Р Е Ш Е Н
И Е
№ 377 29.10.2021 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно
дело №160 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 и 3
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на Л.Г.Г., ЕГН ********** ***, против решение №2153-23-8 от
25.02.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с което е оставена без
уважение, като неоснователна, подадената от Г. жалба срещу разпореждане №**********
от 12.01.2021 г. на началник на отдел
„Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора,
като оспореното разпореждане е изцяло потвърдено.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие
и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че необосновано
административният орган в лицето на началник
на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора е изключил, респективно не е зачел осигурителния стаж на Л.Г.,
положен за периода от 01.10.1993 г. до 07.05.1996 г. при осигурителя „Агровил“
ООД, гр. Стара Загора и този за периода от 15.07.1996 г. до 15.08.1998 г.,
положен при осигурителя „Елтекс“ ООД, гр. Стара Загора, като по този начин
неправилно е формиран крайният извод на органа за липса на материалноправните
предпоставки от разпоредбата на чл. 68а от КСО относно възникване на правото за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката.
Потвърждавайки изцяло разпореждането, с което е постановен процесния отказ,
решаващият орган – директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е постановил едно необосновано и неправилно
решение, чиято отмяна се претендира понастоящем в образуваното пред съда
производство, ведно с последващата от това отмяна и на разпореждане №**********
от 12.01.2021 г., като незаконосъобразно. Отправя се искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В проведените открити съдебни
заседания жалбоподателката редовно и своевременно призована не се явява лично,
като в проведеното на 19.10.2021 г. се представлява от пълномощника си по
делото – адв. А. Р. от АК-Стара Загора, която поддържа изцяло депозираната
жалба и направените в нея искания.
Ответникът по жалбата - директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара Загора редовно
и своевременно призован, не се явява лично, като се представлява от
процесуалните си представители – старши юрисконсулти К. и И., които оспорват по
принцип подадената жалба.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Със свое заявление вх. №Ц2113-23-1804 от
14.09.2020 г. /л. 22-24/ Л.Г. е отправила искане до директора на ТП на НОИ, гр.
Стара Загора за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл. 68а от КСО, като изрично е посочила, че при отпускане на пенсията желае
нейният размер да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като се
вземе предвид осигурителният й доход за времето от 01.01.1988 г. до 31.12.1990
г., както и този за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията.
Към заявлението си жалбоподателката е приложила документи за осигурителен стаж
и доход, измежду които и трудови и осигурителна книжки, актове за раждане и
удостоверение Обр. УП-15 с изх. №Ц5506-23-704#1 от 20.08.2020
г. /л. 29-31/, издадено от
Осигурителния архив към ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
В провелото се пред пенсионният орган
административно производство е извършен анализ на данните, съдържащи се в представените
документи за осигурителен стаж и възраст, както и на информацията от
поддържания Регистър на осигурените лица. Установено е, че съгласно данните от
представените трудови книжки №63 и №63 –
продължение, г-жа Г. е била назначена на длъжност „технолог“ в „Агровил“ ООД,
гр. Стара Загора за периода от 01.10.1993 г. до 07.05.1996 г. /л. 59/ и на
длъжност „експерт“ в „Елтекс“ ООД, гр. Стара Загора за периода от 15.07.1996 г.
до 15.08.1998 г. /л. 48-49/. Установено е, че крайните заверки на визираните
периоди, извършени в трудовите книжки са само чрез полагането на един подпис,
което противоречало на предвидените правила за оформяна на трудов стаж при
прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал.
1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж в относимата й към периодите
редакция. Във връзка с констатациите на длъжностните лица и на основание чл. 1,
ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ на заявителката е указано
да представи надлежно оформени доказателства за осигурителен стаж и доход,
съобразно фактическите установявания по административната преписка. С оглед
последното от страна на Г. са представени издадени от „Агровил“ ООД, гр. Стара
Загора удостоверения-обр. УП-3, изх. №14 от 16.10.2020 г. /л. 44/ и изх. №16 от
28.10.2020 г. /л. 45/ за периода от 01.10.1993 г. до 07.05.1996 г., като
последното анулира това с изх. №14 от 16.10.2020 г. и удостоверява осигурителен
стаж в размер на 2 години, 7 месеца и 6 дни, както и издадено от „Елтекс“ ООД,
гр. Стара Загора удостоверение-обр. УП-3, изх. №1 от 13.01.2000 г. /л. 46/ за
периода от 15.07.1996 г. до 15.08.1998 г., удостоверяващо осигурителен стаж в
размер на 2 години и 1 месец.
С писма изх. №Ц2113-23-1804#7 и изх. №Ц2113-23-1804#8 от
15.12.2020 г. на началник
сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора /л.
39-40./ са инициирани
проверки в осигурителите „Агровил“ ООД, гр. Стара Загора и „Елтекс“ ООД, гр.
Стара Загора, целта на които е да се удостовери осигурителния стаж на
жалбоподателката за визираните по-горе периоди, както и достоверността на
представените от нейна страна пред пенсионния орган удостоверителни документи. В
резултат на извършените проверки е констатирано, че за „Агровил“ ООД, гр. Стара
Загора не се съхранява, и не се установява наличието на трудово –правна
документация в т. ч. и ведомости за заплати на наетия персонал. Съобразно
декларация на управителя на дружеството документите са били изгубени, като
удостоверения-обр. УП-3, изх. №14 от 16.10.2020 г. и изх. №16 от 28.10.2020 г.
са издадени на база заверен стаж в трудовите книжки, като в този смисъл не са
съобразявани данни от разчетно-платежни ведомости. По отношение „Елтекс“ ООД,
гр. Стара Загора е установено, че дружеството е заличено на 05.01.2001 г.,
бившият управител е заявил, че не знае, къде се съхраняват разчетно-платежните
ведомости на търговеца.
В резултат на извършените проверки
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възприело, че поради липсата на
годни доказателства, необходими за потвърждаване на осигурителния стаж на
жалбоподателката за периодите от 01.10.1993 г. до 07.05.1996 г. при осигурителя
„Агровил“ ООД, гр. Стара Загора и от 15.07.1996 г. до 31.12.1996 г., и от
01.01.1998 г. до 15.08.1998 г. при осигурителя „Елтекс“ ООД, гр. Стара Загора същите
не следва да бъдат зачетени за осигурителен стаж във връзка с заявеното право
на пенсия по смисъла на чл. 68а от КСО. Затвърден е извод, че представените
документи не отговарят на изискванията за ред и форма на издаване, още повече,
че първичните счетоводни документи, отразяващи трудово-осигурителния статус на
жалбоподателката не са налице. Периодът от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. при
осигурителя „Елтекс“ ООД, гр. Стара Загора е зачетен по наличните данни от РОЛ.
Във връзка с горните констатации е
постановено първоначално оспореното разпореждане №********** от 12.01.2021 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора /л. 20/, с което на
основание чл. 98, ал. 1 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на Л.Г.Г.. Изложени са съображения,
че към датата на заявлението за отпускане на пенсия с вх. № Ц2113-23-1804 от
14.09.2020 г. жалбоподателката има
навършена възраст от 60 години, 8 месеца и 01 дни и зачетен осигурителен стаж
от трета категория до 13.09.2020 г. в размер на 32 години, 6 месеца и 5 дни.
Отбелязано е, че съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2020 г. жените придобиват
право на ЛПОСВ при навършване на 61 години и 6 месеца и придобит стаж в размер
на 35 години и 10 месеца, а в случая Г. не е достигнала изискуемата по закон
възраст /съответно и стаж/. Жалбоподателката няма право на пенсия и по реда на
чл. 68а, ла. 1 от КСО /в намален размер/, тъй като не притежава изискуемия от
разпоредбата осигурителен стаж в размер на 36 години, видно от зачетения й
такъв в размер на 32 години, 6 месеца и 5 дни.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО срещу постановеното
разпореждане е постъпила жалба от Л.Г. с вх. №1012-23-3 от 22.01.2021 г. /л.
15-16/, чрез която са оспорени правните фактически съображения на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване и отправено искане за отмяна на разпореждане №**********
от 12.01.2021 г.
За да потвърди оспореното разпореждане,
директорът на ТП на НОИ, гр. Стара
Загора е възприел изцяло, мотивите изложени в административния акт, като е
посочил нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на
правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 и чл. 68а от КСО. Направен е подробен
анализ на зачетения за жалбоподателката осигурителен стаж, като мотивирано и
съобразно събраните в хода на административното производство доказателства е
формиран извод, че осигурителният стаж за периодите от 01.10.1993 г. до
07.05.1996 г., от 15.07.1996 г. до 31.12.1996 г. и от 01.01.1998 г. до
15.08.1998 г. не следва да бъде зачитан, поради неотстраними нередовности,
свързани с липсата на формална удостоверителна сила на представените от
жалбоподателката официални документи, отразяващи осигурителния й стаж и доход.
Отбелязано е, че за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. при осигурителя „Елтекс“
ООД, гр. Стара Загора осигурителният стаж е зачетен, паради наличието на
осигурителна информация в РОЛ, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО.
Изложени са аргументи в подкрепа на твърдението, че за Г. не са налице
предпоставките за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68а от КСО, както и че
претендираният за положен осигурителен стаж при „Агровил“ ООД, гр. Стара Загора
и „Елтекс“ ООД, гр. Стара Загора не
отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от НПОС във връзка с чл. 6,
ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Решение №2153-23-8 от 25.02.2021 г. на
директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е връчено лично на Г. на 26.02.2021
г., видно от приложеното по делото придружително писмо /л. 14/.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-23-8 от
25.02.2021 г. и на потвърденото с него разпореждане №********** от 12.01.2021
г.
По делото е постъпила нарочна молба чрез
пълномощника на жалбоподателката /л. 65-66/, с която на основание чл. 129, ал.
1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е отправено искане за спиране на
производството по адм. д. №160/2021 г. по описа на адм. съд – Стара Загора, към
която молба е приложена и искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/,
ведно с разпореждане от 30.03.2021 г. по образуваното във връзка с исковата
молба пред Районен съд, Стара Загора гр. д. №1479 по описа за 2021 г.
С протоколно
определение от 20.04.2021 г., постановено в открито съдебно заседание по адм.
д. №160/2021 г. по описа на адм. съд – Стара Загора, съдебното производство по
делото е спряно до решаване на гр. д. №1479 по описа за 2021 г. на РС-Стара
Загора.
Чрез молба
за възобновяване на спряното производство по адм. д. №160/2021 г. е представено
влязло в сила на 21.07.2021 г. решение
№260602 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. №1479 по описа за 2021 г. на
РС-Стара Загора /л. 79-82/. С протоколно определение от 19.10.2021 г.
производството по адм. д. №160/2021 г. е възобновено.
Чрез
приложеното по делото решение №260602 от 01.07.2021 г. РС-Стара Загора признава
за установено по отношение ТП на НОИ, гр. Стара Загора, на основание чл. 1, ал.
1, т. 3 от ЗУТОССР, че Л.Г.Г. има положен трудов стаж в „Агровил“ ООД, гр.
Стара Загора за периода от 01.10.1993 до 07.05.1996 г. на длъжност „технолог“ и
в „Елтекс-Стара Загора“ ООД, гр. Стара Загора за периодите от 15.07.1996 г. до
31.12.1996 г. и от 01.01.1998 до 15.08.1998 г. на длъжност „експерт
животновъдство“.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Оспореното решение №2153-23-8 от 25.02.2021 г. е
постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ, гр.
Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът не
установи допуснати в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото, както административният
орган в лицето на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора, така и решаващият орган в развилото се
контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО са изпълнили задължението си по чл. 35 и 36 от АПК,
а именно: да съберат и обсъдят всички относими за спора обстоятелства, както и
да изяснят всички факти от значение за случая в светлината на принципно
прокламираното служебно начало и в рамките на законово предоставените им
правомощия. От една страна с оглед установените в хода на административното
производство нередовности и съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС е
предоставена възможност на жалбоподателката да представи необходимите документи
по отношение надлежното удостоверяване на осигурителния й стаж и доход, а от
друга, са инициирани служебни проверки във връзка с обективното установяване на
релевантните факти и обстоятелства, необходими за правилното и законосъобразно
произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. В
това отношение пенсионният орган е положил необходимите процесуални усилия,
видно и от събраните писмени доказателства.
На
практика спора по делото е правен – за приложението на съответните материалноправни
норми, респективно за правните изводи въз основа на събраните доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 КСО
във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 5 от НПОС за 2020 г. жените придобиват право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 61 години и 6
месеца и наличие на 35 години 10 месеца осигурителен стаж. Възрастта и
необходимият осигурителен стаж за придобиване на ЛПОСВ за 2021 г. за жените са
определени съответно на 61 години и 8 месеца и 36 години, съобразно
разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от НПОС. Разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 от КСО предоставя възможност на лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по
чл. 68, ал. 2
от КСО, да могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от
възрастта им по чл. 68, ал. 1.
Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер
пожизнено. Съгласно чл. 70, ал. 14 от КСО размерът на пенсията по чл. 68а
се намалява с 0,4 на сто за всеки недостигащ на лицето месец до навършване на
възрастта му по чл. 68, ал. 1
от КСО.
Съгласно
разпоредбата на НПОС
пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено
заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен
институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен
документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на
заявителя съгласно чл. 9, ал. 2
от наредбата. Правилото на чл. 1, ал. 5 от КСО гласи, че при прието заявление с
нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени
служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с
обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или
по електронен път по реда на ЗЕУ в
15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са
отстранени, а за пенсиите при прилагане на международен договор, по който
РБългария е страна или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност, в двумесечен срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО /данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица/. Редът
за установяване на осигурителен стаж е разписан в чл. 40 от НПОС, като съгласно
ал. 1 той се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец /удостоверение – образец УП-3/, като посочените документи се
издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи
и договори за възлагане на труд. В случаите, когато последните липсват,
осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават
удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен
доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно
данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Между
страните не се спори, че към датата на подаденото заявление за отпускане на
пенсия 14.09.2020 г. жалбоподателката е имала навършена възраст 60 години, 8
месеца и 1 ден и е отговаряла на изискването на чл. 68а, ал. 1 във
връзка с чл. 68, ал. 1 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 6 от НПОС за
навършена възраст. За придобиване право и отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.
68а, ал. 1 от КСО следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна
предпоставка — наличие на осигурителен стаж в размер на 35 години и 10 месеца, който
се явява и спорният въпрос в настоящото производство.
Съдът
приема, че към момента на постановяване на разпореждане №********** от
12.01.2021 г. съобразно наличните по делото доказателства, събрани в хода на
провелото се пред пенсионния орган административно производство за
жалбоподателката правилно е зачетен осигурителен стаж в размер на 32 години 6
месеца и 5 дни към 14.09.2020 г. от гл. т. спазването на административнопроизводствените
правила, като са събрани всички допустими от процесуалния закон, относими към
предмета на административната преписка и необходими за установяване на
релевантните факти доказателства.
Правилно
административният орган, а и директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора са
отказали да зачетат претендирания за положен осигурителен стаж за периодите от
01.10.1993 г. до 07.05.1996 г. при осигурителя „Агровил“ ООД, гр. Стара Загора
и от 15.07.1996 г. до 31.12.1996 г., и от 01.01.1998 г. до 15.08.1998 г. при
осигурителя „Елтекс-Стара Загора“ ООД, гр. Стара Загора, като изложените в тази
насока правни съображения се споделят изцяло от съда с оглед липсата на
нормативно определените предпоставки за формалното признаване на тези периоди
по смисъла на чл. 40 от НПОС.
