РЕШЕНИЕ
№ 562
Сливен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - II състав 3-членен, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА |
Членове: | ГАЛЯ ИВАНОВА ИГЛИКА ЖЕКОВА |
При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20247220600046 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 391 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 931 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 396/16.01.2023 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ - гр.Сливен, с което на А. И. И., с [ЕГН], за нарушение на чл. 264, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Недоволен от така постановеното решение, касационният жалбоподател А. И. И., чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с важни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на производството, тъй като при връчването на наказателното постановление липсва дата на получаването му, кой го е получил, и че същото лице се задължава да го предаде на санкционираното лице, така както е визирано в разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от НПК. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. К., АК-С., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и излага становище по същество.
В с.з. ответникът по касационната жалба – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.12.2022 г. около 12:20 часа полицейски служители били изпратени от Началник Сектор „Пътна полиция“ - Сливен по сигнал за неправилно паркиране на бул. „Георги Данчев“ до търговски център „Българка“. Пристигайки около 12:30 часа на място, полицаите установили лек автомобил „Тойота“ с рег.№ [рег. номер] и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ [рег. номер], които били паркирани близо един до друг, като приели за установено, че е имало съприкосновение между двата автомобила и удар. От търговския център излязъл мъж, който заявил на полицаите, че двата автомобила са семейна собственост и той е управлявал автомобила с марка „Тойота“ и че няма настъпило ПТП. Служителите на реда поканили лицето до служебния автомобил, за да му извършат справка на документите и да изяснят ситуацията, при която установили, че лицето е Р. К. Ф., но той не представил документи на автомобила. В това време от магазина излязъл още един мъж, който заявил на полицейските служители, че той е шофирал лекия автомобил „Тойота“. Св. Ж. разпоредил на това лице да представи за справка и своите документи за самоличност и документите на колата, но лицето отказало да ги представи. От търговския център излезли още близки и роднини на Р. К. Ф., който започнал да снима действията на полицаите с телефона си и се обадил на ЕЕН 112. Свидетелят С. се обадил за съдействие на ОДЧ, за да бъде изпратен още един екип на място, поради ескалиране на ситуацията. Преди да пристигне втори полицейски екип, второто лице, което се било представило за водач на МПС с марка „Тойота“ представило на проверяващите личните си документи и документите на автомобила. Полицаите го установили като А. И. И.. Жалбоподателят не представил СУМПС и полицейските служители решили с цел изясняване на случая да направят проверката на спокойствие, и поканили жалбоподателя да се качи в служебния автомобил, за да го откарат в Сектор „Пътна полиция“ - Сливен. Той първоначално отказвал, но в последствие доброволно тръгнал с тях. В Сектор „Пътна полиция“-Сливен полицаите извършили проверка на документите. След това отвели жалбоподателя в РУ-Сливен, където бил задържан за срок от 24 часа със Заповед № 343зз-122/ 29.12.2022 г. по чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.
За извършеното нарушение на 29.12.2022 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 170157/ 29.12.2022 г., за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя било издадено НП №396 от 16.01.2023 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ - гр.Сливен за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, с което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл. 264, ал. 1 от с.з. Наказателното постановление било получено на 20.06.2023 г. от с. на жалбоподателя - К. И. П..
При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че: НП е процесуално и материално законосъобразно; в АУАН и в НП е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Приел е, че АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма, при спазване разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Формирал е извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, за което АНО напълно правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност му, налагайки му наказание в законоустановения минимален размер от 500 лева, което било напълно съответно на характера на нарушението и на вината на нарушителя. С такива изводи Районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран, е извършено. Обосновано районният съд е приел, че с действията си по неизпълнение на разпорежданията на полицейските служители, жалбоподателят е пречил противозаконно на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. Данни за такива действия се съдържат в показанията на разпитаните в качеството на свидетели пред районния съд полицейски служители, от чиито показания безпротиворечиво е установено, че на жалбоподателя са дадени многократни устни полицейски разпореждания да представи документ за самоличност, за да му бъде извършена проверка и да се качи в патрулния автомобил, за да бъде отведен в Сектор „Пътна полиция“ - Сливен за изясняване на случая, които жалбоподателят не е изпълнил, докато полицаите не са поискали съдействие от дежурен ОДЧ за изпращането на още един екип с цел овладяване на ескалиралата ситуация. По този начин жалбоподателят е извършил действия, съзнателно пречещи на полицейските органи да му извършат проверка и да изпълнят задълженията си по ЗМВР.
Неоснователно е наведеното в касационната жалба твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с начина на връчване на НП, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя. По това възражение се е произнесъл и първоинстанционният съд, чиито правни изводи настоящият касационен състав споделя, поради което не следва да повтаря и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 391 от 23.11.2023 г., постановено по АНД № 931 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: | |
Членове: |