№ 6878
гр. С., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110163513 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу Р. Н. М.
искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
дължимостта на следните суми: 1813.27 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. .,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2024
г., до окончателното изплащане; 296.19 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на лихва за забава за периода от 16.07.2021г до 06.02.2024г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2024г. по ч. гр. д. №
.г. на СРС, 153 състав.
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника в качеството му на ползвател на процесния топлоснабден имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника
суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
1
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че не са
представени доказателства за наличието на валидна облигационна връзка между страните,
като изрично се оспорва ответницата да е носител на вещно право на ползване. Изтъква се,
че липсват доказателства ответницата да е приемала наследство. Сочи се, че задължено лице
за заплащане на топлинна енергия е не формалният собственик на имота, а този, който го
ползва, като се позовава на съдебна практика. Във връзка с това се позовава на
Тълкувателно решение № 2/2017г на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че правоотношението с
ищцовото дружество било възникнало с лице подало молба-декларация за сключване на
договор с „.“ ЕАД, като именно това лице дължи заплащане на потребената топлинна
енергия. Излагат се и подробни аргументи относно недължимостта и на цената за услугата
дялово разпределението. Оспорва се дължимостта и на претендираната мораторна лихва са
аргумент, че не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл. 33, ал. 2 от
ОУ за публикуване на фактурите по делото. Изрично се заявява, че ответникът не оспорва
извършването на доставка на топлинна енергия до имота, както и размера на задължението.
С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата
бъдат присъдени и сторените от нея разноски. Във възражението по чл. 414 ГПК е
релевирано възражение за давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – . изразява становище по съществото
на спор с молба от 20.02.2025г, като представя и писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 5, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., вх.А, се намира в
сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода.
2
Установено от ищцовото дружество е и обстоятелството, че ответникът е бил
собственик на топлоснабдения имот до 26.03.2009г, доколкото по делото е представен
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 02.07.1987г, от който е видно, че именно Р. Н. М. е закупила процесния
топлоснабден имот. По делото като доказателство е приет и нотариален акт за дарение на
недвижим имот ., том ., рег.№ ., дело .г, от който е видно, че на 26.03.2009г ответника М. е
прехвърлила правото на собственост върху ап. 5, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ бл. ., вх.А, на
племенницата си . като си е запазила правото си на ползване върху имота пожизнено.
Въпреки осъщественото през 2009г. разпореждане ответникът М. е запазила
пожизнено вещното право на ползване върху топлоснабденото жилище, поради което
Софийски районен съд приема, че именно тя и след 2009г. е продължила да притежава
качеството потребител на топлинна енергия, доколкото съгласно действащата към 2009г.
нормативна уредба – Закона за енергетиката (Изм. ДВ, бр. 98 от 14.11.2008 г.), където е
дадена дефиницията в § 1, т. 42 (отм.) ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) - редакцията действаща към спорния период.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че именно вещният ползвател –
ответникът Р. М., а не собственикът на топлоснабдения имот . е била потребител на
топлинна енергия през исковия период, доколкото не са ангажирани доказателства
собственикът на имота да е изразил желание да встъпи в облигационно правоотношение с
топлопреносното предприятие на мястото на вещния ползвател с подаване на заявление за
откриване на партида на негово име, нито са представени доказателства, че вещното право
на ползване е погасено преди исковия период. В тази насока са и изложените от самия
ответник в отговора на исковата молба аргументи, а именно че вещните ползватели се
намират в облигационна връзка с топлопреносното предприятие.
Ирелевантни са направените оспорвания в отговора на исковата молба досежно това,
че наследодател на ответника не е бил собственик, доколкото в случая не е налице
наследствено правоприемство.
Ето защо отвеницата М. в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот се
явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия
период топлинна енергия в имота. Същата в качеството си на потребител на топлинна
енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна
енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от . Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен
3
и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото
дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е
спорно между страните. По делото не е установено и ответницата М. да е упражнила
правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към
процесния период. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответницата
релевирано в отговора на исковата молба, че между нея и ищцовото дружество липсва
облигационна връзка, тъй като не била подала заявление за откриване на партида.
По отношение на въпроса за осъществяването на реална доставка на топлинна
енергия до имота на ответницата М. в посоченото от ищеца количество и на претендираната
стойност. Между страните не съществува спор, доколкото от ответника тези обстоятелства
са изрично признати и още с доклада по делото са отделени за безспорни. Въпреки това
следва за пълнота на изложението да се посочи, че според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № . от
12.03.2020г за топлоснабдяването. Съгласно представените от третото лице-помагач
писмени доказателства, неоспорени от ответника, в процесиня имот е извършвано
ежемесечно отчитане на потребеното количество топлинна енергия, което се е
осъществявало дистанционно, като в края на всеки месец данните са се залагали директно
посредством специализиран софтуер.
Същевременно по отношение на потребеното количество БГВ видно от
представените от третото лице-помагач документи /л. 84-87 от делото/ е извършен и реален
отчет на водомер срещу подпис на потребителя. Тези документи не са оспорени от
ответницата, поради което съдът цени положения от нея подпис по реда на чл. 175 ГПК като
признание, че отчетеното количество и отбелязано в подписания формуляр, отговаря на
реално потребеното.
Ето защо Софийски районен съд счита, че събраните по делото доказателства ценени
ведно с изявленията на ответницата водят до непротиворечивия изрод за осъществяване на
доставка на топлинна енергия в количествата начислени от ищцовото дружество за
отопление на имота, за сградна инсталация и за БГВ, като и че начислените суми отговарят
именно на потребеното количество топлинна енергия в имота.
В конкретния случай от счетоводните документи се установява, че за процесния период
общата стойност на начислените по фактури суми е в размер на 1813.27 лева.
Във връзка с направеното от ответницата М. възражение за изтекла погасителна
давност в депозираното от нея възражение по чл. 414 ГПК, настоящият състав приема
следното:
4
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2024г., но е бил прекъснат с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 21.03.2024г. Ето защо Софийски районен съд намира, че
релевираното от ответника възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
От ответницата М. не се излагат твърдения за извършени плащания, нито са
представени доказателства в тази насока, поради което с оглед липсата на оспорване от
ответника на размера на начислените суми, искът следва да се приеме за основателен за
сумата от 1813.27 лева.
Следва изрично да се отбележи, че въпреки изложените аргументи относно дължимост
или недължимост на цена за услугата дялово разпределение, в настоящото производство не
се претендират подобни вземания.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за установяване дължимостта на сумата от 296.19 лева –
обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 06.02.2024г. върху главницата за
топлинна енергия, настоящият състав намира следното:
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г. за да изпадне в забава
ответникът е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура
срок, който е 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася вземането. В конкретния
случай от видно от приложеното извлечение от системата на ищеца за процесните
отоплителни сезони и съобщения към фактури, първата обща фактура е издадена на
30.06.2022г. и е за отчетен период 01.05.2021-30.04.2022г, поради което съдът приема, че
срокът за плащането и е изтекъл на 15.08.2022г. – 45 дни от издаването и. Предвид това
върху сумата по фактурата – 692.21 лева се дължи лихва за периода от 15.08.2022г до
06.02.2024г. в размер на 122.70 лева. Съгласно посоченото от третото лице-помагач по
5
отношение на отоплителен сезон 2022-2023г. всички уреди се отчитат дистанционно, поради
което и по делото не е представена обща фактура, а съгласно справката от системата на
ищеца /л. 26 от делото/ са издавани ежемесечни фактури за реално отчетеното потребление,
в който случай намира приложение клаузата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия и чл. 33, ал.
2 от Общите условия, съгласно които при реален отчет фактурираните суми се заплащат в
45-дневен срок след изтичане на срока за който се отнасят. Ето защо съдът приема,че за
потребеното за м.05.2022г количество топлинна енергия е следвало да се извърши плащане
до 15.07.2022г и съответно от 16.07.2022г ответникът е изпаднал в забава. Аналогично за
всеки отделен месец. Ето защо за периода от 16.07.2022г. до 06.02.2024г. върху стойността
на потребената топлинна енергия за периода 2022-2023г се дължи заплащането на мораторна
лихва определена от съда по реда на чл. 162 от ГПК на 139.01 лева. Предвид това върху
цялата претендирана главница се дължи лихва в размер на 261.71 лева за период от
16.07.2022г. до 06.02.2024г.
Искът следва да бъде отхвърлен за датата за периода от 16.07.2021г до 15.07.2022г. и за
сумата над 261.71 лева до пълния претендиран размер от 296.19 лева.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете в размер на 90.68 лева, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника Р. М..
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 42.19 лева – заплатена държавна такса. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя – в размер на 100 лева. Предвид това общият размер на
сторените от ищеца разноски в исковото производство е 142.19 лева. Следователно в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 139.86 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника. От името на
същия е направено искане за присъждане на разноски както в заповедното производство,
така и в исковото за адвокатско възнаграждение, като видно от представения договор за
правна защита и съдействие в заповедното производство между страните е било уговорено
осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. В случая съдът не е обвързан
с посоченото в договора възнаграждение в размер на 550 лева, а именно съдът е този, който
определя размера на възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Според СРС хонорарът за
процесуално представителство на адв. К. следва да се определен в размер на 200 лева. Съдът
съобрази и константната съдебна практика, обективирана в определение .40/19.03.2020г. по
ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ .г. на І т.о.,
6
съгласно която заповедното производство е уредено едностранно, а подаването на
възражение в срока по чл. 414 от ГПК представлява единствено основание за отпочване на
исковия процес и по самото възражение не се дължи произнасяне от съда, а указания до
молителя за предявяване на иска по чл.422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. При съобразяване така
направеното намаляване в полза на процесуалния представител на ответника се дължи сума
в размер на 3.27 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Досежно разноските дължими за исковото производство, от ответницата отново се
претендира адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, но
по реда на чл. 38 ЗА, доколкото към отговора на исковата молба е представен договор за
правна защита и съдействие сключен между Р. М. и адв.К.. Размерът на адвокатското
възнаграждение на адв. К. следва да се определи от съд към датата на приключване на
устните състезания. Съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждения при материален интерес от 2109.46 лева се равнява на 510.94 лева, като не
са изложени твърдения адв.К. да е регистрирана по реда на ЗДДС. Същевременно делото не
се отличава с правна или фактическа сложност, поради което именно в размер на 510.94 лева
следва да бъде определен адвокатския хонорар. Предвид това в полза на адв.К. следва да се
присъди сума в размер на 8.35 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., срещу Р. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ, че Р. Н. М., с ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК ., сума в размер на
1813.27 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2024 г., до окончателното изплащане, и
сумата в размер на 261.71 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 16.07.2022г. до 06.02.2024г, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2024г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № .г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за разликата над 261.71 лева до пълния предявен размер от 296.19 лева,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2021г до
15.07.2022г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Р. Н. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., ., да заплати на „.“
7
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 139.86 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 90.68 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „., да
заплати на адв. Н. К., с личен номер ., със съдебен адрес в гр.С., ул. „.“ ., о., на основание чл.
38 от ЗА сумата от сума в размер на 8.35 лева – разноски за процесуално представителство
по исковото производство и сума в размер на 3.27 лева – разноски за заповедно
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8