В случая обаче следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, според която установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта, се преценява към момента
на приключване на устните състезания. В този връзка следва да се отчете
действието на влязлото в сила решение №260602 от 01.07.2021 г., постановено по
гр. д. №1479 по описа за 2021 г. на РС-Стара Загора, с което на практика се
установява наличието на трудов стаж /осигурителен са целите на КСО/ за спорните
по делото периоди, посочени многократно по-горе. Безспорно установените с това
решение факти са от съществено значение за настоящото съдебно производство,
доколкото те пряко се отнасят към основния административноправен спор, а от там
и към отказаното право на пенсия за жалбоподателката. Вярно е, че съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, но с оглед
разпоредбата на ал. 2 от сочената норма, правно значение имат и новонастъпилите
факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта фактическо
и правно положение и на които е придадено обратно действие. Тоест, последващите
факти се вземат предвид от съда при преценката за законосъобразност на акта
само ако водят до промяна на съществуващото към онзи момент фактическо и правно
положение. Настоящият случай се явява именно такъв, тъй като с постановеното по
реда на ЗУТОССР съдебно решение за пръв път се установява факта, че в
действителност Г. е полагала труд за периодите от 01.10.1993 г. до 07.05.1996
г., от 15.07.1996 г. до 31.12.1996 г. и от 01.01.1998 г. до 15.08.1998 г. и
тези периоди следва да се зачетат за осигурителен стаж, независимо, че в
провелото се по-рано административно производство тези факти не са доказани т.
е. те не са съществували нито към момента на подаване на заявление за отпускане
на ЛПОСВ, нито към момента на постановяване на административните актове, с
които заявеното право на жалбоподателката е отречено. В тази връзка следва да
се добави, че съществуването на право на пенсия не може да бъде отречено само
защото заявителят и пенсионният орган са възприели по различни начини,
респективно са направили различни изводи на данните по някой от представените
документи. Установяването на правнозначими факти по смисъла на чл. 142, ал. 2
от АПК е допустимо да продължи и пред компетентния административен съд в
производството по чл. 118, ал. 1 от КСО, тъй като в случая целта е да бъде
установено безспорно действителното наличие или действителната липса на
заявеното право на пенсия на лицето към датата на подаденото от него заявление
по реда на чл. 1, ал. 1 от НПОС.
С оглед
горното се налага изводът, че за жалбоподтелката е наличен осигурителен стаж,
който не е зачетен от пенсионния орган при постановяване на разпореждане №**********
от 12.01.2021 г. и който осигурителен стаж е пряко относим към правото й на
пенсия по чл. 68а от КСО. Още повече, че размерът на установения по реда на ЗУТОССР
стаж, прибавен към вече зачетения от пенсионния орган покрива изискването на
чл. 68а, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО. В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения
съдът намира, че обжалваното решение се явява неправилно и необосновано, а потвърденото
с него разпореждане - незаконосъобразно, предвид новонастъпилите след
постановяването им факти от значение за спорното право и дължимото от съда
приложение на правилото по чл. 142, ал. 2 от АПК.
Обжалваното
решение №2153-23-8 от 25.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора
и потвърденото с него разпореждане №********** от 12.01.2021 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора следва да бъдат
отменени, а преписката да се изпрати на ръководител ПО при ТП на НОИ,
Стара Загора за произнасяне по заявление вх. №Ц2113-23-1804 от 14.09.2020 г. на
Л.Г. при съобразяване с изложените по настоящото съдебно решение мотиви по
тълкуване и прилагане на закона и събраните допълнително по делото
доказателства.
При
този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на
пълномощника на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски,
представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде
уважено, като в тежест на ТП на НОИ - гр. Стара Загора бъде възложено
заплащането на сумата от 350.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Г.Г. решение №2153-23-8 от
25.02.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт, гр. Стара Загора, като неправилно
и необосновано.
ОТМЕНЯ разпореждане №********** от 12.01.2021
г. на началник на отдел „Пенсии“ -
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора,
като незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне
по заявление вх. №Ц2113-23-1804 от 14.09.2020 г. на Л.Г.Г. за отпускане на
пенсия по реда на чл. 68а от КСО, при съобразяване със съдържащите се в съдебно
решение мотиви по тълкуване и прилагане на закона и събраните допълнително по
делото доказателства.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Стара Загора, бул.
„Руски“ №44 да заплати на Л.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 350.00 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща договорено и заплатено възнаграждение
за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
СЪДИЯ: