Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. С.,
09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, ІІІ-ти брачен състав, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
при секретаря Румяна Григорова
и в присъствието на прокурор Събина Христова, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 4686 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието –
централен орган по смисъл на Конвенцията.
К.И.Д.
прави искане за връщане на детето й С.А.Ц., родена на *** г. в държавата на
обичайното му местопребиваване– Канада. Твърди се, че детето е родено на
горепосочената дата в гр. Санта Роза, окръг Сонома, щат Калифорния, по време на
брака на родителите му К.И.Д. и А.Л.Ц., сключен на 18.08.2011 г., прекратен на
20.08.2016 г. С решението е постановено, че родителите имат общо законово
попечителство по отношение на детето. Родителите на С., на 18.07.2017 г.
постигат споразумение пред Върховен съд на Калифорния, област Марин, С., заедно
с майка й да се премести от област
Марин, щат Калифорния, САЩ в гр. Торонто, Канада. Съгласно съдебните решения и
утвърденото от съда споразумение, майката и бащата имат законово попечителство
по отношение на С.. Отчитайки, че местоживеенето на родителите е различно, те
се споразумяват, че графикът на посещения ще се съобрази с учебната година на С..
В съответствие с постигнатото споразумение, от месец август 2017 г., майката,
заедно с дъщеря си С., новия й съпруг и общото им дете В.живее в гр. Онтарио,
окръг Йорк, Канада. На 25.01.2020 г. съпруга на майката Д.М.изчезва, заедно с
двете й деца. В същия ден молителката разбира, че съпругът й е взел
американския паспорт на С. и нейната канадска карта, тъй като е планирал
предаване на С. на ответника. В последствие, съпругът на молителката й е
признал, че е предал С. и нейните лични документи на ответника. От канадската
полиция молителката разбира, че ответника е преминал границата между Канада и
САЩ с лек автомобил. На границата между Канада и САЩ не се изисква писмено
съгласие на другия родител, когато дете пътува само с другия си родител. След
като пристигат в САЩ, С. и баща й пътуват до България, без знанието и
съгласието на майката. По времето, когато отвежда двете й деца, съпругът на
молителката подава сигнал до канадската полиция, че съпругата му не е годна да
се грижи за децата, тъй като употребява алкохол и има психиатрични проблеми. На
26.01.2020 г. молителката е била отведена от полицията в болница. Съгласно
медицински доклад от 27.01.2020 г., молителката е грижовна майка, няма никакви
психиатрични проблеми, както и проблеми с алкохол. На 05.02.2020 г. молителката
подава молба до Върховния съд на Онтарио, Семеен съд, Канада и със съдебно
решение се постановява незабавното връщане на детето С. в Канада и се забранява
преместването й от Торонто. На 10.03.2020 г. молителката подава и молба по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца пред
канадския централен орган с искане да бъде стартирана процедура за връщане на
малолетното дете в държавата по обичайното му местопребиваване-Канада. Поддържа
се, че детето е имало обичайно местопребиваване в Канада. Изложено
е, че бащата е прехвърлил детето от Канада и го е задържал в България, въпреки
несъгласието на майката. Посочено е също, че майката е упражнявала ефективно
родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в
България, до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави
извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне
и задържане, извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските
права на молителката, произтичащо от приложимото в случая канадско законодателство.
Молителката иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция. Претендира присъждане на разноски, за които представя
списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът
А.Л.Ц. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“,
във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е
неоснователна. Твърди, че идването на дъщерята на страните С. в България е
станало със съгласието на майката, както и наличието на изключенията,
предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция. Моли за присъждане на разноски
по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е основателна, и моли съда да
я уважи.
Софийският
градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Възникването
на правото да се върне малолетното дете в
Канада по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Канада непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговия
баща в Република България в нарушение на установените в Канада правила за
упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за
връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето
или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си среда в Република
България, ако
молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) майката
да е упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето или
задържането; 5) майката да не е дала съгласие за прехвърлянето или задържането
на детето в Република България или впоследствие да не е приела прехвърлянето
или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна
ситуация; 7) връщането на детето да не
противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата
на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е
достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под
внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ.
детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение.
В
настоящия случай молителката и ответникът са родители на детето С.А.Ц., родена на *** г. - видно от
представеното заверено копие на свидетелство за раждане на живо бебе, щат
Калифорния и служебно изготвената справка пълни данни от Н „БДН“.
Детето
е родено по време на сключения между родителите му на 18.08.2011 г. граждански
брак, прекратен на 20.08.2016 г.
Детето С.А.Ц. е имало обичайно местопребиваване в Канада
до 25.01.2020 г.- обстоятелство, за
което не се спори между страните, след което детето с баща си е дошло в България. Това обстоятелство се
установява със събраните по делото писмени доказателства – картотека-кратка
версия Рийзър парк ОУ-2 броя, писмо искане на информация за родители от
Обществено училище „Рийзър парк“, писмо-информация за родител от държавно
училище „Рийзър парк“, установяващи, че детето е посещавало училището, както и с
гласните доказателства-показанията на свидетелите и на двете страни.
Безспорно е, че детето понастоящем живее с
баща си в гр. С., ул. „******, като майката не е дала съгласие за прехвърлянето
и задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приела това
прехвърляне. Напротив- майката се противопоставя на прехвърлянето и задържането
на детето в България, което противопоставяне е обективирано в сигнализирането
на Регионалната полиция на Йорк на 29.01.2020 г. за отвличане без заповед за
попечителство- общо събитие хартиено копие, първоначален доклад на офицера и
допълнителен доклад на Регионалната полиция на Йорк, както и подадената молба
по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Съгласно чл. 3 от
Хагската конвенция, прехвърлянето или
задържането на дете се счита за незаконно, когато: а) е извършено в
нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както
съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно
законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди прехвърлянето или задържането му. Детето е прехвърлено и задържано от неговия баща в
Република България в нарушение на установените в Канада правила за упражняване
на родителските права.
Видно от решение на Върховен съд на
Калифорния, област Марин, родителите на С. имат и споделят общо законово и общо физическо попечителство
върху тяхното малолетно дете. Майката е
определена като „основен“ родител за попечителството. Съдът е одобрил
споразумението на страните майката да се премести от област Марин, Калифорния,
в Торонто, Канада, заедно с малолетното дете на страните С..
Съгласно
чл. 22, ал. 2 от Закон за реформиране на закона за детето, ревизирани закони на
Онтарио, детето обичайно пребивава в мястото, където е пребивавало а( с двамата
родители; б(когато родителите живеят отделно и разделени, с единия родител по силата
на споразумение за раздяла или със съгласието, мълчаливо съгласие или
примирението на другия или по съдебен ред. Съгласно ал. 3 на посочения член- Отвличане,
отстраняването или задържането на дете без съгласието на лицето, което има
попечителство над детето, не променя обичайното пребиваване на детето, освен
ако не е налице съгласие или неоправдано забавяне при започване на надлежен
процес от лицето, от което детето е отстранено или задържано.
По
делото липсва писмено съгласие на молителката детето й С. да установи обичайно
местопребиваване на територията на Република България и няма решение,
постановено от компетентен канадски съд, овластяващо ответникът еднолично да
променя обичайното местопребиваване на детето. Напротив- с решение от
05.02.2020 г. Върховния съд на Онтарио, Семеен съд, окончателно е наредил С. да бъде върната в
дома й в Онтарио, Канада, не по-късно от 18 часа на 6-ти февруари 2020 г. Съдът
е наредил окончателно и, че С. няма да бъде премествана от баща й от района на
Голямо Торонто, включително Торонто, Йорк Регион, Дуръм Регион, Пийл Регион и
Халтън Регион, освен ако няма съдебно решение между родителите й. Не се
установи по делото и с гласните доказателства (дори и с показанията на
свидетелите на ответника-съдът не кредитира показанията на св. Е.С.на основание
чл. 172 от ГПК, тъй като ги счита за заинтересовани и дадени в полза на
ответника, поради взаимоотношенията на свидетелката с ответника) съгласие на
майката детето С. да се премести да живее в Р. България с баща си.
Молбата за връщане на детето е постъпила в съда на 04.06.2020 г., т. е.- преди
да изтече една година от прехвърлянето и задържането на детето, прехвърлено на 26.01.2020
г.
Майката е упражнявала ефективно родителските
права по време на прехвърлянето. Детето реално е живяло с молителката, която се е
грижила за отглеждането и възпитанието му – обстоятелства, които не се оспорват
от ответника (оспорва се родителския й капацитет) и се установяват и със
събраните по делото гласни доказателства, показанията на свидетелите и на двете
страни. В случай, че не е било извършено задържането, майката би
упражнявала родителските права също ефективно, защото има правото (и
задължението) да живее заедно с детето и да полага непосредствените грижи за
неговото отглеждане и възпитание.
Съдът не намира да се е осъществила хипотезата
на чл. 13, ал. 1, б. ”б” от Конвенцията и да е налице сериозна опасност
връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо
увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв начин.
Изключението, уредено в чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, може да
бъде приложено при следните неизчерпателно изброени примери: трайни социални и
военни конфликти в държавата на произход; осъществено физическо (вкл.
сексуално) и психическо насилие, вкл. от партньор в живота на ощетения родител;
изтърпяване на присъда от наказателен съд, през което време родителят в
държавата на обичайното местопребиваване на детето не може ефективно да
упражнява родителските права– той обективно е лишен от възможност за полагане
на грижи по отношение на детето; сериозно трайно заболяване, вследствие на
което не може да се грижи за детето; употреба на наркотични и други упойващи
вещества, страдание от алкохолизъм или когато не може да се грижи за детето под
друга форма – дори и с помощта на други подпомагащи органи.
Опасността
за детето винаги трябва да бъде актуална
– тя не трябва да бъде хипотетична и да зависи от бъдещото развитие на
събитията. Във всеки случай, обаче за целите на Хагската конвенция е
ирелевантно обстоятелството, че родителят, който е отвлякъл детето, може да му предложи
по-добри възможности за живот, респ. за развитие, отколкото другия родител, тъй
като съдът в настоящото производство не следва да се произнася относно правото
на упражняване на родителските права (чл. 19 от Хагската конвенция). За да се
приложи чл. 13, ал. 1, б. „б” от Хагската конвенция, не е достатъчно да се
установи опасност от отделяне на детето от родителя, който го е отвлякъл. В
противен случай правонарушителят би могъл да се възползва от собственото си
противоправно поведение, което сам е осъществил чрез отвличането.
В настоящия случай със събраните доказателства
не се установи, че поведението на майката застрашава живота и здравето на
детето. К.И.Д. е имала ситуационна
криза/ паника на 26.01.2020 г., когато е била отведена от полицията в спешно
отделение поради заявеното от съпруга й до полицията оплакване, че не е годна
да се грижи за децата си поради нейното психическо състояние и тежко пиене. Видно
от медицинско досие ЕLR от 27.01.2020 г., К.И.Д. няма никаква регистрирана психиатрична
история, няма доказателства за психоза, параноя. От доклад от психична
консултация на К.Д. от 27.05.2020 г.,
болница Маркхам, тестовете й за паника, обсесивно-компулсивно разстройство,
общо тревожно разстройство и пост-травматично разстройство, са отрицателни. Следователно,
липсват каквито и да било обстоятелства – от кръга на посочените по-горе
неизчерпателно изброени или други, въз основа на които може да се направи
извод, че е налице сериозна опасност връщането на детето да го изложи на
заплаха от психическо или физическо увреждане или да го постави в
неблагоприятна ситуация по всякакъв друг начин. Не се установи, че в държавата
по обичайното местопребиваване на детето -Канада, то да е отглеждано в
условията на враждебна семейна среда, да
е било жертва на психически или физически тормоз, майката да злоупотребява
с алкохол или да страда от заболяване или алкохолизъм, вследствие на което не
може да се грижи за детето. Информация за такива обстоятелства не е
предоставена нито от централния орган, нито от друг компетентен орган по
обичайното местопребиваване на детето, в съответствие с изискването на чл. 13,
ал. 3 от Хагската конвенция. Със заключението на изслушаната по делото
съдебно-психологична експертиза, което съдът счита за компетентно и
безпристрастно изготвено, достатъчно пълно, ясно и обосновано, се установява,
че детето не споделя за събития, свързани с
физическо насилие от страна на майката. В момента на изследването не проявява признаци
на негативни преживявания и мисли, свързани с неговата майка. Отрича и не
съобщава за случаи, когато майката е била тъжна, гневна и тревожна, което се
потвърждава и от направените проективни тестове. В тях детето поставя майката
на първо място, като водеща базова фигура. От направените тестове на майката
във връзка с измерване на тревожност и депресия, тя е с нисък праг на
тревожност. Психологът
установява при майката стил "Симбиоза". Този стил
отразява мащаба на междуличностни разстояния в комуникацията с детето. Може да
се счита, че родителят се стреми към симбиотични отношения с детето.
Неформално, тази тенденция е описана като - майка чувства детето си като
основна цел, стреми се да задоволи всички негови нужди, да го предпази от
трудностите и проблемите на живота. Родителят постоянно чувства безпокойство за
детето, детето му изглежда малко и беззащитно. Безпокойството се повишава при
родителя, когато детето започва да се автономизира и не предоставя на детето
спонтанно пространство за самостоятелност. Детето не преставя
конкретика във връзка с насилие, свързано с напикаване и не може да
възпроизведе такива събития, както и честота им. Детето споделя, че е
наказвано, когато мрънка, но не може да уточни конкретно какво означава да
мрънка. Експерта установява, че не са налични индикации в поведението на
майката според направеното наблюдение и приложените тестове за наличие на гняв,
агресия, липса на контрол. Детето демонстрира добра връзка с майката и
сигурност при общуване с нея. Ясно посочва майката, като значим обект на
привързаност.
Предвид
така изложеното, съдът разпорежда връщане на детето С. в държавата по
обичайното му местопребиваване –Канада.
При
този изход на делото, основателно е искането на молителката за присъждане на
деловодни разноски. В
настоящия случай заплатеното адвокатско
възнаграждение за адвоката на молителката по делото е в
размер на 3000 лв. Направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът счита за основателно. Действително, делата по
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с оглед на тяхната специфика, се характеризират с правна и фактическа сложност, като размерът на адвокатското
възнаграждение на молителката
следва да съответства на извършените от адвоката действия- участие в три
съдебни заседание и изготвяне на писмена защита, поради което съдът намалява
възнаграждението на 1000 лв. На молителката следва да й бъдат
присъдени и разноски в размер на 25 лв. (платена държавна такса). Искането на
ответника за присъждане на разноски, като неоснователно, следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА ДЕТЕТО С.А.Ц., родена на *** г., ЕГН********** в
държавата по обичайното му местопребиваване – Канада, по молбата на К.И.Д., ЕГН**********,
срещу А.Л.Ц., ЕГН**********, на основание чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
ОСЪЖДА А.Л.Ц., ЕГН********** да заплати на К.И.Д.,
ЕГН********** сума в размер на 1025 лв.-разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на А.Л.Ц., ЕГН********** за присъждане
на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: