Р Е Ш Е Н И
Е №260602
25.11.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3972/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х.П.П., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-001073/14.02.2020 г., издадено от Д.Г.В. – ***, с което
на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. Р.К., който поддържа жалбата.
Взема становище да са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Твърди и
извършването на нарушението да не е доказано по делото.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 38126
от 06.07.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да
е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Х.П.П., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 03.06.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 05.06.2020
г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Х.П.П. бил правоспособен водач на МПС,
притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
издадено на 01.07.2015 г., валидно до 01.07.2025 г. и с налични 39 контролни
точки.
На 21.01.2020 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив, на
кръговото кръстовище на ул. „Кукленско шосе“ и Околовръстен път жалбоподателят П.
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Ситроен Ксара“ с рег. № ***.
В автомобила на предното пасажерско мястото до водача стоял свид. М.Г.С., а на
задната седалка, зад водача, бил свид. К.Н.Н.. По същото време свидетелите П.Й.Д.
и К.Г.А. – ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването
на правилата за движение, като се намирали на бензиностанция в непосредствена
близост до кръстовището с кръгово движение, към което имали пряка видимост.
Навлизайки в кръговото кръстовище, което било път,
отворен за обществено ползване, жалбоподателят П. започнал да извършва резки
маневри и извел автомобила от контрол чрез презавиване до загубването на
сцепление на задните гуми с пътната настилка. По този начин автомобилът се
завъртал и пързалял по пътя. Отстрани стояло друго лице /неустановено по
делото/, което заснемало движението на автомобила.
Свидетелите Д. и А. забелязали извършваните маневри и
действията на водача по извеждането на превозното средство извън контрол и привели
патрулния автомобил в движение, след което с подаването на светлинен и звуков
сигнал указали на водача да спре и пристъпили към извършването на проверка. На
място свид. Д. – ***, съставил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. № 347535 против жалбоподателя П., в негово присъствие и в
присъствието на свид. А.. Жалбоподателят подписал акта без възражения, като
пред свид. Д. признал да е извършил описаното деяние и обяснил, че е искал да
изпробва автомобила.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.Й.Д. и
К.Г.А.. От тях се установяват мястото на извършване на нарушението – кръстовището
с кръгово движение, образувано от пресичането на ул. „Кукленско шосе“ с околовръстния
път на гр. Пловдив; конкретното поведение на водача, който чрез подаване на газ
и извършване на резки маневри по презавиване е довел автомобила до загубване на
сцепление на задните гуми с пътната настилка, както и авторството на деянието,
като свид. А. сочи именно жалбоподателя П. за водач на автомобила при разпита
си. Изяснява се още, че пътната настилка е била суха, деянието е извършено в
тъмната част на денонощието, както и че в автомобила е имало и други лица освен
водача. От показанията на двамата свидетели се установява и длъжността, която
всеки от тях е заемал към момента на деянието. Показанията на свидетелите Д. и А.
са подробни, логически последователни, вътрешно непротиворечиви, а прецени в
своята съвкупност – и взаимно кореспондиращи си. В тях и двамата свидетели
възпроизвеждат свои непосредствени възприятия като очевидци. При разпитите си
отговарят подробно на поставените допълнителни въпроси за състоянието на
пътната настилка, за действията им по спиране на автомобила, за мястото, от
което са възприели и наблюдавали деянието, а свид. Д. включително изяснява, че
е присъствало и друго лице, което е заснемало автомобила, управляван от
жалбоподателя, при извършването на резките маневри и загубата на сцепление на
задните гуми (т. нар. дрифт). По делото не се установяват и никакви основания,
по които свидетелите Д. и А. да се считат за заинтересовани или предубедени и
по гореизложените съображения съдът изцяло дава вяра на показанията им.
На показанията на свидетелите М.Г.С. и К.Н.Н. се дава
вяра само частично – досежно обстоятелствата, че двамата свидетели са били
пътници в процесния автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № *** към интересуващия
делото момент, че водач на автомобила е бил жалбоподателят П., относно мястото
на деянието, както и че когато автомобилът се е движил в кръстовището с кръгово
движение, е направил 2-3 обиколки. В останалата им част показанията на
свидетелите С. и Н. не се ползват с доверие от съда, тъй като се явяват оборени
по делото от показанията на Д. и А.. Освен това в некредитираната им част
показанията на С. и Н. са противоречиви помежду си, а и нелогични. Така на
първо място свид. С. твърди, че полицейските служители са се появили едва след
като П. вече е спрял на бензиностанцията, докато Н. изяснява: „Когато полицаите
дойдоха, отидохме до бензиностанцията, били сме в движение“. Твърдението на
свид. Н. кореспондира и с установените обстоятелства от показанията на
свидетелите Д. и А., поради което на него съдът дава вяра. Същевременно свид. С.
