прави собствено изявление
за продавач и купувач,с последици за неучастващите в сделката страни.
Следователно,волеизявленията по сделката не са на страните,а на пълномощника
Панайотова,поради което разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК на която се е позовал
съдът в смисъл на недопустимост е приложима в хипотезата на пряко участие на
страната в сделката,а не чрез пълномощник,който със свое изявление замества
това на страната. В случая продажбата е чрез пълномощник,затова трябва да се
приеме,че страните,макар и обвързани от последиците на сделката,са трети лица
по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК в смисъла на ненаправили изявления по
сделката.Затова и в тази хипотеза свидетелски показания са принципно
допустими,без изискването по чл.165 ал.2 ГПК изр.първо да е налице пълен или
непълен обратен документ. По възражението за евентуално извършено плащане на
дяловете в Русия съдът също изцяло е игнорирал показанията на
св.Панайотова,която е участвала в преддоговорната фаза и е определила сама
клаузите на договора. Показанията на свидетелката подкрепят и двете защитни
възражения- тя е заявила,че предполага,че страните са се разбрали предварително
и са поискали от нея да оформи договора. При това оформянето на договора е с
голяма свобода за пълномощника,но без изрично упълномощаване да получи цената
за продавача и респективно- да плати цената от името на купувача Избрано е по
сделката да има общ пълномощник,именно защото сделката е сключена формално,за
да се спазят изискванията на местното законодателство,след като страните вече в
Русия „са се разбрали“ .Тези показания сочат както на твърдяното от ответницата
разплащане в Русия,така и за основателността на възражението за
симулативност.Съдът въобще не е вникнал в спецификата на договора в деня на
сключването му всички страни- продавач и три купувачки са били извън страната,в
Русия. Договорът е сключен чрез пълномощник,в страната,за да се спазят
изискванията на местния закон за нотариална заверка и да се впише
прехвърлянето,но самите отношения по прехвърлянето като преддоговорни и като
изпълнение са се развили в Русия.Съдът не е съобразил изобщо и заявеното от
св.Панайотова досежно начина на прехвърляне – целта е била със съответните
дялове трите дами да влязат в дружеството,както и че пълномощникът не може
да каже дали е продажба или придобиване.
Пълномощникът е изразил колебания относно предмета на сделката,но има пълна
яснота,че и е възложено да оформи прехвърлянето,а страните вече са се
разбрали,включително и евентуално разплатили в Русия. Изтъква се,че при
преценка на събраните доказателства съдът в нарушение на процесуалния закон е
изисквал и основал доводите си само и единствено на преки доказателства,без да
съобразява логичната верига от косвени доказателства и аргументи. Защитната
теза може да е доказана не само с преки доказателства,но и със система от
косвени такива,обвързани по логически път. Последното обаче не е било преценено
от съда,подходено е формално към спора и са изложени кратки мотиви,без
обсъждане на релевантни и допустими доказателства,нито са съобразени поредица
от „странни“ обстоятелства,подкрепящи тезата на ответницата,а именно- защо
ищецът,след като е упълномощил още на 14.03.2012г.първи Панайотова да „продаде“
дяловете не е получила цената в деня на сключване на договора и не е спрял
вписването и приемането на нови съдружници в ТР,които се вписват без реално да
са платили. Защо ищецът не сочи цена в пълномощното на адв.Панайотова и защо
цена не е посочена в пълномощното на купувачите/вероятно защото не е имало
такава уговорка/. Пълномощните са твърде общи,не съдържат клаузи за цена,начин
и срок на плащане,при положение,че цената е съществено съдържание на
продажбата.Дали това е случайно или е така,защото действителната уговорка е да
се прехвърлят безвъзмездно дяловете .Тогава и клаузата в края на стр.1 на
договора,че цената е платима в деня на подписване на настоящия договор,не е по
волята на упълномощителите,а е „творчество“ на пълномощника и извън
предоставената му представителна власт. Трите пълномощни по сделката като цяло
са бланкетни и премълчават размера на цената,начина и срока на плащане,като
тези клаузи видимо пълномощникът ги определя сам и по своя преценка,извън
пределите на представителната си власт. Настоява се за отмяна на решението на
ПРС и отхвърляне на предявения иск от въззивната инстанция.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
С оглед на гореизложеното и като прецени,че въззивната
жалба е допустима и редовна, на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен
съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д. № 57/2018 г.по описа на БОС в
съдебно заседание за разглеждане и решаване на
12.02.2018 г. от 14.10 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях
адреси.
ВЕДНО С ПРИЗОВКАТА на всяка от страните да се
връчи препис от настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: