№ 422
гр. Монтана, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241630103258 по описа за 2024 година
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да
установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2630/2024 година по описа на РС-Монтана. Исковата молба
е подадена при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Правното основание на разглежданите
искове е по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.228 ЗЕС, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът А 1 в производството твърди, че с ответника на 20.05.2021 година
сключили договор. Въз основа на този договор и приложения към него предоставяли
електронни съобщителни услуги, мобилен интернет, домашен интернет и телевизия.
Ответникът закупил на изплащане антибактериален спрей и мобилно устройство. За
периода 27.10.2022 – 22.05.2023 година ответникът не заплатил задълженията си за
доставените и използвани от него услуги на обща стойност 1089.72 лева. На 07.04.2023
година поради неизпълнение и на основание ОУ договорът е прекратен и на ответника е
начислена и неустойка в размер на 470.00 лева за невърнато оборудване. Последният
дължи и сумата от 238.50 лева, представляваща стойността на закупените от него на
изплащане устройства. За периода 27.11.2022 до 02.10.2024 година на ответника е
начислена и лихва за забава върху горните суми в общ размер на 289.01 лева. Ищецът
предявил правата си в заповедно производство и по ч.гр.д.2630 по описа на РС Монтана за
2024 година съдът издал заповед за изпълнение. В предоставения срок ответникът подал
възражение, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви настоящия
установителен иск. Претендира съдът да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника вземането му в посочените по – горе размери;
както и да осъди ответника да му заплати направените в заповедното и настоящото
1
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. К. П. не взема становище по предявения
иск. В съдебно заседание се явява и след изготвяне на заключението на вещото лице
заявява, че действително дължи на ищеца сумата от около 1200.00 лева.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение по назначена съдебно икономическа експертиза, от анализа на които съдът
приема за установено следното:
Ответникът е клиент на ищеца и като такъв има партида с № М622097. На
20.05.2021 година е сключен договор с № ********* и на ответника е предоставена СИМ
карта и пакет услуги NET BOX. С допълнителни анекси и приложения към договора на
ответника са предоставени и допълнителни услуги. Между страните е сключен и договор
за продажба на изплащане и на мобилен апарат, както и на антибактериален спрей. За
периода 23.09.2022 – 22.03.2023 година са начислени задължения за предоставени
ел.съобщителни услуги на стойност 1089.72 лева. Задълженията по лизинговите договори
пък възлизат на общата сума от 234.76 лева и 3.74 лева възнаградителна лихва по тях. На
ответника са начислени неустойки в общ размер на 470.00 лева за невърнати устройства –
безжичен телефон и телевизионен приемник, както и по двата лизингови договора. Така
общият размер на претендираната от ищеца сума възлиза на 1798.22 лева. Върху тази
сума е начислена и лихва за забава – мораторна лихва в размер на 289.01 лева. За тези суми
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.2630/2024 година по описа на РС
Монтана. След образуване на заповедното производство, както и в хода на настоящото,
ответникът направил плащания в общ размер на 500.00 лева. С цел постигане на бъдещо
доброволно изпълнение, в открито съдебно заседание ищецът направи изявление за отказ
от иска за частта от главницата над 1298.22 лева, както и частта за претендираната
мораторна лихва от 289.01 лева. Заяви, че не поддържа претенцията си и за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. В ход по същество на спора ответникът заяви, че
действително дължи останалата като претендирана сума в размер на 1298.22 лева.
При така установените факти и направени изявления от страните, съдът намира,
че следва да признае за установено вземането на ищеца за главница в размер на 1298.22
лева, дължимо ведно със законната лихва, считано от 17.10.2024 година – датата на
подаване на заявлението в съда, а по отношение на останалите, посочени в заповедта за
изпълнение суми, заповедта подлежи на обезсилване предвид направения отказ от иска. На
ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски с изключение на
юрисконсултското възнаграждение за заповедното и за настоящото производство, които
не се претендират.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. К. П. с ЕГН ********** от град
2
Монтана, ул.Мальовица 6 ВЗЕМАНЕТО на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, ул.Кулуш 1,
ЕИК ... в размер на 1298.22 лева главница, представляваща задължения за плащане на
електронни съобщителни услуги за периода 23.09.2022 – 22.03.2023 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2024 година до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2630/2024 по описа на РС –
Монтана.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2630/2024 по описа на РС –
Монтана в частта за сумите 500.00 лева главница и 289.01 лв мораторна лихва, поради
направен отказ от установителния иск
ОСЪЖДА П. К. П. с ЕГН ********** от град Монтана, ул.Мальовица ДА ЗАПЛАТИ
на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.София, ул.Кулуш 1, ЕИК ... сумата от 41.74 лева ДТ за
заповедното производство, 122.00 лева ДТ за настоящото производство и 400.00 лева за
възнаграждение на вещото лице
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3