Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Русе, 26.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI
граждански състав…в
публично заседание на 30-ти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3812 по описа на 2019 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК ********* твърди, че на 12.02.2018 г. с ответника С.Х.И., ЕГН **********
сключил Договор за потребителски заем № CREХ-15742838, с който му бил
предоставен кредит в размер на 848,02 лева, като следвало да погаси заема на 9
месечни погасителни вноски, всяка от които по 109,67 лева, и които вноски
съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно
годишния процент на разходите – 42,25 % и годишен лихвен процент – 35,76 %,
посочени по договора. Ответникът не погалил никакви месечни вноски. На
основание чл. 3 от Условия на договора вземането станало изискуемо в пълен
размер, т. к. кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска кредитополучателя не изпълнил
задълженията си, алтернативно заявяват, че всички вноски били падежирани на
20.11.2018 г., преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Заявяват, че
ответника им дължи обезщетение за забава в размер на 139,01 лева.
Предвид неизпълнение на задълженията от
страна на ответника, ищецът подал
Заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано гр. дело № 1720/2019 г. по описа
на РРС, била издадена Заповед за изпълнение № 811/26.03.2019 г., с което било
разпоредено на ответника да заплати на ищеца, сумата 848,02 лева – главница по
кредита; възнаградителна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г. в
размер на 139,01 лева; мораторна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 11.03.2019
г. в размер на 76,86 лева, както и сумата от 75,00 лева – разноски в
производството, но ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
предвид което искат установяването им по исков ред. Искат да бъде признато за
установено, че ответника им дължи сумата от 848,02 лева – главница по кредита; 139,01
лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2018
г. до 20.11.2018 г., както и сумата от 76,86 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 20.04.2018 г. до 11.03.2019 г.
Ответникът С.Х.И. е редовно призован по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не се явява. Назначеният му особен представител
адв. Й.Д. е подал отговор на исковата молба, оспорва иска. Твърди, че
доверителя му не е подписвал представения договор за потребителски заем от
12.02.2018 г. и приложенията към него. Положеният подпис за клиент и за
застрахован в документите не бил изпълнен от И.. Поради това моли предявения
иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от №811/ 26.03.2019 г. по гр.
д. № 1720/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на С.Х.И. да заплати
на ищеца сумата 848,02 лева – главница по Договор за потребителски заем от 12.02.2018
г., възнаградителна лихва за периода 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г. в размер на
139,01 лева, мораторна лихва за периода 20.04.2018 г. до 11.03.2019 г. в размер
на 76.86 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2019
г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 25,00 лева
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил
уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит CREХ №
15742838 от 12.02.2018 г. бил предоставен
от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на ответника кредит в размер на 848,02
лв. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 9 месечни вноски с размер
от по 109,67 лв. включващи изплащане на отпуснатата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, посочени в погасителния план съгласно чл. 2 от договора.
Ответникът не заплатил нито една от погасителните вноски след отпускане на
кредита, поради което изпаднал в забава. Съгласно чл. 3 от договора при забава
на погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на законна
лихва.
Съгласно заключението на назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза, процесният заем по Договор за
потребителски заем № CREX-15742838 бил усвоен в размер на 848,02 лв. на 12.02.2018г.
Размерът на задължението на ответника, по кредита към датата на
депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда 25.03.2019 г. е както следва:
просрочена главница в размер на 848,02 лв., договорна лихва върху редовна
главница в размер на 139,01 лв., начислена
за периода от 20.03.2018 г. до 20.11.2018
г. вкл. Обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 76,80 лв. ,
начислено за периода от 20.04.2018 г. до 11.03.2019 г. вкл.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми по договор за потребителски
паричен кредит CREХ -15742838 от 12.02.2018
г., с който му е предоставила кредит в размер на 848,02 лв., въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява
частично основателен.
Съгласно, договора за заем /който се
установи, чрез СГЕ, че е автентичен/, между страните е създадена облигационна
връзка. В производството по проверка истинността на оспорения документ е
допуснато доказателствено средство – съдебно-графологична експертиза – чл. 194, ал. 1 ГПК.
Съдът кредитира, като обосновано, достатъчно пълно и ясно, заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно-графологична експертиза, а именно,
че подписът под процесния документ - договор за потребителски кредит CREХ №
15742838 от 12.02.2018г., както и във всички съпътстващи го документ е положен
от ответника, поради което намира направеното оспорване за недоказано. В
изпълнение на поетите по договора задължения, ищецът е предоставил на ответника
заем в размер на 848,02 лв.
От приетото по делото заключение на
назначената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира, предвид
специалните знания на вещото лице, е видно, че ищецът е изпълнил своето
задължение по Договора. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това- в
отговора на исковата молба ответника не оспорва основателността на заявените
претенции, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 848,02 лв.- неизплатена главница.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Предвид изложеното съдът приема, че действително не е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като обявяваното и не е достигнало до
ответника.
Следва да се посочи обаче, че цялото
вземане на ищеца е падежирало към момента на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, поради което съдът приема, че ответникът дължи и възнаградителна лихва
за периода от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г. в размер на 139,01 лева.
Задължението за главница е парично и срочно и с неплащането на падежа
ответникът е изпаднал в забава. В случая ответникът, е забавил дължимите
плащания по кредита, той дължи на кредитора обезщетение за забавата в размер на
76.80 лв. за времето 20.04.2018 г.- 11.03.2019 г. според заключението на
назначената по делото експертиза, като над тази сумата претенцията следва да се
отхвърли ( тъй като същото е претендирано в размер на 76.86 лева).
При това положение съдът приема, че
обективно съединени искове следва да се уважат, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за 848,02лева – главница по договор за
потребителски кредит CREХ-№ 15742838 от 12.02.2018 г, сумата от 139,01 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата
от 76.80 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.04.2018 г.
- 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019
г. до окончателното изплащане на главницата.
Предвид изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищецът сумата от 75.00 лв.– разноски по гр. д. № 1720/2019 г. по описа на РРС.
Ответникът дължи на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете по настоящото производство в размер на 774.96 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.И., ЕГН **********,***
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”, Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс СА”, клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сгр.14, сумата от 848,02 лева – главница по договор за
потребителски кредит CREХ-15742838 /12.02.2018 г., сумата от 139,01 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 20.03.2018 г. до
20.11.2018 г., както и сумата от 76.80 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 20.04.2018 г. - 11.03.2019 г., за които е издадена заповед № 811/ 26.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1720/2019 г.
по описа на Районен съд - Русе
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ - Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, с ЕИК *********, със
седалище в гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14,
против С.Х.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
над 76.80 лева до 76.86 лв. представляваща лихва за забава за периода от 20.04.2018
г. - 11.03.2019 г., за която е издадена
заповед № 811/ 26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1720/2019 г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА С.Х.И., ЕГН **********
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, с ЕИК *********, със седалище в
гр.София, район Младост, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, бл.14 сумата 75.00
лв. – разноски, за които е заповед № 811/ 26.03.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1720/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, както и сумата от 774.96 лв. – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: