Решение по дело №98/2015 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 244
Дата: 8 май 2015 г. (в сила от 8 май 2015 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20151510100098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                         08.05.2015г., град Дупница

 

IV

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

05.05.

 

2015

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

98

 

2015

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Н.Б.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „Кадин мост” №17, чрез адвокат И.Г. *** срещу „ФУНДАМЕНТАЛ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов” № 6, представлявано от К.Г.Ч. – управител, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

           Ищецът твърди, че на основание Трудов договор № 901 от 16.01.2012 г. е полагал труд в ответното дружество по валидно възникнало безсрочно трудово правоотношение до 28.10.2013 г., като по силата на сключения трудов договор е изпълнявал длъжността „работник мини“. Съгласно подписан Анекс към трудовият договор, определеното на работника брутно трудово възнаграждение е в размер на 674, 15 лева. Със Заповед № 48/28.10.2013г. на управителя на „Фундаментал“ ЕООД - К.Ч., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2. пр. 2 от КТ, поради съкращаване в щата, считано от 28.10.2013 г. Датите на издаване и връчване на заповедта съвпадат т.е. трудовото правоотношение е прекратено без да е отправено и спазено писмено предизвестие от един месец по смисъла на чл. 328, ал. 1 от КТ. С оглед на основанието, въз основа на което е прекратен трудовият договор на ищеца в заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че на работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Това обезщетение е начислено по ведомост, но не е изплатено от работодателя и до момента. В конкретния случай сочи, че правото на изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ не е отречено от работодателя, дължимата сума е начислена, но в действителност е платена само малка част от него – 67, 15 лв. С оглед горното моли съда да постанови съдебно решение, е което на основание чл. 220, ал. 1 от КТ да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 607, 15 лв. (шестстотин и седем лева и петнадесет стотинки, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата па подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и разноските по делото. Моли на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

           В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал такъв.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

           Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

           Ищецът твърди, че на основание Трудов договор № 901 от 16.01.2012 г. е полагал труд в ответното дружество по валидно възникнало безсрочно трудово правоотношение до 28.10.2013 г., като по силата на сключения трудов договор е изпълнявал длъжността „работник мини“. Съгласно подписан Анекс към трудовият договор, определеното на работника брутно трудово възнаграждение е в размер на 674, 15 лева. Със Заповед № 48/28.10.2013г. на управителя на „Фундаментал“ ЕООД К.Ч., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2. пр. 2 от КТ, поради съкращаване в щата, считано от 28.10.2013 г. Датите на издаване и връчване на заповедта съвпадат т.е. трудовото правоотношение е прекратено без да е отправено и спазено писмено предизвестие от един месец по смисъла на чл. 328, ал. 1 от КТ. С оглед на основанието, въз основа на което е прекратен трудовият договор на ищеца в заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че на работника следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Това обезщетение е начислено по ведомост, но не е изплатено от работодателя и до момента. В конкретния случай сочи, че правото на изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ не е отречено от работодателя, дължимата сума е начислена, но в действителност е платена само малка част от него – 67, 15 лв.            

           По делото е прието заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Г.В., съгласно което заключение дължимото обезщетение на ищеца, изчислено във фиша за м. октомври 2013г. е в размер на 674, 15 лева, след облагане на сумата чисто за получаване е сумата в размер на 607, 00 лева, което обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ не е изплатено на ищеца, тоест сума в размер на 607, 00 лв. не е преведена в банката за получаване на банкомат.

           С протоколно определение от 05.05.2015г., съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в  посока намаляване на  същия,  а именно да се счита предявен  за сумата от 607, 00 лева, като за разликата до пълния  предявен размер  от 607, 15 лв., съдът е прекратил производството  по гр. дело  № 98/2015г. по описа на РС – Дупница на основание чл. 233 от ГПК 

           Процесуалният представител на  ищеца в проведеното открито съдебно заседание на 05.05.2015г. е направил искане, съдът да постанови неприсъствено решение, намирайки, че са налице предпоставките за това.

           Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение в настоящия казус, като взема предвид, че на ответника „Фундаментал“ ЕООД е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея. Със съобщението са му били указани последиците на чл. 238 и чл. 239 ГПК от неспазването на сроковете за размяна на книжата. Въпреки това ответникът не е депозирал писмен отговор. В първото открито съдебно заседание той не изпратил предтавител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсътвие. Освен това съдът намира предявените искове за вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което същите следва да бъдат уважени.

           Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

           По искането на ищеца за постановяване на предварително изпълнение на съдебното решение, съдът счита, че не следва да се произнася с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК, съгласно която настоящото решение влиза в сила от момента на постановяването му.

           На осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния и претендирани разноски по настоящото производство в размер на 300, 00 лева – за адвокатски хонорар, като ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в общ размер на 150, 00 лева, от които 50, 00 лева, представляваща дължима държавна такса и 100, 00 лева възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

           Воден от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, съдът 

 

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА „ФУНДАМЕНТАЛ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов” № 6, представлявано от К.Г.Ч. – управител да заплати на Н.Б.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „Кадин мост” № 17 сумата в размер на 607, 00 (шестстотин и седем лева), представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва  върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.01.2015г. до окончателното й изплащане.   

           ОСЪЖДА „ФУНДАМЕНТАЛ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов” № 6, представлявано от К.Г.Ч. – управител да заплати на Н.Б.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, обл. Кюстендил, ул. „Кадин мост” № 17 сумата в размер на 300, 00 (триста лева), представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

           ОСЪЖДА „ФУНДАМЕНТАЛ” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов” № 6, представлявано от К.Г.Ч. – управител да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 150, 00 (сто и петдесет лева), от които сумата от 50, 00 лева представляваща дължима държавна такса и 100, 00 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: