№ 40770
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110119767 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. А. Н., чрез пълномощника адв. Д.
М., срещу „..“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит
№ ../19.04.2023г., поради противоречието му със закона, както и осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 243,95 лева, представляваща
платена без правно основание сума по нищожен договор.
В исковата молба излага, че ищцата сключила договор за паричен заем
../19.04.2023г. с ответника, въз основа на който и получила заемна сума в
размер на 1500 лева, като били посочени ГПЛ – 40,64% и ГПР 49,83%.
Съгласно уговореното в договора ищцата следвало да върне сумата от 3112,01
лева, като в тази сума били включени плащания за такса бърз разглеждане на
искането за отпускане на кредит в размер на 546,63 лева и такса за динамично
плащане по кредита в размер на 820,04 лева, които обаче не били включени в
ГПР. Намира, че с невключването на тези дължими по договора суми в ГПР не
са спазени изискванията на чл.11, т.10 ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК. Намира, че
сключеният между страните договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК.
Посочените такси били предвидени в противоречие със забраната по чл.10а,
ал.2 ЗПК, тъй като представлявали такси за отпускане и усвояване на кредита.
След включване на таксите в ГПР, то същият би надвишил законово
допустимия максимум от 50%. При прогласяване на нищожността на договора
за кредит, то на основание чл.23 ЗПК дължима остава само главницата,
1
поради което заплатените от ищцата лихви се явяват платени без правно
основание. Моли да бъде прогласена недействителността на договор за кредит
../19.04.2023г., както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата
от 243,95 лева, представляваща заплатена без правно основание сума –
възнаградителна лихва по нищожен договор за кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът „..“ ООД, чрез пълномощника юрисконсулт .., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва твърденията за нищожност на договора за кредит. Счита, че
посочените такси не следва да бъдат включени в ГПР. Не оспорва
заплащането от страна на ищцата сума в размер на 243,95 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и
главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор
за потребителски кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е
сключила с ответника процесния договор за потребителски кредит, при
посочените параметри в исковата молба, че е заплатила твърдяната сума по
договора, която е постъпила в патримониума на ответника, както и че това
разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника
е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на
ответника е да докаже валидно основание за получаване на процесното
вземане. Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че помежду им е сключен договор за
потребителски кредит № ../19.04.2023г., по който ищцата, в качеството й на
заемател, е усвоила сумата от 1500 лв, както и че ищцата е заплатила по
договора сумата от 243,95 лева, представляваща възнаградителна лихва.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за
редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, за което да се призоват страните. Съдът намира, че направеното
доказателствено искане да бъде задължен ответника да представи договор за
паричен заем и погасителен план към него следва да бъде оставено без
уважение, доколкото въпросът за сключването на договора и неговото
съдържание не се спорни между страните.
2
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.12.2025г. от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените към исковата молба
доказателства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3