изяснява, че преди появата на полицаите е гледал предимно в мобилния си телефон
и не е обръщал внимание на случващото се. В тази връзка доказа се, че спомените
му за случилото се не съответстват на обективната действителност, поради което
същият не е надежден свидетел. Показанията на свид. Н. от своя страна са
напълно нелогични в частта им, в която сочи да са имали уговорка да се чакат
със свой приятел на близката бензиностанция, но когато стигнали до процесното
кръгово кръстовище, започнали да правят последователно една след друга
обиколки, за да се оглеждат дали приятелят им ги чакал. Свидетелят С. пък сочи
различна причина за извършваните няколкократни обиколки в кръговото движение,
което отново ясно демонстрира противоречията в показанията на тези двама
свидетели. В заключение при оценката си на показанията на свидетелите С. и Н.
съдът съобрази и близките им приятелски отношения с жалбоподателя. По тези
съображения показанията на С. и Н. се ползват с доверие само в изрично посочените
им части, в които не са оборени по делото, а в останалата им част се примат за
недостоверни и противоречащи на действително случилото се.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Х.П.П.
се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
01.07.2015 г., валидно до 01.07.2025 г. и с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. АУАН е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Издадено е от материално и териториално
компетентен орган.
В тази връзка неоснователно е възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН
поради неправилно посочване на длъжността и местослуженето на актосъставителя. Длъжността
на свид. Д. е установена по категоричен начин по делото както от показанията на
самия свидетел, така и от постъпилата служебна бележка (лист 16 от делото) от
началник сектор „СПС“. Свидетелят Д. заема длъжността ***. Следователно
нарушение на чл. 42, т. 1 от ЗАНН не е допуснато. Изискването за посочване на
длъжността и местослуженето на актосъставителя е установено, за да може да бъде
извършена проверка дали АУАН е съставен от компетентно лице, както и въз основа
на кой конкретен акт се издава наказателното постановление. В случая
компетентността на свид. Д. да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП е доказана по делото от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи (т.1.3). Същевременно
в НП актът, въз основа на който то е издадено, е надлежно индивидуализиран чрез
посочване на серия и бланков номер (АА 347535), както и датата на съставянето
му (21.01.2020г.). Освен това в наказателното постановление не е посочена
различна или погрешна длъжност на актосъставителя, а единствено непълна такава,
тъй като действително свид. Д. заема длъжността „***“ в звено, което е част от
структурата на ***. По тези съображения съдът приема, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение. Дори и констатираното несъответствие да се оцени като
процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като не е
препятствана възможността нито да се установи, че АУАН е съставен от
компетентно лице, нито възниква неяснота въз основа на кой акт е издадено наказателното
постановление.
По възражението срещу непълната квалификация на
нарушението в АУАН съдът намира, че същото не обуславя отменително основание
спрямо обжалваното наказателно постановление. На първо място от фактическа
страна нарушението е описано в пълнота какво в акта, така и в НП. Налице е
пълно съответствие между фактическото описание в двата административни акта.
Допълнително свид. Д. изясни, че при проверката жалбоподателят е заявил, че
разбира за кое му поведение е спрян и е искал да изпробва автомобила.
Действително в АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 104б от ЗДвП, а в НП –
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не се споделя обаче това да представлява нова или
различна правна квалификация, по която жалбоподателят да не е могъл да се
защитава. Напротив – касае се единствено за уточнение и конкретизация на
първоначално дадената правна квалификация с АУАН, което е допустимо да бъде
направено с НП. И в него обаче нарушението е продължило да бъде квалифицирано
именно по чл. 104б от ЗДвП.
Въпросът за основателността на възражението (на
възражение с напълно идентично съдържание) е изследван и в практиката на
касационната инстанция, включително актуалната такава – така Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1970/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Настоящият
състав изцяло споделя дадените от Административен съд – Пловдив указания по
приложението на закона и намира, че при еднакви факти правото не следва да бъде
прилагано по различен начин в настоящия казус. Споделя се, че констатираната
нередовност в АУАН може да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
както и е сторил наказващият орган в НП, тъй като по безспорен начин са били
установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. По този начин непълнотата в акта е била надлежно отстранена и по
предвидения за това ред, при наличие на предпоставките на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съдът споделя и извода, че това по никакъв начин не е засегнало правото
на жалбоподателя да узнае рамките на административното обвинение, като и в
настоящия случай той адекватно и в пълен обем е упражнил правото си на защита.
Относими към настоящия казус се явяват и разрешенията, дадени в мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на ОСК на ВАС (на което се е
позовала и касационната инстанция): „Неточната квалификация на нарушението в
акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието
на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по
преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би
могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация
е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието“. По
тези съображения съдът приема, че допуснатата нередовност в АУАН при наличието
на категорично установени нарушение и негов извършител и която нередовност е
била отстранена по предвидения за това ред, не сочи на съществено по своя
характер нарушение на процесуалните правила. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че в Решение № 552 от
12.03.2019 г. по к.а.н.д. № 102/2019 г. на XXIII състав на Административен съд
– Пловдив и Решение № 2425 от
19.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2480/2018 г. на XXIV състав на Административен съд
– Пловдив също е прието съществено процесуално нарушение да не е допуснато
при квалифициране на нарушението в АУАН по чл. 104б от ЗДвП и последващо
отстраняване на нередовността в НП, като и двата случая касаят нарушение по чл.
104б, т. 1 от ЗДвП. Така мотивиран, съдът намери възражението за неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че
от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят П. е извършил административното нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, за което е наказан с обжалваното НП. От обективна страна се доказа, че на
21.01.2020 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив, на кръговото кръстовище на ул.
„Кукленско шосе“ и Околовръстен път жалбоподателят П. е управлявал собствения
си лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № ***, като е използвал пътя за друга
цел освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Времето и мястото на извършване на нарушението се установяват от показанията на
свидетелите очевидци Д. и А., на които съдът изцяло даде вяра. Конкретното
място, на което е извършено процесното деяние, подкрепя извода за неговата
съставомерност, като не е спорно, че интересуващото делото кръгово кръстовище е
път, отворен за обществено ползване. Противното нито се твърди, нито се
установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП пътят, който не
е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно обозначен, но не такъв
е процесният случай, поради което е доказано, че нарушението е извършено на
място, попадащо в хипотезата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. На следващо място
доказано от обективна страна е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя П.. Този факт е несъмнено установен от показанията на свидетелите
А., С. и Н., а и той не се оспорва от жалбоподателя. Конкретното поведение,
чрез което е осъществено нарушението, са извършваните от П. резки маневри,
докато е правил обиколки в кръговото движение, с които чрез презавиване на
превозното средство се е стигнало да загуба на сцепление на задните гуми с
пътната настилка и автомобилът е започнал да се пързаля по пътя. Фактът на
извършването на тези действия е категорично установен по делото от показанията
на свидетелите очевидци Д. и А., на които съдът изцяло даде вяра. Тези действия
са достатъчно конкретно и ясно описани както в обстоятелствената част на АУАН,
така и на НП, с което правото на защита на нарушителя е охранено в пълнота. От
обективна страна нарушението е било довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на определен
вредоносен резултат. Неоснователно е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение чрез непосочването в НП, за разлика от АУАН, че
процесното кръстовище е с кръгово движение. Какъв е начинът на движение вътре в
кръстовището не е обстоятелство, включено в състава на нарушението, поради
което не влече нередовност на описанието му. Същевременно мястото на извършване
на нарушението е надлежно индивидуализирано и не възниква съмнение или неяснота
къде е осъществено деянието. Такива възражения не прави и жалбоподателят.
Непосочването дали кръстовището е с кръгово движение по никакъв начин не
ограничава или нарушава правото на защита, поради което съществено процесуално
нарушение не е допуснато.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при най-тежката форма на вината -
пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е формирал в
съзнанието си представа за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява МПС, че се придвижва по път, отворен за
обществено ползване и че чрез извършваните резки маневри и презавиване ще се
стигне до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка, с което ще
изведе автомобила извън контрол, но въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на намисленото деяние. Предвиждал е и че по този начин използва
пътя за цел, различна от неговото предназначение за превоз на хора и товари, а
във волево отношение е искал да постигне именно този забранен от закона
резултат.
Процесното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха никакви обстоятелства, от
които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя П.
разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени
отношения с типичния за този вид административни нарушения интензитет. Тук
съдът съобрази и обстоятелството, че към момента на извеждането на превозното
средство извън контрол от страна на жалбоподателя в него са се намирали и двама
пътници (свидетелите С. и Н.). Процесното деяние на П. не представлява и негова
изолирана проява по нарушаване на правилата за движение, като към момента на
извършването му той е наказван с влезли в сила електронни фишове и НП,
установено от справката му за нарушител/водач. Налага се извод, че обществената
опасност на дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска, поради
което не е налице хипотеза на маловажен случай.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание глоба в
размер на 3 000 лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца. Видът и размерът на приложимите в случая наказания са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанията. Правилно
административнонаказващият орган е наложил освен имущественото наказание глоба
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, като доказа се по
делото от справката за нарушител/водач, че жалбоподателят П. е придобил
правото, от чието упражняване е лишен с наказателното постановление, а именно
право да управлява моторно превозно средство. По тези съображения съдът намери
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски
в процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-001073
от 14.02.2020 г., издадено от Д.Г.В. – ***, с което на Х.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата
са наложени административно наказание глоба
в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12
(дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